№ 154
гр. Враца, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. П.
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Пенка П. П. Въззивно гражданско дело №
20221400500228 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 433 ал.2 във вр. с чл. 278 ГПК
Адв. Н.П. - САК, действаща в качеството й на пълномощник на „ВИТОН“ ООД, ИК:
***, представлявано от К. П. В., е депозирала жалба на осн. чл. 435, ал.1, т.З от ГПК против
разпореждане на ЧСИ Ц. Д., per. *** и район на действие: ОС – Враца, с което
изпълнителното дело е приключено на осн. чл.433, ал.2 от ГПК, като незаконосъобразно,
тъй като към настоящия момент вземането, предмет на изпълнителното производство, не е
погасено.
Моли съдът, да отмени разпореждане за прекратяване на и. д. № 283/2022г. от
27.04.2022г., връчено на дружеството взискател на 29.04.2022г., и бъде разпоредено на ЧСИ
Ц. Д. да събере и сумата в размер на 600 лв., представляваща сторени от взискателя
разноски.
В жалбата се сочи, че въз основа изпълнителен лист от 23.02.2022г., издаден по гр. д.
50955/2020г. по описа на Софийски районен съд, 60 състав, „ВИТОН“ ООД, е образувало
изпълнително дело № 283/2022г. по описа на ЧСИ Ц. Д., per. № *** и район на действие: ОС
- Враца. В хода на изпълнителния процес взискателят е представляван от адвокат, който е
определял изпълнителните способи. В тази връзка с молба за образуване на изпълнителното
дело с вх. № 04476/14.03.2022г. „ВИТОН“ ООД, ЕИК: ****** е поискало извършването на
конкретни действия и справки спрямо длъжника „ТИТАН АГРО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
***, сред които налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника, и
извършването на справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки от длъжника по
делото. Отделно след извършване справката в регистъра на БНБ с молба с вх. №
05873/29.03.2022г. взискателят по делото е поискал налагането на запор на банковите
сметки на длъжника, открити в „Айкарт“ АД и „Банка ДСК‘АД.
Искането за присъединяване и събиране на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е направено от взискателя с молба вх. № 07323/26.04.2022 г.,
1
към което е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
взискателят по делото е сторил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв. за образуване и водене на изпълнително производство въз основа на
изпълнителен лист от 23.02.2022г. срещу „ТИТАН АГРО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Съдебният изпълнител отказва да приеме за събиране за сметка на длъжника по
изпълнителното дело сторените от взискателя разноски за адвокатски хонорар в
изпълнителното производство и с Разпореждане от 27.04.2022г. приключва делото на
основание чл. 433, ал. 2 ГПК. В мотивите към Постановление от 27.04.2022г. ЧСИ Ц. Д.
посочва, че с молба с вх. № 07323/26.04.2022г. взискателят чрез своя процесуален
представител е поискал приемането за събиране по делото сторените от него разноски в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство въз основа
на договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022г. Допълнително съдебният
изпълнител посочва, че на същата дата по делото са постъпили суми в изпълнение на
поискан от взискателя и наложен от ЧСИ Д. запор на банковите сметки на длъжника.
Съдебният изпълнител аргументира отказа си да приеме за събиране сторените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство с
обстоятелството, че взискателят е имал възможност да претендира същите с молбата са
образуване. В тази връзка обаче следва да отбележим, че процесуалният закон не предвижда
срок, в който взискателят може да иска присъединяване за събиране към предмета на делото
други вземания, които има в това число и сторените от него разноски по същото.
Допълнително не е налице правна норма, която да предвижда задължение за взискателя по
изпълнително дело да предявява вземане за адвокатско възнаграждение, нито с молбата за
образуване, нито до изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
Предявяването на възнаграждението може да стане във всеки един момент до
приключване на делото с акт на съдебния изпълнител. В настоящия случай
изпълнително дело № 283/2022г. по описа на ЧСИ Ц. Д. е приключено с Разпореждане от
27.04.2022г., а молбата, с която взискателят е поискал присъединяване към предмета на
делото сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение е от дата 26.04.2022г.
От наличните в кориците на делото документи е видно, че взискателят е депозирал
молбата с вх. № 07323/26.04.2022г. по електронен път чрез електронна поща, същата е
разписана от процесуален представител на взискателя чрез квалифициран електронен
подпис. Разписаният от пълномощника на взискателя електронен документ съдържа молба с
искане за присъединяване по изпълнителното дело на разноски в размер на 600 лв.,
представляващи сторени от същия разноски за адвокатско възнаграждение, договор за
правна защита и съдействие и пълномощно на представляващ. С оглед че цитираните
документи са приложени в един електронен документ, разписан с квалифициран електронен
подпис (КЕП), не е необходима отделна заверка на всяка страница на документа;
еднократно поставеният КЕП заверява съдържанието на целия документ. Отделно от това
дори и молбата да е била нередовна, съдебният изпълнител е следвало да укаже на
взискателя да отстрани нередовностите по нея, а не да прекратява делото.
Приложеният договор за правна защита и съдействие към молба с вх. № 07323/26.04.2022г. е
редовен: посочени са страните, основанието, размера на сумата и реалното заплащане на
възнаграждението. Договорът е представен на съдебния изпълнител чрез електронна поща, в
електронен документ разписан с КЕП преди ЧСИ Д. да се произнесе с обжалваното от нас
Разпореждане от 27.04.2022г.
Към жалбата са приложени писмени документи - молба до ЧСИ Ц. Д. от 26.04.2022г,
Договор за правна защите и съдействие и адвокатско пълномощно.
Жалбата е връчена на „ТИТАН АГРО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В указания срок няма постъпил
отговор.
Съгласно чл.436 ал.3 от ГПК ЧСИ Ц. Д., per. № *** и район на действие: ОС - Враца е
изпратила на ВОС копие от № 283/2022г. както и мотиви по обжалваното разпореждане.
Според частния съдебен изпълнител жалбата е процесулано допустима като подадена от
активно легитимирано да обжалва приключването на производството лице съгласно чл.435.
ал.1, т.З ГПК и същата е подадена в предвидения за това преклузивен срок.
Счита същата за неоснователна по следните съображения :
Към 26.04.2022г.. 11:06 часа, когато уведомила взискателя. че задължението му е изцяло
2
погасено, са настъпили основанията за приключване на производството. Законодателят е
приел, че с изпълнение на задължението и събиране на всички такси и разноски по
изпълнението, висящността на изпълнителния процес е изгубила смисъла си и такова
производство следва да бъде приключено. Тази разпоредба е относително нова / беше
създадена 201 7г. / и с нея се даде възможност всички производства, по които е събрано
всичко дължимо, но взискателят по една или друга причина не депозира молба за
прекратяването им, да бъдат приключени и тяхната висящност да бъде преустановена.
В процесния случай към 26.04.2022г., 11:06 часа по сметка на взискателя е постъпила сума в
общ размер на 1576,76лв., от които 1426,76лв. главница по изпълнителен лист и 150.00лв.
авансово платени такси и разноски по ТТРЗЧСИ, приети като разноски по изпълнението с
вече влязлото в сила постановление /л.86/. С тази сума е погасено цялото претендирано от
него парично вземане по изпълнителен титул, ведно със заплатените от него авансово такси
и разноски по изпълнението.
Към съдебния изпълнител към 26.04.2022г., 11:06 часа е преведена сума в общ размер на
227.27лв., от които 6,30лв. за 3 бр. разноски по т.З 1 за поща / всяка в размер на 2,10лв./ за 2
бр. съобщения за вдигане на запор и 1 бр. съобщение до взискателя за приключване на ИД/.
36,00лв. за 3 бр. такси по т.4 за вдигане на 2 бр. запор на сметки и 1 бр. съобщение до
взискателя за приключване на делото, 24,00лв. такса по т.5 за уведомяване на длъжника за
приключване на делото, 160,97лв. такса по т.26 на база събраното парично вземане на
взискателя от 1426,76лв. и 1,25лв. са усвоени за банкова комисионна за превода към
взискателя /л.87, 88, 89, 90, 91/, с която сума са събрани всички дължими такси и разноски
по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но не са платени авансово от взискателя.
Ето защо към 26.04.2022г., 11:06 часа са настъпили основанията за приключване на
производството и този факт ЧСИ е констатирал с постановлението си от 27.04.2022г. В
случая взискателят няма основание да обжалва приключването, защото няма вземане, което
да не му е събрано. Към 26.04.2022г., 11:06 часа не е правено искане за приемане на
адвокатски хонорар, такъв не е приет за сметка на длъжника и няма влязло в сила
постановление за приети разноски за адвокатски хонорар на взискателя.
Молбата за приемане на допълнителни разноски за сметка на длъжника за платен адвокатски
хонорар е депозирана едва след уведомяване на взискателя за пълно изплащане на
задължението и след настъпване на основанията за приключване на делото.
Действително в изпълнителното производство взискателят може да генерира разноски за
сметка на длъжника по всяко време, но не и след като са настъпили основанията за
приключване на производството.
В рамките на изпълнителното производство взискателят не разполага с право на жалба
срещу отказа на съдебния изпълнител да приеме за сметка на длъжника платен адвокатски
хонорар, защото действията на съдебния изпълнител, които взискателят може да обжалва, са
лимитативно изброени в чл.435. ал.1. т.I. 2 и 3 ГПК. сред което не попада отказ за приемане
на адвокатски хонорар.
Взискателят разполага със съдебен ред, по който може да поиска присъждане на този
хонорар и издаване на изпълнителен титул за него, който впоследствие да бъде събран в
отделно изпълнително производство, така че правата на същия не са ограничени в тази
насока.
При тези съображения смята, че действията по приключване на производството по реда на
чл.433, ал.2 ГПК са правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат потвърдени,
а жалбата оставена без уважение.
Въззивният съд след прегледа на ИД № 283/2022г. по описа на ЧСИ Ц. Д., per. № *** и
район на действие: ОС - Враца и обсъждане доводите на жалбоподателя и становището на
ЧСИ Ц. Д. констатира следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело №2022***0400283 по описа на ЧСИ Ц. Д. е образувано на 24.03.2022г.
по молба на "Витон" ООД от 14.03.2022г. срещу "Титан Агро България" ЕООД въз основа
на изпълнителен лист от 23.02.2022г. на Районен съд София, издаден по ГД №50955/2020г.
по описа на същия съд /л. 1 - 4/. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи и е
3
представено пълномощно, с което адв.Н.П. е упълномощена да представлява взискателя по
делото.
На осн. чл.458 ГПК като взискател е присъединена Държавата за съобщените на съдебния
изпълнител публични задължения на длъжника в размер на 16 793,37лв. /л.ЗО/.
С постановление от 04.04.2022г. като разноски по делото, дължими от длъжника към този
момент, на осн. чл.79 ГПК са приети авансово платените от взискателя такси и разноски по
ТТРЗЧСИ в общ размер на 150,00лв., подробно описани - 24,00лв. по т. 1 за образуване на
дело, 12,00лв. по т.4 за призоваване на длъжник по поща, 42,00лв. за 7 бр. такси по т.З за
изискване на 7 бр. справки, 54,00лв. за 2 бр. такси по т.9 и 1 бр. такса по т. 10, 2,50лв.
разноски по т.31 за държавна такса за справка БНБ, 5,00лв. разноски по т.З 1 за държавна
такса за справка КАТ и 10,50лв. разноски по т.З 1 за пощенски разходи /л.64/.
На същата дата едновременно с изпращане на ПДИ до длъжника са наложени и запори на
сметките му в "Айкарт" АД /л.65/ и "Банка ДСК"АД /л.66/. посочени изрично като банки, в
които взискателят желае запор с молба с вх.№05873/29.03.2022г..
Постановлението за приети разноски е връчено на длъжника едновременно с ПДИ и против
него не е постъпила жалба.
При получаване на поканата за доброволно изпълнение пълномощникът на длъжника е
заявил, че публичните задължения са изцяло погасени, вследствие на което на 08.04.2022г. е
изискано ново удостоверение по чл.191 ДОПК. Видно от същото към 11.04.2022г. „Титан
Агро България"ЕООД не е имало публични задължения, които да бъдат присъединени за
събиране по делото .
Към 13,04.2022г. по сметка на съдебния изпълнител от запор на сметка е постъпила по-
голяма от дължимата към този момент сума, предвид включените първоначално задължения
към НАП. На 13.04.2022г. запорът в "Банка ДСК" АД е вдигнат /л.82, 85/ с цел да не се
получи надвнасяне на суми, които впоследствие да се възстановяват на длъжника.
Предвид изтичане срока за доброволно изпълнение и при липса на постъпила жалба против
постановлението за разноски на 26.04.2022г. е направено пълно погасяване на задължението
по делото, като към взискателя "Витон" ООД е преведена сума в общ размер на 1576,76лв.,
от които 1426.76лз. главница по изпълнителен лист и 150.00лв. авансово платени такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, приети като разноски по изпълнението с вече влязлото в сила
постановление .
Към съдебния изпълнител на 26.04.2022г. е преведена сума в общ размер на 227,27лв., от
които 6,30лв. за 3 бр. разноски по т.З 1 за поща / всяка в размер на 2,10лв./ за 2 бр.
съобщения за вдигане на запор и 1 бр. съобщение до взискателя за приключване на ИД/,
36,00лв. за 3 бр. такси по т.4 за вдигане на 2 бр. запор на сметки и 1 бр. съобщение до
взискателя за приключване на делото. 24,00лв. такса по т.5 за уведомяване на длъжника за
приключване на делото. 160,97лв. такса по т.26 на база събраното парично вземане на
взискателя от 1426,76лв. и 1,25лв. са усвоени за банкова комисионна за превода към
взискателя /л.87, 88, 89, 90, 91/.
След осчетоводяване на плащанията и превода към взискателя, на същия е изпратен
уведомителен имейл, че цялото задължение по делото към него е погасено и следва да
представи молба за прекратяване. Имейлът е изпратен в 11:06 часа, /л.93/.
В 12:08 часа по имейл е депозирана молба с вх.№07323/26.04.2020г., с която взискателят е
поискал като разноски по делото за сметка на длъжника да бъде прието и събрано заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв., като е представен договор за правна
защита и съдействие от 14.03.2022г..
С Постановление от 27.04.2022г. ЧСИ отказва да приеме като разноски претендираното
адвокатско възнаграждение с основен мотив, че към момента на депозиране на молбата са
настъпили основанията за приключване на производството по чл.433, ал.2 ГПК, защото
цялото парично вземане, претендирано от взискателя, вкл. дължимите към съдебния
изпълнител такси и разноски, са били събрани и вече преведени към взискателя и към
съдебния изпълнител, т.е. задължението е било изпълнено . Копие от постановлението, с
което е отказано приемане на адвокатски хонорар е изпратено на взискателя със съобщение
с изх. №5717/27.04.2022г., което му е връчено на 29.04.2022г.
4
На същата дата - 27.04.2022г. ЧСИ Ц. Д. изготвила обжалваното от взискателя
разпореждане, с което приключила производството, поради настъпилите за това основания.
Разпореждането е изпратено на взискателя със съобщение с изх.№5716/27.04.2022г., връчено
му на 29.04.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва
спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал.1 от ГПК от легитимирана страна.
Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните
съображения:
В разпоредбата на чл. 433 от ГПК, изчерпателно се изброени основанията за прекратяване и
приключване на изпълнителното производство. Следователно предмет на настоящото
производство може да бъде единствено наличието или липсата на някое от посочените
основания.
В конкретния случай задължението, за което е осъден длъжника е за заплащане на сторени
разноски по гражданско дело №50955/2020 по описа на СРС и в производство по
обезпечаване на бъдещи искове. Съдебният изпълнител е превел на взискателя постъпилата
от длъжника сума по изпълнителния лист в пълен размер от 1426,76лева, както и приетите с
постановление от 04.04.2022г. разноски по делото, внесени авансово от взискателя и
дължими от длъжника, а именно платените такси и разноски по ТТРЗЧСИ от взискателя в
общ размер на 150,00лв. На същия ден са преведени и към съдебния изпълнител разноски в
общ размер на 227,27лв., подробно посочени от ЧСИ .
Разпоредбата на чл.433, ал.2 ГПК, на която се е позовал съдебният изпълнител при издаване
на обжалваното разпореждане, гласи, че изпълнителното производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Тълкувайки
граматически нормата на чл.433 ал.2 във връзка с ал.1 ГПК, съдът приема, че
приключването на изпълнителното производство поради изплащане на вземанията и
разноските по делото настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в разпореждане вече настъпилото приключване, когато установи осъществяването
на съответните правнорелевантни факти. Доколкото по делото, е безспорно доказано, че
след извършените плащания не е имало вземане на взискателя, което да не е събрано и са
погасени изцяло разноските по образувано изп. дело и. д. № 283/2022г. по описа на ЧСИ при
Ц. Д., то съдебният изпълнител законосъобразно е приключил същото на основание чл.433,
ал.2 ГПК.
Съдът споделя становището на съдебния изпълнител, че молбата за приемане на
допълнителни разноски за сметка на длъжника за платен адвокатски хонорар е депозирана
едва след уведомяване му за настъпване на основанията за приключване на делото. В
изпълнителното производство взискателят може да генерира разноски за сметка на
длъжника по всяко време, но не и след като са настъпили основанията за приключване на
производството.
В случая предвид формулирания петитум да бъде разпоредено на ЧСИ Ц. Д. да събере и
сумата в размер на 600 лв, за което както се установи ЧСИ с постановление отказал
приемането им.
В рамките на изпълнителното производство взискателят не раполага с право на жалба срещу
отказа на съдебния изпълнител да приеме за сметка на длъжника платен адвокатски хонорар,
защото действията на съдебния изпълнител, които взискателят може да обжалва, са
изчерпателно изброени в чл.435. ал.1. ГПК, сред които не попада отказ за приемане на
адвокатски хонорар.
Съдът констатира че, след постановлението, с което ЧСИ Ц. Д. е отказала да приеме
претендираните от взискателя разноски от 600лева адвокатско възнаграждение, по
изпълнителното дело липсват задължения за изпълнение и съответно са налице условията
за приключване на делото, поради което атакуваното разпореждане от 27.04.2022г е
правилно и законосъобразно.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 08076/13.05.2022 г. по описа на ЧСИ Ц. Д.,
депозирана от взискателя "Витон" ООД, ЕИК ***, чрез пълномощника адв. Н.П. от САК,
против Разпореждане от 27.04.2022 г. на ЧСИ Ц. Д., peг. № ***, район на действие Окръжен
съд-Враца, с което е на основание чл. 433 ал.2 ГПК е приключила изп.дело №
2022***400283, като неоснователна.
На осн. чл. 437 ал.4 от ГПК решението в тази част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6