№ 143
гр. Варна, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500053 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от В. Н.
С., чрез адв.С., против Решение № 3350 от 19.10.2023 година, постановено по
гр.дело № 5990/232 година, по описа на ВРС, в частта, с която е била
отхвърлена исковата претенция на въззивницата против Община – град Варна,
за осъждане на последната да й заплати сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева
– явяваща се разлика между присъдените 4 000 лева и претендираните 8 000
лева, представляваща частична претенция от цялата в размер на 20 000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –
болки и страдания от причинени травматични увреждания, настъпили в
резултат от попадането на 05.08.2021 г. на крака й в дупка на тротоар на
Крайбрежната алея в гр. Варна, поради лошо стопанисване на обекти от
Община Варна, които увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, трайно затруднение в движението на два долни
крайника, респективно емоционални и психологически последици вследствие
контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно
счупване в областта на дясната глезенна става и счупване на основата на пета
предстъпална кост на левия крак, ведно със законната лихва върху дължимото
обезщетение в размер на 4000 лв., считано от датата на увреждането –
1
05.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и в частта за разноските.
В жалбата се сочи, че съобразно дадените свидетелски показания
претърпените психологически вреди за значителни, и че ВРС не е отчел
резонно това обстоятелство. Сочи се още, че е налице трайно увреждане на
психиката и че това увреждане е продължило през един значителен период от
време. Обръща се внимание на факта, че възстановяването на ищцата е било
много трудно и че тя все още изпитва дискомфорт от травмите. Настоява се
да се прецени характера на телесните увреждания и по същество съдът да
уважи цялата претенция.
По делото е постъпил Отговор от страна на Община – Варна, с които те
настояват съдът да потвърди решението.
Страните не са направили доказателствени искани
В съдебно заседание по делото въззивницата е редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. С., която поддържа въззивната жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на Община – град Варна, редовно
призована, се представлява от ю.к.Д., която оспорва жабата и моли съдът да
потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е спорно между страните, и съдът приема, че на 05.08.2021 година е
настъпил твърденият инцидент на Крайбрежната алея в гр. Варна, в резултат
на който са настъпили твърдените травматични увреждания на нейното
здраве, причинили й съответните болки и страдания в претендирания размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат; че претърпените от нея неимуществени вреди са причинени в
резултат от бездействието на служители на ответника – неизпълнение на
задълженията за поддържане на инфраструктурата.
Също не е спорно, че с Решение № 2974/06.10.2022 година, постановено
по гр. д. № 2003/2022 г. по описа на ВРС, VIII състав, потвърдено с решение
№ 105/01.02.2023 г., постановено по в.гр. дело № 2505/2022 г. по описа на
ВОС, Община Варна е осъдена да заплати на ищцата В. Н. С. сумата 12000
лева /дванадесет хиляди/, частичен иск от целия в размер на 20 000 лева за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и
страдания, стрес, тревожност, затруднено самообслужване и страх от непълно
възстановяване – всички свързани с получените: контузия на гръден кош,
двуглезенно счупване на латерален малеолус на десния глезен и счупване на
2
метатарзална кост на левия глезен и ожулване на ляво и дясно коляно,
наложили гипсови имобилизации на двата крака – всички от които причинени
в резултат на настъпило на 05.08.2021 г. пропадане на крака й в дупка на
тротоар на Крайбрежната алея в гр. Варна, поради лошо стопанисване на
тротоара от Община Варна, ведно със законната лихва върху главницата 12
000 лева, считано от настъпване на увреждането – 05.08.2021 година, до
окончателното й изплащане.
Също не е спорно, и е видно от представените медицински документи, -
Медицинско удостоверение № 838/2021 година, че в резултат на настъпилия
на 05.08.2021 г. инцидент ищцата е получила травматични увреждания –
контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на двете колена, двуглезенно
счупване в областта на дясната глезенна става, счупване на основата на пета
предстъпална кост, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Двуглезенното счупване в областта на дясната глезенна става е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период от около 3 месеца. Счупването на пета предстъпална кост на лявото
стъпало е определило трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период от около 1.5 месеца.
Пред ВРС е била разпитана свидетелката Й. С. Н. - племенница на
ищцата, и съобразно тези показания на 05.08.2021 година ищцата е
претърпяла инцидент на Крайбрежната алея в Морската градина – паднала в
дупка. Единият й крак особено рязко се надул, като тя е и изпитвала силни
болки и затова решили да я заведат в болницата. В Спешното, казали, че най-
вероятно има счупване на единия крак. Направили й снимка и й гипсирали
крака. През това време другият крак също започнал да я боли. За втори път я
пратили на рентген и излязла от болницата с два гипсирани крака. Трудно я
прибрали вкъщи, тъй като не били подготвени за такова нещо. Започнало да я
боли нещо в гърдите и не могла да става. Освен, че краката й били
обездвижени, тя и нагоре не могла да се повдигне дори да пие вода. Болката в
гърдите продължила доста дълго време. В първите дни не можела да осъзнае
какво се е случило, но в последствие започнала да изпада в едно депресивно
състояние, защото всичко се вършело в леглото. Пиела вода със сламка,
храната й трябвало да бъде по-течна. Ходела по малка и голяма нужда също в
леглото, за което й поставяли памперси. Около 40 дни само лежала в леглото,
след което трябвало да отиде на ортопед, като предвид теглото й и тежестта
на гипса това се случило много трудно. Свидетелката се грижела за нея през
цялото време. Ищцата се затворила в себе си, плачела, притеснявала се,
страхувала се дали ще може да се оправи и да проходи. След около 40 дни
свалили гипса, но всичко било много атрофирало – кожата й била като на
змия, лющела се, кракът бил много подут и голям. Наели човек, който да
извършва рехабилитацията в дома й, тъй като не могла да ходи сама до
мястото, където следвало да се провежда дължимата й по Здравна каса
безплатна рехабилитация. Минали над две седмици, преди да може да стъпи
на краката си. Не смеела да ползва патерици. След 20 и повече дни, когато все
пак решила да ги ползва, трябвало да има двама души до нея, за да се реши.
Психически не била сигурна дали ще може да стъпи; изпитвала страх да не
3
падне отново. Бавно, постепенно, след месеци започнала да се чувства по-
спокойна и започнала да излиза до стълбите пред апартамента, с
придружител, за да бъде сигурна, че ако залитне, някой ще я хване. Според
свидетелката, болките й продължават и сега. Не може да ходи надалече.
Движенията са й вкъщи и до магазина. Някой път се разхожда и до парка,
защото има диабет и не трябва да се заседява. Обяснява, че диабетът й е доста
тежък и е от години, като количеството инсулин, което й се бие, не е малко.
Повече от година ищцата ходела като „патка“. От самото счупване при лека
умора започва да я наболява. В момента не ходи на дълго разстояние. Трябва
да е място, което познава, за да знае откъде да мине или да има пейка, за да
може да седне да си почине. Не ходи на непознати места. Страхува се да се
качи дори на едно малко столче, за да си избърше огледалото. Моли за
помощ, за да си сложи пердетата, да си измие прозорците, да си нареди
рафтчетата вкъщи. Посочва, че ищцата е ходила на психолог заради
психичното си състояние. Иска да живее пълноценно, но се страхува от това
да не се повтори. Според свидетелката, тя не може да преживее все още това,
което й се е случило.
Видно е от приложеното по делото Решение № 105 от 01.02.2023
година, че тези наранявания би следвало да отзвучат в рамките на три месеца
, като предстои курс за възстановяване в пълен обем на десния долен крайник.
При тези данни виждането на съда е следното:
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността
чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде
ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е
възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са
настъпили. Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и
възниква, когато има вреди. Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице
винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е
възложено извършването на определена работа. Т.е. винаги, когато ищеца
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва
да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с
всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.
4
С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно
това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената
работа.
На база на приложените доказателства – медицински документи и от
разпита на свидетелката Й. С. Н., съдът прави извод, че именно в резултат на
пропадане на ищцата в дупка по тротоара в близост до Трета буна на
Крайбрежната алея тя е получила описаните по горе травматични
наранявания. От данните приложени по делото става ясно още, че при тази
интервенция възстановяване движението на крайниците е в рамките на три
месеца; че ищцата е преминала през многократни медицински манипулации и
че след възстановяването на костта се налага и физиотерапия, и
рехабилитация. В подкрепа на ищцовата теза са всички установени, приети и
обсъдени доказателства по делото; отделно от това са налице данни за
психотравмени преживявания - емоционално напрежение, несигурност,
очакване на негативни последици, затруднения в общуването, затвореност,
епизодични страхови очаквания, безпомощност. Установен и изяснен в
максимална степен е и механизма на настъпване на увреждането. Този извод
се налага категорично от материалите по делото и не се спори от страните.
Касае се за натоварен пътен участък, в които са били извършени ремонтни
дейности и който не е бил обезопасен. Не са били поставени и нарочни
заграждения и/ или указания, че е следва да се стъпва предпазливо, още по-
малко, че има дупки в тротоарната част – като се има предвид, че района е
често посещаван от варненци и гости на града. Не е основателно и
възражението, че разпитания свидетел притежават качеството предубеденост,
т.к. са в родствени отношения с ищцовата страна. Това е действително така,
но е редно да се посочи, че тези показания изцяло кореспондират с
приложените по делото писмени документи.
На база на изложеното, настоящия съд намира, че е налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община - Варна,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на
общинските улици в град Варна в състояние, непораждащо опасност за
участниците в движението, които задължения произтичат от разпоредбите на
пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от
Закона за пътищата. Според цитираните норми общинските пътища, улици,
булеварди са общинска собственост и се поддържат и ремонтират от
съответните общини. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило
увреждането са недвусмислени. Налице е причинна връзка между настъпване
на произшествието и противоправното поведение на общинските власти, на
които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от ЗП. Съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства налага извода, че злополуката е
настъпила заради наличието на пропадане /дупка/ в тротоарната част на пътен
участък. Доказано е и причиняването на неимуществените вреди на ищцата в
резултат на настъпилия инцидент. Последните вреди се изразяват в
5
претърпени от нея болки и страдания, както и допълнителни негативни
изживявания от преживените неудобства и социални ограничения.
При определяне размера на обезщетението настоящият състав съобрази
разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, както и следните обстоятелства,
относими към тази преценка и установени от писмените и гласни
доказателства, и намира, че ВРС справедливо е уважил претенцията в този
размер. Действително са налице значими увреждания, но от писмените
документи по делото е видно, че те е следвало да отзвучат в рамките на три
месечен период. Няма данни към момента ищцата да продължава да търпи
ограничения и / или негативи от случилото се, освен неприятния спомен,
които очевидно няма да бъде забравен в близко бъдеще. Не без значение е и
факта, че с предходното Решение № 105 от 01.02.2023 година, постановено по
в.гр. дело № 2505/2022 г. по описа на ВОС на същата са били присъдени
12 000 /дванадесет / хиляди лева – обезщетение, което добавено към
обезщетението от 4 000 / четири хиляди/ лева, би следвало в пълна степен да
овъзмезди ищцата за претърпените неимуществени вреди.
Ето защо, с тези мотиви въззивния съд приема, че решаващата съдебна
инстанция правилно е преценила вида и характера на вредите, като е
присъдила, и справедливо обезщетение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3350 от 19.10.2023 година, постановено
по гр.дело № 5990/2023 година, по описа на ВРС, четиридесет и шести състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6