Присъда по дело №661/2015 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 567/30.09.2016г. по НОХД №661/2015г. на РС Разград

 

                   В съда е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу С.Н.Д. ЕГН **********, за  това,  че на 05.08.2014г. в гр.Разград, в качеството си на длъжностно лице - „специалист обслужване на клиенти” в структура: „Регион банкиране на дребно - Русе”, подструктура: Филиал Разград, звено: месторабота Магазин „Технополис” при „Уни Кредит Булбанк” АД - гр. София, след предварителен сговор с В.И.Г. *** като съизвършител и с Т.С.Ц. *** като помагач, действайки като съизвършител е присвоила чужди пари - сумата от 118 500.00 лева, собственост на „Г” ЕООД - гр. Стара Загора*******, представлявано от Г.Н.И. ***, чрез касово плащане на сумата от сметка с IBAN: ***, които са били връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери и за улесняването му е извършила и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно - престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград в качеството си на длъжностно лице „специалист обслужване на клиенти” в структура: „Регион банкиране на дребно-Русе”, подструктура: Филиал Разград, звено: месторабота Магазин „Технополис” при „Уни Кредит Булбанк”АД - гр.София, в кръга на службата си, в съучастие като съизвършител с В.И.Г. – съизвършител и Т.С.Ц. – помагач, е съставила неистински частен документ  /неистински в частта  на „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата”/ -  нареждане разписка (разпечатка от информационната система на банката) до „УниКредит Булбанк” АД от 05.08.2014г., на който бил придаден вид, че представлява волеизявление на С.Н.И. до „УниКредит Булбанк” АД от сметка с IBAN: *** „Г” ЕООД - Стара Загора да му бъде изплатена в брой сумата от 118 500.00 лева и го е употребила, за да докаже, че съществува основание за намаляване на салдото по сметката, че съществува правото на лицето като упълномощено такова да се разпорежда със средствата по сметката и че то е получило сумата в брой, и престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград в офис на „УниКредит Булбанк” АД, находящ се в магазин „Технополис”, в съучастие като съизвършител с В.И.Г. – съизвършител и Т.С.Ц. – помагач, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – лична карта №**, на която е придаден вид, че е издадена от ОДМВР-гр.Стара Загора на името на С.Н.И., като приложила ксерокопие на същата към документите свързани с осъществяване на банкова операция „теглене на парична сума” от сметка с IBAN: ***  “Г.***”ЕООД - Стара Загора в „Уни Кредит Булбанк” АД, като от нея за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност  - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 201 /като е извършила и престъпление  чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 и чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 вр. с чл.20, ал.2 и ал.4  от НК/   във вр. с чл. 20, ал. 2  от НК.

Срещу В.И.Г. ЕГН ********** за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград,  след предварителен  сговор със  С.Н.Д. *** като съизвършител и Т.С.Ц. *** като помагач, действайки като съизвършител е присвоил чужди пари - сумата от 118 500.00лева, собственост на „Г” ЕООД - гр.Стара Загора*******, представлявано от Г.Н.И. ***, чрез касово плащане на сумата от сметка с IBAN: ***, които са били връчени на С.Н.Д. в качество й на  длъжностно лице - „специалист обслужване на клиенти” в структура: „Регион банкиране на дребно - Русе”, подструктура: Филиал Разград, звено: месторабота Магазин „Технополис” при „Уни Кредит Булбанк”АД -гр.София, и поверени й да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери и за улесняването му е извършил и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно - престъпление по чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК, за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград в съучастие като съизвършител със С.Н.Д. – съизвършител и Т.С.Ц. – помагач е съставил неистински частен документ  /неистински в частта  на „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата”/-  нареждане разписка (разпечатка от информационната система на банката) до „Уни Кредит Булбанк” АД от 05.08.2014г., на който бил придаден вид, че представлява волеизявление на С.Н.И. до „Уни Кредит Булбанк” АД от сметка с  IBAN: ***  “Г.***”ЕООД-Стара Загора да му бъде изплатена в брой сумата от 118 500.00 лева и го е употребила, за да докаже, че съществува основание за намаляване на салдото по сметката, че съществува правото на лицето като упълномощено такова да се разпорежда със средствата по сметката и че то е получило сумата в брой,  и  престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК: за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград в офис на „Уни Кредит Булбанк” АД, находящ се в магазин „Технополис”, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – лична карта № *********, на която е придаден вид, че е издадена от ОДМВР-гр.Стара Загора на името на С.Н.И., като я е представил пред С.Н.Д., в качество й на длъжностно лице - „специалист обслужване на клиенти” при „Уни Кредит Булбанк” АД и в кръга на службата ѝ, която направила ксерокопие на същата и го приложила към документите, свързани с осъществяване на банкова операция „теглене на парична сума” от сметка с IBAN: ***  „Г” ЕООД - Стара Загора в „Уни Кредит Булбанк” АД, като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност -  престъпление по чл.202, ал.2, т.1, ал.1, т.1 и т. 2 във вр. с чл.201 от НК, /като са извършени престъпления по   чл. 309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 и чл.316 във вр. чл.308, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 и ал.4   от НК/  във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК.

И за това,  че  на 26.08.2014г. в гр. Търговище без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества -  0,03грама кокаин на обща стойност 2,40 лева, като случая е маловажен- престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК.

И срещу Т.С.Ц. ЕГН **********, за това, че за времето от месец юли 2014 г. до 05.08.2014г. в гр. Търговище и гр. Разград, след предварителен сговор със С.Н.Д. *** и В.И.Г. *** двамата като съизвършители, а тя действайки като помагач умишлено ги е улеснила чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавяне на средства, за да присвоят чужди пари - сумата от 118 500.00лева, собственост на „Г” ЕООД- гр. Стара Загора*******, представлявано от Г.Н.И. ***, чрез касово плащане на сумата от сметка с IBAN: ***, които са били връчени на С.Н.Д. в качество й на длъжностно лице - „специалист обслужване на клиенти” в структура: „Регион банкиране на дребно - Русе”, подструктура:Филиал Разград, звено: месторабота Магазин „Технополис” при „Уни Кредит Булбанк”АД-гр.София, и поверени й да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери и за улесняването му са извършили и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно - престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК за С.Н.Д. - действайки в качество й на длъжностно лице - „специалист обслужване на клиенти” в структура: „Регион банкиране на дребно-Русе”, подструктура:Филиал Разград, звено: месторабота Магазин „Технополис” при „Уни Кредит Булбанк”АД – гр.София и по чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК за В.И.Г., за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград в съучастие като съизвършители, ги е улеснила за съставянето на неистински частен документ  /неистински в частта  на „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата”/-  нареждане разписка (разпечатка от информационната система на банката) до „Уни Кредит Булбанк” АД от 05.08.2014г., на който бил придаден вид, че представлява волеизявление на С.Н.И. до „Уни Кредит Булбанк” АД от сметка с  IBAN: ***  „Геонед” ЕООД - Стара Загора да му бъде изплатена в брой сумата от 118 500.00 лева и са го употребили за да се докаже, че съществува основание за намаляване на салдото по сметката, че съществува правото на лицето като упълномощено такова да се разпорежда със средствата по сметката и че то е получило сумата в брой,  и престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК: за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград в офис на „Уни Кредит Булбанк” АД, находящ се в магазин „Технополис”, съзнателно са се ползвали от неистински официален документ – лична карта № **, на която е придаден вид, че е издадена от ОДМВР -гр.Стара Загора на името на С.Н.И., като В.И.Г. я е представил пред С.Н.Д., в качество й на длъжностно лице - „специалист обслужване на клиенти” при „Уни Кредит Булбанк”АД и в кръга на службата ѝ, която направила ксерокопие на същата и го приложила към документите свързани с осъществяване на банкова операция „теглене на парична сума” от сметка с IBAN: ***  “Г.***”ЕООД- Стара Загора в „Уни Кредит Булбанк” АД, като от тях за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност -  престъпление по чл.202, ал.2, т.1, ал.1, т.1 и т. 2 във вр. с чл.201 от НК / като са извършени престъпления по чл.   310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 и чл.316 във вр. чл.308, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 и ал.4  от НК/,  във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК.

                   В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по отношение на тримата подсъдими, счита, че то е доказано по категоричен и безспорен  начин и пледира на подс. Д. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер ориентиран около средния, предлага това да е 7-8години, което наказание да бъде изтърпяно в затворническо заведение при първоначален строг режим. По отношение на подс. Г. предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, предлага на съда да наложи наказание „ лишаване от свобода” в размер на 3-4 години, което да изтърпи в затворническо заведение при първоначален строг режим. За престъплението по чл.354а, ал.5 от НК, предлага на съда да наложи наказание „ глоба „ в минимален размер – 100,00лв. На основание чл.23 от НК, съдът да определи едно общо наказание – „ лишаване от свобода „ в посочения размер, като към него бъде присъединено и наказанието „ глоба „. По отношение на подс. Ц., Прокурорът предлага на същата да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер 5- 6 години, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение при първоначален  строг режим, а съда да приведе в изпълнение и влязла в сила присъда, в изпитателния срок, на която е извършено и процесното деяние. В заключение Прокурорът предлага на съда да постанови по отношение и на тримата подсъдими наказания по реда на чл.202, ал.3 от НК, като комулативно им наложи „ лишаване от право да заемат материалноотговорна длъжност „ и „ лишаване от право да упражняват професия или дейност, свързана с материална отчетност „. 

          Защитата на подс. Ц. – адв.  А., пледира за оправдателна присъда поради липса на каквото и да е извършено престъпление и липса на умисъл у подсъдимата за извършване на процесните деяния.                              Защитата на подс. Г. – адв. Й., счита обвинението за доказано, но със съдействието на подзащитния, пледира за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства и предлага на съда да наложи минималното по закон наказание.  

                   Защитата на подс. Д. – адв. Н., пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението, алтернативно моли за налагане на наказание под средния, към минимално посочения в НК размер. 

          Подс. Г. дава обяснения по обвинението, по същество признава вината си и моли за минимално наказание и приложение на чл.55 от НК. Разкайва се и съжалява за стореното.

Подс. Д. дава обяснения по обвинението, по същество също признава вината си, моли за минимално наказание, съжалява за стореното.

                   Производството по делото по отношение на подс. Ц. протича в условията на чл. 269, ал.3, т.2 от НПК.

                   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.13, чл.14, чл.16 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

                   От фактическа страна:

                   Подсъдимата С.Н.Д. е родена на *** г. в гр. К., с българско гражданство, средно образование, разведена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

                   Подсъдимият В.И.Г. е роден на ***г. в гр. В., с българско гражданство, висше образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

                   Подсъдимата Т.С.Ц. е родена на *** ***, с българско гражданство, средно образование, неомъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********.

                   Подс. С.Н.Д., считано от 21.06.2005г. била назначена на длъжност „касиер“ в „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, клон Шумен, офис Разград. През следващите години след фактическо и правно преструктуриране на банката, била преназначена на длъжност „Специалист обслужване на клиенти“ в структура: Регион „Банкиране на дребно“ – Русе, подструктура: Филиал Разград във вече новата „Уни КредитБулбанк“ АД – гр. София. Считано от 24.10.2011г. тя започнала да изпълнява служебните си задължения на същата длъжност в офис на банката, находящ се в магазин „Технополис“ в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 66. За длъжността си подс. Д. получила лично и длъжностна характелистика. Част от задълженията и били да обслужва клиенти на банката; да проверява постъпилите първични документи за спазване изискванията на съответните нормативни документи и наличие на всички задължителни реквизити; да извършва банкови операции /касови (в лева и валута) и безкасови/ въз основа на коректно оформени нареждания на оправомощени по установения ред лица при стриктно спазване на действащите вътрешно-банкови актове (правила, регулации, процедури и т.н.) и в рамките на разполагаемост по съответните сметки. При необходимост изисква и стриктно следва указанията на преките си ръководители; да спазва правилата за идентификация на клиентите и правомощията на техните действия като потвърждава с подпис извършената от нея проверка за съответствие/еднаквост между подписите на клиентите, положени върху документите и тези в спесимените/личните карти, сканирани в информационната система; да класира документите по извършените банкови операции по установения ред, да работи с парични наличности /в лева и валута/ при спазване на изискванията за сигурност, да приема, съхранява и оперира с постъпилите (обработени пачки, връзки с монети) банкноти и монети, в съответствие с изискванията на Инструкцията за касовата дейност на Банката; да изпълнява правомощията си лично чрез предоставените ѝ за целта лични пароли за достъп, които опазва и не предоставя на трети лица. Използваната парола идентифицира и удостоверява, че действието е извършено от нейния притежател на негов риск и отговорност. Всяка изпълнена операция, извършена без да са съставени изискуемите за това форми и документи, и подписани от участващите оторизирани лица е на риск, отговорност и за сметка на служителя, с чиято парола е изпълнена същата; да равнява ежедневно фактическата касова наличност в национална и чуждестранна валута и ценности със същата по счетоводни данни и да приключва касата съгласно изискванията на Инструкцията за касовата дейност; да съблюдава опазването на банковата тайна и правилата за конфиденциалност.

Подс. С. Д. била разведена, но живеела от години на семейни начала с И.Б.И.. Същият нямал постоянна работа, занимавал се с различни дейности, а така също работел и в чужбина. Двамата от дълги години се познавали с подс. Т.С.Ц., която според обясненията на подс. Д. е работила заедно с нея в „Уни Кредит Булбанк“ АД, като поддържали с нея близки приятелски отношения. Към процесния период подс. Ц. сред близки и познати била известна с това, че се занимава с прекупуване и продаване на зърнени продукти.

Подс. В.Г. живеел в гр. Варна. Същият е вписан в търговският регистър като съдружник в три фирми и управител на четири. Предмета на дейност на тези фирми бил различен, като един от тях бил търговия със зърнени култури.

През 2013г. подс. Г. заживял на семейни начала с Д.П. З., на квартира в гр. Варна. В края на месец май – началото на месец юни 2014г., двамата се настанили да живеят на квартира в имот на св. Д.А.П. ***.

Св. П. бил в близки приятелски отношения с И.Б.И. /съжителстващ с подс. С. Д./. Към м. май – м. юни 2014г. двамата поддържали връзка по мобилните си телефони, защото тогава  И. се намирал в Германия. По същото време, св. П. предложил на подс. Г. да го запознае с приятеля му, за да развиват двамата дейност свързана със зърнени храни и за да може да стабилизира финансовото си състояние. Подсъдимият възприел тази идея положително. Сходен разговор св. П. провел и с И.. Така, след като  И. се прибрал в България, в края на м. юни – началото на м. юли същата година, тримата се срещнали в заведението на бензиностанция „Екопетрол“, намираща се до един от пътните входове на гр. Търговище. На срещата,  И. бил поканил подс. Ц. и именно тогава последната се запознала с подс. Г. и св. П.. В разговора, който провели, подс. Ц. обяснила на подс. Г., че има зърно-база и би могла да го запознае с арендатори и земеделски производители, от които да купува и след това да продава зърно. След няколко дни четиримата отново се срещнали на същото място. Подс. Г., подс. Ц. и  И. тръгнали с лекият автомобил на последния /“Ауди“ с рег. № **/ за да обиколят няколко зърно-бази, а св. П. останал в гр. Търговище, за да се види с негов познат. Докато пътували, И. разказал на подс. Г., че жена му /подс. С. Д./ работи в офис на „УниКредит Булбанк“, който се намира в магазин „Технополис“ в гр. Разград. След това, подхвърлил, че тя можела да проверява сметките на различни лица и че даже, ако знаели за някой с по-големи парични суми в банковата му сметка и ако някой влезел при нея с „фалшива“ лична карта на този човек, то тя би могла „да си затвори очите“ и да направи така, че да изтеглят парите от сметката му. Подс. Ц. от своя страна вметнала, че познава бизнесмен от гр. София, който се занимава с търговия на слънчоглед и на когото тя помагала при оформянето на фактурите му за ДДС. Допълнила, че знае БУЛСТАТ-а на фирмата му и номерът на банковата му сметка и предположила, че би могло да има значителни суми по нея. Той възприел положително идеята и проявил интерес за реализирането ѝ. Тогава  И. ги завел при подс. Д. на работното ѝ място и в този момент подс. Г. се запознал с нея. Подс. Д. проверила няколко банкови сметки пред тях, включително и тази на въпросният мъж от гр. София, но се оказало, че същият е заявил пред банката, че суми от банковата му сметка могат да бъдат теглени в брой само от един-единствен клон в гр. София. Четиримата разговаряли известно време, след което първите трима тръгнали обратно за гр. Търговище. По пътя те коментирали, че всичко това е възможно да се случи, че някой от тях може да се представи с идентичността на друг човек пред подс. С. Д., че биха могли да изтеглят пари от банковата му сметка и то така, че да нямат впоследствие проблеми. В гр. Търговище тримата се разделили, а подс. Г. и подс. Ц. продължили да поддържат връзка по телефона и да се срещат, когато имат възможност. Междувременно, подс. Ц. поддържала връзка както по телефон, така и лично с подс. Д.. Често искала от нея да проверява салдата по банковите сметки на различни фирми. Уверявала я, че всичко ще бъде добре подготвено, че трябва да „изтеглят“ солидна парична сума за да може всеки да вземе полагащия му се дял, и че подс. Г. ще съдейства.

В последвала среща между тримата подсъдими, те обсъждали различни варианти за изпълнение на намисленото от тях, като накрая решили, че понеже не могат да изтеглят пари от банковата сметка на мъжът от гр. София, ще направят това от банковата сметка на фирма „Г“ ЕООД – гр. Стара Загора. Подс. Д. била проверявала салдото ѝ и била установила, че дружеството оперира с добри парични средства. Обяснила им какви са правилата и изискванията на банката за да бъдат изтеглени пари от фирмената сметка, какви документи следва да се представят и какви да се попълнят.

Понеже именно подс. Д. имала служебен достъп до всички документи на фирма „Г“ – сканирани и качени в единната информационна система на банката, тя предоставила на съучастниците си единният идентификационен код /ЕИК/, образец на фирмения печат /положен на л. 2 на бланката „Спесимен на подписите“/, както и всички необходими лични данни на св. С.Н.И. – едно от лицата с правомощия да тегли в брой парични суми от фирмената сметка /трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ и др./. Разбрали се, че подс. Г. ще се представи с идентичността на горепосоченото лице и ще нареди касовото изплащане на паричната сума от банковата сметка.

Подс. Ц. поела ангажимента да осигури неистинската лична карта, на която ще бъде придаден вид, че е издадена от съответния орган на имената на Ст. И. и с неговите лични данни. Разбрали се номерът на изготвената карта да бъде идентичен с номера на оригиналната лична карта (за да може подс. Д. да направи коректна проверка в Интернет страницата (сайт-а) на МВР), а така също на нея да бъде сложена фотоснимка на подс. Г., защото съгласно служебните си задължения, тя следвало да я ксерокопира. По този начин щяла да удостовери, че действително пред нея се е явило лице, което не познава и което се е легитимирало като представител на фирмата с правомощия да оперира по банковата сметка. Освен това, подс. Ц. следвало да поръча изготвянето на печата на старозагорската фирма. Понеже в офиса на банката имало камери за видео-наблюдение, тримата решили, когато подс. Г. отиде там, същият да бъде дегизиран. Разбрали се също така, паричната сума, която подс. Г. вземе, да бъде разделена помежду им, като най-голям дял – повече от половината следвало да се получи от подс. Д..

В изпълнение на намисленото, след като се прибрал за малко в гр. Варна, подс. Г. купил от там кестенява на цвят перука и се върнал в гр. Търговище. Заедно с подс. Ц. дошли в гр. Разград, където подсъдимият се снимал с перуката във фотоателие „Абритус Колор“. Готовите снимки подс. Г. предал веднага на подс. Ц., а тя поръчала на неустановено в хода на производството лице изготвянето на личната карта, в която били вписани личните данни на С.Н.И. ***, актуалният номер на истинската му лична карта, а за снимка била положена фотоснимката, която подс. Г. си направил с перуката. /Така направените паспортни снимки, поставени в плик с надписа на името на фотостудиото и адреса му в гр. Разград, били намерени и иззети на 18.09.2014г. от домът на подс. Т.Ц.,***.

На 31.07.2014г. тримата подсъдими се срещнали в офиса на банката в магазин „Технополис” в гр. Разград. Подс. Д. вече на два пъти била достъпвала фирмената сметка на „Г“ ЕООД и съответно била установила, че началното салдо на същата за деня било 1 706 099.49 лева. Подсъдимите взели решение на следващият ден да реализират намисленото от тях. До края на работния си ден подс. Д. продължавала да следи салдото на Старозагорската фирма, като достъпвала до сметката ѝ още 6 пъти (4 пъти за времето от 13:48:11 часа до 13:57:07 часа и два пъти – в 18:24:00 часа и в 18:33:57 часа). Крайното салдо на инкриминираната сметка на 31.07.2014 г. било 497 891.21 лева.

На 01.08.2014г., подс. Ц. посетила Търговският регистър към Агенцията по вписванията – гр. Търговище, където поискала да й бъде издадено Удостоверение за актуално състояние на фирма „Г“ ЕООД – гр. Стара Загора. За целта заплатила следващата се държавна такса в офиса на „Инвестбанк“ АД, находящ се в сградата на Окръжен съд – гр. Търговище и удостоверението ѝ било издадено. След това отишла в офиса на св. Е.П., с когото се познавала отпреди, находящ се в същия град, в партера на хотел „Мизия“, пл. „Свобода“ № 1. Понеже една от дейностите, с които се занимавала фирмата му била изработка на фирмени печати, подс. Ц. му поръчала да изработи копие на печата на горепосочената фирма. Представила му Удостоверението за актуално състояние и образец на копие на печата на фирмата положен в „Спесимен на подписите на „Г“ ЕООД“ /а не образец от мокър печат/, именно този, който ѝ дала подс. С.Д.. Настояла за експресна поръчка, като поискала печата да бъде изготвен веднага. Св. П. и служителят му св. Д.Х. изработили и предали печата на подс. Ц. същият ден. Тя от своя страна го предала на подс. Г., както и неистинската лична карта и той в изпълнение на намисленото престъпление, тръгнал за гр. Разград. Бил облечен с черен костюм и обувки „Денил“ № 40, които му дала подс. Ц. и които били на синът ѝ Щ., като също така бил сложил на главата си и закупената от него перука. Междувременно през деня /01.08.2014г./, подс. Д. продължавала да следи движението на паричните средства по фирмената сметка, като до 12:30:56 часа тя влязла в нея общо 5 пъти и поддържала усилена телефонна връзка с подс. Ц.. Около 18:27 часа подс. Г. влязъл в офиса на „Уни Кредит Булбанк“ в гр. Разград, където подс. Д. била сама. Същата 12 пъти достъпвала сметката на „Г“ за времето от 18:36:29 часа до 19:32:53 часа, като се оказало, че по същата има налични 67 135.57 лева. Подс. Д. през същото часово време провела няколко разговора с подс. Ц., а тя от своя страна няколко телефонни разговора с подс. Г., като накрая тази сума им се видяла недостатъчна и те решили да отложат изпълнението на намисленото престъпление за следващата седмица.

На 04.08.2014г. подс. Д. продължавала да следи салдото на набелязаната фирмена сметка, като я достъпила общо 8 пъти: 10:12:35 ч., 11:53:51 ч., 12:37:27 ч., 13:14:27 ч., 15:35:19 ч., 16:57:25 ч., 17:43:34 ч. и в 17:56:28 ч. Паралелно се чувала по мобилния телефон с подс. Ц., а тя с подс. Г.. В края на деня, салдото на сметката било 160 008.92 лева.

На 05.08.2014г., следвайки предварително уговорените действия помежду им, подс. Д. отново започнала да достъпва банковата сметка на фирма „Г” и да поддържа телефонна връзка с подс. Ц.. Когато в 17:21:32 ч. за трети път влязла в сметката за да провери салдото ѝ, подс. Д. установила, че парите по нея са в размер на 119 702.25 лева. Веднага провела телефонен разговор с подс. Ц. и двете се разбрали, че е настъпил момента за осъществяване на намисленото престъпление. Подс. Ц. и подс. Г. тръгнали от гр. Търговище с лек автомобил „Ланчия Капа“ с рег. № ***, като пристигнали в гр. Разград около 18:04 часа. Тримата изчаквали да наближи края на работното време на подс. Д., за да може тя да бъде сама в банковия клон. Около 18:47 часа подс. Г. влязъл в офиса на банката, където подс. Д. била сама. Той отново бил сложил перуката на главата си, както и бейзболна шапка, а така също бил с диоптрични очила с червена рамка, които преди това му била дала подс. Ц., както и шапката. Подсъдимият бил облечен в тъмно сини дънки, бяла риза с къс ръкав и обут с черни кожени маратонки. В изпълнение на намисления план, след като седнал пред подс. Д., той се представил за С.Н.И. *** и казал, че иска да изтегли парична сума в размер на 118 500 лева от сметката на фирма „Г“ ЕООД – гр. Стара Загора, от която по пълномощие имал право да тегли суми. Представил неистинската лична карта /дадена му от подс. Ц./, на която подс. Д. направила ксерокопие, след което изписала собственоръчно „Вярно с оригинала“, положила печата на банката и се подписала. Подс. Д. извършила справка за български лични документи в Интернет сайта на МВР по номера на така представената й лична карта, а именно ***, като информацията, която излязла била, че документа е валиден. Разпечатала на хартиен носител така направената проверка, на който изписала фамилията си, „Проверил“ и се подписала. После дала на подс. Г. да попълни декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП за произход на средствата, въпреки че представителите на фирмата били освободени от попълването на такава декларация. Подс. Г. попълнил лично декларацията и я подписал. Подс. Д. разгледала сканираният „Спесимен на подписите“ на лицата, които имали право да се разпореждат със средствата по сметката на фирмата и видяла, че това са св. Г.Н.И. – управител, св. С.И. – по пълномощие и св. А.А.В. – счетоводител. Не видяла, обаче, че като условие за разпореждане със средствата по сметката фирмата е указала това да става винаги при наличието на два подписа, а именно на управителя и счетоводителя или на пълномощника и счетоводителя. Поради това, попълнила електронният вариант на „нареждане разписка“, разпечатала същия /в 19:11 часа/ и го предоставила за подпис и печат на подс. Г., който собственоръчно се подписал срещу: „Подпис на Лице, упълномощено да получи сумата“ и положил печата с надпис „Г“ ЕООД – Стара Загора, даден му от подс. Ц.. От своя страна подс. Д. се подписала срещу: „касиер“ и положила печата на банката. Освен това положила печати: „Уникредит Булбанк подписите проверени“ и „Уникредит Булбанк изплатено“. Преди да финализира банковата сделка подс. Д. се свързала по мобилния си телефон с прекия си началник св. Б.К. – мениджър „Оперативна дейност”. Уведомила я за предстоящото изплащане на голямата сума пари, а последната ѝ напомнила задълженията, които има като банков служител, на което обвиняемата отговорила че е спазила всички процедури. Банковата операция била заверена и осчетоводена лично от подс. Д.. Към същата дата и час, преди извършване на посочената банкова операция, салдото по сметката на фирма „Г“ ЕООД – гр. Стара Загора било 119 702.25 лева. След изтеглянето в брой /касово/ на сумата от 118 500.00 лева и удържаната безкасово такса от 462.00 лева, салдото по сметката било с остатък в размер на 740.25 лева. На основание така регистрираната банкова операция, подс. Д. изплатила на подс. Г. сума в следните банкноти: 1 300 банкноти /13 пачки/ по 50.00 лева; 2 500 банкноти /25 пачки/ по 20.00 лева;  300 банкноти /3 пачки/ по 10.00 лева;   100 банкноти /1 пачка/ по 5.00 лева. Чакт от пачките с банкноти подс. С. Д. отделила в черна платнена чанта, която по уговорка с другите подсъдими, сумата в тази чанта, трябвало да остане за нея.

Горните действия подс. Д. извършила въпреки че знаела, че лицето, което нарежда осъществяването на банковата операция не е С.И. *** и че личната карта, която ѝ е представена е неистинска.

Гореописаните банкноти подредени в копюри подс. Г. сложил в черна платнена чанта за преносим компютър (лаптоп), както и по-малката също черна платнена чанта, нагласена от подс. С. Д.. Държейки двете чанти в ръцете си, подс. Г. тръгнал да напуска офиса на банката, когато видял отвън през стъклените врати, приятеля на подс. Д. –  И.. Върнал се обратно и се разбрал с подс. Д., че ще ѝ предаде малко по-късно същата вечер, нейният дял чрез негов приятел – св. М.И.Т., който в момента бил в гр. Разград по негова молба. След това напуснал офиса на банката и тръгнал в посока към магазин „Лидъл“ (и изхода за гр. Шумен), а не в обратната посока, където го чакала подс. Ц., защото искал да избегне срещата с И.. Обадил се на подс. Ц., която го настигнала с лекият автомобил, той се качил, направили обратен завой, след което поели по пътя за гр. Търговище. Подс. Г. се обадил на св. Т. и му казал да кара след тях. На пътя между гр. Разград и гр. Търговище, подс. Ц. спряла автомобила, а след нея и св. Т.. Подс. Г. слязъл, отишъл при приятеля си и го помолил да се върне в гр. Разград за да предаде чантата с делът на подс. Д., без обаче да му казва какво е съдържанието ѝ и без да му дава каквито и да е други обяснения, освен че на спирката на Автогара Разград ще го чака младо момиче с дете, на което момиче трябва да предаде чантичката. Св. Т. се съгласил, върнал се и на указаното място предал чантата на едно младо момиче, което чакало заедно с дете – самоличността, на които не е установена в хода на производството.

По пътя за гр. Търговище подс. Г. изхвърлил перуката, шапката, ризата и обувките, с които бил. Освен това изхвърлил печата на фирма „Г“. На подс. Ц. дал неистинската лична карта, а така също ѝ върнал диоптричните очила с червената рамка, защото били много скъпи – стрували около 300-400 лева. В гр. Търговище подс. Г. и подс. Ц. разделили помежду си остатъка от паричната сума /като точният размер на техните дялове също не бил установен в хода на разследването/ и двамата се разделили за вечерта, но след това продължавали да се срещат.

На следващият ден св. А.В. – главен счетоводител в „Г“ ЕООД, рано сутринта започнал работният си ден както обикновено. Когато отворил, чрез системата за он-лайн банкиране, фирмената сметка с IBAN: ***, той установил, че салдото по същата е 740.25 лева. Останал безкрайно учуден и като видял, че предната вечер от офис на банката в гр. Разград била изтеглена касово сумата от 118 500.00 лева, защото от сметката можело да се теглят пари в брой само при наличието на две волеизявления за това, а именно едното винаги неговото, а другото съответно на управителя – св. Г.И. или на брат му – св. С.И. /по пълномощие/. Веднага се свързал с тях и се оказало, че те не са теглили въпросната сума. Св. Г.И. подал уведомително писмо в клона на „Уни Кредит Булбанк“ в гр. Стара Загора, откъдето пък сигнализирали Окръжна прокуратура – гр. Разград и ОД на МВР – гр. Разград. В уведомителното писмо, св. Г.И. депозирал и желанието си, банката да възстанови изтеглената сума от фирмената сметка.

На 27.08.2014г. св. Ив. К. – директор на „УниКредит Булбанк“ АД филиал Разград съставил акт за констатиране на имуществени вреди, съгласно който поради допуснато неправомерно касово теглене от сметките на корпоративен клиент на банката са нанесени имуществени вреди за 118 500.00 лева и вредите са настъпили в резултат на неправомерните действия на служителя С.Д.. Нарушенията, които подс. Д. е осъществила са неспазване на процедурите: за проверка на самоличността и правомощията на клиента, за касово теглене от сметка, за извършване на операции и сделки от клиент – физическо или юридическо лице с представяне на пълномощно. Същата не е прекратила операцията теглене, въпреки че е можела да се убеди в основанията за това, спазвайки правилата на горепосочените процедури. На основание на този акт, понеже било налице неправомерно поведение от служител на банката, цялата сума от 118 500.00 лева била възстановена по сметката на ощетената фирма от „УниКредит Булбанк“ АД, по силата на вътрешнобанковите правила.

След случайното установяване самоличността и местонахождението на подс. Г. на 26.08.2014г. в гр. Търговище, незабавно в условията на неотложност, било извършено претърсване и изземване в лекият автомобил, управляван от същия, а именно „БМВ 316“ с рег. № **. При претърсването били иззети – хартиена сгъвка с бяло прахообразно вещество в нея, както и два плика, също с бяло прахообразно вещество във всеки един от тях, които при извършен полеви наркотест, реагирали като кокаин.

На 27.08.2014г., в условията на неотложност било извършено претърсване и изземване и в жилището обитавано към него момент от подс. Г. в гр. Варна, откъдето са иззети – мъжки тъмно сини дънки с надпис „Зара Деним“.

На 18.09.2014г., с разрешение на съдия при РС – гр. Разград, отново било извършено претърсване и изземване в домът на подс. Ц., откъдето били иззети: мъжки черен костюм /сако и панталон/, диоптрични очила с червени рамки, 4 бр. снимки на мъж, еднакви в хартиена опаковка и чифт мъжки черни обувки – 40-ти номер, марка „Денил“.

На същата дата – 18.09.2014г., с разрешение на съдия при РС – гр. Разград, било извършено претърсване и изземване и в офиса на рекламна агенция „Паскови“ ЕООД, находящ се в гр. Търговище, площад „Свобода“ № 1, когато св. Е.П. доброволно посочил къде се намират и предал доброволно следните обекти: Удостоверение от Търговски регистър с изх. № 20140801/130442/01.08.14г. на Агенция по вписванията – гр. Търговище, за актуалното състояние на „Г“ ЕООД – гр. Стара Загора; два листа с разпечатки на екрана на компютърната конфигурация в офиса, на едната от които е видно, че има създаден файл с име „Дора“, а другата е с изображението на поръчания печат на фирма „Г“, излизащ след отварянето на файла; СД R 700 mb с №**, на който е записан файла с име „Дора“ и клише от гума за печат с надпис „Г“ЕООД с пластмасова дръжка.

          От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство компютърно-техническа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание в Протокол № 239/2014г. от 07.01.2015г. се установява, че представеният за изследване оптичен диск с надпис „ОРМ-Технополис, Разград, 05.08.2014 г., 19.11 ч.“ съдържа 12 видеофайла във формат „mp4“ (със съответните имена). Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, регистрирани от 4 камери, записани върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. Записаното изображение е цветно, с резолюция 704х576 пиксела, без звук, с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Данните за дата и часово време на начало и край на записа също така могат да се определят от наименованията на файловете. Видеозаписите от четирите камери обхващат периода от 18:46:00 ч. до 19:14:59 ч. на 05.08.2014г. При възпроизвеждане на видеозаписите се установява, че на тях е заснето лице от видим мъжки пол облечен със светла /бяла/риза с къс ръкав, с тъмен /тъмно син/панталон, тъмни /черни/ обувки, с тъмна /черна/чанта за документи в ръка, на главата с тъмна /черна/ шапка с козирка и с очила. Действията на лицето са описани подробно в изследователската част на този протокол. От видеозаписите през периодите на които е заснето гореописаното лице са извлечени снимкови кадри, по-характерните от които са представени в Приложение 1, подредени в хронологичен ред. Фрагменти от видеозаписите, включващи горните периоди, са конвертирани във формат „WMV“, позволяващ преглеждането им на компютър под операционна система „Windows“ – видеофайл „Tehnopolis.wmv“, който заедно с предоставените конвертирани в AVI-формат видеозаписи и извлечените от тях снимкови кадри са записани на CD-диск, който се именува „DP_267_14_REGN4865_130814“ и е приложен към протокола, в делото.

          Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство компютърно-техническа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че представените за изследване 88 видеофайла – видеозаписи регистрирани от четири видеокамери (с означение „Технополис изход Шумен“, „Технополис вход Търговище“, „Технополис изход Търговище“ и „Технополис панорамна“ – част от системата за видеонаблюдение на кръстовищата на гр. Разград), за времето от 17:00 ч. до 20:00 ч. на 05.08.2014г., представляват цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърната система за видеонаблюдение на кръстовищата на гр. Разград. На видеозаписите е регистрирано движението на преминаващите през кръстовището с вход/изход от/към гр.Търговище автомобили и хора. Видеозаписите от камерите с означение „Технополис изход Шумен“ „Технополис вход Търговище“ и „Технополис изход Търговище“ са с резолюция на изображението 1920х1080 пиксела, а този от камера „Технополис панорамна“ – с резолюция 1280х960 пиксела. Записаното изображение е цветно, с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Данните за дата и часово време също така могат да се определят от наименованията на файловете, записани във формат RecordPlan_ггггммддччммсс_№камера.

          На видеозаписа RecordPlan_20140805180418_1015_1.avi в 18:04:05 лек автомобил тъмен на цвят /видим тъмносин/ с регистрационни табели **, марка „Ланча Капа“ е заснет да приближава кръстовището на платното откъм гр. Търговище, а на RecordPlan _20140805191722_1015_1.avi l 19:21:57 ч.  автомобилът преминава по платното на изхода в посока гр. Търговище.                 

          На видеозаписа RecordPlan_20140805183540_1015_1015_1.avi в 18:44/00 лице от видим мъжки пол слиза от автомобила от мястото на шофьора и се отправя в посока на хипермаркет Технополис. Лицето е облечено с бяла риза с къс ръкав, тъмна /черна/ шапка с козирка, тъмен панталон и сивеещи обувки. В лява ръка носи чанта, с размери и форма на чанта за лаптоп.

          На видеозаписа RecordPlan_20140805191722_1014_1.avi е заснето и лице от видим женски пол /съдейки по облеклото/.

          Налице е съвпадение в облеклото, обувките, вид и цвят на шапката, дължина на косата, форма и размери на чантата на лицето от видим мъжки пол от предоставените за изследване с постановление рег. № 48605/13.08.2014 г. видеозаписи и лицето, заснето на видеозаписите по настоящата експертиза.

          Движението на лекия автомобил „Ланча Капа“ с регистрационни табели ** и на лицата в него са подробно описани в изследователската част на този протокол.

          През периода на преминаване на заснетия на видеозаписите автомобил и лица в него са извлечени снимкови кадри, от които е изготвен фотоалбум. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения и представени в Приложение 1-4, подредени в хронологичен ред. Снимковите кадри са негодни за идентификация на лицата, пътуващи с лек автомобил „Ланча Капа“ с регисрационни табели **. Фрагменти от видеозаписите, включващи горните периоди, са конвертирани във формат „WMV“, позволяващ преглеждането им на компютър под операционна система „Windows“ – видеофаил „Lancia_Kappa.wmv“, който заедно с предоставените за изследване видеозаписи и извлечените снимкови кадри се записаха на DVD-диск. Дискът се именува „DP_267_14_RECN49593_200814“ и приложен към заключението.

Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство лицево-идентификационна експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, със задача да се отговори на въпроса, дали лицето на фотоснимката на копието на лична карта № *** /направено от подс. Д. на 05.08.2014 г./ ,се установява, че лицето на фотоснимката от представеното копие на лична карта № *** на името на С.Н.И., най-вероятно е едно и също с лицето В.И.Г., ЕГН **********.

Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство видеотехническа експертиза експертиза, към Протокол № 011/2015 г. изслушано и прието в съдебно заседание , се установява всеки един осъществен достъп до банкова сметка *** „Г“ ЕООД гр. Стара Загора от подс. Д., катоса  извлечени снимкови кадри, изготвен фотоалбум. Снимковите файлове са били обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения и представени в Приложение 1, подредени в хронологичен ред.

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство лицево-идентификационна експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, със задача да отговори на въпроса: Заснети ли са на предоставените от „Уникредит Булбанк“ АД видеозаписи лицата В.И.Г., ЕГН ********** и Т.С.Ц., ЕГН **********, се установява, че на предоставените от „Уникредит Булбанк“АД видеозаписи от системата за видеонаблюдение в ОРМ „Технополис“ гр. Разград са заснети както следва:

- видеофайл „Разград № 65_Канал 04_20140731105535_20140731114252_203193843_0001.mp4“ от 31.07.2014 г.:

- През периода 11:20:20 – 11:21:20 ч. заснетото лице от видим женски пол с прибрана назад коса и очила над косата, облечено с бял потник с щампа и червеникавокафяв клин най-вероятно е Т.С.Ц.;

- През периода 11:20:37 – 11:21:20 ч. заснетото лице от видим мъжки пол с остригана коса, облечено с бяла риза с къс ръкав и къси синкави панталони, с преметната по диагонал през дясно рамо черна чантичка вероятно е В.И.Г.;

-видеофайлове „Разград№65_Channel04_20140801180601_20140801184454_265184859_0001.0001.mp4“и„Разград№65_Channel04_20140801184454_20140801193107_265827421_0001.mp4“ от 01.08.2014 г.:

- През периодите 18:20:30 – 18:31:12 ч., 18:36:10 – 18:41:47 ч. и 18:44:37 – 19:02:50 ч. заснетото лице от видим мъжки пол с тъмна чуплива коса/перука облечен с тъмен /черен/ костюм и с чанта за документи/лаптоп със сивкави ивици отстрани е възможно да е В.И.Г.;

- Видеофайл „Разград № 65_Channel 04_20140805184404_20140805191423_41462843_0001.mp4“ от 05.08.2014г.:

- през периода 18:47:55 – 19:09:19 ч. заснетото лице от видим мъжки пол с тъмна коса/перука, облечен със светла /бяла/риза с къс ръкав, с тъмен /тъмносин, черен/ панталон, тъмни /черни/обувки, в лява ръка с тъмна /черна/чанта за документи/лаптоп със сивкави ивици отстрани, на главата с тъмна /черна/ шапка с козирка и с очила с червеникави рамки е възможно да е В.И.Г..

От видеозаписите през периодите, на които са заснети гореописаните лица са извлечени снимкови кадри, от които е изготвен фотоалбум. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения и по-характерните са представени в Приложение 1, подредени в хронологичен ред.

          От заключението на вещото лице по назначените на досъдебното производство експертизи на почерк, подпис и печат, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че:

          Ръкописните текстове в декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и текста „Вярно с оригинала“, изписан под фотокопие на лична карта с № *** са изпълнени от В.И.Г. с ЕГН **********.

Поради графическа несъпоставимост не е възможно да се установи дали подписите, положени след графа „За декларатор“ в декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП, под „Вярно с оригинала“ на фотокопието на лична карта на С.Н.И., срещу „получих сумата“ и „Лице, упълномощено да получи сумата“ в нареждане разписка от 05.08.2014г. са изпълнени от В.И.Г..

Подписите, положени след графа „за декларатор“ в декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП, под „Вярно с оригинала“ на фотокопието на лична карта на С.Н.И., срещу „Получих сумата“ и „Лице, упълномощено да получи сумата“ в Нареждане разписка от 05.08.2014г. не са изпълнени от С.Н.И..

Отпечатъците от печат върху подписите след графи „Получих сумата“ и „Лице, упълномощено да получи сумата“ в нареждане разписка от 05.08.2014г. не са положени с печата на „Г“ЕООД – Стара Загора.

Подписът, положен в графа „Подписи на наредителя“ в платежното нареждане не е на Т.С.Ц. и не е възможно да се установи дали е изпълнен от Т.С.Ц..

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебна финансово-икономическа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че съгласно възложената ѝ задача, в обстоятелствената част на експертизата са описани подробно за периода 03.07.2014г. – 06.08.2014г. всички дебитни и кредитни операции /в обобщен размер на всеки ден/, извършени в офис на „Уникредит Булбанк“АД – магазин „Технополис“ – гр. Разград, както и касовите наличности при приключване. В обстоятелствената част е отговорено подробно на въпроса за движението по сметката на „Г“ЕООД – Стара Загора с IBAN ***риод. Преди да бъде извършена касовата операция за теглене в брой на 05.08.2014г., регистрирана в 19,11ч. наличността по сметката на дружеството е била 119 702,25 лева /сто и деветнадесет хиляди, седемстотин и два лева и 25 ст./. След изтеглянето в брой /касово/ на сумата от 118 500,00 лв. и удържаната безкасово такса от 462,00 лв.,салдото по сметката на „Г“ е с остатък в размер на 740,25 лв. в края на деня: 05.08.2014г.   В обстоятелствената част подробно са описани достъпите на С.Д. по дни, касовата наличност в офис „Технополис“ и наличността по сметката на „Г“ЕООД през процесния период. На база приложените документи, преди извършеното теглене от сметката на „Г“ ЕООД с IBAN ***00,00 лв., регистрирано в 19,11 ч., наличността в офис „Технополис“ е била 321 193,01 лв. /Триста двадесет и една хиляди, сто деветдесет и три лева и 1 ст./. След тегленето, касовата наличност е останала в размер на 202 693, 01 лева. На база писмо от „Уникредит булбанк“АД с изх. № 0911-16-000244/19.01.2015 се установява, че изтеглената сума е със следния копюрен строеж

1 300 банкноти /13 пачки/ по 50,00 лева  = 65 000,00 лв.

2 500 банкноти /25 пачки/ по 20,00 лв.     = 50 000,00 лв.

    300 банкноти /3 пачки/ по 10,00 лв.      =    3 000,00 лв.

    100 банкноти  /1 пачка/ по 5,00 лв.       =        500,00 лв.

                                                                       118 500,00 лв.

          В обстоятелствената част са описани всички забелязани пропуски при реквизитите на документите съотносими към операцията за теглене на каса в офис „Технополис“ от сметка с IBAN *** „Г“ЕООД – гр.Стара Загора на 05.08.2014 г. в размер на 118 500,00 лв.

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство физикохимична експертиза – Протокол № 14/НАР-961/25.11.2014г., прието в съдебно заседание, се установява, че на база проведените анализи се доказа, Обектите, представляващо бяло прахообразно вещество с нетни тегла по 0,01 гр. за всеки от трите обекта са сходни по качествен състав и съдържат кокаин и левамизол. Количеството на обектите е недостатъчно за провеждане на количествен анализ за определяне процентното съдържание на активния компонент кокаин в тях.

Кокаинът е поставен, под контрол в Списък II- „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, а.2 от закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

Обектите са изразходени при извършване на качествените анализи за настоящата експертиза.

Подс. С. Д. е неосъждана.

Подс. Вл. Г. е осъждан.

Подс. Т. Ц. е осъждана.

,По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите  Б.Д.К., Г.Н.И., С.Н.И., А.А.В., К.Б.К., С.Й.М., Е.А.П., Д.Т.Х., М.И.Т., Д.А.П., И.К.К., Т.М.Н., от обясненията на подс. Д. и подс. Г., от писмените доказателства и доказателствени средства, находящи се в ДП № 330 ЗМ 47/2015г. по описа на ОДМВР – Разград -  трудов договор, допълнителни споразумения и длъжностна характеристика за длъжностите, заемани от подс. С.Д., банкови документи – сканирани: пълномощни, спесимен на подписите, оригинална лична карта на С.Н.И., оригинали на документите във връзка с банково теглене на 05.08.2014 г.: нареждане-разписка, ксерокс-копие на неистинският официален документ – лична карта на името на С.И., декларация, справка за валидността на лична карта с № **, оригинал на „спесимен на подписите на Г ЕООД; протоколи за извършени претърсвания и изземвания и фотоалбуми към тях, протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него,  заключенията на вещите лица по назначените и извършени на досъдибнето производство: компютърно-техническа, видеотехнически, съдебно-почеркова, лицево - идентификационна – на личната карта, видеотехническа /по време достъпването на сметката/, физикохимична – на наркотичното вещество, съдебна финансово-икономическа, комплексна експертиза на подпис и печат, лицево-идентификационна – на видеофайловете, компактдискове, съдържащи снимков материал от видеокамерите на ОРМ – Технополис, др. Компактдискове, справки от мобилните оператори, ведно с компактдискове към тях, анализ на проведените разговори, справки за съдимост и декларации на подсъдимите.

Показанията на тези свидетели, ценени съвкупно с обясненията на подсъдимите и  писмените доказателства и доказателствени средства по делото, както и заключенията на вещите лица, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От трудовият договор, допълнителните споразумения към него, длъжностната характеристика, показанията на свидетелите Б.Д.К. и И.К.К., както и от обясненията на подс. С. Д. се установява длъжностното й качество и служебните й задължения при осъществяване на длъжността й. Обясненията на подс. Вл. Г. и показанията на свидетелите Г.Н.И., С.Н.И. и А.А.В., както и приложените по делото писмени доказателства по отношение на „Г“ ЕООД, установяват от една страна фактическото и правно съществуване на фирмата, а от друга, че касовото теглене на процесната сума не е извършено от упълномощено за това от дружеството лице. Показанията на свидетелите К.Б.К., С.Й.М., Е.А.П., Д.Т.Х., М.И.Т., Д.А.П., Т.М.Н., обясненията на подс. С. Д. и най-вече на подс. Вл. Г., приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства, фотоалбуми и видеозаписи, разпечатки от мобилни оператори, извлечения от банковата информационна система на „ Уни Кредит Булбанк „ АД  и заключенията на вещите лица, установяват една последователна и непрекъсната верига от действията на тримата подсъдими, довели до осъществяване на предварително замисленото престъпно деяние. Установяват общност на умисъла, тъй като и тримата съзнават участието на всеки един от тях при осъществяване на намисленото, разпределението на ролите, както и общите усилия за постигане на престъпния резултат, към който се стремят и желаят.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимата С. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 2  от НК, подсъдимият Вл. Г. престъпланието по чл.202, ал.2, т.1, ал.1, т.1 и т. 2 във вр. с чл.201 от НК, /като са извършени престъпления по   чл. 309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 и чл.316 във вр. чл.308, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 и ал.4   от НК/  във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК, а подсъдимата Т. Ц. престъплението по чл.202, ал.2, т.1, ал.1, т.1 и т. 2 във вр. с чл.201 от НК / като са извършени престъпления по чл.   310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 и чл.316 във вр. чл.308, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 и ал.4  от НК/,  във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК.

От обективна страна на 05.08.2014г. в гр.Разград, подс. С. Д. и подс. Вл. Г. като съизвършители, а подс. Т. Ц. за времето от юли 2014 г. до и на 05.08.2014г. в гр. Търговище и гр. Разград в качеството си на помагач, а подс. С. Д. и в ксачеството си на длъжностно лице - „специалист обслужване на клиенти” в структура: „Регион банкиране на дребно - Русе”, подструктура: Филиал Разград, звено: месторабота Магазин „Технополис” при „Уни Кредит Булбанк” АД - гр. София, след предварителен сговор с В.И.Г. *** като съизвършител и с Т.С.Ц. *** като помагач, са присвоили чужди пари - сумата от 118 500.00 лева, собственост на „Г” ЕООД - гр. Стара Загора*******, представлявано от Г.Н.И. ***, чрез касово плащане на сумата от сметка с IBAN: ***, които са били връчени на подс. С. Д. в качеството й на длъжтностно лице и поверени й да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери и за улесняването му са извършили и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно - престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград подс. С. Д. в качеството си на длъжностно лице „специалист обслужване на клиенти” в структура: „Регион банкиране на дребно-Русе”, подструктура: Филиал Разград, звено: месторабота Магазин „Технополис” при „Уни Кредит Булбанк”АД - гр.София, в кръга на службата си, в съучастие като съизвършител с В.И.Г. – съизвършител и Т.С.Ц. – помагач, е съставила неистински частен документ  /неистински в частта  на „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата”/ -  нареждане разписка (разпечатка от информационната система на банката) до „УниКредит Булбанк” АД от 05.08.2014г., на който бил придаден вид, че представлява волеизявление на С.Н.И. до „УниКредит Булбанк” АД от сметка с IBAN: *** „Г” ЕООД - Стара Загора да му бъде изплатена в брой сумата от 118 500.00 лева и го е употребила, за да докаже, че съществува основание за намаляване на салдото по сметката, че съществува правото на лицето като упълномощено такова да се разпорежда със средствата по сметката и че то е получило сумата в брой, и престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за това, че на 05.08.2014г. в гр.Разград в офис на „УниКредит Булбанк” АД, находящ се в магазин „Технополис”, подс. С. Д. в съучастие като съизвършител с В.И.Г. – съизвършител и Т.С.Ц. – помагач, съзнателно се е ползвала от неистински официален документ – лична карта № **, на която е придаден вид, че е издадена от ОДМВР-гр.Стара Загора на името на С.Н.И., като приложила ксерокопие на същата към документите свързани с осъществяване на банкова операция „теглене на парична сума” от сметка с IBAN: ***  “Г.***”ЕООД - Стара Загора в „Уни Кредит Булбанк” АД, като от нея за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност.

Видно от заеманата длъжност "Специалист обслужване на клиенти" и трудовите функции, които осъществявала във връзка със същата, подс. Д. придобила качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" от НК, защото била включена в организационната структура на банката и ѝ било възложено да извършва работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество. Подс. Д. е имала фактическото задължение да пази поверените ѝ парични средства, следвало е коректно да организира дейността по съхраняването и отчитането им. Освен това във връзка с длъжността ѝ са ѝ били възложени и задължения по управлението им, защото е имала възможност юридически да насочва или пренасочва движението им, оперирайки с наличностите по банковите сметки на клиентите на „Уни Кредит Булбанк“. За да изпълнява правомощията си на подс. Д. била предоставена лична парола за достъп до единната информационна система на банката – ВТ005392, с която същата се идентифицирала и удостоверявала, че именно тя е извършила съответната операция или действие.

Изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се изразява до външнопроявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена организация, предприятие и пр., изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ, в свой личен интерес или в интерес на другиго, във всяко противозаконно действие вещта да бъде отклонена от патримониума на организацията, от името на която владее имуществото, а съгласно ППВС 3-70 под “присвои” следва да се разбира разпореждане като със свое в свой или чужд интерес. Или въпреки, че подс. С. Д. е била наясно, че лицето, което се е представило като С.Н.И., а в действителност е бил подс. Г., без валидно правно основание се е разпоредила с процесния предмет на престъплението, както в свой, така и в чужд интерес – на подс. Г. и подс. Ц..

Безспорно са налице и извършените от подсъдимите улесняващи престъпления по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК – съставянето на неистински частен документ  /неистински в частта  на „Подпис на лице, упълномощено да получи сумата”/ -  нареждане разписка (разпечатка от информационната система на банката) до „УниКредит Булбанк” АД от 05.08.2014г., на който бил придаден вид, че представлява волеизявление на С.Н.И. до „УниКредит Булбанк” АД от сметка с IBAN: *** „Г” ЕООД - Стара Загора да му бъде изплатена в брой сумата от 118 500.00 лева и е употребен, за да се докаже, че съществува основание за намаляване на салдото по сметката, че съществува правото на лицето като упълномощено такова да се разпорежда със средствата по сметката и че то е получило сумата в брой. Както  и по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 вр. с чл.20, ал.2 и ал.4  от НК - съзнателно е ползван неистински официален документ – лична карта № **, на която е придаден вид, че е издадена от ОДМВР-гр.Стара Загора на името на С.Н.И., като е приложено ксерокопие на същата към документите свързани с осъществяване на банкова операция „теглене на парична сума” от сметка с IBAN: ***  “Г.***”ЕООД - Стара Загора в „Уни Кредит Булбанк” АД, като от подсъдимите за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност.

В настоящият случай  длъжностното присвояване е квалифицирано с оглед осъществяването му от обективна страна, като е свързано с извършването на други престъпления, чрез които то е улеснено. В този случай изпълнителното деяние включва осъществяването на два разнородни, функционално свързани акта, на две самостоятелни престъпления (всяко от които е регламентирано в материалния закон) и те са свързани от обективна и субективна страна, като улесняващите престъпления са осъществени с цел да бъде извършено впоследствие (или най-късно едновременно) присвояването. В случая е налице правна фигура, която в правната теория представлява “съставно длъжностно присвояване”. Съгласно ППВС 3-70, присвояването е по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, когато за улесняването му е извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание. Другото

престъпление улеснява присвояването, когато чрез него се създават благоприятни условия за извършването му. Улесняващото престъпление може да се изрази в съставяне и използване или само използване на подправен документ, нарушаване на служебни задължения и др. Подправеният документ може да бъде официален или частен. С използването му може да се улеснява присвояването на цялата сума или на част от нея. Документът може да бъде съставен и от друго лице, а деецът само да го е използвал, за да улесни присвояването.  Между присвояването и другото престъпление от обективна и

субективна страна трябва да има връзка, и то такава, че второто да е извършено с цел да улесни присвояването. Улесняващото престъпление може да бъде извършено преди или едновременно с присвояването, но не след завършването му. Определящо при преценка на квалификацията по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК е и изискуемата от закона връзка между улесняващото престъпление и присвояването. В правната теория и в константната съдебна практика, не съществува спор, че двете престъпления трябва да са свързани помежду си, като естеството на функционалната връзка се свежда до осъществяването на улесняващото престъпление при наличието на специфична цел – да бъде подпомогнато извършването на присвояването. Тази цел трябва де е намерила отражение и в съзнанието на дееца, който да има представа за естеството на улесняващото престъпление, да знае за извършването му (очевидно, ако той е извършител или когато то е осъществено от трето лице), както и за това, че то се извършва именно с цел обективно подпомагане на присвояването. Важен е въпросът за това, каква трябва да е поредността на извършване на всяко едно от престъпленията, включени в съставното длъжностно присвояване. Няма спор в практиката, че улесняващото престъпление трябва да предхожда или най-късно да е осъществено заедно с присвояването.

Присвояването по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК е съставно престъпление. Другото престъпление, улесняващо присвояването, може да се извърши и от лице, което не е длъжностно по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. В тези случаи се поставя въпросът дали е възможно съизвършителство. В теорията преобладаващото становище е, че е достатъчно поне един от съучастниците да има такова качество, за да бъде реализиран този престъпен състав. Следва да се приеме, че когато недлъжностното лице, извършило улесняващото присвояването престъпление, е действало по предварително сговаряне с длъжностното, е налице съизвършителство в съставното присвояване и то следва да се квалифицира не само по т. 1, но и по т. 2 на ал. 1 на чл. 202 НК.  Длъжностното присвояване е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително. Съставът на чл. 202, ал. 1, т. 2 НК изисква да са налице повече от един извършител на престъплението, като те следва да действат при условията на съучастие в хипотеза на предварителен сговор. В теорията този квалифициран състав бива наричан “групово длъжностно присвояване”, като осъществяването му изисква наличието на предварителен сговор. В ППВС 3-70 ВС детайлно е разгледал този квалифициран състав и е приел, че сговарянето е предварително, когато съгласието да се присвои е постигнато преди започването на присвояването. Предварително сговаряне има както в случаите, когато участниците предварително са се споразумели относно плана, начина и средствата за извършване на престъпленията, ролите им в извършването му и пр., т.е. когато е налице организирана група, така и когато такова споразумение не е налице, но е установено предварително взето решение за извършване на присвояването и след това то е извършено. И в двата случая се отнася до предварително обмислена престъпна дейност, свързана обикновено с подправки на документи, с нарушаване на служебни задължения или други престъпления.  По чл. 202, ал. 2 НК При този състав на длъжностното присвояване квалифициращото обстоятелство е свързано с размера на паричната стойност на присвоеното имущество. Понятието за големи размери е определено в ТР.1-98-ОСНК – сума, надхвърляща 70-кратния размер на МРЗ, установена за страната към момента на деянието.

От изложената фактическа обстановка, възприета на база анализа на доказателствата по делото, събрани в хода на съдебното следствие, съдът намира за категорично и безспорно установено наличието на предварителен сговор у тримата подсъдими. Предварителните им срещи, преди извършване на процесното деяние, уговорките между тях, с които са определени действията на всеки един поотделно, предхождащите престъплението действия от страна на подс. Т. Ц. по изработването на фирмения печат на “Г.***”ЕООД - Стара Загора, както и по набавянето на неистинската лична карта на името на св. С.Н.И., опита им на 01.08.2014г. да осъществят намисленото, в крайна сметка и разпределението между тях на отнетите парични средства, всичко това говори за наличието на предварителен сговор между подсъдимите.

Действително периодът на осъществяване на подпомагането за извършване на престъплението от страна на подс. Т. Ц., не съвпада с момента на извършване на деянието от другите двама подсъдими – Вл. Г. и С. Д., тъй като се изразява в  изработването на фирмения печат на “Г.***”ЕООД - Стара Загора и набавянето на неистинската лична карта на името на св. С.Н.И., действия предхождащи извършването на прозесното деяние.

От субективна страна, длъжностното присвояване е типично умишлено престъпление. Извършва се само при пряк умисъл. Деецът съзнава, че предметът на престъпление представлява чужда движима вещ или средства, че няма никакви права върху правомерно предадените му във владение в качеството на длъжностно лице да пази и управлява пари, вещи или други ценности, но въпреки това изземва или се разпорежда с тях, в своя лична полза или в полза на друго физическо лице. Съставът изисква да последва едно незаконно обогатяване на него или друг правен субект и тази последица да се обхваща от неговия умисъл. В конкретния казус подс. С. Д. е съзнавала, че се разпорежда в собствен и чужд интерес с парични средства, връчени й във връзка със службата и осъществява това фактическо и юридическо действие в нарушение на служебната си компетентност, съзнавала е, че за извършване на това престъпление върши и други /документни престъпления/, както и, че предметът на посегателство е в големи размери. Възприемала е и съзнавала е действията на подс. Г. и подс. Ц., които заедно с нейните са били насочени към осъществяване на обща цел за постигане на престъпния резултат – извършване на улесняващите престъпления, ощетяване на чуждото имущество и икономическо обогатяване на тримата извършители, целяла е настъпване на този резултат и го е осъществила с участието на останалите подсъдими. 

Подс. Вл. Г. е съзнавал длъжностното качество на подс. С. Д., и че в нейна власт е да се разпореди с предмета на престълението в това си качество, съзнавал е, че в съучастие с нея в качеството си на съизвършител е извършил и улесняващите престъпления, както и е бил наясно с оказваната от подс. Т. Ц. помощ в набавянето на неистинския официален документ / ЛК/, послужил за извършване на улесняващите престъпления и в крайна сметка на главното престъпление.

Подс. Т. Ц. подобно на другите двама подсъдими е възприемала участието на всеки един в осъществяване на намисленото престъпление и е подпомогнала извършването му, чрез набавяне на средства, даване на разяснения /относно данните на “Г.***”ЕООД - Стара Загора, отстраняване на спънки, защото без печата на фирмата и неистинската ЛК, престъплението не би било извършено.

Съдът призна подс. Вл. Г. за виновен в извършване и на престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК.

От обективна страна на 26.08.2014г. в гр. Търговище без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества -  0,03грама кокаин на обща стойност 2,40 лева, като случая е маловажен.

Безспорно от събраните доказателства по делото се установява, че на процесната дата в автомобил „БМВ 316“ с рег. № ***, управляван от подс. Г. са открити и иззети хартиена сгъвка с бяло прахообразно вещество в нея, както и два плика, също с бяло прахообразно вещество, което вешество съгласно заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство физикохимична експертиза – Протокол № 14/НАР-961/25.11.2014г., прието в съдебно заседание, представлява бяло прахообразно вещество с нетни тегла по 0,01 гр. за всеки от трите обекта са сходни по качествен състав и съдържат кокаин и левамизол. Кокаинът е поставен, под контрол в Списък II- „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, а.2 от закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Едновременно с това подс. Г. не е имал и надлежно разрешително за държане на това вещество. Поради малкото количество на веществото и ниската му стойност, действително са налице предпоставките, деянието да се квалифицира като маловажен случай.

От субективна страна подс. Г. е извършил това деяние при пряк умисъл, като е съзнавал всички признаци от обективната страна на деянието, неговата противоправност и наказуемост, като едновременно с това е предвиждал настъпването на противоправния резултат и е целял осъществяването му.

По наказанието:

За престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 2  от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, а разпоредбата на чл. 21, ал.1 вр. чл.20,ал.4 от НК предвижда, че със същото наказание се наказват всички съучастници в престъплението, вкл. и помагача – по отношение на подс. Т. Ц..

Съдът като взе предвид фактическата и правна страна на случая, след като съобрази каузалния принос на всеки един от тримата подсъдими. Като съобрази обществената опасност на престъплението и личността на всеки един от тримата подсъдими, наложи:

На подс. С. Д. „лишаване от свобода” в размер на  пет години, което на основание чл. 65 ал.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС  да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо заведение от открит тип. За да наложи това наказание, съдът съобрази, че единствено тази подсъдима от обективна страна има качество на длъжностно лице и нейните действия обективно квалифицират престъплението по посочената хипотеза от НК/ както и квалификацията на улесняващите престъплението деяния/. На следващо място обаче – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, по същество самопризнанията направени от нея в хода на съдебното следствие / на база, на които при други равни условия съдебното следствие би могло възможно да протече по специален ред/, даде основание на съда да наложи наказанието под средния размер. Едновременно с това съдът намира, че така определеното наказание е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и се явява справедливо и съответно на извършеното от подсъдимата, деяние. Същото е годно да я поправи и превъзпита и да подейства възпиращо по отношение на останалите членове на обществото. Наред с това наказание, на основание чл. 202 ал.3 вр. чл.37 ал.1 т.7 вр. чл.49 ал.2 от НК, съдът наложи на подс. С. Д. и наказание „лишаване от право да упражнява определена професия и дейност, свързани с управление, пазене и разпореждане с чуждо имущество” за срок от осем години, което в допълнение към основното наказание би допринесло по еднозначен и категоричен начин от една страна за поправянето на подсъдимата, а също така и отнемане възможността за един по-дълъг период от време да извършва престъпления от същият вид.

На подс. Вл. Г. съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на  четири години , което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо заведение  от закрит тип. Действително този подсъдим е съучастник – съизвършител на подс. С. Д., както в основното престъпление, така и в улесняващите и наред с изложеното в мотивите по наказанието по отношение на подс. С. Д., следва да се насложи и семейното му положение, нуждата да се грижи за семейство и малолетно дете, изключително улесняващ фактор за извършване на престъплението, но и предходните му осъждания. Основен мотив за определяне на наказанието в този относително нисък размер, съдът намери искреното му самопризнание и разкаяние за стореното. Благодарение на процесуалното му поведение още в хода на досъдебното производство е достигнато до пълното разкриване на действията на тримата подсъдими и събирането на обилни и достатъчни доказателства и доказателствени средства, по – късно послужили за разкриване на обективната истина в хода на съдебното следствие. Едно такова поведение в двете фази на процеса не следва да бъде неглижирано, а според настоящият съдебен състав дори поощрено. При изслушването на подс. Вл. Г. пред съда, същият демонстрира съжаление за стореното, твърдо и непоколебимо изрази отрицателното си отношение както по отношение на деянието, така и по отношение личността на другите две подсъдими. Ясно заяви намерението си да изтърпи наложеното наказание, за да се прибере при семейството си и в бъдеще да полага грижи за него.  На  основание чл. 202 ал.3 вр. чл.37 ал.1 т.7 вр. чл.49 ал.2 от НК, съдът наложи и на този подсъдим  наказание „лишаване от право да упражнява определена професия и дейност, свързани с управление, пазене и разпореждане с чуждо имущество” за срок от седем  години.

За престъплението по чл. чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 от НК, законът предвижда наказание „глоба” до хиляда лева. За това престъпление съдът наложи на подс. Вл. Г. наказание „ глоба „ в размер на триста лева. Очевидна е маловажността на случая, предвид малкото количество наркотично вещество / изразходвано при изследването/, което същият е държал, както и ниската му стойност. Съдът счита така определеното наказание за справедливо и съответно на тежестта на престъплението и обществената опасност на дееца, годно да го поправи и превъзпита.

На основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът определи на подс. Вл. Г., едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” в размер на  четири години , което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо  заведение  от закрит тип.  На основание  чл. 23 ал.2 от НК, съдът  присъедини към така определеното общо наказание наказанието „лишаване от право да упражнява определена професия и дейност, свързани с управление, пазене и разпореждане с чуждо имущество” за срок от седем  години, а на основание чл. 23 ал.3 НК,  присъедини изцяло  към така определеното общо наказание и наказанието „глоба” в размер на  триста лева.

На подс. Т. Ц., съдът наложи наказание  „лишаване от свобода” в размер на шест години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо  заведение от закрит тип. За да наложи това наказание, съдът възприе действията на подс. Т. Ц. по набавянето на неистинския официален документ /ЛК/ и изготвянето на неистинския печат на  “Г.***”ЕООД - Стара Загора, послужили на другите двама подсъдими да осъществят улесняващите престъпления по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 вр. чл.20, ал.2 от НК, а в крайна сметка и процесното, за изключително съществени при осъществяване на задружната престъпна дейност. Подпомагането, осъществено от подс. Т. Ц. е толкова съществено, че без него не би било осъществено процесното престъпление, тъй като без съставянето на платежното нареждане и използването на неистинската ЛК, не би било създадено правното основание за разпоредителната сделка. Продължителния период, през който подс. Т. Ц. е осъществила деянието, настойчивостта и категоричността на действията й / при първоначалния отказ на 01.08.2014г. и при вземане на решението за осъществяване на деянието на 05.08.2014г./, както и предишните й осъждания, обуславят една по тежка наказателна отговорност по отношение на нея в сравнение с останалите подсъдими. На  основание чл. 202 ал.3 вр. чл.37 ал.1 т.7 вр. чл.49 ал.2 от НК, съдът наложи на подс. Т. Ц. наказание „лишаване от право да упражнява определена професия и дейност, свързани с управление, пазене и разпореждане с чуждо имущество” за срок от девет   години.

По веществените доказателства:

Съдът постанови:

- мъжки тъмно сини дънки с надпис „Zara Denim“; мъжки черен костюм /сако и панталон/; 4 бр. снимки на мъж, еднакви в хартиена опаковка;  чифт мъжки черни обувки – 40-ти номер  след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на правоимащите лица.

- Удостоверение от Търговски регистър с изх. №  20140801/130442/01.08.14г.;  2бр. разпечатки от екран на компютър;  СД R 700  с № fux3122941448T16;  Клише от гума за печат с надпис „Геонед“ЕООД с пластмасова дръжка; флаш памет „Data Traveler 100G2“;  хард диск от системата за видеонаблюдение на магазин „Технополис“;  тъмно кафяво на цвят влакно,  се отнемат в полза на държавата  като   след влизане в  сила на присъдата същите да останат по делото.

По разноските:

Съдът осъди подсъдимите С.Н.Д., ЕГН **********, В.И.Г., ЕГН ********** и Т.С.Ц., ЕГН ********** солидарно  да заплатят по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата  2231,24 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: