Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 151 03.12.2021
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На тридесети ноември 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 315 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр.
с чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.
Делото е образувано по жалбата на
П.И.С.
***, против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №
473-1/18.08.2021 г., който е потвърден с Решение РШ-МДТ-23/20.10.2021 г. на началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище. Моли да бъде отменен обжалвания
акт по т.11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 и 20. Установени са задължения на жалбоподателя в
размер на 1718,15 лв.
В с.з. по делото, жалбоподателят редовно призован се представлява от а..С.,
която поддържа жалбата. Претендира присъждане
на разноски по представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по оспорването, редовно призован се представлява от ю.к. К. ,
която изразява становище за законосъобразност на оспорения адм.
акт и неоснователност на жалбата. Не претендира присъждане на разноски.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество последната
е неоснователна при следните съображения:
С Нотариален
акт №49, том II,
рег. № 3045, дело № 197 от 2021 г.
жалбоподателят е станал собственик на недвижим имот, представляващ
апартаментът с административен адрес: гр. Търговище, ул. „...“ № 21, ет.5 ап.12
на 11.08.2021г., съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 49,
том II,
рег. № 3045, дело № 197/2021г. по описа на нотариус С. И. с рег. № 735, район
на действие РС- Търговище. Видно от документа той е станал собственик на
11.08.2021г. Основание за владение е сключен предварителен договор.
Въз основа на подадени
декларации по чл. 14 от ЗМДТ от жалбоподателя е бил издаден Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (по декларации).
С
акта са установени неплатени задължения за данъци и такси за недвижими имоти, находящи се в гр. Търговище на
жалбоподателя в размер на 2 579,21 лв., от които 981,49 лв. данък върху
недвижимите имоти - 810,43 лв. - главница и 171,06 лв. лихва, данък върху
превозните средства - 97,26 лв., от които 90,40лв. - главница и 6,86 лв. лихва и 1500,46 лв. такси за битови отпадъци - 1
217,56 лв. - главница и 282,90 лв.
лихва. Акта се обжалва по пунктове 1 до 20 за начислени задължения в общ размер
1718,25 лв. Атакуван е частично от пункт.11 до 20.
АУЗД е издаден от лице определено с права и задължения на орган
по приходите при установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси
със Заповед № З-01-1049/17.12.2019 г. на кмета на община Търговище. Потвърден е с Решение РШ-МДТ-23/20.10.2020 г. на началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище.
Оспореният административен акт е в
установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му. Съгласно чл. 59, ал. 2 , т.4 от АПК административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е.
мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в
разпоредителната част на акта.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила.
Съдът счита, че адм.
акт е издаден в съответствие с чл. 35 от АПК, след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени възраженията и обясненията
на страните, ако такива са направени.
Доколкото в съдебната теория и практика е
прието, че е допустимо мотивите към административния акт да се съдържат в
подготвителни по издаването на акта документи, съставени с оглед предстоящото
издаване на административният акт, като в този случай изложените в тях мотиви
се считат за такива и по издаването на административният акт.
За да гарантира правата на задължените
лице и интереса на фиска тогава, когато данъчните
задължения се установяват въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, законодателят е създал специално производство, което позволява
проверка на установения размер на данъка. Проверката се извършва по искане на
задълженото лице или по инициатива на Следователно производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК е допустимо само при наличието на изрично посочените в закона
предпоставки: установяване на данъчно задължение по декларация и наличие на
някое от посочените в чл. 107, ал. 3 ДОПК обстоятелства.
Размерът на данъчните задължения за данък
върху недвижимите имоти се установява въз основа на декларация - чл. 14 ЗМДТ, подадена от задълженото, по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, лице като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ размера на данъка се съобщава на задълженото лице до 1 март на същата
година. Съгласно чл. 9б ЗМДТ по реда на установяване на задължението за данък върху недвижимите
имоти се установяват и задълженията за такса за битови отпадъци. Следователно
задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци се
установяват въз основа на декларация, подадена от задълженото лице.
По силата на чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти, а на основание чл. 11, ал. 3 от същия закон при учредено вещно
право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
С учредяването на право на ползване собственикът на недвижимия имот
доброволно се отказва от използването на своя имот и го предоставя на друго
лице посредством правна сделка. От всички вещни права върху чужда вещ правото
на ползване е най-широко по своя обхват и е това вещно право, което в
най-голяма степен ограничава правото на собственост. Правната уредба на правото
на ползване се съдържа в чл. 56-62 от Закона за собствеността (ЗС).
Правото на ползване включва в себе си три основни права:
1. право на владение – правото на ползвателя на фактическа власт над имота,
което кореспондира със задължението на всички други лица да се въздържат от
действия спрямо ползвания имот, които биха попречили на ползвателя да упражнява
правата си;
2. правото имотът да се използва съгласно неговото предназначение;
3. правото да се получават добиви (плодове) от имота, без той да се променя
съществено (чл. 56, ал. 1 от ЗС).
Учредяването на право на ползване върху чужд недвижим имот е от сделките,
за чиято действителност законът изисква особена форма – най-строгата форма – нотариален акт. Изискването е регламентирано
в чл. 18 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), според който договорите
за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Учредител на правото на ползване може да бъде собственикът на недвижимия
имот, върху който се учредява правото на ползване, като учредяването на това
вещно право обикновено се извършва чрез продажба или дарение, т.е. сделката
може да бъде както възмездна (продажба), така и безвъзмездна (дарение), но тя е
винаги формална. При липса на учредено вещно право на ползване не е приложима
нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ, предвиждаща, че данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, то без
значение е начина на придобиване – чрез правна сделка, наследяване, придобивна давност и др.
По смисъла на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Придобиването посредством прилагане института на придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време, който съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС е 10
години – с непрекъснато владеене на недвижим имот и съгласно ал. 2 на същия
член – 5 години, ако владеенето е добросъвестно.
По силата на чл. 587, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато
собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с
такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса
своето право. Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те
не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване
на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета
на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в
чийто район се намира недвижимият имот (чл. 587, ал. 2 от ГПК). Въз основа на
доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано
постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава
на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.
Постановеното от обстоятелствената проверка само констатира придобивната
давност и възникването на правото на собственост на владелеца. С констативния нотариален акт се признава
правото на собственост, а не се придобива. С него се произвежда само правния
извод на нотариуса, че лицето е собственик.
Следователно, за имоти, придобити по давност, данъчно задължено по реда на
чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ е лицето, придобило имота посредством давностно
владение.
Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ размерът на задълженията се
определя от месеца, следващ месеца на придобиване на правото на собственост.
Задълженията
са начислени, както следва:
В т. 11 от акта- данък в/у недвижим имот ул. „...“ №21,
ет.5 ап.12 за 2016г. за общата сума в размер на 128.23лв.
Вт.12
от акта- данък в/у недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2017г. за общата
сума в размер на 118.97лв. е
В т.13 от акта- данък в/у
недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап. 12 за 2018г. за общата сума в размер на
109.78лв.
В т.14
от акта- данък в/у недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2019г. за общата
сума в размер на 166.16лв.
В т.15 от акта- данък в/у
недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2020г. за общата сума в размер на
151.26лв.
В т.16
от акта- такси за битови отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за
2016г. за общата сума в размер на 243.63лв.
В т.17 от акта- такси за
битови отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2017г. за общата
сума в размер на 226.04лв. е
Вт.18 от акта- такси за битови
отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2018г. за общата сума в
размер на 208.57лв. е
В т.19 от акта- такси за
битови отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2019г. за общата
сума в размер на 191.33лв.
В
т.20 от акта- такси за битови отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12
за 2020г. за общата сума в размер на 174.18лв.
Общо 1718,15 лв.
Данък
се събира в размер, определен от общинския съвет за безвъзмездно придобиване на
имущества, като се прилага ставката за лица по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, т.е. между лица извън посочените в т. 1. Придобиването на недвижими
имоти по давност е оригинерен способ на придобиване,
при който приобретателят не черпи правата си от праводател, тъй като няма правна сделка и съответно
прехвърляне на права.
В чл. 49, ал. 2 ЗМДТ за по-голяма яснота се определя точният момент на заплащане на
данъка при издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който
подлежи на вписване. “Акт, удостоверяващ правото на собственост” в случая би
могъл да бъде както нотариален акт, така и решение на съдебен орган. Безспорен
е факта, че е признато правото на собственост, а придобито към конкретната дата. Произведен е
правния извод на нотариуса, че лицето е собственик.
При изложеното съдът счита, че жалбата
се явява неоснователна.
С оглед размерът на установените в случая
задължения с обжалвания АУЗД както и лихва за просрочие
решението на административния съд е окончателно – чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Водим от горното и на осн.
чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П.И.С. *** против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 473-1/18.08.2021 г., който е потвърден с Решение РШ-МДТ-23/20.10.2021 г. на началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище по т.
11 от акта- данък в/у недвижим имот ул.
„...“ №21, ет.5 ап.12 за 2016г. за общата сума в размер на 128.23лв. ,т.12
от акта- данък в/у недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2017г. за общата
сума в размер на 118.97лв. , т.13
от акта- данък в/у недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап. 12 за 2018г. за общата
сума в размер на 109.78лв. ,т.14
от акта- данък в/у недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2019г. за общата
сума в размер на 166.16лв. ,т.15
от акта- данък в/у недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2020г. за общата
сума в размер на 151.26лв. ,т.16
от акта- такси за битови отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за
2016г. за общата сума в размер на 243.63лв. ,т.17
от акта- такси за битови отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за
2017г. за общата сума в размер на 226.04лв. , т.18 от акта- такси за битови
отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за 2018г. за общата сума в
размер на 208.57лв. , т.19 от акта- такси за битови отпадъци- недвижим имот ул.
„...“ №21, ет.5 ап.12 за 2019г. за общата сума в размер на 191.33лв. и т.20
от акта- такси за битови отпадъци- недвижим имот ул. „...“ №21, ет.5 ап.12 за
2020г. за общата сума в размер на 174.18лв.Общо 1718,15 лв., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: