Р Е Ш Е Н И Е
София, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 9342/2017
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 288,
ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от М.С.Д., ЕГН
********** и Д.С.Д., ЕГН **********, чрез адв. Щ.Щ. – АК - Хасково, със съдебен
адрес:***, против Г.Ф.,
седалище и адрес ***, за сумата общо
170 000 лв. – по 85 000 лв. за
всяка ищца, представляваща разликата в дължащото се и изплатено от ответника застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в рез,лтат на ПТП от 04.04.2015 г.,,
ведно със законната лихва върху хписъдените суми, считано от отказа на Г.Ф. за тяхното изплащане -
29.06.2016 г. и
сторените по делото разноски,
в т.ч. и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2015 г., около 17:00 ч. на главен път
І-7, км. 178+792, управлявайки товарен автомобил марка ГАЗ 66 с рег.№ *******,
водачът О.Ш.М., при извършване маневра завой надясно на Т-образно кръстовище,
губи управлението на автомобила, вследствие на което камионът се удря челно в
насрещната мантинела, отделяща пътя от стръмен скат. В резултат на удара част
от лицата, седящи в каросерията на автомобила, отхвръкват напред и падат от
височина 11 метра в дерето. При катастрофата е починала наследодателката на
ищците – Р.И.И..
По случая е образувано НОХД № 241/2016 г. по описа на ОС
– Шумен, по което с Присъда № 15 от 30.06.2016 г., влязла в сила на 28.03.2017
г., водачът О.М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 4 от НК във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „б“, предл. 1 от НК във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като му е наложено и съответното наказание.
Ищците заявяват, че починалата е тяхна майка и
изключително тежко понасят смъртта й. Били много близки и си помагали взаимно.
Помежду им съществувала силно връзка на обич и уважение, като болка от загубата
й ще изпитват през целият си живот.
Според отразеното в исковата молба, по отношение на
увреждащия автомобил не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
По повод настъпилото ПТП, ищците отразяват, че са
предявили претенция за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, по
която е заведена щета № 210102 от 31.03.2016 г., по която с Решение №
25-2/29.06.2016 г., Фондът е одобрил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 130 000 лв. за всяка от тях, като е намалил с 50% така
определеното обезщетение, тъй като е отчел съпричиняване от страна на
пострадалата Р.И.и е изплатил по сметките на всяка една от ищците по
65 000 лв.
Поради несъгласие с определеното им обезщетение, както и
с приетото от ответника съпричиняване, ищците предявяват настоящия иск против
ответното дружество за допълнително заплащане на по 85 000 лв. за всяка
една от тях, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2016 г.
до окончателното плащане. Претендират разноски.
Молят да бъдат допуснати и приложени към делото писмени доказателства,
подробно описани в исковата молба.
Ангажират устни доказателства.
В хода по същество молят съда да уважи изцяло предявения
иск като основателен и доказан, със законните последици – лихва и разноски по
списък.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявените
искове изцяло, по основание и по размер.
На първо място заявява, че претенцията е решена
извънсъдебно, като на ищците е изплатено обезщетение, като е отчетено и 50%
съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка твърди, че в случай, че
ищците не са били удовлетворени от получените суми не е трябвало да ги
усвояват, а направо да предявят претенцията си пред съда.
Алтернативно прави възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата в размер на 50%.
Оспорва размера на претендираното обезщетение, като
прекомерен.
Ангажира експертизи.
По искане на ответника по делото е конституиран като трето лице – негов
помагач по реда на чл. 219 ГПК
водачът на товарния автомобил, причинил катастрофата О.Ш.М.,
ЕГН **********,***, който, редовно
уведомен, е заявил, че не желае да се явява по делото и няма възражения то да
се гледа в негово отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 288, ал. 1 от КЗ/(отм./ и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законните последици.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 04.04.2015 г., около 17:00 ч. на главен път І-7, км. 178+792,
управлявайки товарен автомобил марка ГАЗ 66 с рег.№ *******, водачът О.Ш.М., при
извършване маневра завой надясно на Т-образно кръстовище, губи управлението на
автомобила, вследствие на което камионът се удря челно в насрещната мантинела,
отделяща пътя от стръмен скат. В резултат на удара част от лицата, намиращи се
в каросерията на автомобила, са отхвръкнали напред и паднали от височина 11
метра в дерето.
Не се спори, че в резултат на катастрофата е починала наследодателката
на ищците и тяхна майка Р.И.И..
С Присъда № 15 от 30.06.2016 г., постановена по НОХД №
241/2016 г. по описа на ОС – Шумен, влязла в сила на 28.03.2017 г., водачът на
товарния автомобил О.М. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 343, ал. 4 от НК във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „б“, предл. 1 от НК
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за причиняване по непредпазливост смърт, респ. телесни
повреди на пострадалите, като му е наложено и съответното наказание – 3 години
и четири месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за
срок от четири години.
Спорът между страните се свежда до наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата,
и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен
с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот, както и, във връзка с наведените от него доводи за
изплащане на обезщетение по образуваната по случая щета.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения,
включително и във връзка с направените от ответната страна оспорвания относно
наличие на съпричиняване от страна на пострадалата,
е изслушано и прието заключение на
комплексна СМАТЕ, която съдът кредитира
като безпротиворечиво
и съответстващо
със събранаия по делото
доказателствен материал.
Според заключението на вещите лица, опустимият брой пътници
съгласно ЗДвП /чл.134, ал. 2/ в каросерията на процесния автомобил е 8 пътника,
а пределното допустимо натоварване е 2 000 кг. Собствената
маса на товарния автомобил ГАЗ 66 е 3 640 кг., т.е. допустимата максимална маса
е 5 640 кг. Според данните от делото е имало общо натоварване 2560 кг.
Следователно, прибавяйки към него масата на товарни автомобил 3 640 кг.,
се установява наличие на претоварване с поне 560 кг.
По нататък
в заключението си вещите лица заявяват, че каросерията не е била оборудвана за
превоз на пътници, след като е била натоварена с дърва, чували със суха
трева и пътници, а безопасността на
пътуващите в каросерията му не е била осигурена.
Експертите
дават заключение, че по принцип претоварването на автомобила в конкретния
случай е било с около 10 % над допустимото и това претоварване не може да се
отрази съществено върху управляемостта на автомобила. В този смисъл, основната
причина за настъпилото произшествие е неизправност на спирачната система на
автомобила, което е било в съчетание с недопустимото превозване на 21 пътници в
каросерията му, без да е осигурена
тяхната безопасност.
Нито в
кабината на автомобила, нито в каросерията му е имало фабрично поставени
обезопасителни колани.
Позовавайки се на Съдебномедицинската
експертиза на трупа на Р.И.И. с ЕГН **********, извършена по наказателното дело
на 05.04.2015г. , вещите лица заявяват, че, вследствие катастрофата тя е
получила следните травматични увреждания:
-
Гръдна травма: Левостранен хемоторакс (наличие на кръв в
гръдната клетка) – 900мл. Пронизващо
нараняване на околосърцевата торбичка и върховата част на сърдечния мускул от
счупено ребро. Линейни разкъсвания на част от левия бял дроб. Множествени
счупвания на ребра по две линии вляво на гръдния кош. Разкъсване на плеври
около счупените ІV, V и VІ ребра в ляво на гръдния кош. Счупване на І-во до V-то
ребра в дясно на гръдния кош,
-
Гръбначна травма: Счупване
на VІ-ти шиен прешлен,
-
Травма на ОДА: Счупване на дясната бедрена кост,
-
Охлузвания: На челото, дясата вежда, горния клепач на
дясното око, над горната устна, брадата, дясното коляно, дясната подбедрица и
лявото коляно.
Описаните травматични
увреждания се дължат на удари със или върху твърди тъпи предмети с голяма
кинетична енергия и добре отговарят да са били получени при съприкосновение със
земята, като най-тежко е било съприкосновението на гръдния кош и то предимно
вляво, което е довело до счупване на ребра с нараняване на плеврите и белия
дроб, а едно от тях е проникнало и
наранило както перикарда (околосърцевата торбичка), така и върховата част на
сърдечния мускул (миокарда), т.е. тялото е било леко странично, обърнато
надясно. С оглед приложените материали по делото, както и разположението,
характера и степента на увредите, може да се изключи, че Р.И.И. е пътувала в
купето на товарния автомобил. Част от повърхностните травми под формата на
охлузвания са получени в каросерията на товарния автомобил, но тежките
травматични увреждания са получени след изпадането на тялото от каросерията и
съприкосновението му със земята.
При изготвяне на експертизата
от вещите лица са взети пред вид всички приложени по делото доказателства, включително
и приетите с молба от ищците доказателства от воденото наказателно
производство.
За доказване на претърпените от ищцовата страна
неимуществени вреди, във връзка със смъртта на майка им Р.И.И.,
съдът допусна разпит свидетелката Д.Е.А..
В
съдебно заседание тя заяви, че е комшийка на семейството на ищицте в гр.
Върбица. Знае за катастрофата, разбрала е веднага и е хукнала към мястото.
Едната от ищците – М., не е била в България, защото живее в Португалия. Д. по
това време е била в магазина и, като е чула, че майка й е починала на място, е
започнала да плаче, било й е много тежко и трудно. М. не е могла да се прибере
веднага за погребението на майка си от чужбина, защото току – що е била
заминала за Португалия. Много е страдала. Майката и дъщерите й са живеели в
една къща, имали са много добри отношения, споделяли са, били са си близки.
Радка е имала трима внука от М. и двама внука от Д., грижела се е много за тях,
водела ги е на училище. Сега тя много липсва на дъщерите си. Била е много
здрава жена, печелела е като е ходела за билки.
Товарният
автомобил, причинил катастрофата, не е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Не
се спори по делото, че , с писмо изх. № 24-01-207/29.06.2016 г., ответникът е
уведомил ищците, че, във връзка с образуваната при него Щета № 210102/31.03.2016
г., УС на ГФ е взел решение да им изплати по 65 000 лв., което
представлява половината от дължащото им се обезщетение в размер 130 000 лв.,
след отчитане на прието съпричиняване 50 % от страна на пострадалата тяхна
наследодателка.
Не
се спори и че посочените суми са изплатени на двете ищци.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.1, т.1, КЗ /отм./.
Съгласно посочената разпоредба, Гаранционният фонд изплаща по застраховката
„Гражданска отговорност” обезщетение за неимуществените и имуществените вреди,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от МПС, по отношение на което липсва сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
В настоящия безспорно се доказва фактът на станалата
катастрофа.
В резултат на станалото ПТП е причинена смъртта на майката
на двете ищци, като причинената смърт е
в причинна връзка с деянието.
Безспорно е също, че, вследствие нейната смърт, на децата й са причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, което се установи и от показанията на разпитаната
по делото свидетелка. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат –
понесените от ищците болки и страдания, са в причинна връзка с противоправното
деяние, свързано със станалата катастрофа, довела до смъртта на пострадалата.
Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са доказани по безспорен начин с влязлата в сила присъда на
наказателния съд, която, съобразно нормата на чл. 300 ТПК, е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.
Отделно от това, и с оглед възражението за съпричиняване от ответната
страна, механизмът и причините са станалото ПТП бяха изследвани и бе
установено, че основната причина за настъпилото произшествие е
неизправност на спирачната система на автомобила, което е било в съчетание с
недопустимото превозване на 21 пътници в каросерията му, без да е осигурена тяхната безопасност.
С оглед на това, съдът намира, при наличие и съпоставяне на тези факти по
делото, че от страна както на пострадалата – починалата майка на ищците, така и
на другите, возещи се в каросерията на товарния
автомобил лица, е налице съпричиняване в размер 30 % и това съотношение следва
да бъде взето пред вид при определяне размера на обезщетението, което следва да
се присъди на ищците.
Доказа се по несъмнен начин изплащане на обезщетение от
страна на Фонда по образуваната при него във връзка със събитието щета в размер
по 65 000 лв. на всяка ищца, което изплащане също следва да бъде взето
пред вид при определяне дължимото на двете ищци обезщетение.
Съдът намира, че, при определяне размера
на обезщетението, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.51, ал. 1
и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, съобразени с критерия за справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент
на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че в настоящия случай, от събраните доказателства по делото
безспорно се установи, че ищците са били в близки отношения с починалата си
майка, били са едно семейство – родител и деца, живели са задружно, в обич и
уважение. Ищците са понесли много тежко загубата на майка си и все още не могат
да я преживеят. Тази болка не може да отмине с времето.
По тези причини съдът счита, след
като съобрази всички обстоятелства, преценени, съобразно момента на увреждането
и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, че за адекватна
обезвреда на претърпените от ищците неимуществените вреди от смъртта на Р.И., е
необходима сумата по 150 000 лв. на всяка от тях , като, пред вид наличието на
съпричиняване в посоченото по – горе съотношение, счита, че тази сума за всяка
ищца следа да бъде определена на 100 000 лв. Вземайки пред вид извършеното
от ответника плащане на сумите по 65 000 лв. на всяка от тях, съдът
намира, че в назстоящото производство следва да им бъдат присъдени по
35 000 лв., представляващи разликата му дължащото им се и присъденото
обезщетение.
Върху посочените суми следва да бъде присъдена и законната лихва, на
основание чл. 31, ал. 9 от Правилника за устройство и дейността на Гаранционния
фонд, считано от 29.06.2016 г..
В останалата част за разликата до по 850 000 лв. за всяка ищца, искът
е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник на ищците
адв. Щ.Щ. – АК - Хасково, съдебен адрес: ***, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер 3 160 лв. с ДДС.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер 391,20 лв., от които 206 лв. за експертизи
и ю.к. възнаграждение 185, 20 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 2 800 лв, представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф.,
*** да заплати на М.С.Д., ЕГН **********
и Д.С.Д., ЕГН **********, чрез адв. Щ.Щ. – АК - Хасково, съдебен адрес: ***, на основание чл. 288 ал. 1, т.1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, сумите, както следва: по 35 000 лв. на всяка ищца, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на майка им Р.И.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано 29.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата до по 85 000 лв. за всяка ищца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на адв. Щ.Щ. – АК - Хасково,
съдебен адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 3 160 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Д. и Д.С.Д. да заплатят на Г.Ф. разноски по делото в размер 391,20 лв., от които 206 лв. за експертизи и
ю.к. възнаграждение 185, 20 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2 800 лв.,
представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: