Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1062
гр.Бургас, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1414 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на П.К.Т. в качеството й на едноличен търговец с
фирма „ЕТ В. – П.Т.“ ЕИК ***** против наказателно постановление № 1661-F519282/16.12.2019г..,
издадено от Заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание
чл.355, ал.1 от КСО на „ЕТ В. – П.Т.“ ЕИК **** е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр.
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
посочва, че са допуснати процесуални нарушения.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. Т., която поддържа жалбата,
депозира становище по същество за допуснати процесуални нарушения, които счита
за съществени, намира, че се касае за маловажност. Претендира разноски в размер
на 100 лева.
За
Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт А., надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на 17.03.2020 г., а жалбата е депозирана на
24.03.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по
следните съображения:
На
25.10.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4,
т.1 от КСО, като не е подал в срок до 25.08.2019 г. данни с декларация Образец
1 в ТД на НАП-Бургас за месец юли 2019 г. Мястото на подаване на
декларация Образец 1 за всяко
регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас.
Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в
осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва –до
25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края
на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Декларацията
е била подадена на 08.09.2019 г. и е била приета с вх. № 02000193297520.
Съставен
е АУАН, който е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице на 20.11.2019г.
като в срок е постъпило възражение срещу АУАН, с което е посочено, че е
допуснат пропуск и веднага след установяването му декларация е подадена. Точно
в този период жалбоподателят се снабдявал с документи за ТЕЛК и било
установено, че е с трайно намалена работоспособност 50%. Стигнало се до пропуск
при подаването на декларация обр. 1.
Административнонаказващият орган сезиран с
преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е
издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/2005г. от
29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в
срока по чл. 34 от ЗАНН.
Не
е спорно, че жалбоподателят има качеството осигурител по смисъла на чл. 5, ал.
1 от КСО. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",
дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица
- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. На основание ал. 6 на чл.
5 КСО е издадена НАРЕДБА № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица. Чл. 2, ал. 1 от
НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. предвижда, че работодателите, осигурителите и
техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите
се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5
съгласно приложения № 1, 2 и 3. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № Н-8 от
29.12.2005 г. декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и
техните клонове и поделения – за всеки календарен месец:
а)
до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е
предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за
същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението;
б)
до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на
допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число
на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне
на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за
лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от Кодекса за социално осигуряване.
Към
настоящия момент Наредба Н-8 от 29.12.2005г. е отменена с ДВ, бр. 1 от
3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. и на нейно място е приета нова - Наредба №
Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗАНН - за всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а
съгласно разпоредбата на ал. 2 - ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице
по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените отношения, регулирани
от отменената Наредба Н-8 е напълно аналогичен със сега действащата Наредба
Н-13 - чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба Н-13.
С
оглед изложеното съдът счита, че в случая вмененото на жалбоподателя нарушение
не е индивидуализирано в достатъчна степен. В АУАН и в НП не е посочено лицето,
за което се твърди, че не е подадена Декларация Образец 1. Името на лицето е
елемент от фактическия състав на нарушението, тъй като чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО посочва,
че данни се представят „поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване“,
т.е. трябва да е посочено „конкретно лице”. Непосочването на името на лицето,
за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на наказвания
субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя
доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не. Препятства
се възможността да се прецени дали изобщо е трябвало да се подаде декларация.
Не е посочено по коя буква на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/2005г. се
ангажира отговорността на жалбоподателя. Цитираната в АУАН хипотеза на чл. 3,
ал. 1, т. 1, б“а“ от Наредба № Н-8/2005г. (отм.) предвижда различни срокове за
подаване на декларацията, като след като в АУАН и НП не е посочено име, не може
да се установи кой от сроковете е приложим за това лице. Отделно не е ясно коя от двете хипотези на чл. 3, ал. 1, т. 1,
б“а“ от Наредба № Н-8/2005г. (отм.) се сочи, че е налице. Не става ясно дали
възнаграждението за месец юли е начислено и изплатено и кога, за да се извърши
преценка дали правилно е посочен срока, в който трябва да се подаде декларация.
Ето
защо съдът намира, че поради липсата на индивидуализация на нарушението АУАН не
отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление, с което
АНО е възприел фактите така, както са описани от актосъставителя,
е нарушил чл. 57 ЗАНН и е издал наказателно постановление без да се
индивидуализира нарушението и по този начин е нарушено правото на защита на
лицето, чиято административнонаказателна отговорност
е ангажирана. Освен изложеното АНО не е извършил преценка дали не се касае за маловажен
случай. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по
чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен
случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост
на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на
административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН. В конкретния случай няма данни
жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения. Сочи се от свидетеля К., че жалбоподателката е била ангажирана със снабдяване с
документи за ТЕЛК, самата свидетелка имала здравословни проблеми и допуснала
неволен пропуск да подаде декларацията, който пропуск е отстранен веднага след
установяването му. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност и взаимна връзка,
характеризират деянието и дееца със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат за маловажност
на случая на административно нарушение.
В
обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на
процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде
отменено.
На
основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, който е заплатил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да му
се присъдят.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 1661-F519282/16.12.2019г., издадено от Заместник
директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „ЕТ
В. – П.Т.“ ЕИК *****, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и
чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на П.К.Т. в качеството й на
едноличен търговец с фирма „ЕТ В. – П.Т.“ ЕИК ***** сумата в размер на 100
/сто/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.