Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов
в.гр.д. № 16943/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 25.10.2019 г. на „Л.- ИН“ ЕООД чрез адв. С.Б.срещу Решение № 186495 от
07.08.2019 г. по гр.д. № 22113/2015 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете
на „Л.- ИН“ ЕООД срещу „П.Т.“ ООД по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 5 161,20 лв., представляващи сбор от дължимите
възнаграждения за осъществените от ищеца
туристически услуги, свързани с настаняване и обслужване на туристи в хотел „Сънсет
Бийч” в с. Л.през 2014 г. по предварителни електронни резервации R 141 199, R 141 912,
R 142 155, R 142 145 и R 0170 на ответника, за които били съставени
данъчни фактури № **********/03.07.2014 г., № **********/07.07.2014 г. и № **********/14.07.2014
г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 390,18 лв., представляващи сбор от
мораторните лихви върху възнагражденията общо за периода от 18.07.2014 г. с
последващо натрупване до 22.04.2015 г.
Твърди, че само при поискване
страната е длъжна да представи документа на електронен носител съгласно чл.
184, ал. 1 ГПК. Преписът на електронен документ е достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание, както и за връчване на
документа на неговия адресат. Квалифициран електронен подпис не се изисква в
ЗЕДЕП и чл. 184 ГПК. След като на електронното съобщение е отговорено, не се
изисква потвърждение за неговото получаване съгласно чл. 8 ЗЕДЕП. СРС е
игнорирал проведената между страните електронна кореспонденция, която
обективира постигнато между тях съгласие относно туристически услуги, като
въззивникът подробно коментира имейли от съответни дати между страните.
Неправилно е прието, че изявленията от името на ответника са от лицата Е.С.и П.Е.,
чиято представителна власт по отношение на ответника не е доказана. Изявленията
са в имейли от адрес, обявен като имейл адрес на ответника в Агенция по
вписванията. В имейл от 02.07.2014 г. Е.С.е посочила наименованието на
ответника с неговия ДДС номер. С покана от ищеца до ответника последният е уведомен
за постигнатата договореност. Ответникът не се е противопоставил веднага след
узнаването за действията на горепосочените лица по чл. 301 ТЗ, а ответникът е узнал
за тези действия преди подаването на отговора на исковата молба в
първоинстанционното производство. Неправилни са изводите на съда относно
анулиране на процесните фактури. Новият получател на фактурите е мажоритарният
съдружник в ответното дружество, който в официалния сайт на ответника е посочен
като клон на ответника. В резултат на това ищецът е бил заблуден и принуден да
анулира фактурите, за да получи плащане за предоставени туристически услуги.
Издадената фактура не е основание за плащане, което се дължи за доставка на
стоки или услуги. Договорът за туристическа услуга представлява договор за
поръчка, който е неформален и консенсуален. Доказано е предоставянето на
туристическите услуги. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от „П.Т.“ ООД, в който я оспорва като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло
валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
С обжалваното решение е
прието, че не е доказано съществуването на договорно правоотношение между
страните и съответно възникване на вземания от него в претендирания размер. Ищецът
се позовава на фактури, които са анулирани с основание „сгрешен получател“ чрез
издаване на 3 бр. кредитни известия. Вместо анулираните фактури са издадени
нови фактури с вписан друг получател, различен от ответника. Анулирането и
издаването на фактури не се оспорва от ищеца. Представените разпечатки на
хартиен носител на електронна кореспонденция между страните не доказват
сключването и съдържанието на договор за туристически услуги. При липса на
електронен носител липсва и електронно изявление. Писмените разпечатки представляват
не доказват изявления на титулярите им и авторите им по чл. ЗЕДЕП при липса на
електронен подпис по чл. 13 ЗЕДЕП. Липсват доказателства за изпращането и
получаването на електронните писма от лицата, които са техни автори, съответно
адресати. В писмата не се удостоверяват волеизявления по смисъла на чл. 13 и
чл. 14 ЗЗД за сключване на процесния договор от страните. Изявленията са на
лицата Е.С.и П.Е., чиято представителна власт по отношение на ответника не е
доказана, имайки предвид, че с отговора на исковата молба са оспорени съгласно чл.
301 ТЗ данъчните фактури и електронната кореспонденция.
Неправилно е прието от
районния съд, че имейлите не представляват електронни документи, че не са
подписани с квалифициран електронен подпис, че липсват доказателства за изпращането
и получаването им от лицата, които са техни автори и съответно адресати, че не
представляват изявления по смисъла на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД, както и че е
основателно оспорването от ответника по чл. 301 ТЗ на представителната власт на
Е.С.спрямо ответника.
Съгласно § 11 ДР ЗЕС
„електронна поща“ е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена
електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено
в крайното оборудване на получателя, а според § 22 ДР ЗЕС „Интернет“ е система
от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да
функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща (имейл),
когато е изпратена чрез интернет и съдържа изявление с гражданскоправно
значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП вр.
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като имейлът представлява
текстово съдържание, съхранявано в електронна форма. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху
такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, какъвто настоящият случай
е, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. Ето защо възраженията на ответника срещу доказателствената
стойност на представените на хартиен носител електронни документи не следва да
бъдат уважени (Решение № 188 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2019 г.,
III г. о.; Решение № 77 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2014 г., IV г.
о.; Решение № 303 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о.).
Независимо че електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, то не е правно нищо, не е тъждествено на пълна липса на
волеизявление, тъй като и електронният документ, както и писменият, може да
бъде и неподписан. Принципно представянето на документ, върху който липсва
подпис на издателя му, предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото
авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване
кой е издателят му (Определение № 8 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 134/2020
г., II т. о.; Определение № 249 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 892/2010 г.,
I т. о.). Изпращането и получаването на процесните имейли е доказано, след като
на съответния имейл на едната страна има отговор с имейл от другата страна. По
правило потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо,
за да се смята, че е получено от адресата (чл. 8, ал. 1 ЗЕДЕП).
Ищецът претендира заплащане
на процесните суми въз основа на следните резервации: R 141199, R 141912, R
142155, R 142145, R 0170, направени в хотел „Сънсет Бийч“ в с. Лозенец, обл.
Бургас. Потвърждение от 17.06.2014 г. от хотел „Сънсет Бийч“ и свързаните с
него имейли от 16.06.2014 г. на П.Е. и К.Е.са неотносими доказателства, тъй
като не касаят процесните резервации, а резервация № 0151/17.06.2014 г. (I -
14, 40; I - 12-13). Потвърждение от 17.06.2014 г. от хотел „Сънсет Бийч“ е на
стойност 856,80 лв., която не съвпада с нито от една от отделно посочените суми
по анулираните фактури.
Неоснователно е оспорването
на представителната власт на Е.С., тъй като видно от приетото по делото
извлечение от електронния сайт на Българска асоциация за алтернативен туризъм
същото лице е представител на ответника (I - 130) и е изпращало имейли от имейл
адрес, свързан с интернет сайта на ответника - @******bg, изписан долу на
справката от уеб сайта на ответника (I -132).
Дори и да се приеме, че
разпечатките от електронната кореспонденция могат да послужат за доказване
сключването на договор за туристически услуги между страните, както и че лицата
Е.С.и П.Е. са имали представителна власт по отношение на ответника при
извършване на изявленията, обективирани в съответните имейли, то тази
кореспонденция не е подкрепена с фактури и/или други доказателства, от които да
се направи категоричният извод, че между страните по делото е сключен договор
за предоставяне на конкретни туристически услуги по претендираните от ищеца
резервации, на определени дати и на определена цена.
Именно чрез фактурите от
03.07.2014 г., 07.07.2014 г. и 14.07.2014 г. и тяхното осчетоводяване в
счетоводството на ответника би могло да бъде доказано същественото съдържание
на договор за туристически услуги, имайки предвид, че ищцовата претенция се
основава на направени резервации, във връзка с които са издадени горните
фактури, но същите фактури са анулирани с основание „сгрешен получател“ видно
от кредитни известия от 15.07.2014 г., което е признато от ищеца в първото
заседание по делото и е потвърдено от заключението на неоспорената от страните
съдебно счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно и обективно
изготвена (I - 91-92, 127).
Ищецът се позовава на 3 бр.
фактури с получател друго юридическо лице - Р.Т.D.(I - 69-70), но претенцията
на ищеца не е насочена срещу P.T.D., а срещу „П.Т.“ ООД видно от твърденията в
исковата молба. Една от анулираните фактури - от 03.07.2014 г., е издадена за
резервация, различна от процесните резервации - R 0157 (I - 41). Във фактура от
14.07.2014 г., макар и с получател, различен от ответника, е посочена резервация
R 0170/07.07.2014 г.
Поради тези съществени разминавания имейли от 02.07.2014 г. и 03.07.2014 г. на Е.С.(представител на ответника) и К.Е.(представител
на ищеца) относно резервация R 0157/24.06.2014
г., макар и за сумата от 567 лв., на каквато стойност е и една от процесните
суми, са неотносими доказателства, тъй като не се отнасят за някоя от процесните
резервации и тъй като в тях се претендира заплащане на фактура, която е била
анулирана. Имейлите от 02.07.2014 г. дори касаят резервация № 57/24.06.2014 г.,
а не резервация R 0157/24.06.2014 г. (I - 8-11; 41; 91). В друга от анулираните фактури - от 14.07.2014 г., също
е посочена резервация, различна от процесните резервации - R 14296, а с
исковата молба е претендирана сумата по тази фактура в размер на 1 386 лв.
само за резервация R 142199, както съдът тълкува
исковата молба (I - 2-3; 42).
Нито в първоинстанционното
производство, нито в настоящото производство не е приет като доказателство
имейл от 10.07.2014 г. от електронен адрес *******n.bg, от който да може да се направи извод, че ответникът иска
съответната фактура да бъде издадена с получател едно трето лице, в случая P.T.
D., което да плати твърдените за предоставени туристически услуги, без изрично
ответникът да оспорва качеството си на длъжник по твърдяното правоотношение във
връзка с туристическите услуги, в какъвто смисъл според съда са доводите на
ищеца в жалбата, както и в първото заседание пред районния съд (II - 7, 9; I - 93г). Неоснователен
е и доводът в жалбата, че ответникът не възразил на покана от ищеца от
27.10.2014 г. относно постигнатото съгласие за предоставяне на туристически
услуги, след като такава покана въобще не е представена и приета като
доказателство по делото.
В имейл от 27.06.2014 г. К.Е.е
отправила оферта за сключване на договор за туристически услуги, а в имейл от 30.06.2014
г. Е.С.е заявила, че прикачва новия руминг лист. В имейли от 30.06.2014г. К.Е.е
заявила, че всички резервации на ответника са потвърдени, на което Е.С.е
отговорила с „ок“ (I - 17, 18). Не става ясно за кой руминг лист става въпрос в
имейл от 27.06.2014 г. на Е.С., тъй като такъв руминг лист не е посочен като приложен
в същия имейл, а в два последователни имейла от 04.07.2014 г. Е.С.е прикачила
няколко руминг листа (I - 19, 20). В имейл от 04.07.2014 г. Е.С.е поискала
потвърждение от ищеца за прикачена резервация, но липсва последващ имейл от
представител на ищеца, в който да се прави насрещно волеизявление за приемане
на предложеното от Е.С.(I - 19, 20). По делото не е приет и имейл от 07.07.2014 г.
на ответника, за който в жалбата се твърди, че се моли за потвърждение на
резервациите от страна на ответника. На последно място, според заключението на
експертизата и устното изложение на вещото лице по нея ответникът няма
задължения към ищеца при липса на счетоводни записвания във връзка с трите
анулирани фактури (I - 126, 150г). Поради това съдът
гради трудно дори и вероятностни изводи дали, кога и при какви точно условия е
сключен договор за туристически услуги между страните по делото.
С оглед на гореизложеното и
при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, макар и при различни
мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 730 лв. съгласно фактура
от 21.10.2020 г. Фактурата заедно с пълномощно за процесуално представително
доказва сключен договор за правна защита и съдействие, като служи и за разписка
за плащане в брой на горната сума, който начин на плащане е посочен в нея
(Определение № 471 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2018 г., III г.о.;
Определение № 134 от 28.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 888/2019 г., III г.
о.; Определение № 4 от 11.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60033/2016 г., III г.
о.).
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 186495 от 07.08.2019 г. по гр.д. № 22113/2015г. на СРС.
ОСЪЖДА „Л.-
И.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „П.Т.“ ООД, ЕИК: ******* сумата в размер
на 730 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно (чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.