Решение по дело №188/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

С Решение № 57 от 16.04.2025г., постановено по АНД № 111/2025 г. Районен съд Габрово е отменил Наказателно постановление № ********** от 24.01.2025 на Директор на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите на Т. П. тодоров, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева, като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по ЗАНН Директор на РДГ Велико Търново, чрез надлежно упълномощен процесуален представител– юрисконсулт е оспорил така постановеното съдебно решение на РС Габрово. Жалбоподателят счита, че мотивите на съда били неправилни и необосновани, а решението - неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че изложените доводи в решението не кореспондират с действителното фактическо положение и събраните по делото доказателства. Според жалбоподателя безспорно Т. Т., като лесовъд имал качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Като такова лице, на което било издадено позволително за сеч № 0780082/14.07.2024г. за отдел 345, подотдел "в", землище на с. Драгановци, община Габрово е следвало да изпълнява задълженията си по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, едно от които било регламентирано в разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, а именно Т. бил длъжен да следи за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина до момента на освидетелстване на сечището. Счита, че процесното нарушение било надлежно - по предвидения в ЗАНН и ЗГ ред и безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Коректно в НП бил посочен периода на извършване на нарушението - от датата на започване на сечта 17.07.2024г. до датата на проверката 07.11.2024 година, за което бил съставен приложения по преписката констативен протокол. Извършеното нарушение според жалбоподателя било доказано по безспорен и несъмнен начин, като правилно и подробно било посочено и изпълнителното деяние. По изложените съображения и по реда на настоящото производство търси отмяна Решението на въззивния съд и потвърждаване на обжалваното НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заявява и възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и изпраща представител. В писмено становище, поддържа жалбата и заявените с нея искания.

Ответната по жалбата страна – Т. П. Т. редовно призован не се явява. Представлява се в с. з. от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който оспорва подадената касационна жалба и изложените в нея доводи и искане по същество. Заявява искането си за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, ведно със законните последици включително присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда обжалваното Решение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като бъде потвърдено обжалваното НП.

Касационната жалба е допустима – депозирана е в срок, чрез надлежен представител на легитимираното лице – страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав при липса на данни за нарушаване тайната на съвещанието и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Решението на Районен съд Габрово е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, в който смисъл не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия на това основание.

Съдът, като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН намери касационната жалба за основателна, като съображенията за този извод са следните:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният обаче не споделя правните изводи, довели до отмяна на НП.

С обжалваното пред РС Габрово НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Т. Т. за вменено му нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, описано в АУАН и НП като неизпълнение на задължението да следи за спазване на одобрения технологичен план на отдел 345, подотдел "в" в землището на с. Драгановци, общ. Габрово - държавна горска територия, за който има посоченото по-горе позволително за сеч №0780082/14.07.2024г., като след проверка е установено че в имота са направени три броя новоизградени извозни пътища, неотразени на технологичния план за добив на дървесина- 1 брой извозен път с дължина 39м. и с ширина от 4м. до 4, 5м. в посока югозапад-североизток, 1 брой извозен път с дължина 48м. и с ширина от 4м. до 4,5м. в посока юг- север, 1 брой извозен път с дължина 77м. и с ширина от 3м. до 3, 5м. в посока югоизток- северозапад с видими следи от движение на горска техника.

За да отмени процесното НП, Районен съд Габрово е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява съществуването на самото нарушение като обективен факт. В приложените по преписката в констативен протокол, АУАН и издаденото въз основа на тях наказателно постановление разположението на установените от служителите на РДГ Велико Търново 3 броя пътища се явявали индивидуализирани единствено чрез посочване на дължина, широчина и местонахождение, без да са били заснети, съответно месторазположението им дадено с помощта на географски координати. Това не позволявало да бъде ясно отграничен от други съществуващи пътища за извоз на дървесина, които били налични и отразени в скицата към технологичния план за добив на дървесина.

В съдебното решение се излага също, че служителите на РДГ в с. з. да не могли да посочат на картата точното местоположение на процесните неотразени на технологичния план пътища.

Според състава на РС габрово нито в АУАН, нито в издаденото във основа на него наказателно постановление не били посочени данни за конкретното съдържание на самото бездействие, чрез което жалбоподателя не е изпълнил задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от Отдел 345, подотдел "в" на землище с. Драгановци, Община Габрово. Конкретизирането им имало важно значение за състава на нарушението от обективна страна, тъй като именно и само въз основа на тези данни можел да се базира съдебния контрол дали Т. Т. е виновен за него, както и при каква форма на вината. Посочването да не е следил за спазването на процесния технологичен план не се явявало достатъчно за законосъобразното ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност, като при това датите, на които той не е проявил дължимото поведение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите не са били отразени в материалите по административно-наказателната преписка, и не са установявали от събраните доказателства – подхода на АНО да посочи период от откриване на сечта до момента на проверката, без допълнително да конкретизира да се касае за нарушение, извършено на неустановен ден/дни от него, определяли акта и НП неотговарящи на предвидените изисквания в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на това, състава на РС габрово е стигнал до извод, че жалбоподателя се явявал санкциониран при липсващи данни за изпълнителното деяние на съответното нарушение, което от своя страна не позволявало да се даде еднозначен отговор на въпроса дали то би могло да бъде санкционирано въз основа на приложената санкционна норма, а ако да - в съответствие с коя от двете различни хипотези, предвидени в нея.

Не се оспорва факта, че Т. Т. е лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ и в това си качество е получил Позволително за сеч за процесния [имот номер]/14.07.2024г., която следвало да се проведе от 17.07.2024 година

Съгласно §. 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗГ за да е налице извозен път не е необходимо той да е с настилка, да е налице прокопаване, трамбоване и т. н. специфични дейности. Извозни са пътища без настилка за обслужване на сечища и други горскостопански обекти. Според ал. 4 временни горски пътища са всички извозни и автомобилни пътища от четвърта степен. С чл. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 31 юли 2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им се определят класификацията на горските пътища и нормативите за проектирането, изграждането и въвеждането им в експлоатация, като Наредбата се прилага за всички горски територии по смисъла на ЗГ, независимо от тяхната собственост, съгл. ал. 2. Според чл. 13, ал. 2, за изграждането на временните горски пътища, както и на късометражните временни въжени линии и временните складове за дървесина, не се издава заповед на директора на регионална дирекция по горите, но те се изграждат също само ако са предвидени в одобрен технологичен план по наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ. В случаите, когато се засягат чужди имоти, трябва да има съгласие по чл. 12 от собствениците на засегнатите имоти. Съгласно чл. 18 горските пътища са трайни и временни, като временните служат за обслужване на сечищата и други горскостопански обекти и свързването им с трайни горски пътища. Временните, в зависимост от функционалното им предназначение, се класифицират, както следва: първи клас - тракторни горски пътища; втори клас - коларски горски пътища. Според чл. 23 временни горски пътища се изграждат без настилка, като се допуска стабилизиране на земното платно с местни или кариерни материали, но това не е задължително. Съгласно ал. 2 тракторните и коларските горски пътища в зависимост от начина на извозване на дървените материали се разделят на две групи. При първа група дървените материали се извозват, натоварени изцяло на транспортното средство, а при втора група дървените материали се извозват чрез влачене по терена. Според чл. 27 тракторните и коларските пътища се проектират от специалисти по установен рид.

От събраните по делото доказателства се установява, че в имота са направени три броя новоизградени извозни пътища, неотразени на технологичния план за добив на дървесина- 1 брой извозен път с дължина 39м. и с ширина от 4м. до 4, 5м. в посока югозапад-североизток, 1 брой извозен път с дължина 48м. и с ширина от 4м. до 4,5м. в посока юг- север, 1 брой извозен път с дължина 77м. и с ширина от 3м. до 3, 5м. в посока югоизток- северозапад с видими следи от движение на горска техника, които не са били нанесени в одобрения технологичен план.

Въпросните извозни пътища са категорично различни от фигуриращите в имота и нанесени в плана извозни пътища, като в тази насока правилно са ценени показанията на свидетелите- служители на РДГ. Новоизградените извозни пътища са в достатъчна степен конкретизирани с местоположение, посока и размери и за това конкретизиране, според настоящия състав, не е необходимо посочването на географски координати или точното му локализиране на картата от страна на свидетелите в с. з. – липсва такова нормативно изискване. В практиката си съдът среща и възражения, че посочването на географски координати затруднява защитата на наказаното лице, тъй като нямало данни то да разполагало със специални знания да провери точността им. Цитираните извозни пътища са установени по време на извършената проверка от служители на РДГ и не са налице данни или доказателства, които да опровергават тези техни изводи.

Безспорно добитата дървесина следва да се извози до временния склад, но това следва да стане по одобрения с Технологичния план извозен път, който явно не е бил удобен за извършващите сечта. Такъв е бил предвиден в одобрения технологичен план, но извозването е станало по новосъздадените 3 броя пътища и по тях са се движили транспортните средства.

Посоченото нарушение е осъществено в периода 17.07.2024г. - 07.11.2024г. и съответно констатирано на 07.11.2024 година, видно от приложения КП. По този начин проверката е извършена преди освидетелстване на сечището и се обхваща от периода на извършване на сечта, посочен както в позволителното за сеч, така и в НП. Правилно е определен периода на осъществяване на нарушението, тъй като за жалбоподателят задължението за спазване на разписаните правила в Наредба №1/30.01.2012г. по отношение на процесния подотдел е периода на провеждане на сечта в него.

В този смисъл извода на районния съд за това, че не е доказано твърдяното нарушение не се споделя от настоящата касационна инстанция.

Отговорността на Т. Т. е за неосъществен контрол при провеждане на сечта. Същият не следи за спазването на одобрения технологичен план при добива на дървесина в сечището в процесния имот, за който има позволително за сеч, като след проверка е установена направата на 3 броя извозен път, които не са нанесени в одобрения технологичен план.

Съгласно сочената като нарушена правна норма на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2017г., лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на плана.

Лесовъдът е следвало да установи, че такъв се оформя и да предприеме мерки, вкл. да упражни правомощията си по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2017г., включително и да подаде сигнал. Това е негова основна функция – да контролира сечта в самия имот, а не само да изготвя и проверява документация.

Изпълнителното деяние по посоченото административно нарушение е неосъществяване на контрол, т. е. чрез бездействие. Периодът на установеното неправомерно поведение, реализирано посредством бездействие, е правилно уточнен в АУАН и НП. Началната дата съвпада с началото на срока на Позволителното за сеч, приложено по делото и неоспорено от страните. Наличието на неправомерно поведение от страна на жалбоподателя е било налице по време на целия посочен в НП период. Отговорността му се търси за периода от датата на издаване на Позволителното за сеч до датата на проверката, преди освидетелстване на сечището, съответно приключване на сечта, за който е издадено това позволително, което му дава право и го задължава да осъществява съответния контрол. Затова и проверяващите, както и АНО, не са се опитали да установят конкретна дата на извършване на нарушението. В този случай не е необходимо посочването, че деянието е осъществено на неустановена дата, тъй като бездействието на санкционирания е продължило през целия посочен период. Задължението му да следи за спазването на технологичния план по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2012г. е било също за целия период и това задължение е безусловно такова - част от нормативно уредената процедура за провеждане на сеч.

Според санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Непосочването на конкретната хипотеза от санкционната разпоредба не съставлява съществено нарушение, водещо да накърняване правото на защита на наказаното лице, доколкото то се защитава срещу фактите, които както се посочи са достатъчно конкретно и еднозначно изложени, в насока отговорността на Т. да е ангажирана за неизпълнение задължение, а не срещу правната квалификация. Размерът на наказанието „глоба“ е определен в троен размер съобразно разпоредбата на чл. 272 от ЗГ, тъй като Т. Т. е санкциониран с НП№**********/19.04.2023г., влязло в сила на 17.05.2023г., като така наложената санкция е правилно определена по размер.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че ответникът е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение. Същият е субект на предвидения административно наказателен състав, като нарушението което е извършил е безспорно установено и приемайки обратното РС Габрово е извършил неправилна преценка на цитираните гласни доказателства съпоставяйки ги с останалите такива и относимите правни норми, касаещи процесното нарушение. Не е налице допуснато процесуално нарушение в хода на проведеното административно наказателно производство. В този смисъл първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно Решение, което като такова следва да бъде отменено, вместо което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на Наказателно постановление № ********** от 24.01.2025 на Директор на РДГ – Велико Търново съдът намира, че своевременните искания за присъждане на разноски – пред настоящата и въззивната инстанция - в полза на жалбоподателя следва да бъдат уважени и в тежест на ответника да се възложат разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

Същите представляват и се претендират като възнаграждение за юрисконсулт и следва да бъдат определени в минимален размер от по 100 лева за всяка от инстанциите, предвид факта, че липсва конкретна като размер претенция и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №57 от 16.04.2025г., постановено по АНД №111 по описа на Районен съд Габрово за 2025 година, вместо което ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 24.01.2025на Директор на РДГ Велико Търново, с което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за сечите в горите на Т. П. Т. от гр. Г. Оряховица, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 900 (деветстотин) лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Т. П. Т. с [ЕГН] от гр. Г. Оряховица да заплати на РДГ В. Търново сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящото и АНД № 111 по описа на Районен съд – Габрово за 2025 година.

Решението е окончателно.