Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260515
гр.Силистра, 06 ноември 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на пети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
с участието на секретаря Г. Н., като разгледа гр. дело
№ 1310 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “А.Б.Б.” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район “В.”, бул. М.Л.№ 79, ЕИК **;
чрез пълномощника си „ЕОС М.“ с ЕИК **, представляван от Р.И.М.-Т., чрез
пълномощника Г.А. моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
сумата от 768.84 / седемстотин шестдесет и осем лв. и 84 ст. / лева, представляваща главница по договор
**, ** за издаване
и използване на СМАРТ ПОРТФЕЙЛ с револвиращи карти от 30. 03. 2007 г. и Анекс №
1 / 29. 12. 2008 г. към него, санкционна лихва, начислена върху просрочената главница в размер на 789.54 / седемстотин осемдесет и девет лв.
и 54 ст. / лева, дължима за периода от 15. 04. 2009 г. до 11. 09. 2014 г., неустойка в размер на 1 853.99 / хиляда
осемстотин петдесет и три лв. и 99 ст. / лева, начислена за
периода от 15. 04.
2009 г. до 11. 09. 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12. 09. 2014
г. до изплащане на вземането
Претендира и разноските си,
извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Твърди, че
на 30. 03. 2008 г., между него и ответника е сключен договор **, ** за издаване
и използване на СМАРТ ПОРТФЕЙЛ с револвиращи карти от 30. 03. 2007 г. за сумата
от 1 000.00 лева, а Анекс № 1 / 29. 12. 2008 г. към договора е уговорен
краен падеж на задължението 31. 12. 2010 г. Тъй като кредитополучателят е
изпаднал в забава и просрочил плащанията по кредита, ищецът на осн. чл. 417 от ГПК е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на задължението. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 1486 / 2014
г., респективно издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника, като против издадената заповед е постъпило възражение от
кредитополучателя.
Ответникът Д.К.Д. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. Д.Ч. е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва
исковите претенции, счита същите за погасени по давност, а производството –
недопустимо. Излага доводи във връзка с факта, че е получил покана за
изпълнение от страна на ищеца още през месец април 2014 година, но не разполага
със същата, поради което моли да бъде задължен ищецът да я представи, ведно с
погасителния план. По същество възразява относно основателността на исковите претенции, като сочи, че по
образуваното изп.дело № 870/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Г., впоследствие
преобразувано в изп.дело № 2054 / 2019 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838
вече е събрана сума, която надхвърля по размер исковите претенции.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателствени средства, намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
В
производството не се спори относно обстоятелствата, касаещи наличието на
облигационно правоотношение и усвояването на сумата по кредита. Не е спорно и
обстоятелството, че по искане на банката в нейна полза е издадена Заповед № 2883/ 19. 09. 2014 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1486/ 2014
г. на СРС
за сумата сумата от 768.84 / седемстотин шестдесет и осем лв. и 84 ст. /
лева, представляваща
главница по договор **, ** за издаване и използване на СМАРТ ПОРТФЕЙЛ с
револвиращи карти от 30. 03. 2007 г. и Анекс № 1 / 29. 12. 2008 г. към него, санкционна лихва, начислена върху просрочената
главница
в размер на 789.54 / седемстотин осемдесет и девет лв. и 54 ст. /
лева, дължима за периода от 15. 04. 2009 г. до 11. 09. 2014 г., неустойка
в размер на
1 853.99 / хиляда осемстотин
петдесет и три лв. и 99 ст. / лева, начислена за периода от 15. 04. 2009 г. до 11. 09. 2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от
12. 09. 2014 г. до
изплащане на вземанет, както и че въз основа на заповедта на
19.09.2014 г. в полза на кредитора бил издаден изпълнителен
лист.
Липсва спор, а и от
приложените по делото доказателства се установява, че въз основа на посочения
изпълнителен лист банката е направила искане за образуване на изпълнително
производство срещу ответника, като било образувано такова под № 870 / 2014 г.
по описа на ЧСИ Г.Г. *** действие ОС – Силистра, впоследствие преобразувано под
№ 2054 / 2019 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 и район на действие СГС.
Ищецът оспорва
допустимостта на възражението на длъжника, като счита, че правото му да подаде
възражение е преклудирано с изтичане на предвидения в чл.414, ал. 2 от ГПК
срок, който е започнал да тече от връчване на ПДИ по изп. дело № 870 / 2014 г. по описа на ЧСИ Г.Г.
*** действие ОС – Силистра.
Ответникът
оспорват вземането на ищцовото дружество, като прави възражение за изтекла
погасителна давност, както и за наличие на изпълнение, надхвърлящо
задължението.
Съдът счита
възражението на ищеца за неоснователно – ответникът е представил доказателства
за момента, в който е узнал за издадената заповед за изпълнение като е
представил уведомление за преобразуване на дело от ЧСИ М. Б. с рег. № 838 на 06. 06. 2019 г.
Възражението е подадено на 17. 06. 2019 г., при спазване на срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК. За да приеме това, съдът има предвид липсата на доказателства за
връчване на заповедта за изпълнение в предходен момент – изисканите от ЧСИ М. Б.
с рег. № 838 доказателства за връчване на заповед за изпълнение № 2883 / 18.
09. 2014 г., по ч.гр.д. № 1486 / 2014 г. по описа на СРС, изпратена на длъжника
от ЧСИ Г.Г. по първоначално образуваното изп. дело № 870/2014 г., впоследствие преобразувано в изп.дело № 2054
/ 2019 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 се свеждат единствено до
представяне на обратна разписка, от която се установява връчване само на покана
за доброволно изпълнение, но не и за връчване на заповедта за изпълнение,
поради което и съдът счита, че възражението срещу заповедта е подадено в срок и
е допустимо.
Разгледана по
същество, претенцията на ищеца се явява неоснователна по следните съображения:
Независимо от
становището на ответника за наличие на неизпълнение, респективно изискуемост на
задължението към 15. 04. 2019 г., в случая следва да се има предвид, че с Анекс
№ 1 / 29. 12. 2008 г. към договора е уговорен краен падеж на задълженията на
31. 12. 2010 г., от който задължението става изискуемо. Именно от този момент
започва да тече и погасителната давност, която по отношение на претенцията за
лихва е тригодишна, но по отношение на главницата и неустойката, които нямат
характер на периодични платежи е петгодишна. Тъй като заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано на 12. 09. 2014 г., то по отношение на
лихвите тригодишният срок е изтекъл и тази претенция е погасена по давност.
По отношение на
неустойката - Договорът, на който ищецът се позовава, изпълнява
характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК, за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които разпоредби е
регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се
съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи,
измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка
(чл. 143, т. 5 ЗЗП). В конкретния случай се твърди, че на ответника, в
качеството му на заемател е предоставен заем в размер на 1000.00лв., който той
се е задължил да ползва за период от 24 месеца и да възстанови заедно с
уговорената възнаградителна лихва. В раздел VIII на
Общите условия на банката е посочено, че банката начислява неустойка за
просрочени лихви в размер, определен в Приложение 1, като не е приложено по
делото, както и не е ясно какви са критериите за определяне на неустойка, а
такава е начислена в размер на 1853.99 лева.
Съдът приема, че цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка, която изпълнява хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер на почти два пъти от реалната му стойност противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като тази нищожност, се явява основание
за отхвърляне на искането за присъждането на
вземане, произтичащото от неравноправната клауза поради противоречието му със
законовия ред в страната.
По изложените
съображения съдът намира исковата претенция за основателна единствено по
отношение на дължимата главница в размер на 768.84 лева.
Тук е мястото да се
коментира възражението на ответника за неоснователност на претенцията поради
плащане на сума в размер по – голям от размера на дълга, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно т.9 и т.11в от Тълкувателно решение № 4 /18.06.2014г.
по тълк. д. 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 ГПК
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, допустимо е
въвеждане на правопогасяващите възражения за плащане и за прихващане, като в
това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. При иск по реда на чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, въведените възражения за съществуването на
задължението или неговото погасяване следва да намерят съответно приложение
относно доброволно заплатени суми. По отношение на сумите, събрани по
принудителен ред по образуваното във връзка с вземането изпълнително
производство, не намира приложение разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
намира, че претенцията по отношение на главницата е основателна и следва да
бъде уважена в предявения размер, а предявените претенции за заплащане на
санкционна лихва и неустойка следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода от настоящия процес
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца, направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковите претенции в размер на
91.44 лева.
Предвид изхода от
настоящия процес и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника,
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от претенциите в
размер на 426.10 лева.
Според т. 12 на ТР № 4 / 18. 06. 2014 г. на ВКС по т.д. № 4 / 2013 г. на ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по чл. 422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В настоящият случай с оглед частичното отхвърляне на исковите претенции,
както и наличието на доказателства за сторени и от ответника разноски в
заповедното производство в размер на 300.00 лева, съдът определя разноски за
ищеца в размер на 94.22 лева и разноски за ответника в размер на 232.42 лева.
Възражението на ищеца
за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно - по
силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07.
2004 г. за МРАВ възнаграждението на процесуалния представител следва да бъде
определено за предявените три искови претенции общо в размер на 959.78 лева /
по 300.00 лева за претенциите за главница и санкционна лихва и 359.78 лева за
претенцията за неустойка /, а заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 550.00 лева е в по – нисък от минимално определения такъв.
Същото основание има
съда да остави без уважение и възражението на ответника за определяне на
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100.00 лева, вместо на
претендираните 300.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Силистренският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.Д. с ЕГН **********,***
дължи на “А.Б.Б.” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “В.”, бул. М.Л.№ 79, ЕИК **; чрез
пълномощника му „ЕОС М.“ с ЕИК **, представляван от Р.И.М.-Т. сумата от 768.84 / седемстотин шестдесет и
осем лв. и 84 ст. / лева, представляваща главница по договор **, ** за издаване
и използване на СМАРТ ПОРТФЕЙЛ с револвиращи карти от 30. 03. 2007 г. и Анекс №
1 / 29. 12. 2008 г. към него, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 12. 09. 2014 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 1486 / 2014 г. по описа на СРС до изплащане
на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 2883/ 18. 09. 2014 г. по ч.гр. д. № 1486 /
2014 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ КАТО погасен по давност иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ, предявен от “А.Б.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район “В.”, бул. М.Л.№ 79, ЕИК **; чрез
пълномощника му „ЕОС М.“ с ЕИК **, представляван от Р.И.М.-Т. да се признае за
установено, че Д.К.Д. с ЕГН **********,***
му дължи следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 2883/ 18. 09. 2014 г. постановена по ч.гр.д.№ 1486 / 2014
г. по описа на СРС, произтичащи от договор **, ** за издаване и използване на СМАРТ
ПОРТФЕЙЛ с револвиращи карти от 30. 03. 2007 г. и Анекс № 1 / 29. 12. 2008 г.
към него: санкционна лихва, начислена върху
просрочената главница в размер на
789.54 /
седемстотин осемдесет и девет лв. и 54 ст. / лева, дължима за периода от 15.
04. 2009 г. до 11. 09. 2014 г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ и чл. 92
от ЗЗД, предявени от
“А.Б.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “В.”, бул. М.Л.№
79, ЕИК **; чрез пълномощника му „ЕОС М.“ с ЕИК **, представляван от Р.И.М.-Т.
да се признае за установено, че Д.К.Д.
с ЕГН **********,*** му дължи следната сума, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2883/ 18. 09. 2014 г. постановена по ч.гр.д.№ 1486 / 2014
г. по описа на СРС, произтичащи от договор **, ** за издаване и използване на СМАРТ
ПОРТФЕЙЛ с револвиращи карти от 30. 03. 2007 г. и Анекс № 1 / 29. 12. 2008 г.
към него: неустойка в размер на 1 853.99 / хиляда
осемстотин петдесет и три лв. и 99 ст. / лева, начислена за
периода от 15. 04.
2009 г. до 11. 09. 2014 г.
ОСЪЖДА Д.К.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на “А.Б.Б.” АД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район “В.”, бул. М.Л.№ 79, ЕИК **; чрез пълномощника му
„ЕОС М.“ с ЕИК **, представляван от Р.И.М.-Т. сумата от 91.44 / деветдесет и един лв. и 44 ст. / лева – разноски по производството, както и
сумата от 94.22 / деветдесет и четири лв. и 22 ст./ лева разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 1486 / 2014 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “А.Б.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “В.”,
бул. М.Л.№ 79, ЕИК **; чрез пълномощника му „ЕОС М.“ с ЕИК **, представляван от
Р.И.М.-Т. да заплати на Д.К.Д. с ЕГН
**********,*** сумата от 426.10 / четиристотин
двадесет и шест лв. и 10 ст. / лева – разноски
по производството, както и сумата от 232.42 / двеста тридесет и
два лв. и 42 ст./ лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
1486 / 2014 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: