О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.10.2017 г. гр.Т.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На двадесет и пети
октомври 2017 година
В закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
Като разгледа докладваното
от Председателя
т.д.н. № 25/2017 г. по описа на
съда, констатира следното:
Производството е по чл.248 ал.1 предл.2-ро от ГПК.
Постъпила е молба от ответника по делото „Б.Г.Г.”
ЕООД, ЕИК хххххх, обективираща искане за изменение на
постановеното по делото решение № 42/15.08.2017 г. в частта за присъдените му
разноски в размер на 440.00 лв. (в частта относно определеното и присъдено адв.възнаграждение).
В молбата се излагат следните факти и доводи, обуславящи изменение на
решението в частта относно присъдените разноски за адв.възнаграждение
в размер на 300 лв.:
1.С представения в о.с.з., проведено на 20.07.2017 г. Списък по чл. 80 от ГПК е претендирано адв.възнаграждение
по Договор за правна помощ в размер на 9 600 лв., за заплащането на което са
представени и 4 бр. платежни нареждания. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г., по т.д. № 6/ 2012 г., ОСГТК на ВКС с приемането на
действащия ГПК, съдът следва да бъде сезиран с искане за намаляване на
възнаграждението за адвокатската услуга и не може служебно да осъществява
проверка на прекомерността на разноските за адвоката. Ответникът счита, че
процесуалният представител на молителя “ЗАД Д.Б.: .....” АД е възразил в
о.с.з., но не е отправил искане към съда за намаляване на претендираните
разноски за адв. възнаграждение, в случай на
отхвърляне на депозираната от него молба.
2.В условията на евентуалност, ако съдът приеме направеното
възражение за прекомерност за искане за намаляване на възнаграждение, ответникът
счита, че неоснователно и незаконосъобразно съдът е намалил адв.възнаграждение,
тъй като не е съобразена фактическата и правна сложност на спора, специфичния
характер на производството и тежките и необратими последици, които биха
настъпили в случай, че молбата по чл. 625 във вр с
чл. 608 от ТЗ е уважена; касае е се за дело с изключително високо ниво на
сложност, за което са положени сериозни усилия за защита на правата и законните
интереси на ответника, а именно: 1.производството е по молба на кредитор,
претендиращ вземане в размер на 1 633 775.77 лв.; 2.Ответникът е оспорил
съществуването на вземането, което е записано в счетоводството му в пъти по-малък
размер, и в хода на производство не се е установило молителят да притежава вземане в по-голям от
осчетоводения размер, налице е извънсъдебно признание на молителя, дадено по
пр. пр. 7828/ 2017 г. на СГП, че вземането му срещу ответника е изцяло погасено;
3.приети са основно и допълнително заключение на възложена ССчЕ,
с много поставени задачи и в голям обем, направила цялостен анализ на финансово
състояние на дружество за периода 2014 - първо тримесечие на 2017 г., като
процесуалният представител на ответника нееднократно и аргументирано е излагал
съображенията си защо експертните заключения следва да бъдат приети, изискващо
детайлно познаване, както на счетоводните принципи и норми за редовно водено
счетоводство, така и специфичните понятия и техните елементи, относими към неплатежоспобността
и свръхзадължеността като правни понятия; Проведени
са две открити с.заседания, в производството е развито и самостоятелно
производство по обжалване на наложени обезпечителни мерки – и предвид така
изложеното договореното адвокатско възнаграждение, предявено в настоящото
производство, в размер на 9 600 лв., кореспондира както със сложността на
конкретното първоинстанционно производството, така и
с постигнатите резултати и същото се явява абсолютно обосновано и справедливо,
поради което не са налице основанията за неговото намаляване.
3.Отново при условия на евентуалност, в случай че, въпреки
изложеното, съдът приеме, че е сезиран с искане за намаляване на възнаграждение
и е налице несъответствие между неговия размер и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права по делото, при определяне на размера следва
да бъде съобразена разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК досежно минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв., като са изложени съображения, че неправилно съдът се
е позовал на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., сочейки, че съгласно
доктрината и съдебната практика неоценяемият иск се
определя като такъв не поради това, че поражда затруднение за страната или за
съда да даде оценка на правото, а защото естеството на правото не позволява
паричната му оценка. Когато искът е неоценяем,
размерът на държавната такса се определя от съда, арг.
71, ал. 1 от ГПК. В този смисъл, доколкото д.такса не е определена от съда, а е
фиксирана от законодателя като проста такса - 250 лв., то искът за откриване на
производство по несъстоятелност не може да се окачестви като неоценяем по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата.
Противоречивата практика на съдилища по прилагането на разпоредбите за
адвокатското възнаграждение е налице и в този смисъл, предвид липса на решение
по чл. 280 от ГПК, съдът следва да определи размерът по справедливост във всеки
един конкретен случай, при наличие на предпоставките за това, при което се иска
изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адв.възнаграждение в размер, който да не бъде
по-нисък от предвидения за производства по несъстоятелност размер, а именно 800
лв.
В срока за отговор по чл. 248 ал.2
от ГПК, такъв не е подаден от насрещната страна „ЗАД Д.Б.: .....” АД, гр. С..
По допустимостта на молбата:
Същата е депозирана в едномесечния срок по чл. 248 ал.1 от ГПК, от надлежна
страна, която е представила в срок Списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима – чл. 248 ал. 1 вр. с чл. 80 изр. 2-ро ГПК .
За да се произнесе по същество,
съдът съобрази следното:
С решение №
42/15.08.2017 г., постановено по
настоящото дело, е отхвърлена като неоснователна подадената от „ЗАД Д.Б.: .....”
АД, молба по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на
ответника „Б.Г.Г.” ЕООД, на осн.чл.
631 от ТЗ, като молителят е осъден да заплати на ответника сумата от 440.00
лв., представляваща разноски в производството, от които 300 лв.-адв.възнаграждение, 15.00лв.- заплатена д.т. по
В.ч.т.д.№ 256/2017 г. на АпС-Варна (обезпечително производство), 125.00 лв.-допълнително
заплатеното възнаграждение на в.лице.
В о.с.з. от 20.07.2017 г. процесуалният представител на молителя, след представяне
на Списък по чл. 80 от ГПК и уточняване на претендираните
от ответника разноски за адв.възнаграждение и техния
размер (предвид обстоятелството, че в производството ответникът е представляван
от двама адвокати и разпоредбата на чл. 78 ал. 3 във вр.
с ал. 1 от ГПК), е направил възражение за прекомерност на претендираното
от ответника адв.възнаграждение, видно от записаното на
л.25 от протокола (л. 682 от т.д. 25/2017 г. ), предвид разпоредбата на чл. 152
от ГПК.
Съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК (л.659), ответникът е
претендирал: 9600 лв. - адв.възнагр. съгласно Договор за
правна помощ от 15.03.2017г. и 25.00 лв.- д.т. по ч.жалба срещу допуснатото по
делото обезпечение, с уточнението, че списъкът е изготвен към 19.07.2017 г. и в
случай, че до приключване на последното с.з. са извършени други разноски, ще
бъде представен допълнителен списък. Към списъка са приложени 4 бр. платежни за
общата сума от 9600 лв., с посочено основание “съгл.договор за правна помощ“,
представено е пълномощно на мл.адв.Момчева (л.198) и
договор за правна помощ и пълномощно на адв.А.Н.
(л.197), удостоверяващо договорено и заплатено адв.възнаграждение
в размер на 800 лв.
С депозираната молба се иска изменение на решението в частта относно
разноските, представляващи претендирано адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения „за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност
възнаграждението се изчислява на базата на стойността на предявените вземания
по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800.00 лв.“
Безспорно е прието в съдебната доктрина и практика, че в производството по
чл. 625 от ТЗ не се установява със сила на присъдено нещо размера на вземането
на кредитора, инициирал, респ. присъединил се по реда на чл. 629 ал. 4 от ТЗ
(такава сила на присъдено нещо по отношение съществуването и размера на
вземането формира решението по иск с правно осн.чл.
694 от ТЗ), поради което и определянето на минималния размер на адв.възнаграждение не е по реда на чл. 7 ал. 2 или ал. 3 (визираща
производството по несъстоятелност) от Наредбата, поради което и при направено
възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК вр. с чл. 621 от ТЗ, се съобразяват разпоредбите на предвидените минималните адв.възнаграждения
за неоценяеми искове. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
70/25.08.2014 г. на ВКС по т.д. № 3560/2013 г., I т.о.,ТК, по втория релевиран
правен въпрос, за който е допуснато касационно обжалване, а именно: „/2/ Как следва да се изчислява минималното
адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено представителство във фазата
на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, когато същата е отхвърлена?“, предвид
изложените подробни съображения, ВКС е постановил следното: „Размерът на минималното адвокатско
възнаграждение във връзка с осъществено представителство във фазата на
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, когато същата е отхвърлена, се определя
по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения“. Изменението на Наредба 1/2004 г. с ДВ бр.28/28.03.2014 г., на което се позовава ответникът, не променя горните
съображения и правни изводи.
При направено искане за прекомерност на адв.възнаграждение,
съгласно установената съд.практика, предвид и мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът е длъжен да извърши преценка
за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото, да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика,
разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След
тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар. Минималният размер на възнаграждението за всеки
вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата) - чл. 36 ЗАдв. С тази Наредба Висшият
адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя - определяне на минимални размери на възнагражденията, когато се
касае за договор между адвокат и клиент, а преценката при възражение по чл. 78
ал. 5 от ГПК е конкретна, съобразно конкретния казус. Съобразявайки горните законодателни
разрешения, установената съдебна практика и задължителните указания и практика
на ВКС, съдът намира, че са налице основанията за изменение на решението в
частта относно размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на ответника.
Предвидения в чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата минимален размер е 300.00 лв.
При възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,
каквото безспорно е направено от насрещната страна, съдът не е обвързан от
посочения в Наредбата минимален размер,
това е прагът род който не може да бъде намалено оспореното адв.възнаграждение.
Като взе предвид становищата и възраженията на страните, събрания доказателствен материал, назначаването, изслушването и
приемането на основна и допълнителна ССЕ, в които вещото лице е извършило възможно
най-подробен, съобразно (не)предоставените от страните доказателства и
счетоводни данни, финансов анализ за 3 годишен период; разглеждането на делото
в две съдебни заседания, в които са разгледани множество възражения, направени
и от двете страни, и в които о.с.з. ответникът е бил представляван и от двамата
си процесуални представители, установената фактическата и правна сложност на
развилото се производство по чл. 625 от ТЗ, съдът намира, че претендираното адв.възнаграждение
е в очевидно завишени размери, дори само като се изхожда от предвидения минимум
в чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата, съпоставено с предвидените минимални размери на адв.възнаграждения
в останалите хипотези на Наредбата. Преценявайки и съобразявайки гореизложените
доводи относно естеството на производството, предприетите процесуални действия
по защита на ответника, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира,
че така претендираното адв.вВъзнаграждение следва да бъде намалено на 3 000 лв.,
в какъвто смисъл следва да бъде изменено по реда на чл. 248 ал. 1 предл. 2-ро от ГПК постановеното решение, имащо в тази си
част (за разноските) характер на определение – като се присъдят разноски за адв.възнаграждение в размер на 2 700 лв. (3000 лв.– 300
лв.).
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на осн.чл.
248 ал.1 предл. 2 от ГПК във вр.
с чл. 621 от ТЗ постановеното по настоящото т.д.н. № 25/2017 г. по описа на ОС-
Т. Решение № 42/15.08.2017 г. в частта
за присъдената в полза на ответника „Б.Г.Г.”
ЕООД, ЕИК хххххх, сума 440.00 лв.-съдебно деловодни разноски, относно
определеното и присъдено адв.възнаграждение (от
300.00лв.), КАТО
ОСЪЖДА „ЗАД” АД, с ЕИК *********, гр. С.,*** No 1, действащо чрез пълномощник адв. Д.С.- САК, ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Г.Г.” ЕООД, ЕИК хххххх, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.И.С., сумата от 2 700 лв. (две хиляди и
седемстотин лева), представляваща разноски в производството за заплатено адв.възнаграждение на осн.чл.78
ал. 3 от ГПК във вр. с чл.621 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред В. апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните – на осн.чл. 248 ал. 3 изр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: