№ 27
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502084 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца срещу решението от 21.04.2021г. по гр.д.№
5304/2018г. по описа на СГС, І-25 състав, с което е отхвърлен искът по чл. 432, ал.1 КЗ за
присъждане на обезщетение от 100 000 лева за неимуществени вреди от ПТП от 13.08.2017г.
Въззивникът Н. В. Б. обжалва решението с доводи за необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с
което искът му бъде уважен в пълния предявен размер.
Въззиваемият „ОЗК Застраховане“ АД оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и неправилно. Съображенията на
въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията и доводите на страните, са следните:
За пряк причинител на вредоносното произшествие се сочи застрахования при ответника
водач на автобус „БМЦ 220 СЛФ” с рег.№ ******* Н. В.. Неговата вина се предполага,
съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД, а останалите елементи на състава на непозволено
увреждане (конкретно поведение на делинквента, неговата противоправност, вреди и
причинно – следствена връзка между вредите и противоправното поведение на делинквента)
подлежат на пълно доказване от ищеца.
Вредите, изразяващи се в травматични увреждания, болки и страдания се установяват
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства – СМЕ и свидетелски показания.
Доказана е и причинно-следствената им връзка с произшествието.
Спорно и пред първата, и пред настоящата инстанция е дали конкретното поведение на В.
при произшествието е в нарушение на ЗДвП т.е. противоправно, както и налице ли е
1
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Механизмът на произшествието, установен от събраните пред първата инстанция
доказателства и безспорен пред настоящата, е следният: На 13.08.2017г. около 11,00 часа,
при проливен дъжд, ищецът, управлявайки лек автомобил „Фолксваген” със скорост от
около 50-60 км/ч в дясното платно на бул. „Панчо Владигеров“, София, посока към бул.
„Ломско шосе“, се сблъсква с навлезлия в образуваното от бул. „Панчо Владигеров“ и ул.
„Без име“ кръстовище автобус, изпълняващ маневра завой наляво. Ударът е настъпил в
кръстовището, в продължението на платното за движение на автомобила, между задната
лява част на автобуса и предната лява част на автомобила. Ударът е настъпил в опасната
зона за спиране на автомобила и е бил непредотвратим чрез спиране при скоростта, с която
се е движил. Автобусът е навлязъл в кръстовището със скорост около 15 км/ч , а към
момента на удара е бил спрял, по неустановени по делото причини. Ищецът е предприел
намаляване на скоростта чрез превключване на по – ниска предавка ( така св. Петрова).
Съдът не кредитира заявеното от в.л. Т. в с.з. на 24.09.2019г., че ищецът не е реагирал на
ситуацията чрез намаляване на скоростта. Същото е произволно, не отчита събраните по
делото свидетелски показания, които са преки и достоверни, и не държи сметка за
конкретните атмосферни условия, при които е настъпила катастрофата (проливен дъжд),
които, от една страна, правят задействането на спирачната система опасно, а , от друга, са
осуетили възможността за запазване на следи по пътната настилка.
Вещото лице инж. Т. определя поведението на шофьора на автобуса за предизвикало
катастрофата – същият е отнел предимството на леката кола ( пътят, по който се е движила
– бул. „Панчо Владигеров“, е сигнализиран като път с предимство), като, имайки видимост и
съответно възможност да възприеме идващия отдясно автомобил, е предприел пресичане на
пътя с предимство, изпълнявайки маневра завой наляво през кръстовището. По описания
начин шофьорът на автобуса е нарушил задължението си по чл. 50, ал.1 ЗДвП т.е. действал
е противоправно. Налице е и друго нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на делинквента В. - на чл. 50а ЗДвП, който забранява навлизането в кръстовище, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение. Факт е, че В. е спрял в кръстовището и то по начин,
възпрепятстващ движението на напречно движещият се ищец. Така, дори навлизането в
кръстовището да е било разрешено ( както е приел първостепенният съд), спирането в него
по начина, осъществен от делинквента, е противоправно. Това противоправно поведение е в
пряка каузална връзка с катастрофата, тъй като, съгласно заключението на
автотехническата експертиза, не би се стигнало до сблъсък ако автобусът бе продължил
движението си през кръстовището и не бе спрял - тогава двете превозни средства са щели да
се разминат.
Според заключението на в.л. Т., ударът е бил предотвратим за водача на автомобила, ако
същият се бе движил с разрешената или под разрешената максимална скорост от 50 км/ч ,
като именно последната би била съобразена с конкретните пътни условия.
В обобщение на изложеното, въззивният съд приема да е пълно доказано по делото, че
поведението на застрахования при ответника водач на ППС е противоправно и в причинна
връзка с произшествието, причинило заявените за репарация от ищеца вреди. Доказано е и
своевременно заявеното от ответника съпричинително поведение от страна на пострадалия,
изразяващо се в нарушение на правилата на чл. 21 и чл. 20, ал.2 ЗДвП - ударът е настъпил в
границите на опасната зона за спиране, но те са определени от движение на автомобила със
скорост над разрешената и несъобразена с пътните условия, поради което пострадалият има
принос за настъпване на вредоносното събитие. Настоящият състав определя размера на
приноса на 20%.
Не се доказва по делото другото съпричинително поведение, въведено от ответника чрез
възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД – неизползване на обезопасителен колан. И двете
експертизи – автотехническата и съдебномедицинската, отричат възможността получените
от ищеца травматични увреди да бъдат повлияни от използването на предпазен колан.
По размера на обезщетението:
2
В резултат от катастрофата ищецът е получил закрито счупване на лявата бедрена кост,
травматичен шок, голяма разкъсно – контузна рана на левия лакът, сътресение на мозъка,
счупване на носни кости, рана на лицето. Хоспитализиран е по спешност, фрактурата на
бедрото е лекувана оперативно, а останалите травми – консервативно. Поставената при
операцията метална остеосинтеза е извадена понастоящем. Общият оздравителен период е 6
месеца, възстановяването при ищеца е пълно – единствените трайни остатъчни явления са
белези ( на лицето, на лявото бедро , лявата мишница и левия лакът.). Ищецът е изпитвал
интензивни болки първите два месеца. Понастоящем болките са спорадични – при студено
време и натоварване на левия крак. През първите четири месеца след инцидента движението
на ищеца е било ограничено и възможно единствено с помощни средства, а за ежедневното
си обслужване е имал необходимост от чужда помощ.
Като отчита комплексния характер на травматичните увреди, болничният престой и
хирургичните интервенции, интензитета на болките, сериозния битов и физически
дискомфорт, изпитван през по – голямата част от некраткия оздравителен период и пълното
възстановяване на ищеца, както и младата му възраст към датата на ПТП – 20 години,
въззивният съд намира за справедлив размер на обезщетението такъв от 55 000 лева.
Така определения размер следва да бъде намален на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД с 20%,
съгласно приетото по – горе, или следващото се на ищеца обезщетение възлиза на 44 000
лева.
Върху обезщетението се дължи лихва за забава, считано от уведомяване на ответника. В
този смисъл е даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение с решение на ВКС, І ТО от
04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г., в което е прието, че при действието на КЗ от 01.03.2016г.
в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не и от момента на увреждането. Приложено за случая, цитираното означава, че лихвата се
дължи не от датата на събитието, както претендира ищецът, а от 01.11.2017г., когато
заявлението на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение ( на лист 29 от делото
на СГС) е постъпило при ответника.
Воден от изложеното, като достига до различни крайни изводи с първостепенния съд,
въззивният следва да отмени обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен до
размер от 44 000 лева и присъди тази сума на ищеца, и потвърди решението в частта, с която
искът е отхвърлен за разликата над 44 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.
При този изход на спора, следващите се на страните разноски за двете инстанции са : на
адв.Н., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за представителство пред
двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска, в общ размер от 3106, 40 лева ( по
1553,20 лева за всяка инстанция); на ответника – 504 лева за разноски пред първата
инстанция и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. На
основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът дължи по сметка на САС и държавна такса от 2640
лева ( 6% ( 4% плюс 2%) от 44 000 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-25 от 21.04.2021г. по гр.д.№ 5304/2018г. в частта, с която
искът по чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен до размер от 44 000 лева, а на ответника са присъдени
разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, над 504 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК- Застраховане“ , гр.София, ул.Света София № 7да плати на Н. В. Б.
ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н. Н., гр.София, ул. Иван Денкоглу № 7,ет.5, ап.9, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата 44 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП от 13.08.2017г. , ведно със законната лихва от 01.11.2017г. до окончателното
3
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-25 от 21.04.2021г. по гр.д.№ 5304/2018г. в частта,
с която искът по чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 44 000 лева до пълния
предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК- Застраховане“ , гр.София, ул.Света София № 7 да плати на адв. Н.
Н., гр.София, ул. Иван Денкоглу № 7,ет.5, ап.9, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 3106, 40
лева – адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Н. В. Б. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н. Н., гр.София, ул. Иван
Денкоглу № 7,ет.5, ап.9 да плати на ЗАД “ОЗК- Застраховане“, гр.София, ул.Света София №
7, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, сумата 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение за представителство на ответника пред въззивния съд.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК- Застраховане“ , гр.София, ул.Света София № 7 да плати по сметка
на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса от 2640 лева.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4