РЕШЕНИЕ
№
10.05.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV – ти състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 134 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 1221 от 20.01.2020г. на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България със седалище и адрес на управление на клона– град С., ЕИК *********, представлявано от зам.-управителя Д.Д., чрез юрисконсулта Н.А.М., срещу К.В.Ш., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, с която
иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи по заповед № 1946 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 01.11.2019г., издадена по ч.гр.дело № 03919/2019г. по описа на
ДРС, сумите: 11 311,21 лева /единадесет хиляди триста и единадесет лева и
двадесет и една стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски
заем с номер …. от 14.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението в съда - 29.10.2019г., до окончателното
изплащане на вземането; 1 025,24 лева /хиляда двадесет и пет лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 20.11.2018г. до
11.10.2019г. При условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за
същите суми. Претендират се съдебните разноски в двете производства.
В исковата
молба се навеждат твърдения, че между страните е сключен договор за
потребителски заем на 14.02.2018г., както и закупуване на застраховка от
ответника. Длъжникът е преустановил плащанията, след като е погасил 7 месечни
вноски. Подадена е покана за доброволно изпълнение по обявена предсрочна
изискуемост. Счита, че подадената искова молба е и волеизявление за обявяване
кредита за изискуем. При наличие на предпоставки се иска постановяване на
неприсъствено решение. Подадено е заявление по чл.410 ГПК, като срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение, обуславящо правния
интерес от настоящото производство.
В съдебно заседание не се представлява. Подава молба,
в която завява, че поддържа исковата си молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не е изразил становище по предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не
се представлява.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От представените
доказателства се установява, че на 14.02.2018 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А“ и К.В.Ш. е възникнало облигационно правоотношение,
въз основа на договор за потребителски кредит …. По
силата на съглашението кредиторът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 12 000,
00
лева, а последният се е задължил да върне сума от 20 554, 80 лева на шестдесет равни
вноски, всяка по 342, 58 лева. Последната вноска по кредита е с падеж
20.02.2023 г. Годишният процент на разходите по кредита е 20, 05 %, а лихвеният
16, 77 %. Изводимо от т. 2, лихвеният процент е уговорен като фиксиран. В
договора е отразен и погасителен план, в който са посочени размерът на вноските
и падежните им дати. От т. 5 се установява, че страните са се уговорили при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо
в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост. В договора е включена и застрахователна премия от 2700,
00 лева по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена със
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“.
По делото е приложена покана, адресирана
до К.Ш.. В същата се съдържа уведомление до последния за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Пояснено е, че вземането по кредита е станало изцяло
изискуемо поради преустановяване на плащанията от страна на длъжника, считано
от 20.10.2018 г.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че длъжникът е усвоил заемната
сума от 12 000 лева. Извършвал е плащания по
кредита в общ размер на 2400, 00 лева, като експертът е изчислил, че
непогасената част от главницата възлиза на 11 311, 21 лева (11 086,
21 лева главница и 225, 00 лева застрахователната премия по застраховка „Защита
на плащанията“, за периода от 20.10.2018 г. – 20.02.2019 г.). Съгласно т. 2 от
договора за потребителски кредит застрахователната премия е разделена на равен
брой вноски и е част от месечните погасителни вноски. Вещото лице е изчислило
също, че върху сумата от 11 311, 21 лева, за периода от 20.11.2018 г. –
11.10.2019 г., се дължи обезщетение за забава в размер на 1024, 29 лева.
Заключението е обективно и е изготвено
от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич на дата 28.10.2019 г., с което е искал да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 11 311, 21 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит …, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 4683, 09
лева за периода 20.10.2018 г. – 20.02.2023 г.; както и обезщетение за забава в
размер на 1025, 24 лева за периода 20.11.2018 г. – 11.10.2019 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1946/01.11.2019
г., с която е разпоредил на ответника да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, сумата от 11 311, 21 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит …., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането; обезщетение за
забава в размер на 1025, 24 лева за периода 20.11.2018 г. – 11.10.2019 г.;
разноски в размер на 246, 73 лева.
В
частта на претендираната възнаградителна лихва в размер на 4683, 09 лева, за
периода 20.10.2018 г. – 20.02.2023 г., е отхвърлил заявлението.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, поради
което, в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен
иск за вземането си.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че К.Ш. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
сумата от 11 311, 21 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит …., ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането и
обезщетение за забава в размер на 1025, 24 лева за периода 20.11.2018 г. –
11.10.2019 г. – предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №
1946/01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3919/2019 г. по описа на Районен съд Добрич.
В условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове за претендираните суми. Ищецът е
посочил, че иска да бъдат разгледани ако установителните претенции бъдат
отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
В условията на пълно и
главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит. Установи
се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и е предоставил
заемната сума от 12 000 лева на ответника. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че след извършени плащания от
страна на ответника е останала непогасена част от главницата в размер на 11 311,
21 лева. Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се
установи, че е платил процесната сума.
На тази основа спорен се явява въпросът дали е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита и ако да, в кой момент.
За да бъде даден отговор е необходимо да
бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по
тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че предсрочната изискуемост по същността си представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от
предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е получил
уведомлението. Този факт не се установява от доказателствата по делото.
Приложено е писмото, адресирано до длъжника, но липсват доказателства за
получаването му. Поради тази причина е верен изводът, че процесният кредит не е
станал предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Независимо от това обаче, задълженията на
длъжника са станали изискуеми в цялост на 10.03.2020 г., когато ответникът е
получил препис от исковата молба и приложенията към нея. Това е така, защото уведомлението
за предсрочна изискуемост на кредита се съдържа в исковата молба, а и в
приложената към нея покана (л. 38). Щом ги е получил до знанието му е
достигнало волеизявлението на ищеца да направи кредита предсрочно изискуем и в
този момент цялата сума по кредита е станала изискуема. Без значение е дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, тъй като обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Това
разрешение е съобразено с приетото от касационната инстанция в Решение № 10
от 25.02.2020 г. по
т.д. № 16 по описа на ВКС за 2019 г.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че ответникът не е погасил 11 311, 21 лева от дължимата
главница. При това положение и с оглед настъпилата в хода на производството
предсрочна изискуемост, се налага извода, че искът за главницата трябва да бъде
уважен в цялост.
Обезщетението за забава се претендира за
периода от 20.11.2018 г. до 11.10.2019 г. Както стана ясно по-горе,
изискуемостта на вземането е настъпила след този период, на 10.03.2020 г. Поради
тази причина обезщетение за забава за процесния период не се дължи и искът по
чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове не подлежат на разглеждане, доколкото процесуалното условие
за това не се е осъществило.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца
и ответника се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно
на уважената и отхвърлената част от претенцията.
Съдът счита, че за основа при
изчисляване на разноските следва да бъде взет глобалния размер на претенцията,
а именно 12 336, 45 лева.
В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 296, 73 лева (юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50, 00 лева и държавна такса в размер на 246, 73 лева).
В настоящата инстанция е направил
разноски в размер на 640, 39 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на
100, 00 лева; държавна такса в размер на 340, 39 лева; депозит за вещо лице в
размер на 200, 00 лева). Независимо, че е внесъл държавна такса от 349, 38
лева, дължимата съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл. 72, ал. 2 от ГПК и с чл. 415, ал. 4 от ГПК, е в размер на 255, 72 лева. Именно този размер следва да бъде използван
при разпределяне отговорността за разноските в производството, а не
действително внесената от ищеца по-висока сума.
Ответникът не прави искане за присъждане
на разноски и не представя доказателства за реализирането на такива.
В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени следните разноски:
за заповедното производство – 272, 07 лева; за първоинстанционното производство
– 509, 54 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., против К.В.Ш., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 11 311, 21 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит …., ведно със законна лихва за
периода от 29.10.2019 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед № 1946 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2019
г. по ч.гр.д. № 3919/2019 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., против К.В.Ш., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумата
от 1025, 24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.11.2018 г.
– 11.10.2019 г., за което вземане е издадена Заповед № 1946 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3919/2019 г. по
описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА К.В.Ш., ЕГН **********,***, да заплати
на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., сумата от 272,
07 лева – разноски по ч.гр.д. № 3919/2019 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА К.В.Ш., ЕГН **********,***, да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., сумата от 509, 54 лева – разноски по гр.д. № 134/2020
г. на Районен съд Добрич.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен съдия: