Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 19.01.2023 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На десети януари година 2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Г. Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 219 по описа за 2022 година
За да се произнеса съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на отпускане на целева помощ за отопление.
Делото е образувано по жалбата на Х.Д.Х. ЕГН ********** *** против Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/2757/21.10.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”
(ДСП) – Омуртаг, с която е отказана целева помощ за отопление по реда на
Наредба № РД07-5 от 16.05.2008 г. поради прехвърлянето на жилищен имот срещу
заплащане през последните 5 години, която е потвърдена с Решение №
25-РД06-0049/ 23.11.2022 г. на директора на РДСП – Търговище.
В жалбата не са посочени конкретни основания за оспорване.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се
явява лично, поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на процесната заповед
Ответникът по оспорването – директорът на дирекция
„Социално подпомагане” - Омуртаг, редовно призован се явява лично директорът
г-жа Ст. Кирилова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на оспорения адм. акт.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна при следните съображения:
На 05.10.2022г. жалбоподателят Х.Х. е подал заявление - декларация с вх.№ ЗСП-Д-Т-О/ 2757/05.10.2022г.
до Директора на дирекция “СП” – Омуртаг,
с която е отправил искане да му бъде отпусната целева помощ за отопление
с твърдо гориво според представеното заявление-декларация (стр. 13 и 14от
делото).
По
подаденото от жалбоподателя заявление-декларация социалният работник С. С. е
извършил проверка, социална анкета, и е изготвил социален доклад с дата 21.10.2022г.
(стр. 15 до 16 от делото). В него като констатации социалният работник е
отразил, че диференцирания доход за отопление за молителя Х. е в размер на 1,57х150=
235, 5 лв. В социалния доклад като
констатации е отразено, че средномесечният размер на месечния доход за
отопление за предходните 6 месеца на молителя е в размер на 106, 21 лева. Със
социалния доклад социалният работник е направил предложение на молителя да му
бъде отказана исканата социална помощ, тъй като същият не отговаря на условията
на чл.2, ал.1, 2, 4 и 5, т. 2 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление, във връзка с чл.10, ал.12, т.2
от ППЗСП, лицето е извършило продажба на имот през последните 5 години и сумата
от продажбата надвишава 60-кратния размер на ГМД (4 500 лв.), а на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗСП – помощи получават лицата след като са изчерпали
всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от СК.
Въз основа на подадената молба-декларация с вх.№ .№ ЗСП-Д-Т-О/ 2757/05.10.2022г.
и изготвения социален доклад, Директорът
на Дирекция „СП” - Омуртаг е издал
оспорената Заповед № ЗСП/Д-Т-О /2757/21.10.2022г., с която на оспорващия Х. е отказано отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон от 01.11.2022 г. до 31.03.2023г.
В Заповедта като мотиви са изложени същите мотиви, както отразените в социалния
доклад.
Заповедта е била
обжалвана от Х. по административен ред
пред Директора на РД“СП“ - гр. Търговище.
С Решение № 25-РД06-0049 от 23.11.2022
г. директорът на РДСП гр. Търговище е потвърдил оспорената заповед. В решението си директорът на
РДСП-Търговище след служебна проверка в Агенция по вписванията е приел, че
жалбоподателят на 16.11.2020 г. е извършил продажба на недвижим имот в с. Черни
бряг, общ. Антоново с материален интерес за лицето в размер на 2 000 лв.
На 30.03.2022 г. е извършена продажба на селскостопанска сграда в с. Станчов
хан, общ. Трявна с материален интерес от 5 000 лв. Не е установена сделка
за закупуване на имот след извършените продажби, поради което не може да се
приложи изключението на чл. 10, ал. 12, т. 1 от ППЗСП – сделката да е извършена
с цел смяна на жилището с оглед на осигуряване на достъпна жилищна среда за
лицето с увреждания. Налице е хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП – лицата
да не са прехвърлили жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/ или
идеални чести от тях срещу заплащане през последните 5 години. Съгласно чл. 10,
ал. 12, т. 2 от ППЗСП горепосочената разпоредба не се прилага, когато
стойността на сделката не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален
доход. Лицето не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, във вр. с
чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП и чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП – прехвърляне на
собственост върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/ или идеални части от тях срещу заплащане през
последните 5 години, чийто материален интерес надвишава 60-кратния размер на
ГМД.
По делото не се спори, че размерът на средномесечния
доход на жалбоподателя Х. за предходните
6 месеца от подаване на заявлението и - 05.10.2022 г. е в размер от 350 лева,
при размер на диференцирания минимален доход за отопление за оспорващата от 235,
50 лева.
По делото е представено ЕР на ТЕЛК за жалбоподателя
(стр. 8 от делото), от което видно че същият е с 75% ТНР и водеща диагноза:
Вътречерепен и вътрегръбначен абсцес и гранулом. Представена е и епикриза за
жалбоподателя с диагноза: Мозъчно сътресение (стр. 10 от делото).
При
така установеното, съдът намира жалбата за допустима, но неоснователна при
следните съображения:
Жалбата
е подадена в срок, против адм. акт, подлежащ на съдебно оспорване, при спазване
на специалния ред, съгласно чл.4, ал.5 от Наредба
№ РД-07-5/16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта и при наличие
на правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при
спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и
съдържание.
По
делото е разпитан в качеството му на свидетел братът на жалбоподателя М.Д.Х.,
който дава допълнителни сведения за здравословното състояние на жалбоподателя,
за продажбите на двете къщи, а именно през 2020 г. в с. Черни бряг, общ.
Антоново и през 2022 г. в с. Станчов хан, общ. Трявна, за обстоятелствата при
които живее в къщата в кв. Еревиш на гр. Антоново, както и че служители на ДСП
– Омуртаг не се посещавали адреса на брат му за изготвянето на социална анкета.
Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел като непротиворечащи на събраните
по делото писмени доказателства, поради което ги приобщава към същите.
По
отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното:
По
делото не се спори, че по отношение на оспорващия е налице първата предпоставка
по чл.2, ал.1 от Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, а именно, че средномесечния и доход за предходните 6 месеца, преди
месеца на подаване на нейното заявление, е по-нисък от диференцирания за лицето
минимален доход за отопление. Безспорно установено по делото е също така, че жалбоподателят
е извършил продажба на имот през последните 5 години, като сумата на продажбата
надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход (60х75 =
4 500лв.) и още 1 имот на стойност от 2 000 лв., в противоречие с
нормата на чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП.
По изложените съображения,
съдът намира за доказано по делото, че по отношение на жалбоподателя Х. не са
налице всички материални предпоставки по
чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г., за отпускане на исканата от нея
целева социална помощ за отопление, включително и тези, изискуеми по чл.10,
ал.1, т. 6 от ППЗСП. Предвид това оспорената Заповед се явява издадена при
правилно приложение на материалния закон и подадената жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При изхода от
оспорването съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното,
на основание чл.172, ал.2, пр.второ, чл.173 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Х. ЕГН ********** *** против Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/2757/21.10.2022 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”
(ДСП) – Омуртаг, с която е отказана целева помощ за отопление по реда на
Наредба № РД07-5 от 16.05.2008 г. поради прехвърлянето на жилищен имот срещу
заплащане през последните 5 години, чиято стойност надвишава 60-кратния размер
на гарантирания минимален доход за съответния период.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване от
страните на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 6 от Наредба №
РД-07-5/ 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: