№ 1200
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209460 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. С. В., ЕГН **********, с адрес с. А., ул. ***, община Г.
М., област София, чрез адв. Х. Н., против наказателно постановление № 7729/22.06.2022 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ,
за нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. На основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган, техническата изправност на средствата, с което
било осъществено измерването, и резултатите от него. Развити са и доводи в насока
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По релевираните съображения в
съвкупност е направено искане наказателното постановление да бъде отменено, или
алтернативно размерът на наложената глоба да бъде намален до законоустановения
минимум от 500 лв.
За проведеното на 27.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Постъпили са отговор от юрк. Г. Н., ведно с писмени материали, и молба от адв. Д. Г.,
съобразно която поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
1
провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 25.05.2022 г. около 16:00 ч., на път II-18, км. 33+500, посока К. - Л., жалбоподателят
К. В. управлявал МПС „***“, модел „***“, ДК № ***. Спрян бил за проверка от свидетелите
Б. П. и А. А., инспектори в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. Извършвайки проверката, контролните
органи установили, че с управляваното от В. МПС се извършвал превоз на товари - трошен
камък, като пътното превозно средство било с четири оси и две управляеми оси.
Свидетелите извършили измерване с техническо средство - електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844, и с ролетка №
1307/18/5 м., при което констатирали, че при измерено разстояние между осите 1, 40 м.,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 29, 500 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Водачът нямал, респективно не
представил на свидетелите разрешение за дейността от специално ползване на пътищата,
при което свид. П. му съставил АУАН № 009003/25.05.2022 г., в който описал
констатираните обстоятелства. Квалифицирал нарушението съобразно разпоредбата на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ. Съставеният АУАН бил предявен и връчен на В.,
който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началникът на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, издал срещу К. С. В.
атакуваното наказателно постановление за нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 ЗДвП вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2021 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП му наложил глоба в размер на 3 000 /три хиляди/
лв. Като нарушение съгласно наказателното постановление на жалбоподателя било вменено,
че извършвал превоз на товари, без да има право на това.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Б. П. и А. А.; писмени - пътен
лист; кантарна бележка; СРМПС част II; заповед № РД-11-246/31.03.2022 г.; заповед № РД-
11-247/31.03.2022 г.; заявление за последваща периодична проверка на средства за
измерване; заявление № АУ000029-3-19069/16.04.2021 г., ведно с Приложение 1; заявление
№ 000029-21852/21.04.2022 г., ведно с Приложение 1; ЕС декларация за съответствие;
сертификат за съответствие; заповед № А-616/11.09.2018 г.; справка изх. № 11-00-
2144/02.12.2022 г.; заповед № ЧР-СП-93/24.03.2022 г.; трудов договор № ЧР-ТП-
93/29.07.2019 г.; протокол за проведено обучение от 30.08.2019 г.; протокол за проведено
обучение от 15.04.2020 г.,и веществени - касов бон от проведеното с везната измерване.
Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в АУАН и НП време и място
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на републиканската пътна мрежа,
извършвайки превоз на товари - трошен камък, като при измерено разстояние между осите
1, 40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 29, 500
тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Съответните обстоятелства
съдът прие за доказани посредством показанията на свидетелите П. и А., които кредитира
2
като обективни, достоверни и логични, и в корелация с писмените доказателства.
Техническата изправност на техническото средство везна, с което е осъществено
измерването, съдът прие за доказана посредством ангажираните от въззиваемата страна
писмени доказателства, както и обстоятелството, че свидетелите са преминали обучение за
работа с мобилна везна от съответния тип.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган
по съставяне на АУАН и НП, респективно заеманите длъжности, са изводими от
представените заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., заповед № РД-11-247/31.03.2022 г.,
заповед № ЧР-СП-93/24.03.2022 г. и трудов договор № ЧР-ТП-93/29.07.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и от
материално и териториално компетентни за това органи.
Що се отнася до квалификацията на нарушението, дадена съответно от актосъставителя
и наказващия орган, следва да се вземе предвид следното:
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП въвежда забрана за движение без
разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а
нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП - изискване движещите се по пътя ППС да са с размери,
маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Тези
норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, която се явява приложим и относим нормативен акт и
към двата закона. Последната съдържа дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС,
съгласно § 1, т. 1 ДР вр. чл. 2 и чл. 3. Нормите за размери, маса и натоварване на ос са
посочени в разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.
При това следва, че нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП и чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП
формират два отделни, различни състава на административни нарушения. Общото между
двата е, че се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата е, когато движението се
извършва без разрешително, а втората - когато се извършва без документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в
съставите, респективно кой е приложимият материален закон при квалифициране на
нарушението, съответно за санкционирането му.
Сравнителният анализ на приложеното от актосъставителя и наказващия орган
материално право води до извод за ангажирани различни обвинения срещу жалбоподателя
при еднородни фактически обстоятелства. Посочените в АУАН нарушени правни норми
въвеждат забрана за движение в обхвата на пътя на извънгабаритни и тежки ППС без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата. Посочените в НП нарушени
правни норми въвеждат задължение движещите се по пътя ППС да бъдат с натоварване на
ос, което не надвишава нормите, установени в Наредбата - нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 ЗДвП е бланкетна, като привръзката е с правилото по чл. 7, ал. 1 от Наредба №
11/2001 г. Посочените в НП правни квалификации по чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредбата касаят хипотезите за издаване на разрешително за преминаване по пътищата,
отворени за обществено ползване, като разрешението е дължимо, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Видът
на превозвания товар /трошен камък/ по правилото на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. не
налага издаване на разрешение за ползване. Такова разрешение би било незаконосъобразно.
Това обаче не променя рамките на обвинението в АУАН, което касае превоз на товари без
такова разрешение. Недопустимо е АНО, получавайки преписката и установявайки
3
погрешно повдигнато обвинение, да го променя до степен на ново такова, свързано с превоз
на товари с ППС, което не отговаря на нормите за натоварване на ос по Наредба № 11/2001
г. Касае се за различни фактически обвинения, които се наказват по различен правен ред.
Движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя без разрешение по смисъла
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП се санкционира по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, а движението
на ППС в нарушаване на изискването за натоварване на осите по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3
ЗДвП - по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Изводът е, че за едни и същи факти в АУАН и НП са повдигнати различни обвинения
срещу жалбоподателя, относими към различни състави на нарушения и към самостоятелни
санкционни правила. Различните обвинения в АУАН и НП не позволяват на наказващия
орган да упражни правомощието по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, доколкото в термина „нарушение“
съобразно съответната разпоредба се визира и словесното обвинение по смисъла на чл. 57,
ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗАНН. Предвид това „обвинителната“ функция на АУАН в случая се явява
нарушена, което е довело и до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Предвид това атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно - издадено
при допуснато в хода на административнонаказателното производство неотстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила. Последното налага отмяната му и
обуславя основателността на депозираната жалба.
Същевременно претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски не следва да бъде уважена, доколкото по делото не са представени
доказателства за действително направени разноски, респективно за техния размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7729/22.06.2022 г., издадено от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ срещу К. С. В. за
нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗДвП вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и
чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, за което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4