Р Е Ш Е Н И Е № 16
гр. Сливен, 14.02.2019
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 295 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.405а ал.7 от КТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Ц.Л.Ш. срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение изх. № 18087982/18.09.2018 г. издадено от Т. Й. Д., г. и. при
Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, с което на основание чл. 405а, ал.2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. Н. К. като с. р.
и р. физическото лице Ц. Л.Ш..
В жалбата се
твърди, че издаденото постановление е материално и процесуално
незаконосъобразно. Счита, че административният орган е допуснал съществени
нарушения на процедурата, които са от категорията на абсолютните. Твърди, че не
са налице фактите и обстоятелствата, които административният орган е приел за
съществуващи и обуславящи наличието на трудово правоотношение между страните.
Моли съда да отмени обжалваното постановление.
В с.з. оспорващия,
лично и чрез адв.К. поддържа жалбата. Твърди, че не
са налице фактическите основания за съществуване на трудово правоотношение,
нямало уговорено трудово възнаграждение, нямало уговорени права и задължения
между страните, работно време, както и място на работа. В конкретния случай била
налице строителна „бригада“, хора, които са се събрали да извършат определена
работа срещу съответно заплащане на тази свършена работа. По никакъв начин не
се установявало, че лицето Д. К. е бил в трудово правоотношение с жалбоподател Ц.Л.Ш..
Претендира за направените по делото разноски.
Административният
орган Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, чрез п. по п. – ст. юриск. А. Г., счита жалбата за неоснователна. Заявява, че
именно оспорващия е договорил извършването на ремонта със собственика на
строителния обект, което означавало, че Ц.Л. се явява р. на цялата бригада от
лица, които са били на обекта.
Заинтересованите
страни П.К., К.К. и И.Д., чрез п. им адв.П. считат, че жалбата е неоснователна. Заявяват, че административния
акт е постановен при спазване на административнопроизводствените
правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което същият
се явява правилен и законосъобразен. Считат, че по категоричен начин е
установено, че Д. К. е полагал труд срещу договорено възнаграждение и са били
налице отношения между него и Ц.Ш., които могат да бъдат квалифицирани като трудови.
От декларацията на Т. К. се установявало, че е наел Ц.Ш. да извърши р. д. срещу
определено възнаграждение, като тези действия трябвало да бъдат извършени от
бригадата на Ш., като лично той е плащал възнаграждението на майсторите и на
работници, не само на този обект, но и на подобни обекти, на които също е
работил п. Д. К.. Именно Ш. бил лицето, което пряко е д. със съответните лица,
които са желаели ремонтни действия, н. е р. и е п. на същите. Молят съда да
потвърди постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение,
като правилно и законосъобразно. Претендират за направените разноските по
делото, представляващи адвокатски хонорар.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 14.09.2018 г. при извършване на
строително-монтажни работи на новострояща се жилищна сграда в с.Ж., о. К., имот
29283.501.380, североизточно от училище „Йордан Йовков“, е настъпила злополука,
довела до с. на Д. Н. К.. Още същия ден с. на Дирекция "Инспекция по
труда" Сливен – Т. Д. посетил местопроизшествието за изясняване на случая.
Във връзка с извършената проверка на обекта
на контрол „СМР – изграждане на жилищна сграда“ в с.Ж., о. К., на 18.09.2018 г.
контролните органи на ДИТ-Сливен са съставили оспореното постановление, в което
са приели за установено, че Ц.Л.Ш. е д. до работа лицето Д. Н. К., като с. р.,
на установено работно място; при установено работно време - от 7.30 ч. до 18.00
ч., с обедна почивка от 12.00ч. до 13.00ч.; и уговорено трудово възнаграждение според
извършената работа, без да е имало сключен писмен трудов договор, поради което
са обявили, че между страните е съществувало трудово правоотношение считано от 14.09.2018
г.
В
административната преписка се намира декларация от Т. И. К., в която сочи, че
се договорил с Ц. Л. да и. р. на къщата му срещу 25 000 лв. Л. имал
бригада, която извършва такива дейности. К. давал парите на Л., за да плаща на
работниците, които наемал.
В хода на съдебното производство са допуснати до разпит
св. Г.Н.В. и К.П.М., чиито показания съдът приема като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и достоверни, като съответстващи на
събраните по делото писмени доказателства. От разпита на свидетелите става
ясно, че същите са работили като о. р. в строителна бригада от 6-7 човека, в
която м. били Д. К., К. Т., Ц.Ш. и Х. М.. Бригадата
работила по различни обекти в региона. Работата на обекта, където станал инцидента
със с. на К., започнала около два месеца преди събитието, като К. бил почти
всеки ден на обекта. Т. К. плащал парите на Ц.Ш., който според изработените
надници разпределял парите. Св. В. сочи,
че именно Ш. им е давал парите.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите относно заявеното от тях, че получените за работата
пари се разпределят съвместно от членовете на бригадата, както и че няма
установено работно време. Дадените от тези
свидетел показания противоречат на наличната по делото Декларация вх.№ 18106401
от 17.09.18 г. (л.31), попълнена Г.Н.В. на осн. чл.
402, ал.1, т.3 от КТ, в която същият е посочил, че получава 30 лв. на ден за
извършваната обща работа, при работно време от 9.00 до 17.00. Действително тази
декларация не е представена с преписката, но явно е събрана във връзка с
изясняването на случая преди издаване на оспорения административен акт, поради
което е допусима и относима
за изясняване фактите по делото.
С. на оспореното постановление Т. Д. сочи, че е с. постановлението
за обявяване на трудово правоотношение с Ц.Ш., след като е идентифицирал всички
участници в строителните работи и е изяснил обстоятелствата по случая.
Доколкото лицето Д. К. е п. при инцидента, полагането на труд от негова страна
за оспорващия е установено въз основа свидетелски показания, а в последствие и
писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка е несъмнена.
Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства,
обясненията на страните и разпита на свидетелите.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима, оспореният административен акт е съобщен на оспорващия на 20.09.2018
г., а жалбата е подадена на 04.10.2018 г. т.е. в срока по чл.405а ал.7 от КТ.
Оспорващият е лице участвало в производството по издаване на административния
акт и има правен интерес от оспорването, тъй като оспореният административен
акт непосредствено засяга негови права и законни интереси.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното постановление е издадено от орган с
материална, териториална компетентност и такава по степен предвид разпоредбите
на чл. 405а КТ и чл.20 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда". Съгласно посочената разпоредба от КТ
Инспекцията по труда като контролен орган има компетентност да реагира при
непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе
незабавно мерки за отстраняването им, в това число и да обяви съществуването на
трудово правоотношение при установено при проверка престиране
на труд, а съгласно чл.20 от цитирания правилник инспекторът от инспекция по
труда е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, да издава
постановление по чл. 405а от КТ за обявяване на съществуването на трудово
правоотношение. От представените по делото доказателства се установява, че
оспореният административен акт е издаден от длъжностно лице, което по силата на
посочените разпоредби изпълнява функции на контролен орган на територията на
област Сливен и упражнява правомощията по чл. 405а КТ. Именно в тяхно
изпълнение е издадено и оспореното постановление .
Постановлението е обективирано
в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за неговото
издаване. Съдържа данни за началната дата на възникване на трудовото
правоотношение, страните по това правоотношение. В обстоятелствената част на
издаденото постановление са изложени в достатъчна степен фактическите
констатации на ответника за съществуване на трудово правоотношение с индивидуализиране
на неговите задължителни елементи. В тази връзка са спазени изискванията за
форма на адм. акт.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя за
неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая съобразно чл. 35 от АПК
и по-специално, че не установено оспорващия да е р. на Д. К. след като
строително-монтажни работи на обекта са извършвани от строителна бригада.
Административният орган е използвал разписания процесуален инструментариум на
АПК и КТ за да разкрие относимите към случая обстоятелства. Извършил е проверки
по чл.402, ал.1, т.1 от КТ, чиито резултати са обективирани
в приобщени към адм. преписка писмени декларациите на
лица имащи отношение към случая, съобразени при издаване на постановлението. На
основание чл. 402, ал.1, т.3 от КТ е изискана и събрана писмена информация от
работници на обекта. В тази връзка ползвайки получената информация от
допустимите доказателствени източници по чл.39 от АПК
и след техния съвкупен анализ, ответникът е постановил своето решение за съществуването
на трудово правоотношение между подателя на жалбата и п. лице. В този контекст
съдът не счита, че са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При изследване на материалната
законосъобразност съдът се съобрази с нормата на чл. 405а ал.1 от КТ, съгласно
която ако работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването
на трудовото правоотношение се обявява с постановление. Съгласно цитираната
разпоредба отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
Безспорен факт е, че между Ц.Л.Ш. и Д. Н. К.
няма сключен трудов договор. Оспорващият твърди, че съвместно с п. лице са
извършвали работа на бригадни начала, но този довод не съответства на събраните
по делото писмени доказателства, поради което съдът намира, че всички тези
твърдения обслужват единствено защитната теза на оспорващия в процеса и не
кореспондират с действителното правно положение. Нелогично е именно Ш. да
договаря с възложителите на строителните дейности, да получава от тях
уговореното заплащане и да разпределя получените парични средства между
членовете на бригадата, а да няма отношение към наемането им на работа.
Изложената защитна теза противоречи, на изявлението на Т. К., че бригадата е на
Ц.Ш. и той н. работниците в нея, както и на заявеното в писмена декларация от Г.Н.В.,
че получава 30 лв. на ден при установено работно време. От тези факти следва да
се направи извода, че оспорващия като п., уговаря извършване на определена
строителна дейност и самостоятелно наема лица за осъществяването и. Независимо,
че е допустимо обсъждането и вземането на решения в колектива на бригадата, да
става по взаимно съгласие, това не променя ръководната функция на Ш. при
организацията на изпълнителския процес, поради факта на осъществяваната от него
дейност по договаряне, получаване на заплащане и разпределяне на получените
парични средства.
Истинността на обективираните в постановлението данни за съществуване на
елементите на трудово правоотношение - работно време, почивки, заплащане,
работно място се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателствени
средства: декларации, свидетелски показания и приобщени по предвидения от
закона ред доказателства, подробно описани по-горе, които непротиворечиво сочат
за престиран труд от К. в полза на Ш..
Съдът преценява
като неоснователна тезата на оспорващия, че не е установен характера на
правоотношението му с К.. Последният е изпълнявал трудова функция на м. на
строителния обект. Налице е продължително и многократно престиране
на труд. Безспорен факт е установения работен режим на строежа с уговорено
работно време, което е елемент на всяко едно трудово правоотношение. При
договор за изработка се дължи единствено постигане на конкретен резултат без да
се договоря режим на работа и почивки. Изпълнителят сам определя начина си на
работа и нейната продължителност. Настоящият случай не е такъв. Освен това К. е
бил в йерархична зависимост от Ш., който му е з. трудово възнаграждение. При
липсата на самостоятелност и независимост на изпълнителя по изпълнение на
работата, не е налице гражданско правоотношение между страните, а трудовоправно. Прибягването до граждански договори е
недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество
предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл. 1,
ал. 2 от КТ, с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна
защита на трудовите правоотношения. (Решение № 1825 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 29/2017 г., VI о.)
В обобщение на изложеното следва да бъде посочено,
че в настоящия казус въз основа на събраните по делото доказателства, по
несъмнен и категоричен начин е установено наличието на елементите на трудово
правоотношение - многократно престиране на работна
сила за извършване на еднородна дейност, при определено работно време и
почивки, срещу уговорено и редовно изплащано дневно възнаграждение и на
определено работно място.
Въз основа на изложеното съдът намира, че Д.
Н. К. е извършвал трудова дейност - физическа такава като м., възложена му от Ц.Л.Ш.,
т.е. между двете страни през процесния период е съществувало трудово
правоотношение. Следователно оспореното постановление за обявяване
съществуването на такова от посочената начална дата е издадено от компетентен
орган, при наличие на всички материалноправни
предпоставки за това, като в производството по издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата против него се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Искане за
присъждане на разноски ответника по оспорването не е правил.
Основателно е
искането на заинтересованите страни за присъждане на разноски, които на
основание чл.143 ал.3 във вр. с ал.4 от АПК следва да
бъдат заплатени от жалбоподателя.
Ръководен от
изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Л.Ш., ЕГН **********,*** срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 18087982/18.09.2018 г. издадено от Т. Й. Д., г. и. при Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Ц.Л.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на П.К.К., ЕГН **********, адрес ***, К.Д.К., ЕГН **********, адрес *** и И.Д.Д., ЕГН **********, адрес ***, направени по делото разноски в размер на 200 лв. (двеста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: