№ 355
гр. П., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100600 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД.
Ищцата – Д. Г. З., с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, ЕГН **********,
твърди, че между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил
сключен Договор за потребителски кредит с № 40023944451/28.02.2024 г. Поддържа,
че в Раздел VI „Параметри“ от този договор е предвидено да заплати на кредитодателя
такса от 4 960 лв. – за пакет от допълнителни услуги, наименувани „Фаст“ и „Флекси“.
Смята, че цитираната уговорка е нищожна, защото противоречи както на добрите
нрави, така и на разпоредбите на чл. 22 във вр. с чл. 10а във вр. с чл. 11 във вр. с чл. 19
ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Иска нищожността на договорната клауза, уреждаща
допълнителните услуги, да бъде прогласена. Претендира съдебни разноски, а в полза
на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ в настоящото
производство, предлага да бъде определено съответно възнаграждение.
Ответникът – „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, признава ищцовите претенции.
Въпреки направеното признание от ответника, ищцата не е поискала издаване
на решение при признание на иска (чл. 237, ал. 1 ГПК), поради което произнасянето по
исковете е нужно да се осъществи по общия съдопроизводствен ред (вж. така Ж.
Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и Р. Иванова, „Българско гражданско
процесуално право“, изд. „Сиела“, 9-то издание, 2012 г., стр. 456).
1
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те
да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС). В такава ситуация
кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако с уважаването на всеки от
тях ще се постигнат различни правни последици за страните (вж. Решение №
245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай, че подобен правен
интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на исковете за нищожност
ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях (т. е. на едно от
изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето по останалите
(вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС). Логиката е, че
така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно няма да
съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за
нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е
еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за
2
ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването
помежду им на процесния договор, включително в частта му за клаузата, чиято
нищожност се претендира.
Според твърденията на ищцата, признати от ответника, както и от приобщения
към доказателствения материал погасителен план към кредитната сделка,
допълнително се изяснява, че:
- общата стойност на кредита, включваща главницата и възнаградителната
лихва, е 11 972,20 лв.;
- цената на допълнителните услуги е 4 960 лв.;
- срокът за изплащане на кредитния дълг е 36 месеца;
- погасяването става чрез нарочни вноски, разписани в погасителния план,
като във всяка вноска се включва и добавка за стойността на допълнителните услуги.
Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат
валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните,
когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014
г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този
смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на
насрещните престации.
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен кредит на сравнително
висока стойност (11 972,20 лв.), но за неособено дълъг времеви период (3 години).
Кредитополучателят е физическо лице, встъпващо в облигационната обвързаност, с
цел задоволяване на лични нужди от парични средства, докато кредитодателят е
търговец, които сключва такива договори по занятие (т. е. те са част от
професионалната му търговска дейност). Допълнителните услуги по кредита са на
обща цена (4 960 лв.), която е 41,43 % от главницата и договорната лихва по кредита.
Няма данни естеството на тези услуги да е такова, че да са ориентирани към някакви
реални конкретни дейности, които да са в полза на кредитополучателя и да обосноват
заплащането на тази висока стойност. За факта, че допълнителните услуги нямат
характера на дейности, извършвани в полза на длъжника, може да се съди от
обстоятелството, че заплащането им е уговорено предварително, без да е обвързано от
тяхното ползване. Цената на услуги, които предстои да бъдат предоставени, без да е
ясно, че ще се стигне до ползването им, не може да се дължи отнапред.
Очертаните специфики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че
3
уговорката за допълнителните услуги е натоварена с функции, излизащи извън
присъщия й ефект да обезпечи облигационно правоотношение, при което длъжникът
да получи от кредитора определена услуга, от която има необходимост и полза, срещу
което да му заплати разумна цена. Печалбата на кредитодателя, чрез вземането за
стойността на тези услуги, не е съизмерима нито с разходите, които прави, нито с
риска, който носи. Ето защо се налага и логичната констатация, че така пряко се
нарушава принципът на справедливостта и се създават предпоставки за неоснователно
обогатяване на ответника, за сметка на ищеца, което е в директна колизия с добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно
евентуално съединените ищцови претенции за нищожност е основателна, поради което
не подлежи на разглеждане по същество втората такава, която е ориентирана към
идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата
договорна клауза, заради противоречието й със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл.
78, ал. 1 ГПК).
Не са изпълнени предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, които да изключат
отговорността на ответника в тази насока. Изискванията на последния цитиран
нормативен текст предвиждат ответникът да е признал иска и с поведението си да не е
дал повод за завеждането му, като преценката за наличието им се прави въз основа на
конкретните данни по делото, отнасящи се до извънпроцесуалното и процесуалното
поведение на ответната страна (вж. Определение № 60110/07.10.2021 г. по ч. гр. д. №
2853/21 г., II г. о. на ВКС). Фактът, че ответникът е участвал в сключването на
процесната нищожна договорна клауза с ищцата показва, че поводът последната да
заведе иск за обявяване на нищожността й се корени в поведение на първия.
Съдебно-деловодните разходи, извършени от ищцата, включват заплатената
държавна такса по делото, която е 199,40 лв.
Ищцата е получила безплатна правна помощ в производството пред настоящата
инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр.
П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П. „О. и к.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, трябва да бъде
присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 240
лв. (с включен ДДС от 40 лв.), като определянето му е извършено от настоящия
съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и
при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 г. на СЕС, според които съд от държава-члена на ЕС не е длъжен да
прилага ограничение от националното законодателство за минимален размер на
адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната
4
фактическа и правна сложност на делото. Преценката на съда в една така ситуация
трябва да се концентрира именно върху характеристиките на защитата, възложена по
конкретното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на
производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания,
като също така не следва да се забравя, че се касае са строго квалифициран труд,
полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за
своята дейност. Пренасянето на тези критерии в полето на разглежданата хипотеза
показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с
проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода
на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която все пак е
ориентирана само към доводи за нищожност на процесната договорна клауза.
Ответникът е признал всички фактически положения, поддържани от ищцовата
страна. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител
на ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то
в изключително малък обем. Спорният предмет не е на много висока материална
стойност (4 960 лв.). Разгледаната правна проблематика е с нисък интензитет на
сложност, включително по нея има установена съдебна практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението, е регистриран по
реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на удостоверение за регистрация,
издадено от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и
дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о.
на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и
Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожна клаузата
за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, съдържаща се в раздел VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит с № 40023944451/28.02.2024 г.,
сключен между Д. Г. З., с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, ЕГН ********** (като
кредитополучател) и „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *** (като кредитодател), поради противоречие с
добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на Д.
5
Г. З., с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, ЕГН **********, сумата от 199,40 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на
адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П.
„О. и к.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 240 лв., представляваща възнаграждение за
безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6