№ 197
/ 30.09.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на първи септември две хиляди и двадесет първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
П.Мидов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №524 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда на
чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕООД
АС Авто Комерс – Д., против Решение №260090 от 31.03.2021г., постановено по АНД №103 по описа на Районен съд
Хасково за 2021г. Твърди се, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната
практика. Районният съд неправилно приел, че не били допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като била нарушена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН
бил съставен в отсъствие на представител на дружеството без да били налице
условията за това. Също така АУАН и НП не отговаряли на условията, предвидени в
чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изисквали описание на
нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. В хипотезите на
чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС неправилно било приложено
разбирането за няколко различни нарушения, за които да се наложат отделни
наказания. АУАН бил съставен и след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Тези
нарушения, които ограничили правото на защита на лицето, следвало да бъдат
констатирани от съда, който с решението си трябвало да отмени НП на процесуално
основание. Неправилно било прието също с решението, че административното
нарушение било установено и доказано. Иска се отмяна на решението на районния
съд и постановяване на решение, с което да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, като се претендират
направените разноски.
Ответникът ТД НАП Пловдив оспорва
касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Извършеното нарушение
било установено по безспорен начин и се потвърждавало от събраните
доказателства. Не били допуснати нарушение в хода на
административнонаказателната процедура, нарушението било описано детайлно и
ясно и посредством всички съставомерни елементи, както и било правилно
квалифицирано. Наложената санкция била за неначислен ДДС за определен данъчен
период – м.май 2020г., а не за конкретна доставка. Задължението за начисляване
на ДДС се отнасяло за всеки данъчен период, като съгласно чл.87, ал.2 от ЗДДС
данъчният период бил едномесечен, като именно поради това при неначисляване на
дължим ДДС за всеки отделен данъчен период задълженото лице извършва отделно
нарушение, за което се предвижда и отделно наказание. Счита се, че решението на
РС Хасково следва да се остави в сила, като претендират направените разноски за
юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Хасково предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково
е потвърдил Наказателно постановление №551014-F569108
от 10.12.2020г., издадено от Директор Дирекция Обслужване в ТД НАП Пловдив, с
което за нарушение на чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.86, ал.1 и във вр. с
чл.102, ал.3, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност и на основание
чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС на ЕООД АС Авто Комерс – Д., е наложена
имуществена санкция в размер на 2301,51 лева. За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдени са възраженията
на жалбоподателя относно съдържанието на изпратената покана, както и относно
реда за връчването ѝ, като е направен извод, че дори допуснатият пропуск
при връчването по електронен път не обосновава допуснато нарушение на правото
на защита. Подробно и изчерпателно въззивният съд сочи, че не приема
възражението на жалбоподателя относно датата, от която започва да тече
давностния тримесечен срок по чл.34, ал.1, пр.1 от ЗАНН, както и прави защитен
извод, че в случая не е изтекъл и срока по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Приел е
за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в
АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административно-наказателната
му отговорност. В конкретния случай размерът на имуществената санкция, наложена
на дружеството, бил правилно определен в като съответстващ на размера на
неначисления ДДС.
Настоящата
инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е правилно, като напълно
споделя изложените в него изводи.
Неоснователни
са наведените възражения, че в случая била нарушена процедурата по чл.40, ал.1
от ЗАНН. Съображения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който
е обсъдил същите и законосъобразно е приел, че са неоснователни. На нарушителя
- чрез упълномощено лице е връчен препис от съставения АУАН на 09.09.2020г.
Дори да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на акта
по чл.40, ал.2 от ЗАНН, нарушението ще е съществено, само ако е довело до
нарушаване правото на защита на лицето. Но видно от
административнонаказателната преписка препис от съставения АУАН е връчен на
упълномощено от управителя на дружеството лице, което е получило препис от
него, а това е надлежно удостоверено срещу разписка.
В касационната жалба се навеждат и
доводи, че АУАН и НП не отговаряли на условията, предвидени в чл.42, ал.1, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изисквали описание на нарушението и
обстоятелствата, при които било извършено. Настоящата инстанция намира за
неоснователни тези възражения. Съставеният в случая АУАН отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП е направено подробно и ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно
не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Не
се споделя и оплакването, че АУАН бил съставен след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Трайно в практиката си касационната инстанция приема, че едва към датата
на протокола, финализиращ извършената от контролния орган проверка, е възможна
преценка дали от обективна страна е налице или не нарушение, а оттук и едва
след тази дата е възможно да се направи обективен извод кой е извършителят на
същото. В този смисъл, наличието на съставен акт за регистрация по ДДС, въз основа
на подадено от задълженото лице заявление за регистрация по ДДС, не е
достатъчно условие, за да се приеме, че е открит нарушителя. Необходимо е да
бъде извършена проверка за установяване на всички относими по случая
обстоятелства, при която се проверят и представените от задълженото лице
документи и съдържащата се в тях информация. Съответно едва при осъществяване
на такава би могла да се анализира събраната информация с цел да се установи
осъществени ли са облагаеми доставки за всеки конкретен период, следвало ли е
или не да бъде начислен ДДС за периода, и в какъв размер. В случая такъв анализ
е направен с протокола от 18.08.2020 г. и именно от тази дата започва да тече
3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който в случая към датата на съставяне на
процесния АУАН, не е изтекъл.
Настоящата
инстанция намира за правилен извода на районния съд, че санкционираното
нарушение е безспорно установено и доказано – ЕООД АС Авто Комерс-Д., е
получавало услуги от Amazon Services Europe. В случая дружеството е следвало да
подаде заявление за регистрация по чл.97а ал.1 от ЗДДС най-късно от
24.09.2019г., докато то е сторило това едва на 29.05.2020г. и било регистрирано
на 12.06.2020 г. с Акт за регистрация по ЗДДС. За периода 01.05.2020г. - 31.05.2020г.
дружеството е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната,
които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2,
т.3 от ЗДДС на стойност 2162,88 лева и според АНО е следвало да начисли ДДС в
размер на 360,48 лева, но не е сторило това. За съставомерността на деянието по
чл.180, ал.2 ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е
начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не
се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно е установено, че
дружеството не е начислило ДДС за периода 01.05.2020г. – 31.05.2020г. и то не е
изпълнило това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото
заявление за регистрация по ЗДДС по чл.97а, ал.1 от ЗДДС и в срока по чл.97а,
ал.4 от ЗДДС - не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/. С това свое
бездействие, то е осъществило от обективна страна състава на нарушението по
чл.180, ал.2 от ЗДДС, както е приел и районният съд.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на
обжалваното решение не са налице визираните в касационната жалба основания,
които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно
постановено, поради което следва да се остави в сила.
При
този изход на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на
ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът
намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН на
ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за защита
пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260090 от 31.03.2021г., постановено
по АНД №103 по описа на Районен съд Хасково за 2021г., с което е потвърдено
Наказателно постановление №551014-F569116 от
10.12.2020г., издадено от Директор Дирекция Обслужване в ТД НАП Пловдив, с
което за нарушение на чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.86, ал.1 и във вр. с
чл.102, ал.3, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност и на основание
чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС на ЕООД АС Авто Комерс - Димитровград, е
наложена имуществена санкция в размер на 2301,51 лева.
ОСЪЖДА ЕООД АС Авто
Комерс - гр. Д., ЕИК ……, да заплати на НАП, ТД Пловдив, сума в размер на 80,00
лева, представляващи юрк.възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.