Р Е Ш Е Н И Е
№ 1956/2.11.2020г.
Град Пловдив, 02.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 499
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.И.Л. и А.И.Л.,***,
против заповед № 1328 от 19.11.2019 г. на кмета на община Родопи, с която е наредено
да се премахне незаконен строеж: „Постройка на допълващо застрояване – навес”,
намиращ в с. Извор, местност „Ч.”, в поземлен имот с идентификатор ***-за
селскостопански, горски и ведомствен път и поземлен имот с идентификатор ***по
КККР на с. Извор, община Родопи, подробно описан в констативен акт № 15 от 19.10.2018
г., от внучките на извършителя на строежа Д.И.Л. и А.И.Л., собственички на
строежа и на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с. Извор, община
Родопи.
Според жалбоподателките оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като процесният строеж е търпим и защото не е
конкретизиран в достатъчна степен строежът, разпореден
за премахване. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в писмена
защита, депозирана на 19.10.2020 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна, като се присъдят
разноски. Подробни съображения са изложени в депозираните на 14.10.2020 г.
писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лица с
правен интерес, адресати на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са
засегнати от заповедта с оглед разпореденото премахване на строеж и лишаването
на жалбоподателките от възможността да го ползват, и в 14-дневния преклузивен
срок от съобщаването на оспорената заповед на жалбоподателките, извършено чрез
залепване на уведомление на имота и на таблото на общината поради
невъзможността за лично връчване (препоръчаните писма са върнати с отбелязване
непотърсени). Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да
се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на
имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че жалбоподателките са собственички на недвижим имот от 600 кв.м,
земеделска земя в землището на с. Извор, местност „М.”, за която е отреден
парцел ***, кадастрален № ***от кв.9-стар по плана на землището, ведно с
построените в имота масивна сезонна сграда със застроена площ от 67,20 кв.м и
подобренията – ограда, настилки, метален парапет и др., въз основа на договор
за дарение от 26.03.1997 г. (нот. акт № 140, том 15,
дело № 3835/1997 г. на Пловдивския районен съд) и договор за покупко-продажба (нот. акт № 141, том 15, дело № 3836/1997 г. на Пловдивския
районен съд). Съгласно скица № 1 от 19.03.2018 г. (л.68 от делото) този имот по
кадастралната карта на с. Извор, одобрена със заповед № РД-18-163 от 01.08.2017
г. на изпълнителния директора на АГКК, съответства на поземлен имот с
идентификатор ***, в който е отразена жилищна сграда с идентификатор ***,
еднофамилна, със застроена площ 41 кв.м.
На 19.10.2019 г. от служители в отдел „Контрол на
строителството” в община Родопи е извършена проверка на строеж: „Постройка на
допълващо застрояване – навес”, намиращ се в процесния имот и в поземлен имот с
идентификатор ***-за селскостопански, горски, ведомствен път, за която проверка
е съставен констативен акт № 15 от 19.10.2019 г.
Работната група е констатирала, че възложител и
извършител на строежа е В.Л., починал, тъй като строежът е отразен в оценителен
протокол от 29.10.1992 г. (л.11 и л.80-81) и заповед № 1630 от 04.03.1993 г.
(л.79) за утвърждаване на оценка на поземлен имот. На общинските служители не
са били представени одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за отриване
на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия, заповедна
книга, не е извършено съгласуване с контролните органи.
Процесният навес е описан в констативния акт като
долепен до жилищната сграда, към югоизточната фасада на постройка на
допълващото застрояване и стъпил върху плътна ограда, отворен на югоизток, с
общ покрив за навеса и постройката на допълващото застрояване и представлява
дървена конструкция, покрита с ондулин, с размери
3,30 м на 3,80 м и застроена площ 12,50 кв.м, с височина от терена 1,85 м.
Посочено е още, че съгласно геодезическо заснемане (л.61), изготвено през
януари 2018 г. от община Родопи, част от навеса попада в ПИ ***, а друга част в
ПИ ***-за селскостопански, горски, ведомствен път. Според работната група
извършеното строителство на навес, част от който попада в общински имот, без
учредено право на строеж и без издадено разрешение за строеж представлява
нарушение на чл.137, ал.3, чл.147, ал.1 и чл.182 ЗУТ, поради което съставеният
констативен акт е основание за започване на производство по реда на чл.225а,
ал.1 ЗУТ за премахване на строителството.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателките по
реда на § 4 ДР ЗУТ и от тяхна страна не е подадено възражение.
Въз основа на съставения констативен акт № 15 от
19.10.2019 г., е издадена оспорената заповед № 1328 от 19.11.2019 г. – предмет
на настоящото съдебно производство. Кметът на община Родопи е приел, че за
процесния навес не са налице данни за започвало и неприключило производство по
узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр.65
от 2003 г.), нито е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2
ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр.82 от 2012 г.). Според
кмета на общината процесният строеж не може да се характеризира като търпим по
смисъла на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ, нито по смисъла на § 16 ПР ЗУТ, защото е
извършен в чужд имот без учредено право на строеж, без одобрен проект и без
издадено разрешение за строеж, не е допустим по сега действащите разпоредби на
чл.182 ЗУТ. Тъй като процесният строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 ЗУТ и не е търпим, с оспорената заповед № 1328 от 19.11.2019 г. кметът на
община Родопи е наредил неговото премахване.
Представеното в съдебното производство от
страна на жалбоподателките писмо с изх.№ 01-205915 от 11.06.2020 г. на СГКК Пловдив
е неотносимо към настоящия спор, доколкото представлява описание на
кадастралната карта на с. Извор относно поземлен имот ***и уведомление за
невъзможността да бъде удовлетворено искането на жалбоподателките за отразяване
в кадастралната карта на останалите сгради в имота извън жилищната сграда
поради липса на необходимата документация.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателките е разпитана като свидетел тяхната майка, която посочва, че
къщата е построена през 1986 г., а навесът – 2-3 години по-късно, точно около
промените. Свидетелката посочва, че лично е присъствала при трасирането на
имота на свекъра си, когато се забивали едни цветни колчета. Навесът е построен
между стената на къщата и стената на оградата. Свидетелката твърди, че всичко в
имота е построено от свекъра й, който бил главен инженер в ПМУ и не би си
позволил да направи нещо незаконно, извън границите на имота. Свидетелката
посочва още, че в навеса са правени промени през годините, сменяни са изгнили
дъски, но е останал без покрив, на черна хартия. Свидетелката знае за
възникналия проблем с изместването на границата и навлизането в улицата, като
посочва, че всички имоти в района не са на място.
Съдът намира, че със свидетелските показания
не се установяват нови факти от значение за правния спор. Всички факти, за
които говори свидетелката, са изяснени още в хода на административното
производство по издаване на оспорената заповед, включително кой е извършителят
на процесния строеж. От друга страна, свидетелката не оспорва факта, че
строежът навлиза в улицата и че това й е известно, т.е., известно е и на
нейните дъщери – собственички на процесния имот и на процесния строеж.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Процесният строеж представлява строеж от шеста категория
съгласно категоризацията, направена в чл.137, ал.1 ЗУТ, и отговаря на
характеристиките на чл.137, ал.1, т.6, във връзка с чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ –
строежи от допълващото застрояване по чл.44 и чл.46, ал.1 ЗУТ (със
селскостопанско предназначение от всякакъв вид и второстепенни постройки на
допълващото застрояване). Следователно именно кметът на общината е
компетентният орган, който следва да издаде заповед за премахване на незаконен
строеж от VІ категория, т.е., оспорената заповед е издадена от компетентен
орган.
Не се споделя възражението на жалбоподателките за допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения във формата на заповедта.
Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, който се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Тази процедура в
настоящия случай е спазена. Оспорената заповед е издадена въз основа на
констативен акт № 15 от 19.10.2018 г., съставен от служители на община Родопи
от отделите по контрол на устройството на територията и по контрол на
строителството и връчен на жалбоподателите по реда на § 4 ДР ЗУТ. Тъй като
именно този констативен акт е актът, с който се слага началото на производството
по издаване на оспорената заповед, следва да се приеме, че административният
орган е изпълнил задължението си да информира собствениците на строежа за
започналото производство и за възможността да се запознаят с констатациите, да
направят своите възражения и бележки, да направят своите доказателствени
искания и да представят доказателствата, с които разполагат, от което право на
участие в административното производство жалбоподателките не са се възползвали,
но това е въпрос на личен избор на поведение.
Неоснователно е възражението за нарушение на изискването за
форма. В достатъчна степен ясно и точно е описан строежът, който следва да се
премахне, защото е квалифициран като незаконен. В имота си жалбоподателките
имат само един навес, представляващ според констативен акт № 15 от 19.10.2019
г. и според свидетелските показания дървена конструкция, покрита с ондулин/черна
хартия. С оглед на паянтовата конструкция на навеса без правно значение за
законосъобразността на оспорената заповед е фактът, че в заповедта не е
посочено изрично дали следва да се премахне само частта от навеса, попадаща в
имота публична общинска собственост. Премахването в случая не е възможно да бъде
частично поради липсата на носещи конструктивни елементи, които биха могли да
осигурят запазване на онази част от навеса, която се намира в имота на
жалбоподателките. В този смисъл оспорената заповед отговаря напълно на
изискванията на чл.59 АПК относно задължителното съдържание, което трябва да
има всеки индивидуален административен акт.
Без правно значение за
законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че според скицата
от 1995 г. навесът попада изцяло в границите на собствения на жалбоподателките
имот. Към настоящия момент е в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на
неурбанизираната територия на землището на с. Извор, одобрена със заповед №
РД-18-163 от 01.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, видно от
представеното от жалбоподателките писмо от СГКК Пловдив (л.118-119) и от
скицата от 19.03.2018 г. (л.68). С приемането на кадастралната карта действието
на всички предишни кадастрални планове отпада, поради което при издаване на
оспорената заповед кметът на общината е следвало да се съобрази единствено и
само с одобрената кадастрална карта, съответно не е допуснато нарушение при
установяването на правнорелевантните факти. Изменението на границите на
поземления имот на жалбоподателките и на останалите съседни поземлени имоти,
настъпило с одобрената кадастрална карта, обоснова правилността на извода на
административния орган, че част от процесния строеж попада в имот публична общинска
собственост.
Обстоятелството, че процесният
строеж е извършен през 1986 г. и е придобит от жалбоподателките през 1997 г. в
същия вид, не означава, че този строеж е търпим. Съгласно § 16, ал.1 ПР ЗУТ, §
184 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.
65 от 2003 г.)
и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г.), за да бъде квалифициран като
търпим, строежът трябва да е извършен до 7 април 1987 г. или до 25.07.2003 г.
и, макар да няма строителни книжа, трябва да е бил допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон. Т.е., дори да се приеме за
вярно твърдението на жалбоподателките, че навесът попада изцяло в границите на
собствения им имот съгласно скица от 1995 г., то към настоящия момент това вече
не е така и е безспорно доказано, че част от процесния навес попада върху път,
публична общинска собственост, следователно строежът не може да бъде определен
като търпим, защото не отговаря на действащата кадастрална карта и на
изискванията на чл.137, ал.3, чл.147, ал.1 и чл.182 ЗУТ, в каквато насока има
изложени мотиви в оспорената заповед.
Процесният строеж е
квалифициран като незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. В случая, тъй като се касае за строеж от
допълващото застрояване, за който не е необходимо одобряването на инвестиционни
проекти съгласно чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ, следва да се приеме, че процесният
строеж е незаконен, защото е извършен без разрешение за строеж, каквото е било необходимо
съгласно чл.55 ЗТСУ (отм.) и чл.148 ЗУТ, тъй като не попада в изчерпателно
изброените изключения на чл.151 ЗУТ. Не е случаен фактът, че навесът не е
описан в нотариалните актове за дарение и за покупко-продажба от 1997 г. и не е
отразен в кадастралната карта от 2017 г., защото същият не е допустим и е
незаконен.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски същото като основателно и
доказано в размер на 600 лева (адвокатско възнаграждение – л.111 и л.133) следва
да се уважи и да бъдат осъдени жалбоподателките да заплатят на ответната община
тази сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив,
І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Л.,
ЕГН **********,***, и А.И.Л., ЕГН **********,***, против заповед № 1328 от
19.11.2019 г. на кмета на община Родопи, с която е наредено да се премахне
незаконен строеж: „Постройка на допълващо застрояване – навес”, намиращ в с.
Извор, местност „Ч.”, в поземлен имот с идентификатор ***-за селскостопански,
горски и ведомствен път и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с. Извор,
община Родопи, подробно описан в констативен акт № 15 от 19.10.2018 г., от
внучките на извършителя на строежа Д.И.Л. и А.И.Л., собственички на строежа и
на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с. Извор, община Родопи.
ОСЪЖДА Д.И.Л., ЕГН **********,***,
и А.И.Л., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на община Родопи
сумата 600 (шестстотин) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: