№ 444
гр. гр.Велинград, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210100542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 239 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със селище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, против Я. Р. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. „***“ № 5, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл. 342 ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 322,15
лева (триста двадесет и два лева и петнадесет стотинки), от които: сумата от 141,06 лв.,
представлява задължение за предходен период формирано както следва: - 76,18 лв.,
дължими за период 20/09/2020-19/10/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 17.7.2020 г., представляващи непогасено задължение за абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги; - 64,88 лв., дължими за период 20/10/2020-
19/11/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 17.7.2020
г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; сумата от
181,09 лв., представлява неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 17.7.2020 г., от които 87,76 лв.,
представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 93,33 лв. за HUAWEI
Telenor 4G MiFi, представляваща част от разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
устройство, както и дължима законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
1
Заповед за изпълнение № 49/07.02.2023 г. по ч.гр.дело № 118 по описа на РС – Велинград за
2023 г..
Ищцовото дружество твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 49/07.02.2023 г. по
ч.гр.дело № 118 по описа на РС – Велинград за 2023 г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47,
ал. 5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради
което е налице правен интерес. Излага, че между страните бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 17.7.2020 г., като със сключения договор е
закупил устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена, не е изпълнил
задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от
Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на 14.01.2021 г. (за
договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за
мобилни услуги: т. 196 от Общите условия) Предвид това, към 20.1.2021 година длъжникът
е имал задължения за преходни периоди в размер на 141,06 лв. Като последица от
посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги в общ размер на 181,09 лв. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 17.7.2020 г., от които 87,76 лв., представляващи три стандартни месечни
такси, и сума в размер на 93,33 лв. за HUAWEI Telenor 4G MiFi, представляваща част от
разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за закупуване на устройство. Твърди, че неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от договорите, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Сочи, че
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Излага, че претендираните суми за неустойка се формира чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на
кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор
за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че
така формулирани двете 2 неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и
обвързват страните. Посочва, че към настоящия момент длъжникът има задължение за
предходен период в размер на 141,06 лв., формирано както следва: 76,18 лв., дължими за
2
период 20/09/2020-19/10/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 17.7.2020 г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса
и такса за потребление на мобилни услуги; 64,88 лв., дължими за период 20/10/2020-
19/11/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 17.7.2020
г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги. Сочи, че
всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които Йеттел България ЕАД
обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и
издава една обща фактура за задълженията по тях и че под един клиентски номер може да
има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор,
сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Излага, че при
констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от
дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в
една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и
съответните неустойки. Сочи, че в системата на Теленор България ЕАД длъжникът Я. Р. К. е
с клиентски номер ********* и всички непогасени и изискуеми задължения на Я. Р. К. в
размер на 322,15 лева са Фактура № **********/20.1.2021 г. за клиентски номер *********,
със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им. Твърди, че към момента на подавана
на исковата молба посочената сума не е заплатена от длъжника. Предвид изложеното се
моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК не подава отговор.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2,
пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът
извежда от наличните по делото данни, че на ответника- Я. Р. К., е връчен препис от
исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на
отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подала
отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като от представените
към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо
съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
3
заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора на основание чл. 78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски
или сума в размер на 1010 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със селище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, против Я. Р. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „***“ № 5, искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 342 ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че Я. Р.
К., с ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, сумата от 141,06 лв.,
представлява задължение за предходен период формирано както следва: - 76,18 лв.,
дължими за период 20/09/2020-19/10/2020 г. по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 17.7.2020 г., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; - 64,88
лв., дължими за период 20/10/2020-19/11/2020 г. по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 17.7.2020 г., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги; сумата от 181,09 лв., представлява неустойки
за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 17.7.2020 г., от които 87,76 лв., представляващи три стандартни
месечни такси, и сума в размер на 93,33 лв. за HUAWEI Telenor 4G MiFi,
представляваща част от разликата между цената на устройството без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство, както и
дължима законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 49/07.02.2023 г. по ч.гр.дело № 118 по описа на РС –
Велинград за 2023 г..
ОСЪЖДА Я. Р. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „***“
№ 5, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“/, ЕИК *********, със селище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6, представлявано от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1010 лв.,
представляваща сторените от ищцовото дружество разноски в исковото и заповедното
производство.
4
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5