П Р О Т О К
О Л № 57
Пловдив, 06.02.2020 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание, проведено на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на
прокурора Виктор Янков, сложи за
разглеждане докладваното от съдията докладчик Деница Стойнова в.ч.н.д. № 47 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10.52 часа в залата се явиха:
Обвиняемият К.А.Д. се явява лично и с адв. С.К.Д.,
служебен защитник, упълномощена от по-рано.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Д.– Да се даде ход на делото.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Съдът счита,
че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание,
поради което и
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ същото от съдията докладчик Деница Стойнова.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Д.– Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът –
Нямам искания за отводи и
доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат
доказателства и не желаят служебно събиране на такива, следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.– Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
постановеното определение на Окръжен съд Пловдив, с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подзащитния ми.
Считам, че не са налице предпоставките на чл. 63 ал.1 НПК по аргументи, подробно изложени в частната жалба. Считам, че целта на
мярката за неотклонение може да бъде постигната и с налагане на по-лека такава,
поради което и моля да се произнесете в този смисъл.
ДАДЕ СЕ ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. К.Д..
Обв. Д. – Моля
за по-лека мярка за неотклонение, каквато вие решите. Имам пари да платя
гаранция. Работя почасово. Изкарвам за гаранция.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, предлагам да оставите
частната жалба като неоснователна.
Обоснованото предположение е налице, видно от
разпитите на полицейските служители и на другия свидетел, който е закупил от
обвиняемия наркотично вещество. Когато е видял полицаите, той е хвърлил плика,
в който са се намирали множество пакетчета с наркотично вещество, готови за
пласиране, оттам и целта – разпространение.
Опасността за укриване или извършване на престъпление,
тя се презюмира, тъй като обвинението е във връзка с чл. 29, т.е. при условията на опасен рецидив, от 5 до 15
години е предвидено и както казах, тази опасност се презюмира.
Би следвало да се потвърди мярката за неотклонение на
обвиняемия Д., тъй като само 11 дни преди да извърши престъплението, за което
той сега е пред вас, му е било повдигнато друго обвинение, по друго дело и му е
била взета по-лека мярка за неотклонение. След 11 дни върши това деяние, за
което той е сега тук пред вас.
Ето защо предлагам да потвърдите определението на
Пловдивския окръжен съд.
ДАДЕ СЕ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА обв. К.Д..
Обв. Д. – Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание, съдът обяви на страните приложеното по делото определение:
Депозираната жалба, като подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна – защитник на обвиняемия, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, но по същество -
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Този съдебен състав споделя изцяло мотивите
на окръжния съд, че са налице всички
кумулативно предвидени в чл.63 от НПК предпоставки за вземане спрямо обв. Д. на
най – тежката мярката за неотклонение.
Спрямо Д. е налично обвинение за
извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода – първата предпоставка за задържане под стража.
На базата на събраните до момента
гласни, писмени и веществени доказателства и на резултатите от експертното
изследване на иззетото наркотично вещество, Окръжният съд е направил мотивиран и правилен извод за наличието на
обосновано подозрение, че Д. е съпричастен към инкриминираното деяние. В
атакуваното определение са фиксирани точно и коректно доказателствените източници,
от които този извод се налага и в този смисъл не може да се сподели
оплакването, че доказателства за наличието на обосновано предположение не са
налице.
Изводът за опасност от укриване
и/или извършване на престъпление, в
случай, че спрямо Д. се вземе по-лека мярка за неотклонение, в казуса се презюмира по силата на чл. 63 ал.
2 т. 1 от НПК, като законовата презумпция не се опровергава от доказателствата
по делото, а напротив, наличните относими към този въпрос такива сами по себе
си говорят за такава опасност и конкретно опасност от извършване на
престъпление. Инкриминираното деяние е извършено в условията на опасен рецидив,
само няколко месеца след излизането на Д. от затвора, и 12 дни след като е бил
привлечен към наказателна отговорност за извършено друго престъпно деяние.
Посоченото, наред с „впечатляващото“ съдебно минало на Д. и липсата на доказани
законни източници на парични средства, водят до извода, че с цел реализирането
на такива съществува реална опасност обв. Д. отново да извърши престъпление.
Мотивиран от изложеното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 115/30.01.2020 г.,
постановено по ЧНД № 181/2020 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11.02 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: