Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 17.06.2022г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На двадесет и четвърти март година две хиляди двадесет и втора
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: Мариана
Матанова
като разгледа докладваното
от съдията Г. гражданско дело № 743 по
описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
във вр. с чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
В исковата молба
ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. твърди, че той и ответницата по делото
имали сключен граждански брак, който с решение от 12.06.2017 г. по гражданско
дело № 271/2017 г. по описа на Районен съд – К. бил прекратен.
Заявява, че с
ответницата били съсобственици на следния недвижим имот, придобит по време на
брака им в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35167.502.41.3.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. К., п.к. ***. Самостоятелния обект се намира в сграда № ,
разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.502.41, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ:
64.57 кв.м.; прилежащи части: избено помещение
43; ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
35167.502.41.3.44; под обекта: 35167.502.41.3.40; над обекта: 35167.502.41.3.46.
Сочи, че този имот
бил придобит по време на брака им с ответницата по силата на нотариален акт № от.
на нотариус П.К..
Твърди, че с решение
№ 261 от 12.06.2017 г., постановено по гр.д. № 271/2017г. на РС-К. гражданският
им брак с ответницата бил прекратен, като още преди прекратяване на брака им и
до настоящия момент ответницата ползвала еднолично недвижимия им имот и не му
разрешавала той да го ползва.
Заявява, че с
ответницата живеят във фактическа раздяла от 25.01.2017 г. От 09.02.2017 г.
ищецът П.П. живее под наем в апартамент в гр. К., и плаща месечен наем от 150
лв.
Сочи, че за
задоволяване на текущите нужди на семейството и дома им, за да закупят
апартамента си и впоследствие да го ремонтират основно им били необходими много
средства и затова на 31.08.2010 г. той – ищецът изтеглил потребителски кредит в
размер на 15 400 лв. от „ОББ"АД – С., клон гр. К.. Впоследствие се
наложило отново за задоволяване нуждите на семейството им на 20.11.2012 г. да
рефинансира /увеличи/ размера на вече предоставения му кредит с още 5 000 лв.,
като по този начин след приспадане на погашенията от 2010 г. до 2012 г. размера
на кредита ми се увеличил на 20 000 лв. Отново за задоволяване на
семейните нужди на 17.04.2015 г. увеличил /рефинансирал/ размера на предоставения му кредит с още
5 000 лв. до общ размер на 20 000 лв., след приспадане на погашенията
от 2012 г. до 2015 г., за което бил съставен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 17.04.2015 г., подписан между
„ОББ"АД клон К. като кредитор и той ищецът - П.Р.П. като кредитополучател.
Този кредит бил сключен за рефинансиране на предходните кредита.
Твърди, че през
годините на брачния им живот с ответницата, той работел и получавал доходи,
надвишаващи значително средните за страната. Работил е в „Г." АД, с. и в „А."
АД, гр. К. където работел и понастоящем. От м. юли 2014 г. до м. юни 2015 г.
бил безработен и за този период получил обезщетение за безработица в общ размер
на 6 854.48 лв.
Сочи, че ответницата
не е работила през повечето време на брака им, а когато работела получавала
доходи значително по-ниски от неговите.
На 18.02.2019г. той –
ищецът сключил с „А." АД, Бизнес център К. Договор за потребителски кредит
№ *** г. Размерът на предоставения му кредит бил 21 000 лева, като целта на кредита била да погаси
изцяло задълженията си по кредита с „О." АД.
Заявява, че кредитите
му към „ОББ"АД се погасявали от него ежемесечно до пето число на текущия
месец. Като от 05.02.2017 г. до 05.02.2019 г. е погасил обща сума от 6258.11
лв.
На 18.02.2019 г. от „О."
АД му издали банков документ от който било видно, че към тази дата задължението
му към тази банка е в размер на 13 787.22 лв. На 18.02.2019 г. чрез банков
превод от сметката му в „А." АД наредил по сметката си в „О." АД
сумата от 13 900 лв., с основание за плащане „погасяване на потребителски
кредит". На 25.02.2019 г. се снабдил с удостоверение изх. № г., издадено
от „О." АД, от което било видно, че към датата на издаването му няма
задължения към тази банка. Разпоредбата
на чл. 32 ал. 2 от СК постановява императивно, че съпрузите отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството.
Сочи, че Договорите
за кредит за текущо потребление, сключени между „ОББ"АД и ищеца са
сключени по време на брака между ищеца и ответницата и е без значение, че като
страна-кредитополучател по него фигурира само единият съпруг-ищеца. Съгласно цитираната норма това задължение
става ех lege солидарно, а не
лично облигационно задължение само на съпруга-заемател, щом предназначението му
е за задоволяване нужди на семейството.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно
за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди
на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите
потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за
снабдяване с храна, стоки, продукта, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи /вкл. за оправданите лични нужди на членовете на
семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите
по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената
цел е за нуждите на семейството. Когато едно парично задължение е поето от
единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди
на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството са поначало
общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията,
изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети
от единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/
удовлетвори кредитор, след прекратяване на брака той придобива регресно право
срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие /Р 342-
2013- IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Допълнителен
аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че съгласно установената
практика, придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е
общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми. Без
значение е факта, че като страна-кредитополучател по процесните кредита
фигурира само единият съпруг. Съгласно цитираната норма това задължение става
ех lege солидарно, а не
лично облигационно задължение само на съпруга-заемател, щом предназначението му
е за задоволяване нужди на семейството. За възникването по отношение на
кредитора по силата на закона на пасивната солидарност между съпрузите е без
значение знанието на съпруга, който не е страна по договора, и задължението за
връщане е солидарно на двамата. Общата норма на чл. 127, ал. 2 от 33Д предвижда
възникване правото на иск срещу останалите за всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част. Така, когато единият от солидарните длъжници бивши
съпрузи удовлетвори кредитора след прекратяването на брака или след
фактическата раздала, както е в случая, той придобива регресно право срещу
другия бивш съпруг, за да се възстанови нарушеното имуществено равновесие. В
случая няма наличие на друга уговорка между страните, превръщаща солидарното
задължение в разделно, или да са разпределили дълга по начин, различен от
договора за кредит и закона.
Счита, че щом ищецът
е погасил дълга към „ОББ"АД изцяло, той има вземане срещу ответницата за
половината от сумата. Ищецът се суброгира в правата на кредитора по погасения
от него изцяло и предсрочно кредит за задоволяване нуждите на семейството,
сключен по време на брака с ответницата.
Поради това, счита,
че ответницата му дължи връщане на това, което той е платил повече от неговата
част от задължението, която, поради липса на предпоставки за приемане на
обратното - е равна на тази на ответницата.
На основание
гореизложеното, ищецът претендира М.К.М. да му заплати сумата от 10 022.66 лв.,
представляваща стойността на това, което след фактическата раздала на страните
/25.01.2017 г./ е платил в повече от припадащата му се част от паричното
задължение към „ОББ"АД по договори за банкови кредита, сключени по време
на брака му с ответницата. Сумата от 10
022.66 лв. е половината от 20 045.32 лв. / която е сбора на 6258.11 лв. + 13
787.21лв./.
Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 022.66 лв., представляваща стойността на това, което след фактическата
раздяла на страните /25.01.2017г./ е платил в повече от припадащата му се част
от паричното задължение към „ОББ"АД по договори за банкови кредита,
сключени от негово име като кредитополучател по време на брака му с
ответницата. Претендира присъждането на разноски в настоящото производство.
С допълнителна молба
вх. № 6357/15.06.2020 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищеца
адв. Д. заявява, че в настоящото производство доверителят ѝ претендира
ответницата да му заплати сумата от 10 022.66 лв., представляваща стойността на
това, което след фактическата раздяла на страните /25.01.2017г./ е платил в
повече от припадащата му се част от паричното задължение към „ОББ"АД по
договори за банкови кредита, сключени по време на брака му с ответницата.
Заявява, че сумата от
10 022.66 лв. е половината от 20 045.32 лв. / която е сбора на 6258.11 лв. + 13
787.21лв./. Кредитите на ищеца към „ОББ"АД се погасявали от него ежемесечно до пето число на текущия
месец. Като от 05.02.2017год. до 05.02.2019г. е погасил обща сума от 6
258.11лв. На 18.02.2019г. от „О." АД му издали банков документ от който
било видно, че към тази дата задължението му към тази банка е в размер на 13
787.22 лв. На 18.02.2019г. чрез банков превод от сметката му в „А." АД
наредил по сметката си в „О." АД сумата от 13 900 лв. с основание за
плащане „погасяване на потребителски кредит".
Сочи, че банковите
кредити, въз основа на които ищеца предявява претенциите си срещу ответницата
са посочени в удостоверение изх.№ издадено на 11.06.2020г. от „ОББ"
АД,както следва: Потребителски кредит № *** г.
с първоначален размер 15 400лв.; Потребителски кредит № ***г.
с първоначален размер 20 000лв.; Потребителски кредит № ***г.
с първоначален размер 20 000 лв.;
Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 022.66 лв., представляваща стойността на това, което след
фактическата раздяла на страните /25.01.2017г./ ищецът е платил в повече от
припадащата му се част с паричното му задължение към „ОББ"АД по следните
договори за банкови кредита: Потребителски кредит № *** г.
с първоначален размер 15 400 лв.; Потребителски
кредит № ***г. с първоначален размер 20 000
лв.; Потребителски кредит № ***г.
с първоначален размер 20 000 лв.,
сключени от името на ищеца като кредитополучател по време на брака му с
ответницата.
С допълнителна молба
вх. № 260614/17.09.2020г. по описа на Районен съд – К. адв. Д. заявява, че в
настоящото производство доверителят ѝ претендира ответницата да му
заплати сумата от 10 022.66 лв., представляваща стойността на това, което след
фактическата раздяла на страните /25.01.2017г./ доверителят ѝ е платил в
повече от припадащата му се част от паричното задължение към „ОББ"АД по
договори за банкови кредита, сключени по време на брака му с ответницата.
Сумата от 10 022.66
лв. е половината от 20 045.32 лв. / която е сбора на 6258.11 лв. + 13
787.21лв./.
Сочи, че за
възникването по отношение на кредитора по силата на закона на пасивната
солидарност между съпрузите е без значение знанието на съпруга, който не е
страна "по договора, и задължението за връщане е солидарно на двамата.
Общата норма на чл.
127 ал. 2 от ЗЗД предвижда възникване правото на иск срещу останалите за всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част.
Така, когато единият
от солидарните длъжници бивши съпрузи удовлетвори кредитора след прекратяването
на брака, той придобива регресно право срещу другия бивш съпруг, за да се
възстанови нарушеното имуществено равновесие. В случая не е установено наличие
на друга уговорка между страните, превръщаща солидарното задължение в разделно,
или да са разпределили дълга по начин, различен от договора за кредит и закона.
С оглед отговора на
ответницата ще направи доказателствено искане за допускане и назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и направи справки в банките-кредитори на ищеца да
отговори на въпросите им, включително и да посочи по всеки един от банковите
кредита каква сума е погасена от ищеца, както и какъв е бил остатъка по всеки от
кредитите преди рефинансирането, както и какъв и бил остатъка по всеки един от
кредитите към датата на фактическата раздяла на страните и към датата на
прекратявана на брака им.
Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията,
поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.
Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на
членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с
храна, стоки, продукта, материали, заплащането на необходимите за съвместния
живот разходи /вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството/,
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време
на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за
нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че
твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна /Р
293- 2013-III т.о.; Р 211- 2012- IV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то
за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,
солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция,
че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом
вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са поначало общи, независимо от
това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция,
следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите.
Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след
прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да
възстанови нарушеното имуществено равновесие / Р 342- 2013- IV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази
теза е обстоятелството, че съгласно установената практика придобитото със заем
имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи,
независимо кой от тях е издължил заетите суми. Без значение е факта, че като
страна- кредитополучател по процесните кредита фигурира само единият съпруг.
Съгласно цитираната норма това задължение става ex lege
солидарно, а не лично облигационно задължение само на съпруга-заемател, щом
предназначението му е за задоволяване нужди на семейството.
С допълнителна молба
вх. № 262213/15.02.2021 г. по описа на Районен съд – К. адв. Д. в качеството й на пълномощник на
ищеца поделото прави следните уточнения:
През 2008г.
ответницата М. е била приета за студентка задочно обучение в СА „Д. " гр. С..
По това време ищецът, ответницата и синът им са живели в апартамент под наем и
са се издържали единствено от заплатата на ищеца.
През есента на 2008
г. ответницата е започнала обучението си в СА „Д." гр. С. и заради това се
е наложило на 29.09.2008 г. доверителят й да изтегли от „О." АД
потребителски кредит № г. с първоначален размер 1 000 лв. Тези средства са били
необходими за заплащане на семестриална такса за обучение на ответницата, за
покриване на разходите й за очни занятия, за закупуването на учебни помагала на
ответницата и други разходи, свързани с престоя на ответницата в гр.С. по време
на занятията й.
Към същия договор за
кредит на ищеца е била предоставена и кредитна карта с първоначален размер 2
000 лв. с договор от 03.10.2008 г., с която при нужда семейството на ищеца и
ответницата да може да тегли средства по всяко време. Сумата от горепосочения
потребителски кредит от 1000 лв. както и сумата от кредитната карта от 2 000
лв. ищеца е погасил изцяло до края на 2009 г. от работната си заплата, която е
получавал през този период.
През 2010 г. на
страните по делото се е предоставила възможност да си закупят собствено жилище
( апартамент). За покупката на жилището ищецът е изтеглил на 31.08.2010 г. от „О."
АД потребителски кредит № - г. с първоначален размер 15 400 лв. Парите били
използвани, както за доплащане цената на апартамента така и за закупуване на
вещи и уреди необходими за първо време в новозакупеното жилище.
След като семейството
на ищеца и ответницата се нанесло в новозакупеното жилище, плочките в банята
започнали да се отлепят и да падат една по една. Имало голяма вероятност от
това да пострада член на семейството, особено детето на страните, което тогава
било на 5-6 години. Тогава, със средствата с които разполагал ищеца било
невъзможно да се извърши дори и частичен ремонт на банята. Банята се нуждаела
от основен и спешен ремонт. За тази цел ищецът рефинансирал с още 5 000 лв.
потребителския си кредит г. (с разрешен размер от 15 400 лв.) и изтеглил от „О."
АД потребителски кредит с № ***г. с първоначален
размер 20 000 лв. Веднага след рефинансиране на кредита семейството на страните
започнало ремонт на банята, както следва:
Баня- общо платени 4
500 лв. за: изкъртване на стара мазилка и плочки 18 кв.м. по 20 лв. - общо за
труд са платени 360 лв.; поставяне на плочки на под и стени 22 кв.м. по 25 лв.-
общо за труд 550 лв. платени; закупуване на плочки за под и стени 22 кв.м.по
50лв.-общо платени 1100 лв.; смяна
на старата с нова В и К инсталация /тръби, муфи, сифони,меки връзки и др./,
включително закупуване на новата инсталация, вкл. труд - общо платени З00 лв.; смяна на стара с нова ел.инсталация
/лед осветление,вентилационна система и др. /вкл. труд - общо платени 200лв.;
поставяне на 4 кв.м. окачен таван /закупени материали и труд/ - платени общо
360 лв.; закупуване на
оборудване за банята / бойлер, моно блок тоалетна, мивка, стенно огледало,
тоалетка, душ батерия, настолна лампа и др./ включително труд- общо платени
1630 лв.
От 20.11.2012г. до
30.01.2013г. в семейното жилище на страните паралелно с ремонта на банята били
извършени и следните ремонтни дейности:
Демонтаж на стара
входна врата, закупуване и монтаж на нова входна врата-обща платени 360 лв.;
Коридор- общо платени
494 лв. за: подготовка и шпакловка на 30 кв.м. по 6 лв. – общо платени за труд
и материали 180 лв.; закупуване на плочки 8 кв.м. по 20 лв.- общо платени 160
лв.;
Закупуване и
поставяне на окачен таван 7 кв.м. по 22лв.-общо платени 154 лв.
През месеците април и
май 2013 г. били подменени дограмата на спалнята и хола:
Спалня – общо платени
за дограма 400 лв. за: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 60 лв.;
Поставяне на нова дограма - цена на дограма и труд-общо платени - 300 лв.;
Хол – общо платени за
дограма 500 лв. за: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 80 лв.;
Поставяне на нова ПВС дограма - цена на дограма и труд-общо платени - 420 лв.
През месец юни 2013 г. била направена външна изолация на
апартамента на страните, поради течове в спалнята при валежи.
Външна изолация на
апартамента - общо платени 912 лв. за материали и труд 24 кв.м. по 38 лв.
През месец октомври
2014 г. вследствие на течовете от дъждовете се направил ремонт на спалнята
както следва:
Спалня общо платени
2504 лв. за: закупуване и поставяне на гипсокартон стени на конструкция, труд и
материали 40 кв.м. по 25 лв. – общо платени 1 000 лв.; закупуване и поставяне
на окачен таван гипсокартон, труд и материали 18 кв.м. по 35 лв.-общо платени
630 лв.; боядисване на стени и таван 56кв.м. по 7.50лв. – общо платени за труд
и материали 420лв.; нова ел.инсталация -общо платени за труд, материали и
осветителни тела – 150 лв.; Поставяне на ламинат 16 кв.м. по 5 лв. – общо платени за закупуване и труд
за поставяне 80лв.
През зимата на 2014
г. -2015 г. в хола на апартамента - стаята, в която спяло детето на страните се
появила влага и мухъл, и това наложило да се извърши основен ремонт на хола.
Доходите на страните били недостатъчни за предстоящия ремонт. Ответницата била
започнала работа в „А." АД и основната й заплата била 390 лв. Въпреки че,
доходите на ищеца надвишавали многократно нейните, било невъзможно да извършат
основен ремонт на хола и обзавеждане на същия. Затова се наложило отново ищецът
да рефинансира с 5 000 лв. предоставения му потребителски кредит ***
г. лв. и изтегли от „О." АД потребителски кредит с № ***
г. с първоначален размер 20 000 лв., като веднага след усвояването на този
кредит започнал ремонта на хола в апартамента на страните, както следва:
Ремонт на хол общо
платени 3 940 лв. за: закупуване
и поставяне на гипс картон на конструкция и изолация 50 кв.м. по 30 лв.: – общо
платени за труд и материали 1 500лв.; закупуване и поставяне на окачен таван на
две нива 20 кв.м. по 35 лв. – общо платени за труд и материали 700 лв.;
закупуване на ламинат 22 кв.м. по 14 лв. – обща платени 310 лв.; закупуване на
изолационни материали на ламината и монтаж 22 кв.м. по 5 лв. – общо платени 110
лв.; боядисване на стени и тавани с три
цвята бои 70 кв.м. по 16 лв. – общо платени за труд и материали 1 120 лв.;
подмяна на ел.инсталация и закупуване на лед светлини, контакти и ел. ключове – обща платени за труд и материали 200 лв.
Същевременно, били
закупени обзавеждания за спалнята и хола в апартамента на страните. За хола
били закупени холна секция, голям ъглов диван, бюро, столове, маса и др. на
обща стойност 1 600 лв.
За обзавеждане на
спалнята били закупени спалня, матрак ,нощни шкафчета, тоалетка с голямо
огледало, трикрилен гардероб, скрин, нощни лампи и др. на стойност 1 000 лв.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Д., която моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника М.К.М., чрез пълномощника ѝ адвокат
Т. Д., с който заявява, че счита предявения иск за неоснователен.
В отговора на
исковата молба ответницата не оспорва, че по време на брака им ищецът П. е
теглил потребителски кредит, който рефинансирал нееднократно, за което не е
искал нейното съгласие, и за което я е уведомявал по-късно. Заявява, че суми
обаче от същите кредити не са постъпвали в семейния им бюджет. Същите били
използвани лично от ищеца, като с една част от тях закупил МПС –
марка О., модел – В., което ползвал единствено той, за негови лични нужди, а
останалите - не ѝ е известно как е използвал, но те не са били вложени за
задоволяване нуждите на семейството им, както твърди в исковата молба.
Моли производството
по настоящото дело да бъде спряно поради следните причини: за предназначението,
за което е използвал сумите, получени от кредитите П. твърди различни
обстоятелства.
Първо: по гр.д. № 2700/ 2018 г. по описа на КРС с
правно осн. чл. 23 СК по отношение на П.Р.П., че аз съм изключителен собственик
на имота същият твърди, че е участвал със сумата от 13 300 лева - отпусната му
по потребителски кредит общо в размер на 15 400 лв. за закупуване на
апартамент, подробно описан в нот. акт № — П. К., р.д. РС-К.. Така с тези
средства реално той е закупил според него ½ ид.ч от
имота. Ако това обстоятелство се установи с влязло в сила решение по делото, то
не следва да му връщам претендираните с исковата молба суми, т.като с тях той е
закупил своята част от имота. Този спор е преюдициален и решението по делото ще
има значение за правилното решаване на настоящото производство.
Поради това счита, че
на основание чл. 229. ал. 1, т. 4 от ГПК
производството по гр.д. № 743/2019 г. следва да бъде спряно до решаване на
гр.д. № 2700/ 2017г. на КРС.
На второ място: По гр.д. № 2893/ 2017 г. по описа на КРС
същият желае допускане на делба на гореописания имот при равни квота, а именно:
по ½ ид.част за всеки от нас.
Считам, че ако съдът допусне до делба процесния имот при равни квота, то сумата
в размер на 13 300 лв., вложена от ответника от получения потребителски кредит
е ползвана лично от него, за закупуването на ½ ид.част от имота и аз не му дължа връщане на
половината от нея. В исковата си молба по гр.д. № 2893/ 2017г. по описа на КРС П.
също твърди, че е извършил подобрения в имота на стойност 13 530 лв. отново със
средства от отпуснатия му и рефинансиран кредит. Ако ще следва да му заплащам
подобрения, то претенцията по настоящото дело ще е неоснователна. Този спор
също е преюдициален, тъй като решението по делото ще има значение за правилното
решаване на настоящото производство.
Поради това счита, че
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по гр.д. № 743/2019г.
следва да бъде спряно до решаване и на гр.д. № 2893/ 2017г. на КРС.
Заявява, че са
неоснователни твърденията на ищеца, че през време на брачния им живот тя не е
работила или ако е работила е получавала доходи значително по-ниски от
неговите. Видно от приложеното извлечение от Трудовата ѝ книжка, - работи още от 2005 г.
Моли на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по делото да бъде спряно до решаване на
гр. д. № 2700/ 2017 г. на РС-К., с влязъл в сила съдебен акт, както и на гр.д.
№ 2893/2017 г. по описа на КРС също до влизане в сила на решението по делото.
В случай, че съда
продължи производството по делото моли да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и ѝ присъди направените разноски.
С допълнителна молба
вх. № 8467/21.07.2020 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ответницата адв. Д.
заявява, че тегленият от П. потребителски кредит, е без знанието и съгласието
на доверителката ѝ. За нееднократното му рефинансиране също е научавала в
последствие. Суми от кредитите не са постъпвали в семейния им бюджет. Същите са
били използвани лично от ищеца, като тези суми не е известно на ответницата как
са използвани, но те не са били вложени за задоволяване нуждите на семейството
на страните, каквито са твърденията на П. в исковата му молба. Доверителката
ѝ знаела как е използвана единствено сумата от 13 300 лв., от
първоначалния кредит, с който ищецът е закупил за себе си ½ ид. част от съсобствения им апартамент,
предмет на съдебна делба между тях по гр.д. № 2893/2017 г. по описа на РС-К..
С допълнителна молба
вх. № 261341/07.10.2020 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на
ответницата адв. Т. Д. заявява, че счита молбата отново нередовна и отново не
става ясно каква сума П.Р.П. претендира от доверителката ѝ по всеки един
кредит. Сочи, че посочената сума е обща, като по този начин не могат да
разберат по всеки един банков кредит каква сума е погасена от ищеца, както и
какъв е бил остатъка по всеки един от кредитите преди рефинансирането.
Сочи, че съдебната
практика е категорична, че обстоятелствата, на които се основава иска, както и
самото искане, представляват задължителни елементи от съдържанието на исковата
молба, без които тя е нередовна. Недопустимо е да се поставят въпроси на вещото
лице, с чиито отговор ищецът да се търси уточняване на претенцията си.
Експертизата е дейност по доказването на претенцията, а не на нейното
уточняване. Претенцията следва да бъде посочена точно и ясно, тъй като тя
определя и параметрите на защита на ответника по делото.
Заявява, че с
допълнителната си молба ищецът отново прави препращане към бъдеща
съдебно-счетоводна експертиза, която иска да се допусне. Същата обаче не може
да допълва съдържанието на исковата молба, нито пък да формира
обстоятелствената част или петитума на иска. П.П. е длъжен в исковата молба да
изложи подробно фактите и обстоятелствата, от които произтича иска му и след
като не го е направил не може поискана експертиза да замести това му
задължение. Следва да се има предвид и обстоятелството, че при неизясняване на
фактическата обстановка съществено се нарушава правото им на защита, като са в
невъзможност да вземат становище по основателността на претенцията на П..
Поради това и поради
неизпълнение на указанията на съда от страна на ищеца в дадения му срок, моли
съда да му върнете исковата молба по реда на чл.129, ал.З от ГПК. В случай, че
не прекрати производството по делото, моли съда да остави без движения исковата
молба, като укажете отново на ищецът да уточни претенцията си, като посочи по
всеки един от банковите кредити каква сума е погасена от ищеца, както и какъв е
бил остатъка по всеки от кредитите преди рефинансирането; да посочи
обстоятелствата, въз основа на които се претендира заплащането на
претендираните суми от доверителката ѝ по всеки един от Банковите
кредити.
С допълнителна молба
вх. № 262989/26.02.2021 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ответницата адв. Д.
заявява, че:
I. Счита, че молбата отново е нередовна,
поради следното:
Въпреки големия си
обем, от молбата отново не става ясно основанието, на което П.Р.П. претендира
заплащането на претендираните суми от доверителката й по всеки един от
банковите кредита;
Молбата внася още
повече объркване и неяснота, имайки предвид, че в същата се сочи нов
потребителски кредит № г. с първоначален размер от 1 000 лв., към който на
ищеца е била предоставена и кредитна карта с първоначален размер 2 000 лв.
с договор от 03.10.2008 г., които не са предмет на първоначалната исковата
молба.
По този начин не
става ясно, сумите по горните кредита предмет на настоящото производство ли са
или не. Не им е ясно дали ищецът изменя петитума на иска си, дали увеличава
претенцията си или нещо друго.
С молбата си П. цели
да уточни за какво са използвани сумите по всеки един от кредитите по
първоначалната искова молба. Последната уточняваща молба обаче ги обърква още
повече, тъй като в същата е посочено, че ищецът е рефинансирал с още 5 000 лв.,
потребителския си кредит № г., за което е изтеглил от „О." АД
потребителски кредит с № г. Със сумата от 5 000 лв. П. сочи, че е извършил
подобрения в размер на общо 9 670 лв., /по
наши груби изчисления/, които обаче надхвърлят почти двойно отпуснатата с
кредита от 20.11.2012 г. сума. Къде и за
какво са вложени точно тези 5 000 лв. отново остава неясно.
В молбата се
уточнява, че на 20.04.2015 г. с потребителски кредит г., първоначалния кредит е
бил рефинансиран с още 5 000 лв., които били за ремонт и обзавеждане на хода и
спалнята. Сочената сума, платена като разходи
отново надхвърля получената по кредита. Отново не е ясно за какво точно са
вложени изтеглените 5000 лв. по кредита от 20.04.2015 г.
Счита, че въпреки
няколкократните указания на съда, до момента ищецът не е отстранил
нередовностите си по исковата молба. Същата не отговаря на изискванията по чл.
127 от ГПК, а претенцията му е неясна. Ищецът не сочи обстоятелствата, въз
основа на които претендира заплащането на суми от доверителката й по всеки един
от банковите кредита, както и твърденията му за удовлетворената семейна нужда
не съответстват на сумите по процесните кредита.
Поради това и поради
неизпълнение на указанията на съда от страна на ищеца в дадения му срок, моли
съда да му върне исковата молба по реда на чл.129, ал.З от ГПК.
В случай, че не прекрати
производството, заявява следното.
Подобренията сочени
от страна на ищеца, за които същият твърди, че е теглил и рефинансирал
кредитите, са идентични с претендираните подобрения от страна на П.Р.П.,
предмет на друго съдебно производство пред същия съд и същия съдебен състав, а
именно гр.д. № 2893/ 2017 г. по описа на КРС, с предмет съдебна делба с
идентични страни. Счита, че един и същи претенции са предмет на две различни
производства, като по този начин П. цели неоснователно да се обогати за сметка
на доверителката й. От друга страна, ако се установи, че претендираните във
втората фаза на съдебната делба подобрения от страна на ищеца, не са
извършвани, или същите са извършвани със средства с друг произход, то това ще
означава, че в настоящото дело претенцията му ще е неоснователна, като спорът
гр.д. № 2893/2017 г. по описа на КРС реално се явява преюдициален за настоящото
дело.
В заключение заявява
следното: След закупуване на имота, страните действително са извършвали
подобрения, като са ремонтирали банята, спалнята и хола, като са закупували и
необходимото обзавеждане. Тези подобрения обаче не са извършвани с лични
средства на ищеца или със средства от теглените от него банкови кредита, а със
средства на ответницата М.К.М.. Средствата са постъпвали периодично по личната
й банкова сметка, ***, за което при оспорване на това обстоятелство от страна
на ищецът, ще представят и ангажират доказателства. В съдебно заседание адвокат
Т.Д., в качеството й на пълномощник на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Представя по делото писмени
бележки.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява,
че ищецът и ответната страна са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с Решение
№261/12.06.2017г. на Районен съд-К., постановено по гр.д. № 271/2017 г., влязло
в сила на 12.06.2017 г.
Приобщени
са заверени копия на: погасителен план към договор за кредит от 31.08.2010г. с
начално салдо 31.08.2010г. и крайно салдо 12.11.2012 г.; погасителен план към
договор за кредит от 20.11.2012г. с крайно салдо 20.04.2015 г.; погасителен
план към договор за кредит от 17.04.2015г. с крайно салдо 05.04.2025 г.
Видно от заверено копие на нотариален акт № 18 том 3
рег.№ 4619 нот.дело № 392 от 01.09.2010г. на нотариус П.К., на 01.09.2010 год. П.Р.П.
и съпругата му М.К. П. са закупили от Н. Д. К. следния недвижим
имот: апартамент, находящ се в гр. К., п.к.***, за сумата 17,800 лв.
От представеното заверено копие на договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение се установява факта, че по време
на брака, на 17.04.2015 г. „ОББ"АД в качеството си на кредитор е
предоставило на ищецът П.Р.П. /кредитополучател / кредит в размер на 20000
лева.
Видно от приложеното
заверено копие на договор за потребителски кредит (обезпечен с поръчителство на
трето лице и със залог върху бъдещо вземане на кредитополучателя към трето лице
) №79781
на 18.02.2019 г. ищецът-кредитополучател е получил от ,,А.‘‘ АД банков кредит в
размер на 21000 лв., като изрично се разписва, че кредитът ще бъде използван за
: пълно погасяване на потребителски кредити на ищеца в „ОББ"АД и в Банка
ДСК АД, а останалата сума ще се ползва за текущи нужди. Приобщено е и
преводно нареждане за кредитен-превод от 18.02.2019г., видно от същото ищецът е
превел сума в размер на 13900 лв. на „ОББ"АД с основание: погасяване на
потребителски кредит. Приложено е и удостоверение изх.№ издадено от „О.“ АД в
уверение на това, че П.Р.П. е издължил предсрочно потребителски кредит и към
25.02.2019 г. същият няма задължения към Банката.
От приобщеното по делото копие на удостоверение за доходи от 28.09.2017г., издадено от „А.“АД се
установява, че ищецът в периода от м.09.2016 г. до м.08.2017г. е получавал
брутно трудово възнаграждение в размер на 11235,82 лв. Представено е и удостоверения за доходите на ищеца, с изх.№ 830, 831 и 832 от 12.09.2017г.,
издадени от ,,Г.‘‘АД с. Г., съгласно което брутното му трудово възнаграждение
за периода от м. януари 2007 г. до м.
декември 2007 г. е 8632,59 лв., от януари 2008 г. до декември 2010 г. е
30896,59 лв., а от януари 2011 г. до юли 2014 г. е 48732,48 лв.
От
приложеното на л. 27 от делото удостоверение от 18.09.2017г.
издадено от Национален осигурителен институт, ТО – С. се установява, че за
периода от м. юли 2014 г. до м. юни 2015 г. на
ищеца е са изплатени 6854,48 лв. на осн. чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 54б, ал. 3
от КСО.
Видно
от приложено заверено копие на трудова книжка серия Б, ответницата е
упражнявала трудова през целия период, в
който е била в брачен съюз с ищеца, с изключение на периода, в който е била в
отпуск по майчинство за отглеждане на общото на страните дете.
От
представеното по делото заверено копие на договор за продажба на МПС се
установява, че на 04.04.2016 г. ищецът е
закупил лек автомобил марка – О., модел – В.,
с рег. № за сумата от 300 лв.
Приобщени
са и заверени копия на два броя вносни бележки, издадени от Първа инвестиционна
банка – гр. К.. Видно от първата на 01.09.2010 г. ищецът е наредил в полза на
себе си сума в размер на 13500 лв., като основание в документа е посочено
: захранване на сметка. На същата дата П.Р.П.
е платил по сметка на Н. Д. К. 13300 лв., посочвайки като основание : плащане
покупка на имот по договор.
Установява
се също от приетите по делото писмени доказателства, че след прекратяването на
брака между страните, с Решение от 31.08.2021 г., постановено по гр.д. № 2893/2017
г. е извършена делба между страните на жилището, придобито в режим на СИО, като
същото е поставено в дял на М.К.М. и същата е осъдена да заплати на ищеца
парично уравнение на дела му в размер на 25 696 лв. в 6-месечен срок от
влизане в сила на решението, заедно със законната лихва.
От заключението на приетата от съда
съдебно - счетоводна експертиза, извършена от в.л. Д.Ч. се установява, че ищецът
П.Р.П. е теглил кредити от „ОББ" АД, включително и такива - предоставени с
кредитни карти през 2008 г., 2010 г., 2012 г. и 2015 г. Ищецът П.Р.П. е бил
кредитополучател на следните кредитни продукти от ОББ АД, както следва: Потребителски
кредит с номер изтеглен на
29.09.2008 г. с първоначален размер 1 000,00 лева; Кредитна карта с
първоначален размер 2 000.00 лева, и дата на Договора 03.10.2008 година;
Потребителски кредит с номер
изтеглен на 31.08.2010 г. с първоначален размер 15 400.00 лева;
Потребителски кредит
с номер изтеглен на 20.11.2012 г. с първоначален размер 20 000.00 лева;
Потребителски кредит с номер, изтеглен на 20.04.2015 г. с
първоначален размер 20 000.00 лева. Сочи се, че Ищецът е рефинансирал следните
свои потребителски кредити в „ОББ" АД, както следва: на 19.11.2012 г. с
Договор № *** е рефинансиран дължим остатък по Договор № *** г. в размер на 13
517,79 лева, по елементи: Главница 13 463,56 лева и Лихва 54,23 лева; на 17.04.2015 г. с Договор №
г. е рефинансиран дължим остатък по Договор № *** г. в размер на 16 876,86
лева, по елементи: Главница 16 818,28 лева и Лихва 58,58 лева; на 18.02.2019 г. с Договор № 79781/18.02.2019
г. сключен с ,, А." АД е рефинансиран дължим остатък по Договор № г. в
„ОББ" АД в размер на 13 884,80. Плащането е извършено с банков превод на
стойност 13 900,00 лева и сено по елементи :
Главница 13 787,22 лева и Лихва 97,58 лева. Установява се, че Кредитите в „ОББ" АД
са погасявани съгласно погасителни планове, неразделна част от Договорите за
кредит, приложени по делото. Плащанията са извършвани от разплащателна сметка
на титуляра - П.Р.П., съгл. чл. 10, ал.1 от Договора за кредит. Кредитите са
окончателно погасени към датата на рефинансиранията, както следва:
- Договор No *** г. на г.
- Договор No *** г. на г.
- Договор No *** г. на г.
От 25.01.2017 г. - датата на фактическата раздяла до 18.02.2019 г. - дата, на която ищецът окончателно погасява кредитите в „ОББ" АД ищецът е заплатил общо 6 258,11 /шест хиляди двеста петдесет и осем лева и 11 стотинки/ лева за погасяване на редовни погасителни месечни вноски по Договор № *** г., съгласно погасителен план /Приложение/. Погасителните вноски са анюитетни и включват плащане на главница, лихва и застраховка. Платените елементи от дълга за посочения период, експертизата калкулира, както следва: главница 3564,31 лв., лихви 2083,80 лв. и застраховка 610 лв. Установява се, че размерът на доходите на ищеца П.Р.П. за периода януари 2007 г. - юни 2017 г, съгласно представени удостоверения за доход и получени обезщетения - приложени по делото са, както следва: брутният му доход е о за : 2007 г. - 9606,79 лв., за 2008 г. – 11135,38 лв., за 2009 г. – 10245,20 лв., за 2010 г. – 11614,11 лв., за 2011 г. – 11830,19 лв., за 2012 г. – 12941,32 лв., за 2013 г. – 13165,36 лв., за 2014г. – 15056,74 лв., за 2015 г. – 3463,70 лв., за 2016 г. – 3574,03 лв., за 2017 г. е 5528,17 лв., а доходите на ответницата за периода април 2006 г. – юни 2017 г. са както следва, основно трудово възнаграждение : за 2006 г. – 2070 лв., за 2007 г. – 2760 лв., за 2008 г. – 2710 лв., за 2009 г. – 3096 лв., за 2010 г. – 3552 лв., за 2011 г. – 3096 лв., за 2012 г. – 1920 лв., за 2013 г. – 1820 лв., за 2014 г. – 4240 лв., за 2015 г. – 4350 лв., за 2016 г. – 2600 лв., а за 2017 г. – 0 лв. Сочи, че ищецът П.Р.П. е кредитополучател по Договор за потребителски кредит No от г. сключен между него и „А." АД. Банката е предоставила на ищеца, като кредитополучател сума в размер на 21 000,00 лева с цел, съгласно чл. 1.2. от Договора, а именно: За пълно погасяване на потребителски кредит на П.Р.П. в „О."; за пълно погасяване на потребителски кредит на П.Р.П. в „ БАНКА ДСК" и остатъка - за текущи нужди. Крайният срок на договора е 18.02.2029 година. Към 25.01.2017 г. - датата на фактическата раздяла - ищецът П.Р.П. е бил титуляр на непогасен кредит, в размер 17 277,38 лева към „О." АД по Договор за потребителски кредит № *** г. Заявява, че в периода 01.01.2008 г.- 08.09.2010 г. липсват и не са предоставени данни, а през периода 01.01.2008 г. до 01.02.2017 година по банковата сметка във валута - евро на М.К.М. с IBAN ***, открита в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИННА БАНКА" АД общо изразходвани суми за периода са 16 018,22 /шестнадесет хиляди и осемнадесет евро и 22 евроцента/ евро. Съдът прие заключението на съдебно - счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Г. М., Н.Б.Д.
и В.Л.П.
Свидетелка
В.Г. М. / майка на ответницата / твърди, че им изпратили пари за първата вноска
за закупуването на апартамента, защото той нямал – 10 000 евро. Правили
ремонти след закупуването му. Апартамента го купили 2010 г. През 2012 г.
започнали да правят ремонти. Не можела да каже със точност кога през годините
са правили. През 2012 г. правили първо банята; входната врата; 2013 г. сменили
дограма; после - ремонт на спалнята; външна изолация. Средствата предимно били
от тях. Те със съпруга й били в чужбина и изпращали средства. Били в
непрекъснат контакт с дъщеря й. Тя казвала, че ще правели ремонт на банята – ,,колко
пари за материали майстори, и ние пращахме. На две заплати откъде да ги вземат
те парите.‘‘ Знаела, че П. теглил кредит, когато купували жилището. За първи
път чувала, че рефинансирал кредит. Твърди, че М. не споделяла. Заявява, че М. сега
разбрала по делата за рефинансирането. Продължавали да изпращат. Вноските за
висшето й обучение те ги плащали. На банковата й сметка й пращали парите. При
закупуване на жилището дъщеря й работела, била касиерка, не можела да каже
фирмата. Знаела само, че от 2013 г. била в „А.“. ,,Не в „А.“, в друга фирма
беше касиерка. 10 000 евро сме дали за закупуването на апартамента. В
зависимост от ремонта сме пращали пари, колкото струва. Пращали сме по 200,
300, 400 евро, в зависимост от ремонта и от нуждите. Ако се наложи и 2 пъти в
месеца, ако не се наложи може и да прескочим някой месец. Като година не мога
да кажа с точност.‘‘ Когато правили ремонта в хола разбрала, че я тормозел физически и психически. Тогава били
прекъснали за 2-3 месеца. Смятала, че нямало смисъл да изпращат пари на човек,
който я биел. Накрая на ремонта пак превели пари, за да закупят обзавеждането.
Пращали пари за банята за плочки и за обзавеждане; за спалнята – имало голяма
влага и пратили повече пари за изолация и да се направел ремонта докрай; за
дограми, когато сменяли; за обзавеждането на хола; за входната врата; за
коридора – започнали го, но знаела, че не бил довършен. ,,За всяко едно нещо,
което е било необходимо сме изпращали. Ние й изпратихме пари да изплати частта
от апартамента на П..‘‘
От показанията на
свидетеля Н.Б.Д. / без родство със страните по делото / се установява, че познавал страните от 2015-2016 г., 2017 г. Били съседи, ,,в
съседния вход на блока.‘‘ Твърди, че доколкото е запознат предимно П. е теглил
кредити, понеже тя учела. Като завършила висшето, стояла известно време
безработна и ,,може би накрая на съвместното им съжителство да е започнала
работа. Предимно той работеше. Беше ми
колега в Г..‘‘ Ответницата учила висше образование. Доколкото знаел, единият от
кредите бил жилищен, ,,после няколко пъти малки кредити за рефинансиране и
последно кредита да рефинансиране за около 20 000 лева, за който един от
гарантите съм му и аз.‘‘ Сочи, че парите отивали по ремонти на апартамента и за
изхранване на семейството, поддържане на нейните такси в университета, заемите
за ремонтите. Заявява, че той също му е давал малки суми от порядъка на 100-200
лева и че ищецът плащал разноските за обучение на ответницата. Твърди, че , че като започнал да ходя у тях, ответницата
завършвала и не е работила. ,,Може би последната година, когато ходих у тях,
около 2018-2017 г., тогава да е започнала работа. Тя започна в „А.“ работа,
доколкото си спомням.‘‘ Заявява, че имал чувството, че ответницата нямала родители.
Никога не се приказвало у тях за нейните родители. Запознат бил долу-горе с
парите, ,,тъй като както казах, аз самият съм давал малки сум. Искал ми е
„услужи ми със 100-200 лева“. Не съм го разпитвал точно за какво конкретно.
Знам, че ги е давал за апартамента, че е закупувал материали, но не съм го
разпитвал конкретно. „Имаш ли да ми услужиш с пари“, след около една седмица ми
ги е връщал.‘‘ Заявява, че не можел да
каже с тези кредити какво са правили, ,,не съм вътре в кухнята на семейството
чак толкова.‘‘ Не бил присъствал на първия ремонт – на банята. Присъствал на
следващите ремонти. Единият го вършил той – шпакловах им оставената ПВЦ
дограма, понеже беше накриво, 2018 – 2019 г., нямам точна справка. После за
спалнята също съм присъствал на ремонта. Точно кога са ми станали комшии нямам
спомен.‘‘ Сочи, че апартаментът е купен с кредит . Доколкото знаел, ,,П. го е теглил.‘‘
Свидетелка В.Л.П. / майка
на ищеца / твърди, че П. и М. ,,като се събраха бяха на квартира.‘‘ Родило им се
дете. Живели на квартира и си купили апартамент и започнали да правят ремонти.
Теглили кредит да купят апартамента и после теглили постоянно за ремонтите. За
апартамента теглили 20 000 лева. За П. знаела, ,,че е теглил, за М. не
знам.‘‘ Няколко пъти теглили пари. П. теглел пари, ,,тя не е ходила на работа,
след това студентка в С., учи. К. – Левски – С..‘‘ Тя гледала детето. Тя живеела
в Л. Сочи, че ответницата не е работила. Сега започнала да работи в „А.“. Тя
гледала детето до 5 години, а ответницата била студентка. П. плащал разходите
за образование. Те пращали постоянно пари. За да ги издържат, продала ниви. П.
плащал ток, вода, вътре обзавеждането.,, Дето е теглил, с тези пари купиха
апартамента. Не знам за други пари. Той – 20 000 лева, не знам другите тя
ли ги е теглила, откъде са.‘‘ М. сега започнала работа в „А.“. Заявява, че П. издържал ответницата, ,,не знам кога е
завършила. Не помня кога се ожениха.‘‘
Твърди, че родителите й ги нямало.
,,Аз съм в Л.. Аз знам аз какво съм им пращала. Дойдох тук в апартамента когато
го купиха, дали имаше година или две. Има вече 15 г. откакто са го купили.‘‘ Сочи,
че дошла една година след като го купили. Ламинат слагали, баня, коридор правили.
Един път пратила 5 000 лева, един път – 4 000 лева, отделно от това и други пари давала. Пращала ги по банков път. И тези пари
ги вложили в ремонта. Знаела, че в кухнята сменяли водни тръби. ,,Маса пари
отидоха по апартамента. Той тегли постоянно пари. Ние като родители не можем да
издържим всичко това. Лично ние – 5 000 и 4 000 лева.‘‘ Твърди, че отделно
от това ищецът бил теглил много пъти. На няколко пъти теглил пари, ,,колко е
теглил не знам. Като разберем, че им трябват пари, пак им пращаме.‘‘
За установяване на обстоятелствата са разпитани две групи
свидетели, чиито показания са противоречиви досежно това дали ищецът е направил
твърдените подобрения в имота със средствата от кредитите.
Показанията на свидетелка В.Г. М. кореспондират с показанията
на останалите свидетели относно реално извършените ремонтни дейности, както и с
останалия доказателствен материал и в частност с заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, с приетото извлечение от банковата сметка на
ответницата, както и с приобщеното копие на трудовата й книжка, поради което
същите следва да бъдат кредитирани, независимо от това, че свидетелката е от
категорията на лицата по чл.172 ГПК.
Показанията на свидетелите Н.Б.Д. и В.Л.П., водени от
ищцовата страна, се опровергават от останалите събрани писмени доказателства.
Св. Д. твърди,
че ответницата не е работила по време на брака й с ответника, че същият
е поемал разходите за нейното обучение и тези свързани със семейството. Твърди
също, че ответницата не е поддържала контакти с родителите си и че същите не са
помагали финансово на семейството на страните. От техните показания не се
установи, ремонтите на закупеното по време на брака жилище на страните да са
правени със средства от теглените и рефинансирани от ищеца суми. Нещо повече, чрез
тях се доказаха твърденията на ответната страна, че по време на брака ищецът е
взимал заеми от банкови институции и физически лица, за които ответницата не е
била наясно. Св. Д. : „ Искал ми е „ Услужи ми със 100-200 лева”. Не съм го
разпитвал точно за какво конкретно... ’’Имаш ли да ми услужиш с пари ”... Не
мога да кажа с тези кредити какво са правили... ” Св. В.П. / майка на ищеца/: „
Дето е теглил пари, с тези суми купиха апартамента. Не знам за други
пари...Един път пратих 5000 лв., един път - 4000 лв., отделно от това и други
пари съм давала...И тези пари ги вложиха в апартамента... ”.
Доколкото обаче сам ищецът твърди, че
сумите от кредити, които е изтеглил са вложени в разходи за семейството - ремонт на жилището, то от цитираните и
представени писмени и събраните гласни доказателства
всъщност не може да се направи извод подкрепящ тезата на ищеца.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Исковете
имат за правно основание чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно който съпрузите
отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на
семейството. За да се приемат за основателни предявените искове следва да се
установи не само, че по време на брака между страните ищецът е поел парично
задължение, което в настоящия казус е
безспорно, но следва преди всичко да се установи, че тези суми са вложени за
задоволяване нужди на семейството. Това е така, тъй като няма пречка макар и по време на брака, всеки от съпрузите да поеме
задължение, което не е предназначено да обслужва нуждите на семейството, в
който случай солидарна отговорност не е налице. Това е от съществено значение,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД презумпцията за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима.
Алинея втора на цитираната разпоредба гласи, че солидарният съдлъжник дължи
припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга към момента
на погасяването. Това правило важи в пълна степен и за съпрузите. Съгласно СК и
константната съдебна практика, когато единият съпруг поеме задължение за
задоволяване нуждите на семейството се предполага, че длъжниците са се
облагодетелствали в равна степен. Тази презумпция обаче е оборима и в рамките
на съдебното производство съществено значение имат изявленията на страните, тъй
като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които
съдът следва да цени с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато
солидарните длъжници са съпрузи, както е в настоящия казус, дори само един от
тях да е получил заема, той следва да заяви за какво е разходвана сумата. Ако
не се докаже от страната, носеща съответната доказателствена тежест в процеса,
че заявените разходи не са извършени или, че удовлетворената нужда не е
семейна, то следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди.
В настоящия казус ищецът, който е теглил заем по време на брака твърди, че
сумата е разходвана за семейни нужди и конкретно –извършване на ремонт на
семейното жилище по време на брака. Ответната страна оспорва тези твърдения,
като в хода на настоящия процес, при проведеното насрещно доказване обори
твърденията на ищеца. Така от събраните писмени и гласни доказателства не се
установиха твърденията на ищеца, че сумите от заемите от различни банки,
теглени по време на брака от него са вложени за ремонт на жилището и в този
смисъл са разходвани за задоволяване на нужди на семейството. Действително се
установи, че е извършван ремонт на жилището. Ищецът твърди, че е рефинансирал с още 5000 лв., потребителския си
кредит № г., за което е изтеглил от „О.” АД потребителски кредит с № г. със
сумата от 5000 лв. Същият сочи, че е извършил подобрения в размер на
приблизителна стойност 9670 лв., които
обаче надхвърлят почти двойно отпуснатата с кредита от 20.11.2012 г. сума. Къде
и за какво са вложени точно тези 5000 лв. отново не стана ясно. Ищецът уточнява,
че на 20.04.2015 г. с потребителски кредит г., първоначалния кредит е бил
рефинансиран с още 5000 лв., които били за ремонт и обзавеждане на хола и
спалнята. Сочената сума, платена като разходи отново надхвърля получената по
кредита. Отново не се доказа за какво точно са вложени изтеглените 5000 лв. по
кредита от 20.04.2015 г., както и с какви средства са заплатени останалите
твърдени подобрения. В същото време от показанията на св. М. се установи, че ,,колко пари за материали майстори, и ние
пращахме. На две заплати откъде да ги вземат те парите.‘‘ Знаела, че П. теглил
кредит, когато купували жилището. За първи път чувала, че рефинансирал кредит.
Твърди, че М. не споделяла. Заявява, че М. сега разбрала по делата за
рефинансирането. Продължавали да изпращат. Вноските за висшето й обучение те ги
плащали. На банковата й сметка й пращали парите. При закупуване на жилището
дъщеря й работела, била касиерка, не можела да каже фирмата. Знаела само, че от
2013 г. била в „А.“. ,,Не в „А.“, в друга фирма беше касиерка. 10 000 евро сме
дали за закупуването на апартамента. В зависимост от ремонта сме пращали пари,
колкото струва. Пращали сме по 200, 300, 400 евро, в зависимост от ремонта и от
нуждите. Ако се наложи и 2 пъти в месеца, ако не се наложи може и да прескочим
някой месец. Като година не мога да кажа с точност‘‘. Нещо повече, от приетите
по делото писмени доказателства, които напълно кореспондират с показанията на
св. М. се установи, че ответницата ежемесечно е получавала средства от
родителите си по банковата си сметка и че същата е работела през целия брачен
живот на страните, с изключение на периода, през който е била в отпуск по
майчинство, за отглеждане на общото на страните дете. При тези данни, напълно
недоказани останаха твърденията на ищеца, че в същия този период е влагал суми
за посрещане нуждите на семейството и ремонт на жилището. След като не се
установи, че сумите от получените от ищеца кредити са вложени за задоволяване
нужди на семейството, то и ответната страна не отговаря солидарно за тези
задължения, поради което и претенцията на ищеца е неоснователна.
Предвид изложеното, съдът намира
предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което и същите следва
да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски.
Те се констатираха в размер на 900 лева -
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 295 лв. -
възнаграждение за вещо лице .
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Р.П., ЕГН **********, с
адрес: *** против М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно
основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД във
вр. чл. 32, ал.2 от СК за сумата от 10 022,66 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1 195 лева /хиляда
сто деветдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски .
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия :