№. 77 / 21.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-М. пети граждански състав, в публично заседание на 12.02.2020г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№. 2663 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за разпределение ползване на съсобствена вещ, с пр. осн. чл.32 ал.2 от ЗС, обективно съединен с иск за обезщетение с пр. осн. чл.31, ал.2 ЗС.
А.И.А., с адрес: xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез адв. З..В.Г.- М.-xxx- пълномощник, със съдебен адрес:xxx, офис 6, е предявил иск против А.Г.Щ., с адрес: xxx 1, с ЕГН xxxxxxxxxx.
В исковата молба се твърди, че доверителят й е съсобственик с ответницата на следния недвижим имот в гр. М. а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.12.321 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка триста двадесет и едно/ по кадастрална карта и кадастралните регистри на град М.област М. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 год. на Изп. директор на АК, адрес на поземления имот: гр. М. у. „. №. З. /./, с площ от 342 кв.м. /.ста четиридесет и два квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 пт), номер по предходен план: пл. №. 2010, кв. 115, парцел VІ, при съседи: 48489.12.328, 48489.12.327, 48489.12.32б, 48489.12.322, 48489.12.316 и 48489.12.320.
Ищецът и ответницата са съсобственици на построената в имота двуетажна жилищна сграда, състояща се от два самостоятелни обекта. Доверителят й е единствен собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489. 12. З21.1.1, а ответницата- на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.12.З21.1.2.
Двете страни са съсобственици и притежават по 1/2 /една втора/ идеална част от общите части на сградата, каквато част се явява и таванското помещение с площ от 112 кв.м. Ответницата е дала ключ на ищеца за таванското помещение в края на 2018 год., но се е оказало, че това помещение е изцяло запълнено с багаж на ответницата. Няколко пъти са водели разговори А.Щ. да освободи половината от таванското помещение, но това така и не се случило.
Ищецът А.А. не посмял сам да освободи помещението, тъй като ставало въпрос за чужди вещи. Ето защо с нотариална покана рег. №. 6481, том: 2, Акт: 166 от 24.07.2019 год. на Нотариус с рег. №. 596 на НК - В. Т. доверителят й поканил ответницата да се явят на 02.08.2019 год. от 14.00 часа в кантората на нотариус В. Т. и да разпределят доброволно правото на ползване върху таванското помещение. С поканата я уведомил, че ако не се яви пред нотариуса и не постигнат споразумение, ответницата ще дължи на ищеца по 100.00 /сто/ лева на месец наем, считано от 02.08.2019 год., поради невъзможността да ползва таванското помещение по предназначение.
Поканата е връчена лично на А.Г.Щ. на 25.07.2019 годд за което връчване нотариусът е направил отбелязване върху нотариалната покана. На 02.08.2019 год. до 14.30 часа ответницата не се явила при нотариуса и не изпратила свой представител.
До таванското помещение има изградено стълбище за достъп, което също представлява обща част от сградата и се ползва и от двата жилищни етажа. Таванският етаж не представлява самостоятелен обект на собственост, а подпокривно пространство.
Предвид изложеното счита, че за доверителя й е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело с ПЕТИТУМ: 1.На основание чл. 32, ал. 2 ЗС да бъде разпределено ползването на съсобствената вещ: таванско помещение с площ от 112 кв.м., находящо се в масивна двуетажна жилищна сграда, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.12.321 по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Монтана.
2. На основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да бъде осъдена ответницата А.Г.Щ., да заплати на ищеца А.И.А. сумата от 300.00 /.ста/ лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен, считано от деня на писменото поискване - 02.08.2019 год. и равняваща се на три месечни наема от по 100.00 лева всеки /за м. 08, м. 09 и м. 10 на 2019 год./, ведно със законната лихва върху сумата от 300.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Моли на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му бъдат присъдени разноските по делото, по представен списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание поддържа исковите претенции. По същество на спора моли да бъдат уважени исковете, съображения за което излага в представена писмена защита, отделно от която ищецът също представя такава.
От ответницата А.Г.Щ., с адрес: xxx 1, с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез адв. Г.Ц. xxx е подаден писмен отговор в рамките на указания й срок със съобщението по чл.131 ал.1 от ГПК. В отговора не се оспорват твърденията по исковата молба относно правото на съсобственост между страните и искането за разпределение ползването на процесния таван. Изразено е възражение относно иска по чл.31, ал.2 ЗС. В отговора се твърди, че всичките вещи, които се намират на процесното таванско помещение са останали от майката на ищеца, а вероятно има и негови вещи. Тя не е ползвала тази част от сградата, никога не е оставяла свои вещи и не е възпрепятствала ищеца да го ползва.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски без списък.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на назначена съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещото лице М.Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено изложеното в исковата молба относно това, че ищецът е съсобственик с ответницата на следния недвижим имот в гр. Монтана: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.12.321 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка триста двадесет и едно/ по кадастрална карта и кадастралните регистри на град М.област М. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 год. на Изп. директор на АК, адрес на поземления имот: гр. М. у. „. №. З. /./, с площ от 342 кв.м. /.ста четиридесет и два квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 пт), номер по предходен план: пл. №. 2010, кв. 115, парцел VІ, при съседи: 48489.12.328, 48489.12.327, 48489.12.32б, 48489.12.322, 48489.12.316 и 48489.12.320.
Ищецът и ответницата са съсобственици на построената в имота двуетажна жилищна сграда, състояща се от два самостоятелни обекта. Ищецът е единствен собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489. 12. З21.1.1, а ответницата- на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.12.З21.1.2. Двете страни са съобственици и притежават по 1/2 /една втора/ идеална част от общите части на сградата, каквато част се явява и таванското подпокривно пространство, с площ от 112 кв.м. Изградената от стоманобетонови стъпала и площадки стълбищна клетка в жилищната сграда, осигурява достъп до горния ръб на таванската плоча на сградата,т.е до подпокривното пространство.
На 30.03.2018 год. страните и Н. И. Л./ майка на ответницата и сестра на ищеца/ сключили представената с исковата молба Спогодба, с нотариална заверка на подписите на нотариус В. Т., с район на РС-М. във връзка с доброволно уреждане на имуществени отношения за поземления имот и жилищната сграда в него, описани в исковата молба. В открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2020 год. по настоящето дело е представена от ответницата същата спогодба, с разлика в записаното на последната й страница. А то е ръкописно изявление на ищеца А.И.А. за това, че е получил 2 броя ключове на 23.V.2018 , за което се е подписал. В открито съдебно заседание от 12.02.2020 год. ищецът заявява, че е съгласен с това- „ответницата може наистина да няма вещи на това помещение, в таванското подпокривно пространство”. По- нататък заявява, че от 1988 год., когато е починал баща му, само сестра му /майката на ответницата/ е владяла това таванско пространство и само тя е имала ключ до 2018 год., когато са разделили имота.
От показанията на разпитаните свидетели Н. И. и А. С. се установява възражението на ответницата, че няма нейни вещи на процесния таван и че намиращите се там вещи вероятно са останали от родителите на ищеца. Ответницата не е живяла в имота след придобиване право на собственост върху част от него през 2007 год. Живяла е заедно с родителите си на адрес в гр. М. у. И. А., а след като се омъжила през 2008 год. отишла да живее на друго място.От 2009 год. майка им дошла да живее в дома на дъщеря си /свид. Н./ за постоянно до смъртта си през 2013 год. В имота останал само ищеца, на първия етаж. На втория етаж майка й имала квартиранти. Изложеното се подкрепя от показанията и на свид.С., която била на квартира на втория етаж от 2-етажната жил.сграда, през периода 2012 г. до 2016 год. Ответницата не е живяла на етажа, както и майка й. Ищецът живял през този период на 1 етаж. Ангажирания от него свид.М. М. разказва за случай преди 4-5 години, когато се качил на въпросния таван по поръка на ищеца, за да вземе мозайка в чували. Свид. Н. И. му отключила вратата за тавана, тъй като самият ищец не бил там, а разговорът между него и свидетеля се провел на друго място в града. Свидетелят видял тогава много разхвърляни вещи на тавана, по думите му „всякакви боклуци”.
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушано заключение на в.л. М.Д.. Представила е първоначално и допълнително заключение със съответни скици-проекти за разпределение на ползването, като е съобразила равните права на страните. И двете страни предпочитат да ползват Дял І, с площ 45.84 кв.м., по скицата-проект към допълнителното заключение /без да изразяват доводи и причини за това/. Дял ІІ е със същата площ, а за общо ползване е оставена площ от 13.42 кв.м., в която се намират тръби от В и К инсталация на сградата: една ПВЦ тръба Ф 110 от вертикалния канализационен щранг с височина 8 см над горния ръб на таванската плоча и две поцинковани водопроводни тръби с монтирани колена на нива горен ръб таванска плоча. В първоначалното заключение тези тръби от Ви К инсталацията не са отразени.
Съдът приема заключението като обективно и безпристрастно. Не е оспорено от страните.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск по чл. 32 ал.2 от Закона за собствеността за основателен. В случая се иска разпределение право на ползване на съсобствена вещ- общо подпокривно пространство/таван/ на 2- етажна жилищна сграда, в която страните са етажни собственици с равни права върху общите й части- по 1/ 2 ид.част. Естеството на този таван позволява исканото разпределение- неговата фактическа и правно- релевантна характеристика сочат на извода, че е обща част в етажната собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС. Несъгласието на ответницата с предложеното й от ищеца разпределение ползването му, за което й е изпратил нотариална покана от 23.07.2019 год., връчена на 25.07.2019 год., чрез нотариус В. Т., район н а РС-Монтана /л.11 от делото/ и по-точно неявяването и недаване на отговор на същата, са причина да не се реши по доброволен път случая. За това липсващото общо решение на съсобствениците налага да бъде заменено със съдебна администрация чрез решение по чл. 32 ал.2 от ЗС. С предявеният иск и начин на разпределение ползването на подпокривното пространство не се иска изменение на неговото предназначение като обща вещ т.е. обект на исканото разпределение е съсобствена вещ, която е обща част на двамата съсобственици от етажна собственост, състояща се от два самостоятелни жилищни обекта.
Съдът намира иска за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за недоказан. Установено е от доказателствата по делото, че ответницата няма и не е имала свои вещи на тавана и по никакъв начин не е лишавала ищеца от възможност да разполага там свои или да го ползва по какъвто начин намери. Твърденията в исковата молба в тази връзка не са подкрепени от събраните доказателства, вкл. и показанията на разпитаните свидетели. Самият ищец както по-горе е констатирано не поддържа това твърдение и се съгласява с тезата на ответната страна намиращите вещи на тавана да са на други лица, а не на ответницата. При това положение съдът приема, че последната не му е създавала пречки и затруднение в ползването на тавана и не му дължи заплащане на исканото обезщетение- по 100 лв месечно , считано от деня на писменото поискване-02.08.2019 г. до деня на реалното предаване на владението /молба за изменение по чл.214, ал.1 ГПК, л.49/.
При очертания изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца разноски съобр. чл.78, ал.1 от ГПК- съобр. уважената част от исковете. По представения списък по чл.80 ГПК разноските са в общ размер на сумата 550 лв или на ищеца следва да заплати 275 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски. От общо направените такива в размер на 480 лв, ищецът следва да й заплати сумата 240 лв/ съразмерно с отхвърлената част от исковете/.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на таванско помещение със светла площ от 105,16 кв.м./ подпокривно пространство/ на СГРАДА с идентификатор 48489.12.321.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 48489.12.321 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет точка дванадесет точка триста двадесет и едно/ по кадастрална карта и кадастралните регистри на град М.област М. одобрени със Заповед №. РД-18-29/05.04.2006 год. на Изп. директор на АК, адрес на поземления имот: гр. М. у. „. №. З. /./, с площ от 342 кв.м. /.ста четиридесет и два квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 пт), номер по предходен план: пл. №. 2010, кв. 115, парцел VІ, при съседи: 48489.12.328, 48489.12.327, 48489.12.32б, 48489.12.322, 48489.12.316 и 48489.12.320, между А.И.А., с адрес: xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx- собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489. 12. З21.1.1 и А.Г.Щ., с адрес: xxx1, ЕГН xxxxxxxxxx- собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.12.З21.1.2, както следва:
А.И.А. да ползва Дял ІІ/втори/, оцветен в розово, с площ 45.90 кв.м., а А.Г.Щ. да ползва Дял І/първи/, оцветен в синьо, с площ 45.84 кв.м., като оцветената в жълто част да се ползва общо от страните, така както е изобразено върху скицата- проект към допълнителното заключение на вещото лице М.Д., която скица да се счита за неразделна част от настоящето решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.А. против А.Г.Щ. /адреси и ЕГН по-горе/ иск за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС- по 100 лв месечно, за лишаване ат възможност да ползва гореописаното таванско помещение/подпокривно пространство/ за периода от 02.08.2019 год., като неоснователен.
Осъжда А.Г.Щ. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на А.И.А./адреси и ЕГН по-горе/ сумата 275 лв- разноски по делото.
Осъжда А.И.А. да заплати на А.Г.Щ. /адреси и ЕГН по-горе/ сумата 240 лв- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.