Номер 26111.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Белева
Секретар:Стефка О. Тошева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно търговско дело №
20205001000481 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 11, постановено на 6.02.2020 г. по т.д. 144/2018 г. на
Окръжен съд-Хасково, в неговите части, с които е осъдено ЗАД„Д.“АД-гр. С. да заплати на
А. Ю. Е. на основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сума в размер над 20 000 лв. до
50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на 27.07.2017 г.
ПТП, ведно със законната лихва от 4.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
като е отхвърлен искът за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв. като неоснователен,
осъдено е дружеството да заплати по бюджетната сметка на ХОС на основание чл. 78,ал.6 от
ГПК сума в размер на 2 150 лв. – ДТ и разноски, осъдено е дружеството да заплати на
адвокат Р.М. на основание чл. 38,ал.2 от ЗА сума в размер на 1 525 лв.– адвокатско
възнаграждение и е осъден А. Ю. Е. да заплати на дружеството на основание чл. 78,ал.3 от
ГПК сума в размер на 596,66 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. моли решението да бъде отменено като
неправилно в частта му, с която искът на А. Ю. Е. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за размера над 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази разлика от 30 000 лв., както и в частта му за разноските, по съображения,
изложени в жалбата от 10.03.2020 г., като бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството
иск и за размера над 20 000 лв. до 50 000 лв. Като ответник в производството пред окръжния
съд оспорва исковете като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна
въззивната жалба, подадена от А. Ю. Е. по съображения, изложени в писмен отговор от
25.08.2020 г. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред
1
въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.
Жалбоподателят А. Ю. Е. моли решението да бъде отменено като неправилно в
частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за размера над 50 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази разлика от 30 000 лв., както и в частта му за разноските, по съображения, изложени в
насрещната въззивна жалба, подадена на 15.07.2020 г. Като ищец в производството пред
окръжния съд предявява с искова молба от 20.09.2018 г. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
“З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да му заплати сумата 150 000 лв., представляваща дължимо
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и
свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата молба,
настъпили при и в резултат на ПТП на 27.07.2017 г. на път в землището на гр.Л. по вина на
водача Д. В. Д. при управлението от него на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № * **** **,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество (както и да му заплати сумата 670 лв. за причинени имуществени вреди ведно с
лихви, в която част решението на окръжния съд не е обжалвано), което обезщетение се
претендира от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко
от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 4.08.2018 г., на която е
изтекъл тримесечният срок по чл. 496,ал.1 във вр. с ал.3,т.1 от КЗ. Моли да бъде отхвърлена
като неоснователна жалбата, подадена от застрахователното дружество. Не заявява искане за
събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство - адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение
съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че на 27.07.2017 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Ф.Г.“, управляван от Д. В. Д., и на лек
автомобил „М.“, управляван от ищеца А. Ю. Е. , при което е пострадал
ищецът Е.. Не се спори между страните, че виновен за това ПТП водач е Д.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост телесна повреда на ищеца. Не се спори между страните, че
за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното
2
застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено
в копие с исковата молба, получено при дружеството на 4.05.2018 г., като е
претендирано за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв. Безспорно е, че преди датата на подаването на
исковата молба не е било изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение
за причинените му неимуществени вреди. Твърдението на ищецът е, че в
резултат на настъпилото по вида на водача Д.а ПТП са му причинени
уврежданията, посочени в исковата молба – закрито счупване на бедрената
шийка, счупване с изкълчване на главичката на дясната бедрена кост, което
впоследствие е довело до промяна в походката му и той накуцва - и той е
претърпял силни болки и страдания, които продължават и към датата на
подаването на исковата молба. Твърди, че веднага след увреждането е приет в
болница и на 3.08.2017 г. му е била направена операция на тазобедрената
става с поставяне на два винта, бил е изписан на 10.08.2017 г. и му е указано
да не натоварва крака и да ходи с патерици 10 месеца, да провежда
медикаментозно лечение в продължение на една година и да следи общото си
състояние с контролни прегледи и изследвания. Твърди, че все още изпитва
силни болки в областта на травмите, че с големи усилия се придвижва
самостоятелно, че силно е ограничил социалните си контакти поради болката,
дискомфорта и страданията, които изпитва при ходене. Твърди, че ПТП
допълнително е увредило недоброто му здравно състояние, тъй като страда от
дифузен В едноклетъчен нехочкинов лимфом I А кл.ст., поради което с
решение на ТЕЛК му е призната 75% неработоспособност, провел е
химиотерапия и се води на диспансерен отчет, като изживеният стрес, болки
и страдания са влошили общото му състояние, а, както е известно, такива
емоционални изживявания често водят до прогресиране на злокачествените
заболявания. Твърди, че в резултат на ПТП са настъпили промени и в
емоционалната му състояние, станал силно раздразнителен, с честа смяна на
настроенията, изпитва чести приливи на чувство за безпокойство и
притеснение, изпитва неувереност и страх от МПС, към което се добавя и
заниженото му самочувствие, породено от причинения външен дефект, като
той е променил походката си и накуцва. Твърди, че към момента страданията
му продължават, като възстановяването му все още не е приключило, защото
се нуждае от адекватна рехабилитация и продължаващо лечение. Затова
ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение за причинените му
3
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания в размер на 150 000
лв., ведно със законната лихва от датата на изтичането на тримесечния срок
по чл. 496,ал.1 от КЗ за изплащане на обезщетение по неговото искане,
отправено до застрахователя.
С отговора на исковата молба от 30.10.2018 г. ответното
застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по основание и размер. Твърди, че не е установено
процесното ПТП да е причинено поради поведението на застрахования водач
Д., че претендираният размер на обезщетението е необосновано прекомерно
завишен, че видът е размерът на вредите не са установени от ищеца, че
степента на получената от ищеца травма не е възникнала изключително
поради настъпилото ПТП, а следва да се съобрази възрастта на ищеца и
дегенеративните изменения, които настъпват в тази възраст. Оспорва
настъпването на твърдените от ищеца в исковата молба вреди относно
промени в емоционалното му състояние и занижено самочувствие, както и
твърдението на ищеца, че все още изпитва силни болки в областта на
травмите. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а от ЗДвП за
поставяне на обезопасителен колан, поради което счита, че определено от
съда обезщетение следва да бъде намалено наполовина. Твърди още, че
ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат като водач на
МПС, като е управлявал с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост и в случай, че ищецът не е бил нарушил разпоредбите на ЗДвП,
според ответника процесното ПТП нямало да настъпи. Затова заявява, че при
евентуална доказаност на исковите претенции определеното от съда
справедливо обезщетение следва да бъде намалено значително заради
наличието на принос от страна на пострадалия в изложените по-горе аспекти.
Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва относно размера и
началния момент на изчисляването на лихвата.
С допълнителната искова молба от 29.11.2018 г. ищецът поддържа
своите твърдения. Заявява, че наличието на противоправно поведение от
страна на застрахования при ответника водач е установено с представения с
исковата молба констативен протокол за ПТП. Счита, че претендираният
размер на обезщетение не е прекомерно завишен, а е съобразен както с
4
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с
константната съдебна практика по сходни казуси. Посочва, че е ангажирал
доказателства за установяване на нанесените му телесни увреждания, вида и
характера им, дали те са в резултат на злополуката от 27.07.2017 г., какво
лечение е проведено на ищеца и каква е била продължителността на лечебния
и възстановителния период, както и за установяване на твърдените промени в
емоционалното му състояние. Оспорва възражението за съпричиняване като
голословно. Заявява, че претендира за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата, на която е изтекъл
тримесечният срок по чл. 496,ал.1 във вр. с ал.3,т.1 от КЗ, т.е. от 4.08.2018 г.
С подадения на 17.01.2019 г. отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа своите твърдения, възражения и оспорвания, заявени с
отговора на исковата молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е
установено наличието на противоправно деяние от страна на застрахования
при ответника водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата, и
че само на неговото виновно поведение се дължи настъпването на ПТП, както
и е установено реализирането на неимуществени вреди за ищеца в пряка
причинна връзка с противоправното деяние на другия водач. Съдът
преценява, че съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД на ищеца се дължи обезщетение в
размер на 50 000 лв. за причинените от деянието неимуществени вреди, които
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на претърпени
телесни увреждания. За определянето на този размер на обезщетението съдът
взима предвид характера на претърпените телесни увреждания – счупване на
бедрената шийка, закрито, счупване с изкълчване на главичката на дясната
бедрена кост, трайно затруднение в движението на десния крак, което се
дължи на счупването на шийката на бедрената кост, проведеното оперативно
лечение с фиксация на счупването с два винта, което е било свързано с
болнично лечение, обстоятелството, че две години след инцидента
състоянието на крака не е възстановено, налице е вторична артроза в дясната
тазобедрена става и скъсяване на десния крак с 3-4 см., които изменения
според експерта Е. са в пряка причинна връзка с автомобилната травма, водят
до продължаващо затруднение в движението на десния крак, което
затруднение ще продължи за цял живот, без изгледи да бъде преодоляно.
5
Съдът приема, че от възникването на травмата и към момента пострадалият
изпитва болки и страдания с различна интензивност, които ще продължат и в
бъдеще поради трайния характер на настъпилите усложнения артроза и
скъсяване на крака. Съдът намира въз основа на заключението на в.л. Е., че
заболяванията, които ищецът е имал преди травмата, не са повлияли нито
върху развитието на травмата, нито при лечението и протичането на
възстановителния процес, както и обратното, че травмите не са дали
отражение върху здравето на ищеца предвид наличните преди ПТП
заболявания. Съдът преценява, че представената медицинска документация и
заключението на в.л. Е., както и показанията на свидетелката Ю., не
разкриват данни за психотравма, която да е по-голяма от обичайно търпените
страдания във връзка с травмата и оздравителния процес, което би
обусловило определяне на обезщетение в по-висок размер. Съдът посочва, че
съобразява икономическата конюнктура в страната и лимитите за ГО за
релевантния период. Съдът преценява като неоснователни доводите на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца, съответно, за
намаляване на отговорността на застрахователя, тъй като от експертизата е
установено, че следва да се счита, че пострадалият Е. е бил с поставен
предпазен колан, което се подкрепя и от гласните доказателства –
показанията на свидетелката-очевидец Е.а, а освен това вещото лице е
посочило, че при конкретния механизъм получаването на процесната травма
от ищеца не е обвързано с поставянето или непоставянето на предпазния
колан, като съгласно заключението неоснователно е и твърдението на
ответника за движение на ищеца като водач с несъобразена скорост. Съдът
уважава акцесорната претенция за присъждане на лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от 4.08.2018 г. като дата, на която е изтекъл
тримесечния срок за плащане от застрахователя след отправеното от ищеца
на 4.05.2018 г. искане.
С въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е
неправилно в обжалваната част, с която искът за присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди е уважен за размера над 20 000 лв. до
присъдената сума 50 000 лв., защото окръжният съд в нарушение на чл. 52 от
ЗЗД не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка на критериите за
справедливост, изведени от съдебната практика. Твърди, че окръжният съд е
6
надценил търпените от ищеца болки и страдания и е подценил факта, че
възстановителният и оздравителен процес при него е протекъл бързо за
подобен род травма. Твърди, че от изслушаната и приета по делото КСМАТЕ
е установено, че ищецът е допринесъл за получената травма, тъй като не е
спазвал препоръките на лекарите да не натоварва оперирания крак и че по
делото е доказано, че ищецът не е спазвал предписания му режим и че ако го
е бил спазвал, е нямало последствията от получената травма да са в същата
степен, в която са установени. Заявява, че не са били доказани твърдените в
исковата молба тежки травматични увреди и неприключил към момента
оздравителен и възстановителен процес. Заявява, че ищецът не е установил
своето твърдение да е претърпял психични травми. Счита, че присъденото
обезщетение от 50 000 лв. е прекомерно по размер, несъответстващо на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, както
и на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания, респективно, на интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от ищеца, както и не са отчетени конкретната социално-
икономическа обстановка в страната към датата на ПТП, както и средната
работна заплата за страната към този момент. Заявява, че определеният от
съда размер не съответства на приноса от страна на ищеца за настъпване на
процесното ПТП и на вредоносните последици от него. Счита, че съдът е
присъдил прекомерно по размер обезщетение, което не съответства на
характера и степента на доказаните телесни увреждания, а в този смисъл и на
критериите за справедливост, като няма доказани трайни негативни
последици за здравето на ищеца, поради което размерът на обезщетението е
прекомерно завишен. Счита, че съдът е следвало да приеме наличие на
съпричиняване от страна на ищеца, защото от представените към исковата
молба документи (протокол за оглед на местопроизшествие, скица и
фотоалбум, протоколи за разпити на свидетели, авто-техническа експертиза)
и от свидетелските показания на самия водач е видно, че ищецът е управлявал
своя автомобил на включени дълги светлини и така в нарушение на чл.
70,ал.2,т.1 от ЗДвП е заслепил застрахования в дружеството водач, с което е
станал пряка непосредствена, основна причина за настъпване на процесното
ПТП. Счита, че водачът на застрахованото в ответното дружество МПС не е
извършил нарушение на правилата на ЗДвП, което да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на процесното ПТП и вредите от
7
него по отношение на ищеца.
С подадената насрещна въззивна жалба жалбоподателят Е. твърди, че
решението на окръжния съд е неправилно в обжалваната част, с която
предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за размера над 50 000 лв. до 80 000 лв. Посочва, че в
съдебно заседание на 21.01.2020 г. по НОХД №32/2020 г. на РС-Свиленград,
след обявяване на процесния спор за решаване, е одобрено от съда
споразумение между Районната прокуратура и подсъдимия Д. В. Д., с което
той е признат за виновен за това, че на 27.07.2017 г. в землището на гр.Л. при
управлението на МПС лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ******** е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 16,ал.1,т.1 от ЗДвП, като навлязъл в
лентата на насрещно движещия се лек автомобил „М.“ с рег. № *******, и чл.
20,ал.2 от ЗДвП, - в резултат на което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице – на А. Ю. Е. , изразяваща се в
счупване на бедрената шийка, закрито счупване с изкълчване на дясна
бедрена кост, причинило трайно затруднение в движението на десния крак,
престъпление по чл. 343,ал.3,предл.3,б.“а“,предл.2, вр. чл. 342,ал.1,предл.3 от
НК. Счита, че правилно окръжният съд е приел, че в резултат на ПТП ищецът
е получил телесни наранявания, които са в пряка причинно-следствена връзка
с произшествието, но неправилно е приел, че обезщетение в размер на 50 000
лв. ще репарира в пълен обем всички претърпени от ищеца неимуществени
вреди. Счита, че съдът не е съобразил в достатъчна степен вида и характера
на телесните наранявания на ищеца, претърпените от него болки и страдания,
трайната инвалидизация и съпътстващите изключително негативни
емоционални преживявания и състояния, които е претърпял и претърпява да
търпи. Посочва, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил закрито
счупване на бедрената шийка и счупване с изкълчване на главичката на
дясната бедрена кост, но съдът при определяне на размера на обезщетението
не е взел предвид дадените разяснения от вещото лице Е., че счупването на
бедрената шийка е протекло с разкъсване на артерията, която храни ябълката,
което е довело до некроза на ябълката, деформация, артроза и прогресивно
скъсяване на крака, което до момента е достигнало до 3-4 см. Заявява, че
съдът не е взел предвид и казаното от експерта, че ищецът е следвало да не
натоварва оперирания крак в продължение на 10 месеца, което означава да не
8
ходи и да бъде обездвижен за този период от време и да спазва постелен
режим. Счита, че в обжалвания съдебен акт съдът не е съобразил и
претърпените болки и страдания от ищеца, тъй като според вещото лице
предвид сложността на травмата ищецът е изпитвал болки от възникването на
травмата до момента, като болките са били най-силни непосредствено след
травмата до извършената му операция и непосредствено след нея, а след това
болките са с променлив интензитет, но същественото е, че те са с постоянен
характер, като ищецът ги изпитва и към момента и ще продължи да ги
изпитва и в бъдеще, защото според вещото лице фрактурата при ищеца
дефектира все повече с времето, ставата става все по-ригидна и болката ще
прогресира. Счита, че окръжният съд при определяне на размера на
обезщетението не е взел предвид и какви са последиците за ищеца от тази
травма за вбъдеще. Заявява, че при ищецът е налице затруднено придвижване
предвид тежките фрактури, скъсаната артерия и скъсяването на крака с до 4
см. до момента, което затруднение в походката е необратимо, за цял живот и е
възможно с времето да става все по-тежко и болезнено. Заявява, че към
момента ищецът е с накуцваща походка, което не е споменато никъде в
съдебния акт. Посочва, че според вещото лице за вбъдеще при ищеца могат
да настъпят още редица усложнения – да се скъси кракът и това скъсяване да
стане до 7 см., което ще доведе до осакатяване и необходимост от
ортопедични обувки, а вторичната артроза да се усложни, възможно е да бъде
повторно опериран и да му бъде сменена ставата. Заявява, че окръжният съд
не е обсъдил и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелката
В. Ю., майка на ищеца, която има преки и обективни наблюдения върху
процеса на лечение и възстановяване и настоящото здравословно състояние
на ищеца и която е установила, че ищецът е търпял силни болки и страдания
в период от три седмици, докато е бил в болница, болките са продължили
след изписването му за домашно лечение, не е могъл да става и се е налагало
да ползва чужда помощ, свидетелката го е обслужвала с месеци, ищецът не е
могъл да ползва тоалетния стол, едва след седмия месец след операцията е
започнал да прави опити да ходи, процеса на раздвижване бил труден и
болезнен, ищецът често е падал, ползвал е патерици и трудно се е
придвижвал, дори и с патерици е имал нужда от помощ, след инцидента
станал неспокоен, нервен, агресивен. Посочва, че свидетелските показания се
припокриват и от медицинската експертиза и обясненията на вещото лице д-р
9
Е.. Посочва, че инцидентът се е отразил и на трудоспособността на ищеца,
той според свидетелката Ю. е работил преди катастрофата като общ работник
и на тирове, но след инцидента работодателите му го търсят, но той не може
да работи, неспособен е в резултат на получените процесни наранявания.
Заявява, че неоснователно решаващият съд е приел, че ищецът следва да
докаже болки и страдания по-интензивни от обичайните, за да бъдат взети
предвид и да бъдат обезщетени, който извод на съда води до един
несправедлив съдебен акт и определено обезщетение в размер в пъти по-
нисък от дължимия. Заявява, че съдът не е взел предвид още трайната
инвалидизация на ищеца, доказана с приетото по делото експертно решение
на ТЕЛК и невъзможността му да полага труд, като при определяне на
обезщетението съдът не е обсъдил и младата възраст на ищеца – ** години.
Счита, че размерът на обезщетението е крайно занижен с оглед на вида, броя
и характера на получените травматични увреждания, продължителността и
интензитета на търпените болки и страдания, битовите неудобства,
последиците за здравето на пострадалия за в бъдеще, както и не е съобразен с
пълния обем на причинените вреди на ищеца и настъпилите усложнения,
младата възраст на пострадалия и това, че е трайно нетрудоспособен и
инвалидизиран. Заявява, че болките и страданията, които ищецът е претърпял
и продължава да търпи в резултат на преживяната злополука, стресът, който е
преживял както от самия инцидент, така и от проведеното лечение, това, че е
станал раздразнителен, нервен и агресивен, са обстоятелства, които имат
отражение върху начина му на живот, който след инцидента е изцяло
променен, и са релевантни за размера на застрахователното обезщетение,
поради което е следвало да бъдат обсъдени от окръжния съд. Счита, че в
случая справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди,
изразяващи се в претърпени и продължаващи болки и страдания, е 80 000 лв.,
като се отчитат всички травматични увреждания и усложнения от тях.
Заявява, че не е налице твърдяното от ответника съпричиняване и че са
неоснователни изложените във въззивната жалба твърдения, че ищецът е
допринесъл за настъпването на ПТП, като е управлявал своя автомобил с
включени дълги светлини, с което е заслепил застрахования в ответното
дружество водач, което да е пряка и непосредствена причина за ПТП, защото
това твърдение се опровергава с одобреното от наказателния съд
споразумение, от което е видно, че вина за процесното събитие има
10
единствено водача Д., който е допуснал съществени нарушения на ЗДвП.
С отговора на въззивната жалба, подадена от Е., ответното по нея
застрахователно дружество оспорва твърденията във въззивната жалба
относно състоянието на пострадалия Е. и получените от него травми. Заявява,
че от приетото по делото заключение на КСМАТЕ е установено, че
причините за настъпилите усложнения на получените от процесното ПТП
травми е именно личното поведение на Е.. Заявява, че в хода на съдебното
дирене е установено, че ищецът не е спазвал предписания му режим, както и
че ако беше спазвал лекарските предписания последствията от получената
травма е нямало да са в същата степен, което поведение на Е. е в пряка и
непосредствена връзка с продължителността на оздравителния процес.
Оспорва и твърдението, че травмите не са преодолени и че оздравителният
процес не е приключил към момента. Заявява, че оплакването, че съдът не е
обсъдил гласните доказателства, е неоснователно, тъй като показанията като
свидетел на майката на ищеца са преценени от съда съобразно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК и съдът ги е разгледал с оглед роднинската връзка
съобразно всички други доказателства по делото. Заявява, че са
неоснователни твърденията на наличието на психически травми, защото
липсват доказателства във връзка с наличието на някакво психическо
заболяване и няма данни ищецът да е посещавал лекар-специалист
психиатър/психолог, да са му изписвани допълнителни медикаменти за
лечение, да е приемал лекарствени продукти, които да му помогнат с
изпитван страх и стрес. Отново заявява тезата си за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца, изразена в подадената от дружеството
въззивна жалба. Заявява, че окръжният съд неправилно е определил размера
на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Безспорно е, че ищецът е отправил до
ответника писмена претенция за заплащане на обезщетение в размер на
150 000 лв., която той е получил на 4.05.2018 г., и че плащане на обезщетение
не е извършено, поради което съгласно чл. 498,ал.3 от КЗ ищецът е предявил
претенцията си пред съда с исковата молба от 20.09.2018 г. Съгласно
11
разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на използването на МПС по време на движение, включително
неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане и лихвите по чл.
429,ал.2,т.2 от КЗ. Съгласно нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл.
429,ал.3 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в
това застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3, а именно лихвите за забава на застрахования по ал.2,т.2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума, като в този случай от застрахователя са
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430,ал.1,т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Ищецът А. Е. е лице, пострадало при ПТП на 27.07.2017 г., което е
причинено виновно от водача Д. Д. при управлението от него на лек
автомобил „Ф.Г.“. Към момента на подаването на исковата молба в съда на
20.09.2018 г. е нямало приключило наказателно производство срещу водача
Д.. Видно от представения от ищеца в копие с исковата молба констативен
протокол за ПТП на 27.07.2017 г. с пострадали лица, като обстоятелства и
причини за ПТП е посочено, че водачът Д. В. губи контрол над МПС и
навлиза в лентата за насрещно движещи се МПС, вследствие на което удря
челно движения се насреща лек автомобил „М. ****“, както и е посочено, че
на водача Д. е изготвен акт за установяване на административно нарушение.
Видно от акта за установяване на административно нарушение №
282582/27.07.2017 г. (л.80 от досието на делото на ОС), приет в копие в
съдебното заседание на окръжния съд на 18.03.2019 г., той е съставен против
12
Д. за това, че при управлението на посочения лек автомобил губи контрол над
МПС, навлиза в лентата за насрещно движещи се МПС, вследствие на което
удря челно движения се насреща лек автомобил с водач Е., с което виновно е
нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството, че ПТП е причинено виновно
именно от водача Д. е установено и в наказателното производство по НОХД
№ 32/2020 г. на РС-Свиленград, видно от приетия в съдебното заседание на
апелативния съд на 28.10.2020 г. в копие протокол от съдебно заседание на
21.01.2020 г., представен от жалбоподателя Е. с неговата въззивна жалба,
съгласно който наказателното производство е приключило със споразумение,
одобрено от съда, като подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на
27.07.2017 г. при управление на ВПС лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ ********
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16,ал.1,т.1 от ЗДвП, като
навлязъл в лентата на насрещно движещия се лек автомобил „М. ****“ с рег.
№ *******, и чл. 20,ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на А. Ю.
Е. , на В. М. А.ова и на Г. В. И., като за А. Ю. Е. тя се изразява в счупване на
бедрената шийка, закрито и счупване с изкълчване на дясна бедрена кост,
причинили трайно затруднение в движението на десния крак, поради което на
Д. е наложено наказание. Безспорно е, че е била сключена именно с ответното
дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
отговорността на водача Д. за причинени вреди при управлението на това
МПС. Механизма на ПТП и уврежданията на ищеца са установени с приетата
по делото от окръжния съд в съдебното заседание на 20.01.2020 г. комплексна
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, изготвена на
10.01.2020 г. от вещите лица инж. Н. А. и д-р Х. Е.. Видно от това
заключение, произшествието е станало на прав участък, след преодоляване на
десен завой с голям радиус по необясними от техническа гледна точка
причини водачът Д. е предприел изпълнение на маневра „отклонение наляво“
с навлизане в лентата за насрещно движение в момент, когато по нея се е
движил лек автомобил „М.“, управляван от ищеца Е., при възприемане на
опасността водачът Е. е предприел изпълнение на маневра „отклонение
надясно“ спрямо посоката му на движение, с навлизане в зоната на левия
банкет, скоростта на управлявания от Д. автомобил непосредствено преди
произшествието е определена на 84,2 км/ч, а на управлявания от Е. лек
автомобил– на 56,6 км/ч, скоростта на движене на лекия автомобил,
13
управляван от Д., непосредствено преди произшествието не е съобразена с
видимостта към момента на произшествието при конкретната пътна
обстановка и осветеността на пътя от фаровете му на къси светлини, Д. е имал
техническа възможност да възприеме насрещно движещия се лек автомобил
„М.“ и позиционирането му по широчина на платното за движение на
осветеността от фаровете му и да следи поведението му и да предотврати
произшествието, като запази движението на автомобила в собствената си
лента на движение. Видно от същото заключение, направено е обосновано
предположение, че водачът Е. в момента на процесното ПТП е бил с поставен
предпазен колан, като за конкретната травма наличието или липсата на
предпазен колан няма практическо значение. Видно от заключението, Е. е
получил увреждания счупване на бедрената шийка, закрито, счупване с
изкълчване на главичката на дясната бедрена кост, причинено е трайно
затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл. 129 от НК, което
се дължи на счупването на шийката на бедрената кост, две години след
инцидента състоянието на крака не е възстановено, напротив, налице е
вторична артроза в дясната тазобедрена става и скъсяване на десния крак с 3-
4 см., тези изменения, които са в пряка причинна връзка с автомобилната
травма, водят до продължаващо затруднение в движението на десния крак,
това затруднение ще продължи за цял живот, без изгледи да бъде преодоляно,
от възникването на травмата и до момента пострадалият изпитва болки и
страдания с различна интензивност, болките и страданията ще продължат и в
бъдеще поради трайния характер на настъпилите усложнения, артроза и
скъсяване на крака, проведено е оперативно лечение с фиксация на
счупването с два винта, винтовете не са извадени. Видно от същото
заключение, пострадалият Е. страда от неинсулиново зависим захарен диабет
и от злокачествено заболяване на кръвта, известно като Не Хочкинов
лимфом, и двете заболявания нямат отношение към травмата и нейното
протичане, няма данни да са повлияли неблагоприятно развитието на
травмата и обратно, травмата да е утежнила тяхното протичане. В съдебното
заседание на окръжния съд на 20.01.2020 г. при изслушването на
заключението на експертите вещото лице д-р Е. посочва, че счупването на
шийката протича задължително с разкъсване на артерията, която храни
ябълката и започва некроза на ябълката, деформация, артроза и прогресивно
скъсяване на крака, което в случая е стигнало до 3-4 см., необратимо е и за
14
цял живот е затруднението, което се поражда от тази поредица на травма с
усложнения, теоретически е възможно във времето да се усложни с
изменение в гръбнака, защото ходи с накуцваща походка и трябва да
компенсира с ортопедични обувки, най-лошото, което може да се случи в
бъдеще, е да се скъси кракът с още 3-4 см. и станат ли 7 см. влиза в
категорията осакатяване, още не е осакатен обаче, това са възможностите и
трябва да ходи с ортопедични средства, това е причината за накуцващата
походка при ищеца, за вторичната артроза може да се сложи изкуствена
става, нищо друго не може да се направи, при тези травми възстановяване
няма, лечението включва два варианта, веднага да се сложи изкуствена става,
което е по-скъпо, но в Б. пациентът плаща цената на протезата, не я плаща
Касата и хората не могат да си позволят скъпи и хубави протези, или
компромиса с винтовете, навиване на винтове, за да се фиксира шийката с два
винта, тя вече е счупена и я фиксират така, че да няма раздвижване, да има
някаква консолидация и да избегнат мастната емболия и другите усложнения,
но вече е скъсана артерията необратимо и не се храни главата нагоре, с
времето тя дефектира все повече и е въпрос на възможности и лична воля да
отиде да се протезира, но няма отърване, това са болки, ставата става все по-
ригидна, стига до контрактури плюс куцането, фрактурата е много неприятна,
болките са възникнали към момента, опериран е и до известна степен болките
са успокоени, болката възниква и прогресивно се развива заради тези
усложнения, ищецът минимум 10 месеца не трябва да натоварва оперирания
крак, защото ще размести винтовете, което не означава, че 10 месеца той е
имал по-интензивни болки и страдания, ако спазва режим, няма да е толкова
неприятно, ако пазите и не използвате единия си крак това влошава
качеството ви на живот и най-малкият проблем е болката, има хапчета за
болка, докато за влошено качество на живота лекарство няма, на ищеца могат
да му извадят двата винта, могат и да не ги извадят, преценката е на
лекуващия лекар и със съгласието на ищеца съобразно състоянието му, трябва
да го снимат и ако има консолидация и ако няма риск за рефрактуриране на
това място, но костта не се храни, т.е. там е с тежка остеопороза вече и
единственото спасение е изкуствена става, операцията за смяна на ставата е
една сравнително тежка операция, има опасност от инфекция, което пак ще
доведе до изваждане на ставата и до нейната смяна, от медицинската
документация по делото няма данни ищецът да е провеждал рехабилитация.
15
На въпроса на пълномощника на ответното дружество дали е възможно
евентуално натоварване в този 10-месечен срок и неспазване на лекарските
препоръки да доведе до по-тежко протичане на възстановителния процес при
ищеца вещото лице д-р Е. отговаря с не, разкъсана е артерията и както иска да
го държи този крак, той вече не храни нагоре ябълката, това е обективната
находка, обективна последица и тя не зависи от това дали този крак 10 месеца
е натоварван, да ходи. В същото съдебно заседание вещото лице А. посочва,
че единствено водачът Д. твърди, че лекият автомобил, управляван от ищеца
Е., е бил с включени фарове на дълги светлини, по делото няма данни за
включени дълги светлини на автомобила на ищеца. Видно от показанията на
свидетеля Д. В. Д., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
18.03.2019 г., при десния завой в Л. изведнъж пред него светнали дълги
светлини, той премигнал на другата кола да махне дългите светлини,
насрещният автомобил продължил да кара на дълги светлини и от там не
помни нищо. Видно от показанията на свидетелката В. И. Ю., майка на
ищеца, разпитана също в съдебното заседание на окръжния съд на 18.03.2019
г., след катастрофата закарали сина й в болницата, от там в Х. и от там в П., 5
часа продължила операцията, неговите страдания са много големи, не можел
да ходи, бил в болница около 3 седмици, в тазовата част бил ударен,
направили му операция в П. и му направили дупка, за да му изтеглят крака,
след прибирането му в къщи свидетелката се грижела за него, той сам не
можел да се обслужва, не можел да стане, взели от социалните количка, но не
можел да обслужва нуждите си, не можел да стане, това било с месеци, към
седмия месец започнал с патерици да ходи, да пада и да става, оплаква се в
момента от непоносими болки, казали му, че му предстои голяма операция да
му сменят ставата, станал много нервен, буйствал, преди катастрофата отивал
на работа, а сега не може, работел на частно като общ работник и при
тировете, след катастрофата го викат на работа, но не може да ходи, сега само
кракът и кръстът го болят и още куца, като проходил с патерици, той не
можел да се държи на краката и му помагали да се изправи на краката си,
защото болките били непоносими, само един-два пъти паднал при опита да се
изправи с патериците. Видно от показанията на свидетелката П. В. Е.а,
съпруга на ищеца, разпитана също в съдебното заседание на окръжния съд на
18.03.2019 г., съпругът й карал колата на 27.07.2017 г., отсреща дошла кола,
на която светел само единият фар, те помислили, че идва колело, но после
16
светнал и другият фар и колата навлязла в тяхното платно, съпругът й
премигнал на другия водач два-три пъти, но шофьорът отсреща не се осъзнал,
с много силна скорост минал в тяхното платно и ги ударил челно, мъжът й
бил с предпазен колан, когато видял, че другата кола навлиза в тяхното
платно, намалил скоростта и завил максимално надясно, само една линейка
дошла и отвела момичето от другата кола, което било бременно, мъжът й
преотстъпил линейката на нея, от болки и страдания мъжът й паднал на
земята в безсъзнание.
Установява се следователно от заключението на експертите, че е
неоснователно възражението на ответника ищецът да не е бил с поставен
предпазен колан и да е управлявал с превишена или несъобразена с пътните
условия скорост и така да е допринесъл за настъпилите при ПТП увреждания.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество доводи в тази насока
не са изложени, но се заявява, че окръжният съд е следвало да приеме
наличие на съпричиняване от страна на ищеца, тъй като водачът Д. не е имал
изключителна вина за настъпване на процесното ПТП, защото водачът Е.
управлявал автомобила с включени дълги светлини. Такова твърдение,
съответно, възражение за съпричиняване на това основание, обаче в
производството пред първата инстанция ответникът не е заявил. Следва при
тези обстоятелства да се посочи, че според жалбоподателя е видно от
представените към исковата молба документи (протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум към него, протоколи за разпити на
свидетели, авто-техническа експертиза), както и от показанията на водача Д.,
че водачът Е. е управлявал автомобила на включени дълги светлини в
нарушение на чл. 70,ал.2,т.1 от ЗДвП и е заслепил водача Д.. Твърдението на
дружеството-жалбоподател за наличие както към исковата молба, така и
въобще по делото на посочените, а и на други документи, които да съдържат
констатация, че водачът Е. е управлявал автомобила на дълги светлини, обаче
е невярно. В нито един от наличните по делото документи, както и в
заключението на експертизата или в обясненията на експерта А. няма такава
констатация. Към исковата молба няма представени нито протокол за оглед
на местопроизшествие, нито скица и фотоалбум към него, нито протоколи за
разпити на свидетели, нито авто-техническа експертиза, тъй като при
подаването на исковата молба няма данни наказателно производство срещу Д.
17
да е започнало. Данни за наличие на наказателно производство против Д. по
делото постъпват едва с писмото на РУ С. с вх. № 1533/13.02.2019 г. (л.78 от
досието на делото на ОС), прието в съдебното заседание на окръжния съд на
18.03.2019 г., в което писмо е посочено, че във връзка с настъпилото ПТП на
27.07.2017 г. в РУ-С. е образувано ДП № 351/27.07.2017 г. по описа на РУ С.
срещу неизвестен извършител, което към онзи момент все още е било на
производство и се е намирало в РУ С., като с писмото е изпратено само копие
от акта за установяване на административно нарушение, чието съдържание че
посочено по-горе. Единствено свидетелят Д. заявява пред съда наличието на
такова обстоятелство, но неговите показания не могат да бъдат приети за
достоверни, тъй като не са подкрепени от други доказателство и следва да се
отчете, че към момента на депозиране на показанията на 18.03.2019 г. срещу
него е провеждано наказателно производство в досъдебна фаза и той има
интерес да изгражда и поддържа своя защитна теза,която с оглед на
доказателствата по настоящото дело е очевидно неоснователна. Установява се
следователно, че ПТП на 27.07.2017 г. е причинено само вследствие на
поведението и по вина на водача Д., застрахован относно неговата гражданска
отговорност при ответното дружество, като ищецът Е. като водач не е
допуснал посоченото във въззивната жалба на застрахователя нарушение,
съответно, той не е съпричинил произшествието и настъпилите за него вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия ищец болки, страдания и
неудобства. В случая на ищеца са причинени тежки и много болезнени
физически увреди, а именно счупване на бедрена шийка, закрито и счупване с
изкълчване на главичката на дясната бедрена кост. При определянето на
обезщетението съдът следва да вземе предвид именно броя и вида на
телесните повреди. Установява се от заключението на експертизата и от
обясненията на вещото лице д-р Е., както и от показанията на свидетелката В.
Ю., майка на ищеца, че причинените на ищеца тежки увреждания, които
представляват средна телесна повреда, с оглед на своето естество са му
причинили силни болки и мъчителни затруднения във физически и битов
план за значителен период от време. Тези гласни доказателства, макар и
дадени от майката на ищеца, преценени в съвкупност с констатациите на
18
експерта са достоверни, непосредствени и следва да бъдат съобразени.
Установява се от тези доказателства, че ищецът е бил опериран в болница,
престоят там бил около 3 седмици, след това ищецът продължил да се
възстановява в дома си, не можел да се обслужва сам, не можел да стане, не
можел да ходи, едва към седмия месец започнал да ходи с патерици, болките
били непоносими, две години след инцидента състоянието на десния му крак
не е възстановено, напротив, налице е вторична артроза в дясната
тазобедрена става и скъсяване на десния крак с 3-4 см., тези изменения са в
пряка причинна връзка с автомобилната травма и водят до продължаващо
затруднение в движението на десния крак, това затруднение ще продължи цял
живот без изгледи да бъде преодоляно, от възникване на травмата
пострадалият изпитва болки и страдания с различна интензивност, те ще
продължат и в бъдеще поради трайния характер на настъпилите усложнения,
артроза и скъсяване на крака. Установява се, че ищецът се е възстановявал от
получените увреждания дълго и продължително, но възстановяване на
физическото му състояние в предишния, преди катастрофата, вид не е
настъпило и е невъзможно да настъпи, а прогнозите са неблагоприятни,
сочещи на влошаване на неговото състояние и на продължаване на болките и
в бъдеще. Неоснователно е затова оплакването на дружеството-жалбоподател
в неговата въззивна жалба, че не са доказани твърдените в исковата молба
тежки травматични увреди и неприключил и към момента оздравителен и
възстановителен процес. Обстоятелството, че ищецът в един изключително
дълъг период от около 7 до 10 месеца въобще не е могъл да ходи, несъмнено
му е причинило сериозен дискомфорт, променило е начина му живот,
ежедневието му, влошило е качеството му на живот. Невярно е затова
твърдението на дружеството-жалбоподателя във въззивната му жалба, че в
случая възстановителният и оздравителен процес при ищеца е протекъл
бързо за подобен род травми. Няма данни, нито доказателства ищецът със
своето поведение да е допринесъл за получената травма, тъй като не е спазвал
препоръките на лекарите да не натоварва оперирания крак, поради което това
твърдение на дружеството-жалбоподател във въззивната му жалба е очевидно
неоснователно. Невярно е посоченото в тази жалба, че по делото се доказало,
че ищецът не е спазвал предписания му режим и че ако го е спазвал е нямало
последствията от получената травма да са в същата степен, в която са
установени. Както изрично е посочило вещото лице д-р Е. в съдебното
19
заседание на окръжния съд на 20.01.2020 г. при отговора на въпроса на
пълномощника на ответното дружество дали е възможно евентуално
натоварване в този 10-месечен срок и неспазване на лекарските препоръки да
доведе до по-тежко протичане на възстановителния процес при ищеца вещото
лице д-р Е. отговаря ясно и категорично с „не“, след което обяснява, че е
разкъсана артерията и както ищецът да го държи този крак, той вече не храни
нагоре ябълката, това е обективната находка, обективна последица и тя не
зависи от това дали този крак 10 месеца е натоварван, да ходи. Ищецът Е. е
роден през **** г. и към момента на ПТП е бил на ** години, мъж на средна
възраст, активен, семеен, работещ с оглед възможностите (негови и с оглед
предлагана работа), като тази възраст несъмнено е фактор, благоприятстващ
възстановяването му, а не фактор, способстващ за по-трудно негово
възстановяване. Видно от показанията на свидетелката Ю., неговата майка,
преди катастрофата той е работел на частно, но след това не е можел, не е бил
в състояние да работи. С оглед на данните от заключението на вещото лице д-
р Е. и от неговите обяснения, поради здравословното състоянието на ищеца,
което е резултат от травмите от ПТП, към момента и възможността за негово
влошаване няма основание да се приеме наличие на перспектива ищецът да
може занапред да работи така, както е работил преди увреждането, което
означава, че ищецът няма да може да се издържа с осъществяване на труда,
който е полагал преди катастрофата. Като се отчете влошеното здравословно
състояние на ищеца преди катастрофата, видно от представеното с исковата
молба решение на ТЕЛК (определена на 16.06.2017 г. 75% трайно намалена
работоспособност за заболяване от 12.09.2013 г. с диагноза дифузен
нехочкинов лимфом), което обаче нито е повлияло на процеса на
възстановяването му след нея, нито тя е довела до влошаване на развитието
на това заболяване с оглед експертизата от в.л.д-р Е., настъпилите вследствие
на увреждането здравословни последици на практика лишават ищеца от
възможността да работи, защото той вече не може да полага труда, който е
имал възможност да полага преди ПТП. Несъмнено е, че един толкова
продължителен и болезнен процес на възстановяване след операцията от 10
месеца, както и обстоятелството, че болките продължават и че ищецът, който
понастоящем е на 44 години, вече поради скъсяването на крака с 3-4 см.,
което е необратимо и с възможност да продължи, ходи накуцвайки и не може
да работи както преди увреждането, поради което трайно и необратимо е
20
променен изцяло начина му на живот, се е отразило тежко и на
емоционалното и психологично състояние на ищеца, поради което следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелката Ю., майка на ищеца, че той е
станал много нервен. Обстоятелството, че ищецът не е потърсил
психологична помощ или че не е провел медикаментозно лечение, следва да
бъде отчетено в аспект, че при ищеца не е настъпило увреждане и на
психиката с развитие на психични болестни състояния вследствие на
инцидента, но твърдените в исковата молба промени в неговото емоционално
състояние – силно раздразнение, честа смяна на настроенията, чести приливи
на чувство за безпокойство и притеснение, неувереност и страх от МПС,
занижено самочувствие от външния дефект промяна на походката с накуцване
– са настъпили и следва да бъдат отчетени също при определянето на размера
на обезщетението за неимуществените вреди.
Общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежки и
продължителни страдания да бъдат обезщетени надлежно, с определяне на
обезщетението в значим размер. Съгласно нормата на чл. 492,т.1 от КЗ
минималната застрахователна сума (лимита на отговорност) на
застрахователя за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане е
10 420 000 лв. за едно събитие и с оглед на икономическата конюнктура в
страната няма основания да се приеме, че обезщетението следва да бъде в
нисък размер. Взимайки предвид характера на деянието (нарушение на
правилата за движение, при което е причинен удар по вина на водача на
другото МПС, в автомобила, чийто водач е ищецът, и причиняване на тежки
физически увреждания на пострадалия под формата на средна телесна
повреда), степента на увреждането (причинени силни физически болки и
страдания и обездвижване за период от около 7 до 10 месец, постепенно,
трудно и болезнено раздвижване след седмия месец, възстановяване на
ходенето трудно и мъчително, продължаващи болки, ненастъпило и до
момента пълно възстановяване на движението на десния крак, скъсяване на
крака с 3-4 см., накуцване), последиците от деянието (силни болки,
обездвижване, сериозен дискомфорт, невъзможност за самостоятелно
обслужване в период от около 7 месеца, невъзможност за полагане на труд,
значително влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца,
понастоящем на 44 години, към момента на ПТП на ** години), следва да се
21
приеме, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
ищеца в размер на 80 000 лв. Неоснователно е следователно оплакването на
жалбоподателя застрахователно дружество, че определеният от окръжния съд
размер от 50 000 лв. не е справедлив, а е завишен за размера над 20 000 лв. до
50 000 лв., основателно е оплакването на жалбоподателя-ищец, че така
определеният размер не е справедлив, защото е занижен за размера над 50 000
лв. до 80 000 лв. Установява се следователно, че въззивната жалба, подадена
от жалбоподателя “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. е неоснователна, а въззивната
жалба, подадена от жалбоподателя Е., е основателна. Решението на окръжния
съд следва да бъде потвърдено в обжалваната от дружеството-жалбоподател
негова част, с която искът е уважен за сумата над 20 000 лв. до 50 000 лв., и да
бъде отменено в частта му, обжалвана от жалбоподателя Е., с която искът е
отхвърлен за размера над 50 000 лв. до 80 000 лв., като му се присъди
обезщетение в размер и на тези 30 000 лв.
Изменението на решението на окръжния съд относно присъдената сума
определя необходимостта от изменение и относно присъдените от окръжния
съд суми за разноските. Съгласно чл. 78,ал.6 от ГПК ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
апелативния съд (освен вече присъдената сума 2 150 лв. с решението на
окръжния съд, в която му част то ще бъде потвърдено) сумата 1 200 лв. за ДТ
върху увеличения с 30 000 лв. размер на присъденото обезщетение. Съгласно
чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът дължи да заплати на ответника не присъдената по
съразмерност сума за разноски 596,66 лв. (от която 298,66 лв. по
съразмерност за отхвърлената част от иска и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), а сумата 540,93 лв. (от която 240,93 лв. по съразмерност за
отхвърлената част от иска и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение),
поради което решението в тази му част относно присъждането на сумата над
540,93 лв. до 596,66 лв. следва да бъде отменено. Решението следва да бъде
потвърдено в частта му, с която с оглед нормата на чл. 78,ал.1 от ГПК и
съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА ответникът е осъден да заплати на адвокат Р.М.
като пълномощник на ищеца Е. сумата 1 525 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Относно претенциите на страните за присъждане на разноски за
въззивното производство с оглед резултата от него се установява, че такива
22
не се дължат на жалбоподателя “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С., а се дължат на
жалбоподателя Е.. Разноски не се дължат на жалбоподателя
“З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С., защото подадената от него жалба е изцяло
неоснователна, а подадената от Е. въззивна жалба е изцяло основателна. На
жалбоподателя Е. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, но тъй като защитата му е осъществена от пълномощника му
адвокат М. по реда на чл. 38,ал.2 от ГПК, то възнаграждението следва сега да
се присъди на адвоката. Съгласно чл. 7,ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при заявения от
жалбоподателя Е. с неговата въззивна жалба интерес в размер на 30 000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 430 лв. и за
защитата му при заявения с въззивната жалба на застрахователя интерес от
30 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е също в размер на 1 430
лв., следователно общо минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 2 860 лв. Съгласно чл. 78,ал.6 от ГПК застрахователят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на апелативния съд дължимата държавна такса за
въззивното производство по подадената от Е. насрещна въззивна жалба в
размер на 600 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11, постановено на 6.02.2020 г. по т.д. 144/2018 г. на
Окръжен съд-Хасково, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
отхвърлен предявеният от А. Ю. Е. против “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. иск за
присъждане на сумата над 50 000 лв. до 80 000 лв. като главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило
на 27.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху разликата над 50 000
лв. до 80 000 лв. от 4.08.2018 г. г. до окончателното изплащане на вземането,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С., ЕИК *********, с адрес гр.С.,
**** да заплати на А. Ю. Е. , ЕГН **********, от гр. С., **** и сумата над
50 000 лв. до 80 000 лв. (т.е. още 30 000 лв. над присъдената от окръжния съд
сума) - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
23
вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат от получените
увреждания счупване на бедрената шийка, закрито, счупване с изкълчване на
главичката на дясната бедрена кост, настъпили при ПТП на 27.07.2017 г. на
първокласен път I-8 в землището на гр.Л., причинено от Д. В. Д. при
управление на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ********, ведно със законната
лихва и върху разликата от 30 000 лв. от 4.08.2018 г. до изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 11, постановено на 6.02.2020 г. по т.д. 144/2018 г.
на Окръжен съд-Хасково, И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
осъден А. Ю. Е. да заплати на “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. сумата над 540,93 лв.
до 596,66 лв. за разноски по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11, постановено на 6.02.2020 г. по т.д.
144/2018 г. на Окръжен съд-Хасково, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е осъдено “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати на А. Ю. Е. на
основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сума в размер над 20 000 лв. до
50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на
27.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва от 4.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, осъдено е дружеството да заплати по
бюджетната сметка на ХОС на основание чл. 78,ал.6 от ГПК сума в размер на
2 150 лв. – ДТ и разноски, осъдено е дружеството да заплати на адвокат Р.М.
на основание чл. 38,ал.2 от ЗА сума в размер на 1 525 лв.– адвокатско
възнаграждение и е осъден А. Ю. Е. да заплати на дружеството на основание
чл. 78,ал.3 от ГПК сума в размер на 540,93 лв. – разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати съгласно чл. 78,ал.6 от
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен
съд-Пловдив общо сумата 1 800 лв., от която 1 200 лв. увеличен размер на
дължима с оглед резултата от въззивното обжалване държавна такса за
производството по спора пред окръжния съд и 600 лв. дължима държавна
такса за производството пред апелативния съд по спора по подадената от А.
Е. насрещна въззивна жалба.
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“АД-гр. С. да заплати на адвокат Р. И. М. от
АК-С., личен номер ********** с адрес гр. С., **** сумата 2 860 лв. -
възнаграждение за осъществената от нея защита пред апелативния съд на А.
24
Ю. Е. като жалбоподател и като ответник по въззивната жалба на
дружеството, съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен Софияд – гр. София с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25