№ 218
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 1612/25.06.2021 г. от Др. Г. К., с адрес: град Д., област К.,
ул. „Х.К.“ 11 против постановеното от Окръжен съд – Пловдив Определение №
261125/09.06.2021 г. по гр.д. 1814/2018 г., с което са оставени без уважение като
неоснователни молбите по чл. 248 от ГПК, съдържащи се във „въззивна жалба“ вх.№
350/19.04.2021 г. и молба вх.№ 515/28.04.2021 г., и двете по описа на ПАС, уточнени с
молба вх.№ 274570/12.05.2021 г. и молби вх.№№ 275374 и 275375 от 20.05.2021 г., подадени
от ищците Др. Г. К., Г.Н.М. и Г.К.К., за изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно относимия диспозитив на постановеното по същото дело на ПОС Решение №
260506 от 12.04.2021 г. тримата ищци, а именно: Др. Г. К., Г.Н.М. и Г.К.К. са осъдени да
заплатят общо на ответника „Ц. за п.з. - П.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
2000 лева – внесено адвокатско възнаграждение, както и са осъдени да заплатят общо на
ответницата Андр. Н. Д. от сумата 3530 лева – внесено адвокатско възнаграждение. Със
същото решение тримата ищци са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 7, изр. 2 от
ГПК на Държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 1561,40 лева – разноски за
комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Определението се обжалва от ищцата Д.К., както е посочено в жалбата: в частта, с
която К. е осъдена общо с М. и К. да заплати разноски в размер на 3530 лева, сума относима
съгласно диспозитива на решението към внесеното от ответницата Д. адвокатско
възнаграждение. Същото се мотивира с разпоредбите на Наредба № 1 на ВАС – чл. 7, като
се сочи, че при искове за всеки от ищците в размер от по 100000 лева, дължимото
възнаграждение би било 830 лева за първите 10000 лева + 3% за горницата над 10000 лева, и
се изчисляват тези 3% на 24.90 лева, като сборът им се сочи на 854.90 лева като крайна
дължима според жалбоподателката сума.
1
В срок е постъпил с вх.№ 281118/25.08.2021 г. отговор от „Ц. за п.з. - П.“ ЕООД, с
който се изразява становище за оставяне без уважение жалбата, като неоснователна. Сочат
се доводи в защита на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ЦПЗ в
размер на 2000 лева, които са под определения минимум по Наредба № 1 на ВАС при
приемане обща цена на иска от 300000, като този извод не се променял и от приемане, че в
производството са предявени 3 отделни иска, всеки от които в размер на 100000 лева.
Излагат се доводи, че по делото се проведени общо 8 съдебни заседания и че делото с
фактическа и правна сложност, и че присъдените разноски по отношение на адвокатските
възнаграждения не са прекомерни.
В мотивната част на обжалваното определение ПОС е приел, че в съдебното
заседание на 07.10.2020 г. и двамата ответници са направили искания да им се присъдят
направените от тях разноски по съдебното производство, а служебните защитници на
ищците не са направили своевременни възражения по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатените от ответниците адв. възнаграждения. Независимо, че ищците
са били освободени от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК, поради липса на достатъчно средства за това, и им е предоставена безплатна правна
помощ по чл. 94 и сл. от ГПК, те дължат на ответниците разноските, които последните са
направили по делото, по което искове на ищците са отхвърлени като неоснователни, тъй
като разпоредбите на чл. 83 от ГПК освобождават ищците от държавна такса и съдебни
разноски само по отношение на държавата, респ. на съда, пред който делото е висящо.
Затова при отхвърляне на исковете, както е в случая, ищците не дължат на съда единствено
държавната такса в размер на 4 % от цената на предявените искове, т.е. общо 12000 лева, но
дължат на основание чл. 78, ал. 7, пр. 2 от ГПК съдебните разноски, както и всички разходи,
направени от ответниците по делото. Прието е също и че здравословното състояние и
доходите на страните в случая са без значение, тъй като с предявяването на исковете ищците
са принудили ответниците да наемат адвокати и да направят разноски за това. Минималните
размери на адвокатските възнаграждения са определени с Наредба № 1/2004 г., като според
чл. 1 от нея, размерът на възнаграждението на оказаната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да
бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.
При оценяемите искове, каквито са били процесните искове по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД,
адвокатското възнаграждение се определя според цената на иска. В случая при предявени 3
искови претенции за общо 300000 лева, минималното адвокатско възнаграждение за 1
адвокат е в размер на 3530 лева + 2 % за горницата над 100000 лева или общо 7530 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. Ето защо, заплатените от всеки от
ответниците суми за адвокатска защита от 2000 лева и от 3530 лева са по-ниски от
минималните размери, определени с наредбата на Висшия адвокатски съвет, поради което
няма законово основание същите да бъдат намалени още.
Молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските е
подадена в срока за неговото обжалване по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице –
2
ищцата по делото - Д.К.. Тя засяга единствено осъдителната част за присъдени разноски в
полза на ответницата Андр. Н. Д. и то само за дължимия от ищцата К. общо с другите двама
ищци размер от сумата 3530 лева.
Настоящата инстанция приема, че пред ПОС са предявени три отделни иска от
тримата ищци в размер на по 100000 лева от всеки един от тях против двамата ответника
или дължимото само от ищцата К. на ответницата Д. по нейния иск е 3530 лева съгласно чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В жалбата си неправилно К. е извършила изчисление на база чл. 7, ал. 2, т.
4 от посочената Наредба, тъй като тя е относима към искове до 100000 лева, а не в размер
точно на 100000 лева. А при интерес точно 100000 лева е приложима разпоредбата на т. 5.
Отделно от това – жалбоподателката е приела неправилно, че 3% над горницата от 10000
лева (в хипотезата на т. 4) са върху база на възнаграждението от 830 лева, а не към
оставащия материален интерес, който в случая е 90000 лева.
В конкретния случай ПОС е извършил по-благоприятното изчисление за
жалбоподателката – на база 300000 лева, като дължимата минимална сума за адвокатско
възнаграждение е за първите 100000 лева от интереса е 3520 лева, а за останалите 200000
лева от интереса – 2%, или още 4000 лева, сумирано – общо 7530 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
По същите съображения и присъдените разноски в полза на ЦПЗ не са прекомерни.
Изложеното определя неоснователността на частната жалба. Ето защо съдът счита, че
следва определението на окръжния съд да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261125/09.06.2021 г. по гр.д. 1814/2018 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд
на Република България едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3