РЕШЕНИЕ
Номер 267 06.11.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, втори
касационен състав, на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2.
Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Георги Манолов като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 239 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Я.Д.Я., ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение № 234/05.04.2023
г., постановено по АНД № 1203/2022 г. на Районен съд – Русе, с което съдът е
постановил следното:
1. Отменил е
Наказателно постановление № 38-0000387/18.02.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД АА) Русе, с което
на Я. за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му
е наложена глоба в размер на 2 000,00 лева.
2. Изменил е
Наказателно постановление № 38-0000387/18.02.2022 г., издадено от директора на
РД АА Русе, с което на Я. за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 изречение първо
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е намалил единствено по отношение
на размера на наказанието глоба от 200,00 лева на 80,00 лева, като го е
потвърдил по отношение на наказанието лишаване от правото да управлява МПС за
срок от три месеца. Касаторът оспорва решението по т. 2 с твърдения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Иска се от съда решението да бъде
отменено в оспорваната част, като бъде отменено и процесното наказателното
постановление в тази му част. В условията на алтернативност се иска,
наказанията да бъдат намалени до предвидения в закона минимален размер - глоба
в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В съдебно заседание, надлежно уведомен, Я. не се
явява и не се представлява. Ангажира молба с вх. № 4153/10.10.2023 г., в която
принципно прави същите възражения, които вече са предявени с касационната жалба
и претендира присъждане на разноски.
Ответникът
- директора на РД АА Русе, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и считам, че
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно
постановление, в частта му по т. 2, касационният жалбоподател Я. е санкциониран
за това, че на 27.10.2021 г., около 16:50 часа, в гр. Русе, в района на ГКПП
Дунав мост, трасе вход за страната, не изпълнява разпореждане на службите за
контрол по ЗДвП като отказва да представи за проверка свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) и контролен талон към него. Впоследствие е
установено, че Я. е носил със себе си СУМПС, но отказва да го представи за
проверка. Административнонаказващият орган е приел, че с отказа си Я. е нарушил
разпоредбата на чл. 103, изречение трето от ЗДвП, за което му е наложил глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3
месеца.
За
да постанови решението си в тази част, въззивният съд е приел, че така
описаното нарушение е напълно доказано, но следва да се преквалифицира
основанието за налагане на санкция от това по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението) в това по т. 3 от същата норма (Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже
да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети
извършването на проверка от органите за контрол). Съдът е приел, че в тази си част
съставения АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички
необходими реквизити, като описаното нарушение е надлежно установено.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на
районния съд, довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление в
частта относно второто нарушение, като приема, че са спазени всички
предпоставки за неговото издаване.
Фактическата
обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения
защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са
съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за
отговорността на Я. във връзка с извършеното нарушение.
Касационният
жалбоподател оспорва факта, че е извършил нарушение по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, съгласно която При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В жалбата са развити съображения, че Я. е изпълнил
всички разпореждания, като е спрял за проверка, така както му е указано.
Твърди, че реално сигнал за спиране спрямо него по смисъла на посочената
разпоредба въобще не е подаван. Счита, че задължение на водача да изпълнява
разпореждане на контролен орган е само в случаите, в които му е указано да
спре, като излага разсъждения в тази насока. Касационният съд установява, че
административнонаказващият орган ясно е посочил коя хипотеза е налице –
неизпълнение на указание на контролен орган. Такова неизпълнение е
непредставянето на СУМПС и контролен талон, което в случая отговаря на
хипотезата, предвидена в посочената правна норма.
Друго възражение на Я. е, че нито
административнонаказващия орган, нито въззивната инстанция са изложили мотиви
във връзка с определяне размера на наказанието. Съдът посочва, че именно защото
тази липса е установена в обжалваното наказателно постановление, в решението на
въззивната инстанция са изложени подробни мотиви, с които настоящият касационен
състав е напълно съгласен и не намира за необходимо да излага отново на
основание чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Предвид
събраните по делото доказателства се установява съставомерност на
констатираното нарушение.
По
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд в
оспорената му част за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва
да се остави в сила.
Предвид
изхода на делото, разноски в полза на касационния жалбоподател не се следват.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе,
втори касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/05.04.2023 г., постановено по АНД №
1203/2022 г. на Районен съд – Русе, в частта, в която което съдът е изменил е
Наказателно постановление № 38-0000387/18.02.2022 г., издадено от директора на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация", с което на Я. за нарушение по
чл. 175, ал. 1, т. 3 изречение първо от Закона за движението по пътищата и е
намалил единствено по отношение на размера на наказанието глоба от 200,00 лева
на 80,00 лева, като го е потвърдил по отношение на наказанието лишаване от
правото да управлява МПС за срок от три месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: