О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260118
Гр.
Шумен, 13.04.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение,
в открито съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Окръжен съдия: Константи Моллов
при секретаря Г.
Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия
Константин Моллов т.дело № 140 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производство по реда на чл.64 и сл. от ГПК.
Постъпила е молба от ответника по делото А.С.С., действащ чрез процесуалния си представител адв. С.С. от ШАК, с искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. В молбата се излага, че съобщението, ведно с преписа от разпореждане № 260184/14.12.2020 г. по чл.367 ГПК е получено от лицето М.М.И. на 17.12.2020 г., което живее на адреса, посочен по делото /гр. Велики Преслав ул. Отец Паисий № 1/, но книжата не били предадени на ответника. Излага, че от края на 2020 г. г-жа М.И.получила сериозна неврологична травма, които засягали нормалния й мисловен процес. На последната бил назначен социален работник – г-жа Т.Р., която всъщност приела книжата, изписала собственоръчно имената на М.И., а последната положила само подпис. Нито една от тях обаче не се свързала с ответника и не му предела книжата.
В съдебно заседание поддържа молба и моли пропуснатият срок да бъда възстановен.
Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.64, ал.3, изр. І от ГПК, поради което е допустима.
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД гр. София, против А.С.С. с пр.
осн. чл.415, ал.1, т.2 вр. с чл.422, ал.1 ГПК, с цена на иска 65382,38лв.
/главница и лихви/. На 17.12.2020 г. на адреса на ответника е връчено
съобщение, ведно с разпореждане № 260184/14.12.2020 г. по чл.367 ГПК. Видно от
съобщението същото е получено от лицето М.М.И..
На 18.01.2021г. на ответника е
връчено съобщение с разпореждане № 260019/15.01.2021 г., на осн. чл.101 ГПК, за
представяне на надлежно пълномощно на адв. С.. На 25.01.2021г. е депозирана
настоящата молба с правно основание чл.64 и сл. ГПК.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: За да бъде
възстановен установения от закона или
определения от съда срок /чл.64 и сл. ГПК/, следва пропущането му да се дължи
на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.
Съгласно съществуващата константна съдебна практика, включително на ВКС,
“особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК са такива обстоятелства,
които са възникнали внезапно и неочаквано, и които обективно са препятствали
извършването на обвързаното със срок процесуалното действие, въпреки проявената
добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, напр. природни
бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване и др.
/в този см. опр. № 34/06.02.2004 г. ВКС по ч.гр.д. № 333/2003 г., ГО; опр. №
693/06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 578/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС; опр. № 347/08.07.2010
г. по ч.гр.д. № 284/2010 г., ГК, І ГО на ВКС; опр. № 155/15.04.2010 г. по гр.д.
№ 49/2010 г., ГК, ІІ ГО на ВКС; опр. № 471/14.06.2011 г. по ч.т.д.№300/2010 г.
ІІ ТО на ВКС, опр. № 902/19.12.2014 г. по гр.д. № 6879/2014 г. на ІІІ г.о. ГК
на ВКС и др./.
Решаващото при преценката дали е
налице особено непредвидено обстоятелство е неговата внезапност, извънредност и
връзката между него и обективната невъзможност страната да осъществи дължимото
процесуално поведение в законовия или определения от съда срок.
Наличието на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, които страната искаща
възстановяване на срок обективно не е могла да преодолее подлежат на главно и
пряко доказване, с допустимите от ГПК доказателствени средства, като преценката
дали тези обстоятелства да особени, непредвидени и непреодолими е обусловена от
спецификите на всеки отделен случай.
Съгласно
чл.46, ал.1 ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата,
то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Съгласно
разпоредбата на ал.4 на чл. 46 ГПК
с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е
извършено на адресата. Същият може да поиска възстановяване на срока, ако е
отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Последиците на фикцията на чл. 46, ал. 4,
изр. първо ГПК са преодолими, единствено в производството за възстановяване на срока. Предпоставките за
уважаване на такава молба са три: 1) адресатът да е отсъствал от адреса, 2) да
не е било възможно да узнае своевременно за връчването (чл. 46, ал. 4, изр.
второ) и 3) да не е било възможно продължаване на срока за извършването на
пропуснатото действие. Второто изискване следва да се тълкува в смисъл, че
невъзможността от узнаване следва да е в границите на целия пропуснат срок, а
не на част от него, като за установяването на тези обстоятелства са допустими
всички доказателствени средства.
Няма
спор, че в случая формално е спазена процедурата по призоваване на ответницата
по чл.46 ГПК.
От разпитаната в съдебно заседание свидетелка И. се установява, че ответникът
не живее постоянно на адреса в гр. В. Преслав. И. е получила съобщението, но не
го предала на ответника, тъй като два дни след получаването му отпътувала за гр. Варна на здравна процедура.
Процедурата била еднодневна, и два –три дни след завръщането си И. се обадила
на ответника да му каже, че има писмо за него, но не конкретизирала, че се
касае за съдебни книжа и за какви точно книжа, а просто, че има писма.
При това положение съдът приема,
че в случая ответникът не е узнал своевременно за указанията на съда по чл.367 ГПК, а именно за представяне на отговор на исковата молба и този пропуск се
дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК, които
страната не е могла да преодолее. Поради това молбата за възстановяване на срок
следва да бъде уважена. Следва да се посочи още, че своевременно, с оглед
дадени от съда указания, са депозирани и всички книжа, за подаването на които страната
е поискала възстановяването на срока
/чл.65, ал.2 ГПК/.
Предвид изложеното съдът счита,
че в случая пропускането на срока е извинително, налице са особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, поради което молбата следва да
бъде уважение.
Водим от горното и на основание чл.66 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.64, ал.2 ГПК двуседмичния срок по чл.367 ГПК на ответника по т.д.№ 140/2020 г. на ШОС – А.С.С., действащ чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК, за подаване на отговор на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: