Решение по дело №138/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 73
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20195210200138
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

17.06.2019  г., Велинград

 

 

                РАЙОНЕН  СЪД ВЕЛИНГРАД, на тринадесети май  през две хиляди и  деветнадесетата година,   в   с ъ с т а в:

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА 

СЕКРЕТАР: Цветана Коцева  

ПРОКУРОР :                                   

 като разгледа докладваното от съдия   ИВАНКА ПЕНЧЕВА    А.Н.Х. дело № 138  по описа за 2019  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

 

Образувано е по жалба на АЮД ООД, чрез процесуалния представител адв. П., АК-Пазарджик, против наказателно постановление № 13-001437 от 27.03.2019 г. на Директора ТД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ във вр. чл. 215б, ал. 4 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, затова, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 30.01.2019 г. при проверка на място в обект –„дървообработващ цех за рамки на кошери“, намиращ се в гр. Велинград, Индустриална зона, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работите, като е допуснал работа с дървена стълба, водеща към таванско помещение в цеха на височина по-голяма от 3 м. от основата, без да има достатъчна якост и без да е обезопасена.

Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.  Твърди се, че административнонаказващият орган е отразил неправилно фактическата обстановка-дървената стълба не била част от производствения процес и не се ползвала в дейността на предприятието. Помещението, до което водела не било свързано с производствената дейност, поради което не бил реализиран съставът на нарушението, свързан със съблюдаване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на трудовите функции.

 

           В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

             Ответникът по жалбата-ТД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ я оспорва. Моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН/препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 03.04.2019 г., а жалбата е подадена на 08.04.2019 г. /, от лице, което има правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

По време на проверка за спазване на разпоредбите на трудовото законодателство, служители на ТД на ИД „Инспекция по труда“ Пазарджик, придружавани от служител на РУ Велинград-свидетеля Л., посетили обект на дружеството жалбоподател-произведствен цех за рамки на кошери. В цеха проверяващите заварили да работят  няколко работници. На работниците били раздадени декларации, които попълнили. От външната стена, в единия край на цеха, имало опряна дървена стълба, с височина около 3 м.  и паднала до нея дамска чехла.  Стълбата  водела до   таванското помещение, което е плоча над цеха. Стълбата била стара  и прогнила.  На покрива на цеха се намирали още две лица-една от работничките във фирмата и мъж, който побягнал когато проверяващите го забелязали.

След покана от проверяващите и по указания на управителя, работничката слязла по стълбата и попълнила декларацията.

По стълбата, за да провери дали на покрива няма и други работници, се качил един от проверяващите- свидетелят М.. Стълбата била стара и в долната си част била с нарушена цялост. При слизането му тя се дочупила.

На АЮД ООД е съставен акт затова, че като работодател по смисъла на §  1, т. 1 ДР на КТ, при извършена проверка на 30.01.2019 г. , около 12,15 часа, в обект на контрол-дървообработващ цех за производство на рамки за кошери, намиращ се в гр. Велинград, индустриална зона, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд за работещите, като е допусна по-голяма от 3 м. от основата, без същата да има достатъчна якост и без да е обезопасена.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът счита следното:

Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени  от компетентен орган, съгл. чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед №3-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в предписаната от закона форма и в предвидения от   чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН срок.  Същите съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

         По същество на спора съдът счита за установени обстоятелствата, че стълбата се е намирала на територията на предприятието и че същата не е имала  достатъчна якост, не била обезопасена и правилно поддържана. В тази посока свидетелските показания са еднопосочни и непротиворечиви. Спори се относно обстоятелствато ползвала ли се е стълбата в дейността на предприятието и в този смисъл представлявала ли е работно оборудване.

Легална дефиниция на понятието „работно оборудване“ се съдържа в   § 1, т. 4 от Наредба 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и това е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа. Следователно за работно оборудване може да се счита всяка вещ, използвана в процеса на трудова дейност.

Съобразно събраните доказателства, съдът счита, че стълбата се е използвала при работа. Обстоятелството, че се е намирала на територията на предприятието не се отрича от жалбоподателя и се потвърждава от свидетелските показания, включително и на разпитания негов свидетел А.Д.. Установено е, че стълбата се е ползвала от работник на предприятието-жената, която проверяващите са открили на покрива и която е слязла по нея. За това обстоятелство съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Д., които са непротиворечиви. То не се опровергава от показанията на свидетеля Д., който заявява, че не е видял работник във фирмата да се качва или да слиза по стълбата, но знае, че  една от работничките е била на покрива.  Макар и  свидетелят да  „няма идея“ как се е качила там и да сочи, че достъп до покрива има от тоалетната, по която може да се стигне по два варела, то предположението, че може жената да се е качила или слязла по този начин е недоказано и в този смисъл необосновано.

Макар и работничката да не се е намирала в производственото помещение по време на проверката, обстоятелството, че е била на територията на предприятието, през работно време, обосновава извод, че същата е извършвала работата, за която се е уговорила и е престирала  труд. Следователно  използването на стълбата, за да се качи на покрива и да слезе е при извършване на работа и същата е работно оборудване.

Задължение за работодателят е да осигури здравословни и безопасни условия на труд по време на трудовия процес така, че така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В изпълнение на това задължение   работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите.

При използване на стълби същите следва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им.

В случая безспорно е установено, че стълбата не  е имала достатъчна   якост. От свидетелските показания се установи, че е била стара и прогнила, но въпреки това се е ползвала. С това работодателят е нарушил задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, като е допуснал по време на работния процес да се ползва оборудване, с което създава реална опасност за настъпване на вредни последици за живота и здравето на работниците.

По тези съображения съдът счита за законосъобразни изводите на административнонаказващия орган за   реализиран  състав нарушение на  413, ал. 2 КТ във вр. чл. 275, ал. 1 КТ, във вр. чл. 215б, ал. 4  от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, което да ангажира отговорността на работодателя.

 

Правилна е преценката, че нарушението не представлява маловажен случай.

За да се приложи разпоредбата на чл. 415в КТ, законът изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на този кодекс и от него да не са произлезли вредни последици. Това предполагапоследващо поведение на нарушителя, предприето след извършване на нарушението, което да е насочено към изпълнение на вменените задължения, преди да са настъпили вредни последици.

В случая, макар и да не са настъпили вредни последици, не може да се счита, че нарушението е отстранено. Това е така понеже отстраняването на нарушението, а именно извеждането на стълбата от експлоатация, не е в резултат на действия на работодателя, а на обективния факт, че  същата се е счупила при качването и слизането по нея. Съобразно тези изводи, в случая разпоредбата на чл. 415в КТ е неприложима.

Съобразявайки обстоятелството, че нарушението на цитираните разпоредби е първо за АЮД ООД, съдът счита, че справедливият размер на наказанието, с който целите в чл. 12 ЗАНН ще бъдат постигнати  е предвиденият в чл. 413, ал. 2 КТ минимум от  1500 лв., поради което наказателното постановление следва да бъде изменено и на жалбоподателят да се наложи имуществена санкция в този размер.

 

Поради гореизложеното съдът 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 13-001437 от 27.03.2019 г. на Директора ТД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на АЮД ООД, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ във вр. чл. 215б, ал. 4 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

НАЛАГА  на АЮД ООД  имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ във вр. чл. 215б, ал. 4 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване , на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 2 КТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в четиринадесетдневен срок от  получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

Иванка Пенчева