Определение по дело №673/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 507/29.11.2023г. по ЧНД № 673/2023г. по описа на
Окръжен съд С.

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Ц. Г. К., в която твърди, че
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.С. от 16.02.2022г. в
размер на три години и четири месеца, като към момента е изтърпяла повече
от половината от наложеното й наказание. Поради това, осъдената твърди, че
е налице първата предпоставка за условното й предсрочно освобождаване.
Счита, че е налице и втората предпоставка за прилагане на института на УПО
по чл.70 ал.1 от НК, а именно с цялостното си поведение по време на
изтърпяване на наказанието, е дала доказателства за своето поправяне.
Посочва, че има нисък към среден риск от вреди и рецидив. Заявява наличие
на средно-специално образование, две дъщери – на 22г. и на 18г., разведена.
Твърди, че е разбито семейството й, поради влизането й в затвора. Посочва,
че е личност с изразено лидерско поведение, има една награда и едно
наказание, което обжалвала, води библиотеката, грижи се за четири кучета,
завършила две групови работи през 2022г., има клуб за цветя, отглежда
домати за консумация в отряда. Не работи по здравословни причини, тъй като
има заболявания - остеонекроза, високо кръвно налягане, захарен диабет тип
2 и псориазис. Липсват криминални нагласи. Осъдената сочи, че е осъзнала
грешката си, осмислила е деянието и последиците. Моли да бъде освободена
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
Прокурорът намира, че осъдената К. разполага с формалното право за
допускане на условно предсрочно освобождаване, доколкото е изтърпяла 1/2
от наложеното й наказание, но липсва втората кумулативно зададена
предпоставка за налични доказателства по чл.439 НПК за нейното поправяне.
Посочва, че осъдената има три наложени наказания, има завишение в
оценката от рецидив, макар и оставаща в ниските стойности на средния риск.
Пледира за оставяне без уважение на молбата на осъдената за условното й
предсрочно освобождаване, поради липса на кумулативно зададената втора
предпоставка за условно предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на Началника на Затвора С. в съдебно
заседание поддържа становището на началника. Счита, че не са изпълнени
кумулативните изисквания на закона за условно предсрочно освобождаване в
частта относно поправяне на осъденото лице. Изразява становище, че в
условията на затвора осъдената К. е раздразнителна и неустойчива. Влиза в
конфликти с други лишени от свобода, за което е наказвана няколко пъти и
веднъж са й налагани корекционни мерки на въздействие. Проявява
непостоянство при воденето на клубната дейност, като в последствие
1

преустановява дейността на клуба. Сочи, че осъдената не приема градивна
критика и чуждо мнение, търси вина у другите. Полага непостоянно
доброволен труд, предвид здравословното й състояние. Не е включвана в
образователния процес, тъй като има завършено средно образование. Сочи, че
лишената от свобода К. е включена и успешно е завършила три
специализирани програми, като допуска нарушение и се стреми да налага
своите виждания. Заявява повишен риск от рецидив спрямо първоначалния,
но оставащ в средните стойности. Моли да бъде оставена без уважение
молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдената Ц. К..
В съдебно заседание осъдената К., редовно призована, се явява лично.
Твърди, че работи в затворническото общежитие – грижи се за цветята, за
четири кучета, води библиотеката. Сочи, че е водила клуб, но е саботирана в
тази дейност, за което е дала обяснения, поради което прекратила клубната
дейност. Твърди, че не дискриминира никой, има лидерски наклонности и в
повечето случаи е права. Посочва като единствената поука, която успява да й
даде правосъдието и затвора, е че не трябва да вярва на никой, като не мисли,
че това е градивно за нея и за детето й, защото в момента тя не е наказана, а е
наказано детето й. Моли съда за постановяване на предсрочно
освобождаване, за да се погрижи за здравето си и за детето си, което е
навършило 18 години. Посочва заболявания, които има, а именно
остеомикроза, последен стадии, на двете колена; диабет тип 2, като в затвора
й се предлага единствено само черен хляб, който не е подходящ; псориазис на
нервна основа и високо кръвно налягане.
В последната си дума осъдената К. моли да бъде уважена молбата й за
предсрочно освобождаване.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Молителката - осъдената Ц. Г. К. е на 46 години, българка, българска
гражданка, със средно-специално образование, разведена. С Протоколно
определение № 1101/02.12.2021г. по ЧНД № 2252/2021г. по описа на ОС П.,
на Ц. К. е приведено в изпълнение наказание, постановено с Решение №
1393/2017г. от 21.11.2017г. на Съда в гр.Б. Република И., влязло в сила на
30.11.2017г., а именно лишаване от свобода за срок от три години и четири
месеца при първоначален общ режим. С Решение № 18/08.02.2022г. по ВЧНД
№ 628/2021г. по описа на АС П., влязло в сила на 08.02.2022г., Определение
№ 1101/02.12.2021г. на ОС П. е потвърдено.
Лишената от свобода К. постъпва в затвора за първи път на
16.02.2022г., като от 16.03.2022г. е настанена в ЗООТ Рамануша.
Към 29.11.2023г. лишената от свобода Ц. Г. К. фактически е изтърпяла
1 година 9 месеца и 13 дни, от арест – 3 месеца и 9 дни, от работа - 8 дни, или
всичко изтърпяно – 2 години 1 месец, поради което е налице остатък в
размер на 1 година и 3 месеца.
2

В условията на контролирана среда по време на периода на адаптация
осъдената К. участва в информационен модул, отнасящ се до права,
задължения и ангажираности на осъдените лица, където се проявява като
пластична, схватлива, ориентирана в непозната и нова обстановка. За това
поведение, на 02.03.2022г. осъдената е наградена, на основание чл.98 ал.1 т.1
от ЗИНЗС, с писмена похвала за проявена креативност при реализиране на
творчески проект. След разпределението й в ЗООТ Рамануша, осъдената К.
проявява част от негативните характеристики на личността си и по-точно
общува избирателно с лица, пред които може да доминира и да налага
мнението си, създава впечатление на раздразнителна и неустойчива личност.
Наказвана е през м.август 2022г. и на 04.07.2023г., на основание чл.101 т.1 от
ЗИНЗС, и двата пъти с писмено предупреждение, а през м.ноември 2022г. са
приложени корекционни мерки за въздействи спрямо нея. Допуснатите
нарушения, за които е наказана, са в резултат на взаимодействието й с
другите осъдени, като грубо налага стандартите си, включително и с
физически действия.
При водене на клубната дейност, осъдената К. не проявява постоянство
и след няколко месеца преустановява функционирането на клуба, въпреки че
периодично проявява желание, съобразно наличните си ресурси. С
поведението и действията си лишената от свобода К. не признава значението
и смисъла на ползотворното осмисляне на свободното време за развитието на
собствената си личност, не изпитва потребност от актуализиране и
надграждане на личностните качества и умения за промяна в положителна
насока.
При възникване на проблеми в затвора, осъдената търси
сътрудничество от персонала, но за постигане на своите цели, като е склонна
да реагира враждебно при отказ и критика, не възприема чуждо мнение или
опит за намеса във вижданията и стандартите й. Има усещане, че винаги е
права, търси отговорност и вина в другите, трудностите трудно ги решава с
компромис, склонна е към нарушения за постигане на целите си. Не признава
правата на другите и чрез доминантно агресивни начини утвърждава
позициите си.
При постъпване в затвора осъдената притежава трудови умения
предимно в ниско квалифицирана сфера. В затвора полага епизодично
доброволен труд, след даване на положително становище от медицинския
център. Осъдената К. не упражнява постоянна трудова дейност, свързана с
физическо натоварване, поради установени здравословни проблеми, като
медицинските специалисти установяват, че трудовата дейност се отразява
положително върху двигателните затруднения на осъдената.
Осъдената не е включена в общообразователно обучение, поради
декларирано завършено средно образование. Не са организирани
квалификационни курсове, в които осъдената да бъде включена.
При постъпването в затвора осъдената завършва програма за адаптация,
3

през м.май 2022г. завършва специализирана групова работа Умения за
мислене, през м.октомври-ноември 2022г. завършва специализирана групова
работа Насърчаване на толерантността. Отчита се нежелание за съобразяване
с преподаваните умения в програмите и стремеж за налагане на своето
виждане, включително и за сметка на нарушаване на правата на останалите.
Изготвени са три оценки на риска за осъдената, като първоначалната
оценка е изготвена на 16.03.2022г. и е 43 точки, последващата на 16.03.2023г.
– 48 точки и последната от 07.11.2023г. – 49 точки. При постъпване в затвора
са идентифицирани проблемни области в разделите Управление на финансите
и доходи, Взаимоотношения – семейство, партньор, Начин на живот и
обкръжение, Емоционално равновесие, Мисловни умения и поведение, които
съдържат фактори подлежащи на корекция. Налице е повишаване на общата
стойност на оценката и запазване на риска в границите на среден. Отчитат се
настъпили промени в негативен аспект в раздели, които съдържат динамични
фактори, подлежащи на промяна, а именно – в раздел Мисловни умения и
поведение, поради допуснати дисциплинарни нарушения и в раздел Нагласи,
поради незадоволително участие на осъдената в поправителния процес. В
останалите първоначално идентифицирани проблемни раздели се наблюдава
задържане на стойностите. Осъдената не влага усилия и ресурси за научаване
на нови стратегии и механизми за справяне, не търси позитивни начини за
себеизграждане и развиване на потенциала си.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на осъдената Ц. Г. К. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без
уважение. В момента осъдената търпи наложеното й наказание с влязло в
сила на 08.02.2022г. Протоколно определение № 1101/02.12.2021г. по ЧНД №
2252/2021г. по описа на ОС П., с което е приведено в изпълнение наказание,
постановено с Решение № 1393/2017г. от 21.11.2017г. на Съда в гр.Б.
Република И., влязло в сила на 30.11.2017г., а именно лишаване от свобода за
срок от три години и четири месеца при първоначален общ режим. Остатъкът
от това наказание към 29.11.2023г. е една година и три месеца.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената К. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от наложеното наказание три години и
четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК,
а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. Съобразявайки разпоредбата на чл.439а от НПК,
законодателят е определил като доказателства за поправянето всички
4

обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, основаващи се на цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Самата промяна е сложен и динамичен, силно индивидуален процес, в чиято
основа стои изграждане на разбиране у личността, че тази промяна, към които
се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива, подкрепени от
наличния вътрешен потенциал на осъдения. По тези причини затворническата
администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от
свобода и формира извод, относно резултатите от пенитенциарното третиране
и настъпването на положителни нагласи в осъдените лица.
В конкретния случай, становището на затворническата администрация
е, че динамиката в оценката на правонарушителя показва повишение в
раздели, които разглеждат параметри, пряко свързани с криминалното
поведение на осъдената, а именно Мисловни умения и поведение, и Нагласи.
Затова общопенитенциарното въздействие, независимо че е насочено към
намаляване действието на определените рискови фактори в тези раздели, но
поради липса на сътрудничество и активно отношение от страна на осъдената,
реално остават без необходимия корекционен ефект. Осъдената, както и сама
заявява, единствената поука от престоя й в затвора е „че не трябва да вярвам
на никой“, като не изразява мнение, че общопенитенциарното третиране е
градивно за нея. При анализ на поведението на осъдената се отчитат
негативни тенденции, което води до повишение на посочените раздели.
Повишаването в раздел Мисловни умения и поведение се дължи на
импулсивните реакции на осъдената и словесни конфликти с другите осъдени
лица и персонала. В раздел Нагласи също е налице повишаване, дължащо се
на факта, че участията на лишената от свобода в специализираните програми
не повлияват положително на нагласите й за законосъобразен начин на живот.
Във всички останали проблемни зони се забелязва задържане, дължащо се на
липсата на активно сътрудничество в поправителния процес от страна на
осъдената К.. Част от заложените цели в индивидуалния план за изпълнение
на присъдата не са изпълнени, а именно развиване на трудови умения,
дължащо се на обстоятелството, че осъдената не работи по здравословни
причини. Друга цел е текуща и по-точно подобряване на връзката на
осъдената с близките й, като поддържа добри отношения с малката си
дъщеря, налице е известно подобрение на връзката с брат й, който я подкрепя
финансово. В плана е отразена като текуща цел и активно участие в живота на
общността, тъй като осъдената притежава добри комуникативни умения, но
5

не може да надмогне някои свои личностни особености, поради което не
общува с част от лишените от свобода, като се наблюдава и пасивност при
участие в конструктивните дейности. Лишената от свобода К. предпочита да
коментира недостатъците на другите, да търси отговорност и вина у другите,
като счита, че винаги е права. Това кореспондира и със заявеното от
осъдената в съдебно заседание, че „в повече случаи е права“ и „има лидерски
наклонности“. По този начин лишената от свобода К. трудно постига
компромисно разрешаване на възникналите трудности, като е склонна към
нарушения за постигане на целите си, използва основно доминантно
агресивни начини за утвърждаване на позицията си, и не признава правата и
усещанията на другите.
В конкретния случай при осъдената К. се наблюдава повишение в
оценката на правонарушителя в сравнение с първоначалната, като има
повишение на последващата с пет точки и на последната – с една точка, като
крайната оценка на актуалния риск от рецидив се повишава общо с шест
точки от първоначалния , а именно 49 точки, и остава в стойностите на среден
риск. Това се дължи на повишаване в раздел Мисловни умения и поведение,
предвид импулсивните реакции и словесни конфликти с другите осъдени и
персонала, както и повишение в раздел Нагласи, поради това, че участията на
осъдената в специализираните програми не повлияват положително нагласите
й за законосъобразен начин на живот. При всички останали проблемни зони е
наличие на задържане поради липса на активно сътрудничество в
поправителния процес от страна на осъдената.
Трудовата активност на осъдената в затвора е минимална, което е
свързано с констатираното й здравословно състояние, като към настоящия
момент осъдената е в добро общо състояние. Осъдената има две дъщери,
пълнолетни към момента, като поддържа връзка с по-малката чрез
видеоконференция и телефонни разговори.
Лишената от свобода К. е наградена с писмена похвала по време на
престоя си в приемно отделение, но след това е наказвана – два пъти с
писмено предупреждение и един път са приложени корекционни мерки за
въздействие. С действията и поведението си осъдената К. създава
впечатление, че не признава значението и смисъла на ползотворното
осмисляне на свободното време за развитието на личността си. Не изпитва
потребност от актуализиране и надграждане на личностни качества и умения,
чрез които да промени себе си в положителна насока.
При осъдената се забелязва липса на сътрудничество и активно
отношение, поради което не се намалява действието на определените рискови
фактори в разделите Мисловни умения и поведение, и Нагласи, към които е
насочено общопенитенциарното въздействие. Това се дължи на проявено от
страна на осъдената на импулсивност, незачитане правата на останалите,
убеденост единствено в своята правота, манипулативност, грубо налагане на
стандартите си, включително и физически действия. В условията на затвора
6

осъдената К. е раздразнителна и неустойчива. Поради това съдът намира, че е
налице развитие в общопенитенциарното въздействие, недостатъчно за
формиране на убеждения и констатации за настъпила промяна у осъдената.
Според съда, осъдената трябва да е дала доказателства за промяната си и тази
промяна трябва да е трайна и необратима, каквито са задължителните
изисквания на Постановление на Пленума на ВС № 7/1975г., изм. с ППлВС №
8/1987г., която промяна по отношение на осъдената Ц. К. не е налице към
настоящия момент.
Съдът е длъжен да отбележи, че необходимостта от полагане на грижи
за дете (дъщеря й към момента е навършила пълнолетие), което е твърдяно от
осъдената, както и здравословното състояние на осъдената, за което са
представени медицински документи и се следи от затворническата
администрация, като е дадена оценка, че към момента осъдената е в добро
общо състояние и дейностите са съобразени с нейния здравен статус, не е
основание за условното предсрочно освобождаване на лишената от свобода
К..
Предвид изложеното и съобразявайки събрания и проверен
доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъдената все
още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила
трайна и необратима положителна промяна у осъдената К. по време на
изтърпяване на наказанието й, предвид което не се уважи молбата й за
допускане на условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание, с влязло в сила на 08.02.2022г.
Протоколно определение № 1101/02.12.2021г. по ЧНД № 2252/2021г. по
описа на ОС П., с което е приведено в изпълнение наказание, постановено с
Решение № 1393/2017г. от 21.11.2017г. на Съда в гр.Б. Република И., влязло в
сила на 30.11.2017г., лишаване от свобода за срок от три години и четири
месеца при първоначален общ режим, с размер на остатъка към 29.11.2023г.
една година и три месеца.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - С.:
7

Номер на акта:	507
Дата:	29 ноември 2023 г. (в сила от 7 декември 2023 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200200673
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 ноември 2023 г.

Определение по дело №673/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите