Решение по дело №2760/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1743
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20194520102760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 1743

гр. Русе, 25.10.2019 г.

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,...... II-ри граждански състав.......в публично заседание на 08-ми октомври  през две хиляди и деветнадесета година.... в състав:

 

                                                   Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

                

         при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 2760 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази :

         Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

         Ищецът А.С.Й. *** твърди, че на 12.04.2018 г. се е намирал, заедно със съпругата си  Д. ***, където забелязали изхвърлени на улицата дървени плоскости от гардероб. Слезли от автомобила си и са започнали да ги оглеждат, с цел да попитат на кого са и може ли да бъдат взети, ако са отпадък. Заявява, че в този момент до автомобила им е спрял л.а.  „Опел" Кадет, от който е слязъл ответникът А.Н.М. и  започнал да вика, че тези плоскости ще ги вземе той, защото са му били обещани от собственика им. За да не влиза в спор, ищецът казал на ответника, че  си тръгва и се е обърнал с профил към него, с намерение действително да си тръгне, но в този момент М. се е приближил до него и му нанесъл удар с юмрук в лицето. Този удар бил попаднал в лявата челюст на ищеца и следствие на него последния е паднал  на земята, при което падане си е ударил черепа в тротоара и около 15 минути е бил в безсъзнание, като от носа му  текла кръв. Твърди и че вследствие на нанесения удар са му били причинени следните телесни увреждания: в теменно-тилна част, приблизително по срединната линия охлузвания, с липса на епидермис, на площ от 6/4 см; в областта на медиалния ъгъл, на лявата вежда, оток на ограничена площ от около 1/3 см; в основата на носа оток и бледо синкаво кръвонасядане, с размери около 2.5/2.5 см; по лигавицата на лявата буза повърхностно нараняване, с белезникав налеп, с размери 0.3/0.6 см, като околната тъкан е била оточна; непосредствено до него червеникаво кръвонасядане, с размери 0.3/0.3 см и по ръба на долната челюст, в ляво, оток като в същата зона кожата е била еритемна. На следващият ден ищецът се е снабдил със съдебномедицинско удостоверение, като съответно е депозирал и жалба в полицията. Тъй като не се е чувствал добре е постъпил в болница, където е престоял от 13.04 до 18.04.2018 г. На 18.04.2018 г. му е било дадено допълнение към съдебномедицинското удостоверение от което е било видно, че му е бил причинен субдурален кръвоизлив, субарахноидален кръвоизлив, както и контузия на мозъка. Счита, че е  налице средна телесна повреда, поради което е било образувано наказателно производство, приключило на 07.05.2019 г., с протоколно определение по нохд № 874/2019 г. по описа на РРС, с което съдът е одобрил сключеното между обвиняемия А.Н.М. и РРП споразумение.

Вследствие на така причинените му телесни увреждания и към настоящия момент ищецът не можел да упражнява тежък физически труд, поради настъпващата много бързо уморяемост, а също така същия е получил и пълна загуба на обонянието, продължаваща и до този момент. С оглед изложеното, ищецът претендира в настоящото производство да бъде постановено решение, с което ответника да бъдат осъден да му заплати сумата от 10 000.00 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 12.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 440.00 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 12.04.2018г. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответника А.Н.М. *** оспорва предявените искове по размер. Претендира разноски.   

От фактическа страна:

На 07.05.2019г., по нохд № 874/2019 г. по описа на РРС, на основание чл. 382, ал.7 НПК съдът е одобрил постигнатото между ответника А.Н.М. и РРП споразумение, с което е признат за виновен в това, че на 12.04.2018г. с. Николово,обл. Русе, е причинил на А.С.Й. средна  телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота-субдурален кръвоизлив вдясно челно, субарахноиден кръвоизлив, кръвоизлив на мозъка челно, охлузвания на теменно-тилната област на окосмената част на главата, оток в областта на лява вежда, оток и кръвонасядане в носа, повърхностно нараняване, оток и кръвонасядане на лигавицата на лява буза, оток на ръба на долна челюст вляво – престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „пробация“ при посочени пробационни мерки.

Видно от представените фактури касови бонови към тях/л.16-л.18/, ищецът е заплатил общо сумата от 440.00 лв. за съдебномедицински удост. и проведено лечение.

Свидетелят на ищцовата страна  Д. М./съпруга на ищеца, присъствала на инцидента от 12.04.2018г/, установява, че на посочената дата тя и Й., видели в с.Николово счупени гардероби на улицата. Докато съпругът й търсил някой, когото да пита дали може да ги вземе се появил ответника, който започнал да ги обижда и ударил ищеца. Сочи, че след удара, ищеца не помнел нищо, престоял в тях с кръвоизлив в главата, а на другия ден го приели в болница, където престоял 6 дни. Сочи, че състоянието на съпругът й не е добро, няма обоняние, ставал нервен, ставало му лошо, когато се наведе, вие му се свят. Свид. на ответната страна Ю. Т./живуща ***/ и Н.М./баща на ответника/ сочат, че в началото на м.05.2018г. са забелязали ищеца Й. заедно с друг мъж да пренасят тежки стари уреди/собственост на Т., която им ги дала/  в с.Николово. Твърдят, че ищеца изглеждал добре физически.    

Въз основа на представените в настоящото производство, както и съдържащите се в приложеното нохд № 874/2019 г. доказателства, се установява, че на А.С.Й.  са причинени следните увреждания: субдурален кръвоизлив вдясно челно, субарахноиден кръвоизлив, кръвоизлив на мозъка челно, охлузвания на теменно-тилната област на окосмената част на главата, оток в областта на лява вежда, оток и кръвонасядане в носа, повърхностно нараняване, оток и кръвонасядане на лигавицата на лява буза, оток на ръба на долна челюст вляво. Описаните увреждания медицинските специалисти са посочили, че са в резултат на действието на твърди тъпи ръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 12.04.2018г. На ищеца е причинено:разстройство на здравето, временно опасно за живота. Не е установена категорично загуба на обоняние.

От правна страна:

Ищецът е предявил иск за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, за което последния е осъден по нохд № 874/2019 г. по описа на РРС. На обезщетяване подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, за което двамата ответници са понесли наказателна отговорност.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно  това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Одобреното от съда споразумение по нохд № 874/2019 г. се ползва с последиците на присъда, поради което в настоящото производство следва да се приемат за безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размерът на настъпилите вреди за ищеца от деянието на ответника, които подлежат на доказване в настоящото производство.  

 Решаващият състав изцяло кредитира показанията на разпитания по делото св. Мишева, с оглед качеството, в което е възприел възпроизведените пред съда събития. Фактът, че същата е съпруга на ищеца не следва да мотивира съдът да игнорира нейните показания. Мишева, въпреки, че е евентуално заинтересована от изхода на спора, има пряко наблюдение върху физическото и психическо състояние на ищеца след безспорно претърпения инцидент и в най- голяма степен може да разкрие как се е чувствал Й. след установения инцидент. Свидетелят излага преките си и непосредствени впечатления, черпени от съжителството с ищеца, че последния не се чувства добре, нервен е, става му лошо, когато се наведе, вие му се свят. Тези събрани по делото доказателства мотивират съда да приеме, че искът за репарация по справедливост на претърпените неимуществени вреди се явява доказан по основание.         Съгласно гражданския закончл.51 ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалияПоследните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови правателесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на ищецът са причинени неимуществени вреди. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както се подчертава и в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че ищецът в резултат от нанесените му от М. удари е получил множество травматични увреждания по тялото си, подробно описани от вещото лице по нак.д., така и в съдебномедицинското удостоверение, издадено след личен преглед на ищеца, непосредствено след инцидента. Травмата на главата, представляваща тежкото увреждане, обосновало и реализирането на наказателна отговорност спрямо ответника за причинена средна телесна повреда, видно от събраните доказателства е довела до изпитване от ищеца на множество негативни изживявания – болка, притеснение, няколко дневен  престой в болница.Следва да се има предвид обаче, че липсват категорични доказателства, че е налице загуба на обоняние, както и че ищеца е изписан от болницата с подобрение и с отзвучели главоболие и световъртеж/вж. СМЕ по нак.д./. Не следва и категорично да се отричат показанията на ответните свидетели, че са забелязали ищеца в добро състояние непосредствено след инцидента, въпреки, че тези свидетели няма как обективно и професионално да преценят, как се е чувствал Й. в този момент.

 Предвид всичко изложено, съдът, като взе предвид характера на причинените вреди приема, че справедливият размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди е   5000.00 лв., като над тази сума до предявеният размер от 10000.00 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът е претендирал и присъждането на имуществени вреди, причинени му от престъпното деяние на ответника в размер на 440.00лв., стойността на заплатените съдебномедицински удост. и проведено лечение. Доказателства за извършените  разходи са представени по делото. Разходът е направен във връзка с претърпения от ищеца побой  и е в пряка причинно-следствена връзка с процесния деликт. Фактът, че ищецът не е бил здравно осигурен не е основание да се отхвърли иска в тази му част, а е въпрос на отделна административно наказателна процедура, предвид което иска в тази му част следва да се уважи изцяло.

 Разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. По тази причина законната лихва върху обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде присъдено от датата на деликтаот 12.04.2018 г. Не така стои въпросът обаче с имуществените вреди. Лихвата върху тях ще се дължи от датата, от която са направени, а не от датата на деликта. В случая обаче имуществените вреди са претендирани като обща сума, макар да са извършвани по различно време, поради което лихвата върху тази сума следва да бъде присъдена, считано от най-късната дата, на която такива разходи са били извършвани, т.е. считано от 18.04.2018 г.  

         На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 250.00 лв.-държавна такса по с/ка на РРС.И двете страни са претендирали разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на  830.00 лв.-заплатено в брой адв. възнаграждение, а ответникът-1200.00 лв.- заплатено в брой адв. възнаграждение Съобразно уважената/отхвърлена част от иска, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 142.21 лв.-разноски по компенсация.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е      Ш      И    :

 

         ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН: ********** ***  да заплати на А.С.Й., ЕГН: ********** *** сумата от 5 000.00 лв., обезщетение за неимуществени вредиболки и страдания, резултат от непозволено увреждане  причинено на 12.04.2018г. в с.Николово, обл. Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2018г. до окончателното й изплащане и сумата от 440.00лв- обезщетение за имуществени вреди, резултат от непозволено увреждане  причинено на 12.04.2018г. в с.Николово, обл. Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2018г. до окончателното й изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неумуществени вреди за разликата над 5 000.00 лв. до пълния предявен размер от 10 000.00 лв.

         ОСЪЖДА А.С.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на А.Н.М., ЕГН: ********** *** сумата от 142.21 лв.-разноски по компенсация.

         ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН: ********** ***  да заплати по с/ка на РРС сумата от 250.00 лв.-държавна такса.

 Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***, клон Русе, IBAN: ***-сметка по чл.39 ЗА, с титуляр адв.С.А.Б..

         РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                       Районен съдия: