№ 5739
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110172404
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата
463,42 лв., представляваща дължима цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 05.03.2021 г. до изплащане на вземането; и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 43,89 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 23.02.2021 г., които суми касаят топлоснабден
имот - апартамент 114, находящ се в гр. С., с аб. № .. и за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 13
399/2021 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
двамата ответници въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно действащите през процесния период общи условия потребителят на
1
топлинна енергия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че
потребителят изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната
лихва след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата изравнителна
фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът не оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва
количеството и размера на претендираната топлинна енергия. Възразява за
изтекла погасителна давност на вземането.
Третото лице помагач счита исковете за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Ответникът не оспорва, че е бил потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния исков период съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./
по отношение на топлоснабден имот с абонатен номер .. – апартамент 114,
находящ се в гр. С.. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата по
делото молба-декларация от А.Я. за откриване на партида за имота на нейно
име в топлофикационното дружество.
Съгласно заключението на техническата експертиза процесният имот е
бил топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира
същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото
разпределение в етажната собственост се е извършвало от „ФИРМА” ЕАД.
За исковия период ищецът е доставил реално топлинна енергия за имота за
битово горещо водоснабдяване, за отопление от щранг-лира в банята и от
сградна инсталация в общ размер на 1 098,62 лв., от които прогнозни суми по
фактури 374,43 лв. и сума за доплащане от изравнителни сметки 724,24 лв.
В този смисъл ответникът дължи цената на доставената през исковия
2
период до имота топлинна енергия в претендираните размери.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - преди 05.03.2018 г., или вземането
за доставена ТЕ до 31.01.2018 г., като непогасено по давност в случая е
вземането за доставена ТЕ за периода 01.02.2018 г. - 30.04.2018 г., което е на
стойност 138,28 лв.
Ответникът не доказа погасяване на това задължение, с оглед на което
искът за главница се явява основателен до посочения размер.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
3
неоснователна.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
4
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 23.02.2021 г. възлиза на 13,09 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната общата фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 23.02.2021 г. възлиза на 12,60 лв., до
който размер предявената акцесорна претенция се явява основателна и следва
да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер 43,89
лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер на 81,79 лв. за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и в размер на 22,30 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
А.Г.Я.., ЕГН ********** дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. сумите както
следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 138,28 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент 114
в гр. С., аб.№ .., за периода 01.02.2018 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 05.03.2021 г. до плащането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 12,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за
5
топлоенергия за периода 15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. –
23.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 138,28 лв.
до пълния предявен размер 463,42 и за периода 01.05.2017 г. – 31.01.2018 г. и
иска за лихва за разликата над 12,60 лв. до пълния предявен размер 43,89 лв.
и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 13 399/2021 г. на СРС, 153
състав.
ОСЪЖДА А.Г.Я.., ЕГН **********да заплати на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД,
ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 22,30 лв. - разноски в
заповедното производството, както и сумата 81,79 лв. - разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕАД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6