№ 24
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100900052 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на
единадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг. дело № 52 по описа за 2022 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на
определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20220105143319 на "И." ЕООД - в ликвидация, ЕИК ****,
срещу отказ № 20211222173729/29.12.2021 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за вписване заличаването на
дружеството след приключила ликвидация.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като наличието на
вписани запори върху дяловете от капитала не препятствало заличаването на дружеството.
1
Условие за заличаване на търговското дружество, след приключване на производството по
ликвидация и пълното удовлетворяване на неговите кредитори, съгласно чл. 273, ал. 1 ТЗ,
било останалото имущество да е разпределено между съдружниците. В случая обаче
липсвало изобщо имущество, което да бъде разпределено, затова не се дължало и
уведомяване на заложния кредитор по смисъла на чл. 73в ТЗ. Последният не бил кредитор
на дружеството, а само на едноличния собственик на капитала му и затова липсата на
удовлетворяване нямало отношение към заличаването на търговеца. По отношение на
констатираната липса на окончателен доклад на ликвидатора, за отстраняване на която
нередовност не били дадени указания, "И." ЕООД - в ликвидация представя доклада с
жалбата, за да бъде взет предвид от съда.
Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат допълнителни
съображения в подкрепа на постановения отказ, които е следвало да бъдат изложени при
неговото постановяване, затова и не се налага тяхното обсъждане. Последните изменения на
разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното
производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния
орган, не го превръщат в страна в производството.
Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление А4, вх. № 20211222173729 /22.12.2021 г. е заявено за вписване в
ТРЮЛНЦ заличаването на "И." ЕООД - в ликвидация, съгласно чл. 273, ал. 1 ТЗ.
Длъжностното лице при АВ приело, че тъй като по партидата на дружеството се
установявало, че са наложени три запора върху дружествените дялове, притежавани от
едноличния собственик на капитала (ЕСК) в полза на "БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ" АД, това препятствало заличаването на търговеца като правен субект.
При заличаване на дружеството щели да се извършат действия по разпореждане с
дружествените дялове, притежавани от ЕСК. Съгласно чл. 517 ГПК запор върху дял от
търговско дружество се налагал чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по
вписванията. Запорът се вписвал по реда за вписване на залог върху дял от търговско
дружество и имал действие от вписването му. Съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на
налагане на запора длъжникът се лишавал от правото да се разпорежда с вземането или с
вещта. Запорът бил породил действието си след вписването му в търговския регистър,
поради което не могли да бъдат извършвани всякакви последващи разпоредителни действия
със запорираните дружествени дялове. Не било допустимо и вписване на заличаване на
дружеството, вследствие на което би се извършило разпореждане със собствеността върху
дружествените дялове, върху които е наложен запор, който е вписан по реда на чл. 517 ГПК
и който предхожда искането за вписване на съответната промяна в обстоятелствата. Освен
това, съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ТЗ когато са уредени всички задължения и
остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите могат да искат заличаване на
дружеството. Посоченото наличие на запори върху дружествените дялове и липсата на
представени доказателства към заявлението, че кредиторът на ЕСК-длъжник са
удовлетворени, се явявала пречка за разпределяне на имуществото на дружеството,
респективно за заличаване на дружеството от търговския регистър.
Длъжностното лице констатирало и че към заявлението не бил представен
окончателния отчет на ликвидатора, но указания за отстраняване на тази нередовност не
били дадени, вместо това по заявлението е постановен обжалваният отказ.
Жалбата е основателна.
2
Същественият в настоящото производство въпрос е вписаният запор върху дружествен
дял препятства ли вписване на заличаването на търговец, за който е приключило
производство по ликвидация.
Допуснатото процесуално нарушение от длъжностното лице за основаване на отказа
върху непредставен документ, за който са били дължими указания, но такива не са дадени,
не следва да бъде коментирано, тъй като в настоящото производство страната представя
документа и нередовността е отстранена.
Запорът върху дружествен дял прави евентуално извършено негово прехвърляне
непротивопоставимо на вписалия запора кредитор, но не съставлява забрана за извършване
на разпоредителна сделка със запорирания дружествен дял, нито пък препятства
заличаването на търговеца.
Действието на наложения запор върху дружествени дялове, който настъпва от момента
на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията съгласно чл. 517, ал. 1
ГПК, е уредено в разпоредбите на чл. 451- чл. 453 ГПК и се изразява в това, че от момента
на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните
от него дялове, като в случай, че такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично
предвидено, че то не може да бъде противопоставено на взискателя и на
присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. Тази
недействителност обаче не е абсолютна, т. е. не е нищожност, а е относителна и има
действие само спрямо взискателя и другите присъединени в изпълнителното производство
лица, по отношение на които се счита, че сделката за прехвърляне на дружествени дялове,
извършена след наложения запор не е породила правни последици по преминаване на
собствеността върху дяловете от патримониума на длъжника в този на трето лице, с което
той е договарял. Вписването на запора, обаче, не означава, че ако е сключена сделка за
разпореждане с дружествените дялове, след като е наложен запор върху тях не е породила
правни последици - тя е действителна и поражда правни последици в отношенията между
страните по нея, както и по отношение на дружество и на трети лица, които нямат
качеството на взискател или присъединен кредитор в изпълнителното производство, в хода
на което от съдебния изпълнител е наложен запора. Ето защо и вписване в търговския
регистър на последиците от такава сделка не може да се откаже поради това, че дяловете,
които са предмет на разпореждането, са запорирани. Още по-малко пък наложен запор
върху дялове от капитала на едно търговско дружество представлява пречка за вписване на
заличаването му като търговец, след като са осъществени предвидените в чл. 273, ал. 1 ТЗ
предпоставки. Подходът не може да е различен, независимо от конкретната хипотеза.
Съгласно чл. 273, ал. 1 ТЗ условие за вписване на заличаването на търговско дружество
след приключване на производството по ликвидация е имуществото, останало след
удовлетворяване на кредиторите, да е разпределено между съдружниците. Очевидно, че при
липса на остатъчно имущество същото не подлежи на разпределение в полза на
съдружниците или едноличния собственик. При вписан запор върху дружествения дял на
едноличния собственик това имущество може да бъде разпределено само след като
кредиторът е бил писмено уведомен и не се е противопоставил в едномесечен срок, каквито
са изискванията на чл. 73в ТЗ. Съдържанието на посочената разпоредба установява
изискване заложният кредитор да бъде писмено уведомен за предстоящото плащане и
последното да е възможно да се извърши при негово непротивопоставяне, което по
същество означава, че запорът върху дружествен дял не препятства заличаването на
3
търговеца, ако са изпълнени условията на чл. 273, ал. 1 ТЗ.
В разглеждания случай не са представени доказателства на кредитора на едноличния
собственик да е било връчено уведомление по чл. 73в ТЗ, но такова е необходимо само при
предстоящо плащане на ликвидационен дял, а това предполага наличие на остатъчно
имущество след пълното удовлетворяване на дружествените кредитори. Такова имущество
обаче не е налице и никакви суми, които да подлежат на плащане в полза на едноличния
собственик не са налице, поради което и ликвидаторът не дължи уведомяване на заложния
кредитор за предстоящо плащане. Следва да се отбележи, че кредиторът на едноличния
собственик не е кредитор на дружеството, поради което правилото по чл. 267 ТЗ не намира
приложение по отношение на него, нито пък неудовлетворяването му има значение за
приключване на ликвидационното производство. Правата на лицето, вписало запора не
биха били неблагоприятно засегнати, тъй като то е кредитор на друга правна сфера – тази на
едноличния собственик на капитала, а не на "И." ЕООД - в ликвидация, затова и
прекратяването на последното като правен субект не би се отразило върху вземането на
заложния кредитор. Единствено би ограничило способите за удовлетворяване, тъй като
изпълнението върху дружествен дял би отпаднало като възможност.
Следователно с депозираното заявление и с жалбата са представени всички
необходими документи, обуславящи основателност на заявеното искане, поради което и
вписване е следвало да бъде извършено.
Независимо от основателността на жалбата, в полза на дружеството не се поражда
право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ,
алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният
нормативен акт е категоричен: сторените в рамките на охранително производство разноски
остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след
измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като
произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера
на лицето, по чиято партида се вписват промените. Правната сфера на регистърния орган по
никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде
становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не
й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е
охранително по своя характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се
урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е
предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на
разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя
разноски да остават за негова сметка. Последното не може да бъде извлечено и от нормата
на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в
приложимата и част за процесното охранително производство - глава Четиридесет и девета
ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на
компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в
производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е
разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото видно от диспозицията на последната, нормата
урежда дължимите разноски на ищец и ответник - страни в спорния исков процес, а и е
дерогирана от специалните правила на охранителното производство - чл. 541 ГПК.
В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като
4
охранително такова е и постоянната практика на ВКС, като напр. тази по определение
226/09.12.2020 г. по т.д. 1986/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.
На настоящия състав е известна и теза, според която регистърното производство
ЗТРРЮЛНЦ не представлява охранително производство по ГПК, тъй като такива могат да
бъдат само производствата пред съд или нотариус, а не и пред административен орган,
поради което и разноски се следвали по общите правила. Тази теза противоречи на
Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г. на ВКС и
ВАС, в което по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че регистърното
производството е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е
длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР
(наименование на нормативния акт към приемане на Постановлението) изисквания относно
формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.
Производството е охранително - едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно
съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на
вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по
вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна. Актовете, с които
регистърното производство приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за
вписване - не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо
действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно
управление. Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до
точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за
законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен. Уреден е в чл. 25 от Закона
за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжния съд по
седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата
еднолично, в закрито заседание, по реда на глава ХХІ от ГПК „Обжалване на
определенията”, а неговия акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния
апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за
охранителните актове и изключва приложимостта на административния.
След като няма съмнение, че производството е ОХРАНИТЕЛНО, то приложими са
правилата на ГПК, а това значи тези, предвидени за точно това производство, които отчитат
спецификите му – чл. 541 ГПК. Неприложимост на чл. 541 ГПК не би могла да се изведе от
това, че новата чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ препращала към изцяло изключващата тази
възможност разпоредба на чл. 541 ГПК – подобно препращане би било non sens. Всъщност
това е често срещан проблем на законодателната дейност в последните години. Въвеждането
на разпоредбата цели разтоварване на административните съдилища от разглеждане на
искове за вреди от незаконосъобразни актове на длъжностни лица при произнасянето им, но
извършената от законодателя промяна е крайно непрецизна и позволява нееднозначно
тълкуване. При извод регистърното производство да е охранително, ясно е, че отговорност
за разноските по смисъла на чл. 78 ГПК не може да бъде реализирана, тъй като тази
отговорност касае насрещни страни в производството, а регистърния орган не е такава
насрещна страна на заявителя. Затова препращането е към приложимата специална
разпоредба на чл. 541 ГПК, а тя е категорична за това кой следва да понесе разноските.
Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда
разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по
същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Така мотивиран, съдът
5
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба № 20220105143319/05.01.2022 г. на "И." ЕООД - в ликвидация,
ЕИК ****, ОТКАЗ № 20211222173729/29.12.2021 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за вписване
заличаването на дружеството след приключила ликвидация.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър
ЗАЛИЧВАНЕ на "И." ЕООД - в ликвидация, съгласно заявление А4, вх. №
20211222173729/22.12.2021 г..
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6