РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Б., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Т. Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500609 по описа за 2021 година
С Решение № 260916 от 21.12.2020г., постановено по гр. дело №
3311/2020г. по описа на Районен съд – Бургас и Решение № 260145 от
26.01.2021г., постановено по гр. дело № 3311/2020г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на
първоначално постановеното решение е допуснат развод и е прекратен
гражданския брак, сключен на 23.09.2017г. между Д. Ю. Й. и Т. Г. Й. като
дълбоко и непоправимо разстроен, като е постановено, че вината за
разстройството на брачните отношения има мъжът. С цитираното решение е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
М. Д. Й. на майката Т. Г. Й. и е определено местоживеенето на детето в дома
на неговата майка – Т.Й.. С цитираното решение е определен режим на лични
отношения на бащата Д.Й. с детето му М. и бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка за своето малолетно дете в размер на 190 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 31.07.2020г. до настъпване на
предвидени в закона причини за нейното изменение или прекратяване, както
и е осъден бащата да заплати издръжка за своето малолетно дете за минало
1
време. С цитираното решение е постановено след прекратяване на брака Т. Г.
Й. да носи своето предбрачно фамилно име – П..
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с
вх. № 268744 от 26.02.2021г. по описа на Районен съд – Бургас от Д. Ю. Й.
в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
режима на лични отношения между бащата Д.Й. и детето М., както и по
отношение на присъдената издръжка за минало време. В жалбата се
претендира определения от страна на съда режим на лични отношения на
бащата с детето в т. 2 от постановеното решение на съда да се прилага
веднага и да отпадне присъствието на майката при срещите на бащата с
детето, тъй като по този начин той не може да осъществява пълноценен
контакт с него. В жалбата се претендира определения режим за лични
контакти в първоинстанционното решение в т. 3, т. 4 и т. 5 да бъде потвърден,
като бащата да взима детето от дома на неговата майка и да го връща там след
приключване на срещата.
В жалбата се посочва, че изводът на първоинстанционния съд, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Д.Й. е
необоснован и неправилен. Посочва се, че съдът неправилно, без излагане на
подробни мотиви и при липса на анализ на всички събрани по делото
доказателства като съвкупност е приел, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има единствено съпруга-ищец. Посочва се, че съдът не
е взел предвид и поведението на ответницата, ищца по насрещния иск, след
фактическата раздяла между съпрузите, което разкрива съзнателното й
отчуждаване от съпруга си, което е довело до непоправимостта на
разстройството на брака им. Претендира се атакуваното решение да бъде
отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъде прието, че Д.Й. няма вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака, а да постанови, че Т.Й. има вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
В жалбата се посочва, че част от определения от
първоинстанционния режим на лични отношения между бащата и детето е
крайно неподходящ и неправилен, тъй като съдът е направил задължително
присъствието на майката, без да съобрази, че когато са заедно поради
поведението на майката между страните има напрежение и затруднена
2
комуникация, което не е в най-добрия интерес на детето. Претендира се
първоинстанционното решение в тази му част да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което посочения
в точка 2 режим на лични отношения да се прилага веднага, така както е
определен от първоинстанционния съд, но без присъствието на майката. В
жалбата се претендира определения режим за лични контакти в
първоинстанционното решение в т. 3, т. 4 и т. 5 да бъде потвърден, като
бащата да взима детето от дома на неговата майка и да го връща там след
приключване на срещата.
В жалбата се посочва, че съдът неправилно и в нарушение на
материалния закон е отсъдил, че издръжка се дължи за период по-голям от 12
месеца, а именно – от май – 2019г. до юли 2020г., поради което и се
претендира атакуваното решение да бъде отменено за периода преди
31.07.2019г.
Ответната страна по въззивната жалба – Т. Г. Й. е депозирала
писмен отговор на жалбата, в който още веднъж оспорва изложените
обстоятелства от страна на Д.Й. по отношение на вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. В депозирания отговор се отправят
искания по доказателствата, като въззиваемата претендира да бъде задължен
Д.Й. да й представи подробно банково извлечение (справка по месеци) от
общия им депозит в негова лична банкова сметка за целия период и общата
сума по депозита. В отговора на въззивната жалба се претендира с решението
си съдът да определи режим на лични контакти, при които контактите на
бащата с малолетното дете до навършване на петгодишна възраст на детето,
както и да бъде определен режим на лични контакти на бащата с неговото
дете след навършване на петгодишна възраст на детето, който да бъде
осъществяван без приспиване на детето при неговия баща и съдът да не
постановява като част от режима на контакти и видеовръзка между бащата и
детето. В отговора се претендира да бъде осъден Д.Й. да заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лева, както и да заплати издръжка за минал периода
от време.
Против първоинстанционното решение е депозирана въззивна
жалба с вх. № 262056/18.01.2021г. по описа на Районен съд - Бургас от Т.
Г. Й. чрез нейния процесуален представител адвокат В.К. по отношение на
3
определения режим на лични отношения между бащата и детето, както и в
частта относно размера на присъдената издръжка. В жалбата се посочва, че
детето е все още в ниска възраст и не е подготвено да остава само със своя
баща още по-малко за продължително време, тъй като това ще навреди на
детето, поставяйки го в стресова ситуация, която може да породи у него
напрежение и емоционален дискомфорт, а привикването към по-разширен
режим следва да се осъществява постепенно и бавно, за да бъде избегнат
стреса на детето. По отношение на определения размер на издръжката, в
жалбата се посочва, че бащата не е лишен от възможност да упражнява
трудова дейност и да реализира доходи, няма задължение за издръжка към
друго ненавършило пълнолетие дете и може да участва в паричната издръжка
на детето М. в по-голям размер от присъдения с първоинстанционното
решение, а именно – претендирания размер от 300 лева. В жалбата се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която
е определен режим на лични отношения, както и относно определения размер
на присъдената издръжка и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъдат уважени направените доводи във
въззивната жалба.
По делото е депозиран писмен отговор с вх. № 269487 от
09.03.2021г. от страна на Д. Ю. Й., в който се посочва, че счита жалбата от
18.01.2021г. за изцяло неоснователна. Посочва, че поисканият от страна на
майката на детето режим на лични контакти, съобразно който следва да вижда
своето дете до навършване на петгодишна възраст само за по два часа в два
дни от месеца и то в присъствието на майката е неоснователен и неподходящ,
водещ до невъзможност за осъществяване на пълноценен контакт с неговото
дете и единствено ще доведе до отчуждаване на детето от него. В отговора се
посочва, че видеовръзката, която той осъществява със своето дете е полезна и
ценна, доколкото е единствената му възможност да общува ежеседмично с
детето с оглед отдалечеността му от гр. Б.. Претендира решението да бъде
потвърдено в тази му част. В отговора се посочва, че определеният размер на
месечна издръжка за малолетното дете от 190 лева съответства на нуждите на
детето, а отделно от това той всеки път му носи памперси, дрехи и играчки.
Претендира да бъдат приети по делото представени писмени доказателства.
По делото е депозирана и въззивна жалба с вх. №
4
262083/19.01.2021г. по описа на Районен съд – Бургас от страна на Т. Г. Й. в
частта относно определения режим на лични отношения и относно размера на
издръжката. В жалбата се претендира атакуваното решение да бъде отменено
в частта относно определения режим на лични отношения и в частта относно
присъдената издръжка. В жалбата отново се повтарят всички изложени
съображения на въззиваемата Т.Й. по отношение на режима на лични
контакти на детето с неговия баща и по отношение на претендирания размер
на издръжката. По делото е представен писмен отговор с вх. № 269390
от 08.03.2021г. по описа на Районен съд – Бургас от страна на Д.Й., в който се
сочи, че счита въззивната жалба от 19.01.2021г. за неоснователна и
необоснована и претендира да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание въззивникът Д.Й. – ищец в
първоинстанционното производство поддържа своята въззивна жалба,
оспорва въззивната жалба на Т.Й. и счита, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в атакуваните му части. В подкрепа на своите
искания и твърдения представя доказателства.
В съдебно заседание възззивната страна Т.Й. – ответна страна в
първоинстанционното производство поддържа своята въззивна жалба,
оспорва въззивната жалба на Д.Й. и счита, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в атакуваните му части. В подкрепа на своите
искания и твърдения представя доказателства.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Д. Ю. Й. против Т. Г. Й., с който се претендира
да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прекратен
сключения помежду им граждански брак, упражняването на родителските
права по отношение на роденото по време на брака малолетно дете да бъде
предоставено на майката, при която детето ще живее, да бъде определен
режим на лични контакти с детето, както и да бъде определена месечна
издръжка, която той да заплаща. В исковата молба се посочва, че от месец
май – 2019г. страните живеят разделени, а от месец август – 2019г. са във
фактическа раздяла. В исковата молба се сочи, че макар и с ответната страна
да се познават от дълги години се оказало, че страните имат различия в
5
своята ценностна система, във възпитанието и поведението си, които ги
раздалечават и противопоставят.
По делото е депозирана и насрещна искова молба от Т.Й. против
Д.Й., с която се претендира да бъде прекратен сключения помежду им
граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство, като се
приеме, че вина за прекратяване на брака има съпругът – Д.Й., да й бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете М., като бъде определено местоживеенето му на адреса при
нея, да бъде определен подходящ режим на лични контакти на детето с
неговия баща, да бъде определен размер на месечна издръжка, както и тя да
възстанови своето брачно фамилно име – П.. С исковата молба се претендира
Д.Й. да бъде осъден да заплати издръжка за минало време от месец май –
2019г. в размер на 300 лева месечно. В исковата молба се посочва, че
страните се познават повече от десет години и след като са завършили своето
висше образование са заживели заедно и са взели решение да сключат брак.
Посочва се, че отношенията между тях са започнали да се променят след като
са се сгодили – Д.Й. е започнал да ограничава контактите с нейните роднини,
при посещенията си в гр. Б. са отсядали в дома на родителите на Д.Й.,
неговите родители непрекъснато са недоволствали. Посочва се, че между
двамата съпрузи е имало голям скандал, тъй като Т.Й. е останала при своите
родители за няколко дни в края на 2018г., но Д.Й. не е пожелал да остане с
нея. След раждането на детето, Д.Й. е започнал да я обвинява за начина по
отглеждане на детето и в един момент е отправил жестоки заплати към нея и
детето, за което тя е споделила със своята майка и тя заедно с баща й при
първия удобен момент са посетили жилището на семейството, за да
разговарят с Д.Й.. Посочва се, че след като Д.Й. е разбрал, че родителите й са
в дома им вечерта не се е прибрал, а на сутринта тя му оставила бележка, че
заминава на гости в гр. Б., при своите родители и след три дни той й се е
обадил и й е казал, че желае да се разделят.
По делото е представено Удостоверение за сключен граждански
брак, изд. от Столична община, район Триадица от 25.06.2020г., от което е
видно, че Д. Ю. Й. и Т.Г. П. са сключили граждански брак на 23.09.2017г. и
съпругата е приела да носи фамилно име – Й..
По делото е представено Удостоверение за раждане, изд. от
6
Столична община, район Сердика от 07.03.2019г., от което е видно, че М. Д.
Й. е роден на 22.02.2019г. от майка – Т. Г. Й. и Д. Ю. Й.. С оглед
представените доказателства, настоящата инстанция намира, че страните са
сключи граждански брак на 23.09.2017г. (към този момент и двамата са били
на 26г.), на 22.02.2019г. се е родило тяхното дете и от 17.05.2019г. (три
месеца след раждането на детето) майката с детето М. Й. е заживяла в гр. Б. в
дома на своите родители.
Страните по делото не спорят единствено по отношение на
желанието си да бъде прекратен сключения между тях граждански брак, не
спорят относно желанието си упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете да бъде предоставено на майката на детето
Т.Й., както и по отношение на местоживеенето на детето при неговата майка.
Спорните въпроси между тях са относно вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, личните контакти на бащата с детето,
като майката желае детето до навършване на петгодишна възраст да
осъществява контактите със своя баща в нейно присъствие и без то да остава
с приспиване при баща си, а след навършване на петгодишна възраст на
детето контактите да бъдат осъществявани без нейното отсъствие, но и без
приспиване на детето при неговия баща. Т.Й. изрично претендира съдът да
постанови бащата да взима детето от посочено от нея място в близост до
дома й. Спорен е и въпроса относно размера на издръжката на детето, както и
относно дължимостта на претендираната издръжка за минало време.
По делото е изготвен и Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Сердика от 09.10.2020г., от който е видно, че е направен
извод, че грижи за М. Й. полага неговата майка Т.Й., Д.Й. демонстрира
желание и разбиране относно родителските грижи и отговорности и
обезпечава адекватно нуждите на сина си. В доклада е направен извод
относно обстоятелството, че е в интерес на малолетното дете да общува с
всеки един от родителите си, които следва да се съобразят с нуждите и
потребностите му и да му осигурят сигурна и спокойна среда, която да
способства за правилното му развитие.
В развилото се производство по привременни мерки пред Районен
съд – Бургас е разпитан Ю. Й. Й. – баща на ищеца Д.Й., от показанията на
когото се установяват отношенията между страните след настъпилата
7
помежду им раздяла. Свидетелят не свидетелства за отношенията на
съпрузите преди да настъпи раздялата между тях.
По делото в качеството й на свидетел в производството по
определяне на привременните мерки е разпитана М. М. П. – майка на
ответната страна Т.Й., от показанията на която се установява, че Т.Й. никога
не е отказвала на Д.Й. да види своя син. Свидетелката посочва, че проблемът
между страните е започнал след като са кръстили детето на майката на Д.Й., а
не на неговия баща и тогава Д.Й. е започнал да заплашва дъщеря й, че ще я
убие. Свидетелката посочва, че е чувала Д.Й. да обижда своята съпруга, че не
се грижи за детето.
В производството по привременни мерки в качеството й на
свидетел е разпитана и Р. Ж. В. – съученичка на Т.Й., която в своите
показания сочи, че е свидетел на това как Т.Й. се грижи за своето дете.
Майката на Т.Й. – М. П. е разпитана в качеството й на свидетел и
извън производството по привременни мерки, от показанията на която се
установява, че отношенията между двамата съпрузи са започнали да се
променят след годежа, тъй като Д.Й. е започнал да забранява на Т.Й. да
посещава техния дом и при всяко посещение е имало разправии.
Свидетелката посочва, че проблемът е станал след като се е родило детето и
отношенията между съпрузите са се влошили заради името на детето, тъй
като Д.Й. е искал то да продължи името на неговия баща, а Т.Й. е искала
детето да носи името на майката на Д.Й. и те двамата са решили как да се
казва детето едва след като той се е родил. Свидетелката посочва, че нейният
съпруг е влошил своето здраве, тъй като е започнал да вдига кръвно след като
чуе гласа на Д.Й.. Посочва, че дъщеря им е споделяла всичко с тях и след като
е станал проблема с името на детето е искала баща й да говори с Д.Й., при
което те са отишли през месец май, за да говорят с него, но след като той е
разбрал, че те са пристигнали в гр. София се е прибрал в квартирата, в която
живеят и веднага след това отново е излязъл и не се е прибрал през нощта.
Свидетелката посочва, че на сутринта дъщеря й й е казала, че не може да
остане с детето сама и заради това е тръгнала заедно с тях за гр. Б., като е
написала бележка на Д.Й., че отива за една седмица на гости в гр. Б..
Свидетелката посочва, че на втория ден, Д.Й. й се е обадил и й е казал, че
смята да се разделят. Свидетелката посочва, че е присъствала на видео
8
разговори с детето и вижда, че детето се срамува, притеснено е, не познава
Д.Й. като баща, а те като го видят и чуят гласа му вдигат кръвно.
Свидетелката посочва, че съпрузите са имали общи бюджети, обща сметка, в
която и двамата са влагали парични средства. Свидетелката посочва как при
посещение в гр. София, Д.Й. ги е изгонил, а неговите родители са ходили
редовно в квартирата им и са капарирали апартамент в същата кооперация, в
която Д.и Т. са искали да закупят жилище.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан П. П. П. (без
родство със страните), от показанията на когото се установява, че с Д.Й. са
приятели и се познават от 2014г., а покрай Д.Й. се е запознал и с Т.Й. и са
започнали да поддържат по-близки взаимоотношения. Свидетелят посочва, че
няма преки впечатления от раздялата между двамата и от Д.Й. знае, че Т.Й. е
искала да бъде с детето в гр. Б., а той е искал да бъдат заедно с детето си в гр.
София. Сочи, че ставал пряк свидетел на отношението на Д.Й. към своето
дете и е виждал, че той се радва на детето, полага грижи за него и му липсва
контакта с детето. Свидетелят сочи, че Д.Й. му е споделял, че се притеснява,
че контактите със сина му са му недостатъчни и го е страх да не загуби
връзката с него. Свидетелят е разпитан отново във въззивното производство
по отношение на отношенията, които се случват между страните по повод
осъществяване на лични контакти на малолетното дете след постановяване на
първоинстанционното решение.
Пред настоящата инстанция по делото в качеството му на свидетел
е разпитан Ю. Й. Й. - баща на Д.Й. (погрешно посочен в протокола от
съдебното заседание на стр. 5 като П.), от показанията на когото се
установяват обстоятелства, възникнали след раздялата на страните и факти,
които са възникнали между него и Д.Й. и Т.Й. и нейните родители по повод
на предаване на детето за личен контакт с неговия баща. Свидетелят посочва,
че е разговарял с Т.Й. преди да тръгне за гр. Б. с детето М. и от нея е разбрал,
че тя иска по време на отпуска си за отглеждане на детето да бъде в Бургас.
Пред настоящата инстанция по делото отново е разпитана М. М.
П. – майка на Т.Й., която в своите показания посочва, че тя знае къде се
срещат Д.Й. и Т.Й. и ги изпраща до срещата за предаване на детето. Посочва,
че Д.Й. и неговите родители са им причинили достатъчно здравословни
причини, нейният съпруг също има здравословен проблем и дъщеря й отказва
9
да предава детето на входа пред техния блок заради предишните им
отношения. Свидетелката посочва за разминавания между Т.Й. и Д.Й. при
предаване на детето за лични контакти, тъй като Д.Й. очаква детето пред
входа на блока, в който живее, а Т.Й. води детето на близкия паркинг и
очаква Д.Й. да дойде там. По отношение на видеоразговорите на Д.Й. с детето
М., свидетелката посочва, че първия път когато е било осъществена връзката
с детето то започнало да вика и да пищи и тя е влязла в стаята и е заварила
детето легнало – в нервна криза. Посочва, че след месец януари детето иска
непрекъснато да излиза от вратата, неспокойно е, нервничи. Сочи, че дъщеря
й е като дежурна в седем часа, не може да излезе и те чакат половин час, за да
гледа Д.Й. детето и счита, че не е редно да ги гледат в къщи и да ги снимат с
телефона. Свидетелката посочва, че в присъствието на баща си детето става
неспокойно, тъй като не го припознава като баща и дори първия път когато е
било взето от баща си без присъствието на майката детето е било изпотено и
изморено, а вторият ден като се е прибрало е било изключително отчаяно и
изморено и е започнал да залита.
Изслушан пред настоящата инстанция – на основание чл. 59, ал. 6
от СК Д.Й. заявява, че желае да бъде част от живота на своето дете, да го
вижда и да се грижи за него.
Пред настоящата инстанция – на основание чл. 59, ал. 6 от СК Т.Й.
споделя, че за нея е важно детето да общува с баща си на живо. Сочи, че Д.Й.
иска да оказва психически натиск по отношение на нея като взима детето от
дома й и отказва да вземе детето от близкия паркинг. Желае до петгодишна
възраст срещите на детето с неговия баща да не бъдат с преспиване и да са в
нейно присъствие.
Както бе посочено по-горе въззивната жалба, депозирана от страна
на Д.Й., касае постановеното първоинстанционно решение в частта относно
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и режима на
лични отношения с детето М., определени за периода от 21.12.2020г. до
30.04.2021г. и да бъде прието до навършване на тригодишна възраст на детето
режимът на лични отношения с детето да се осъществява без присъствието на
майката. Жалба е депозирана и в частта на присъдената издръжка за минало
време, както и се претендира да бъде задължена майката ежегодно да
известява писмено бащата за периода на годишния си отпуск във връзка с
10
установения режим на лични отношения.
Както бе посочено по-горе въззивната страна – Т.Й. претендира
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта относно
определените лични контакти и да бъде определен режим на лични
отношения с бащата, като контактът с детето до навършване на петгодишната
му възраст да бъде осъществяван в присъствието на майката и без приспиване
на детето при неговия баща. Претендира след навършване на петгодишна
възраст на детето режимът на лични контакти на детето с неговия баща да
продължи да бъде без приспиване при бащата, както и да бъде определен
режим на лични отношения с бащата по време на официални празници след
навършване на петгодишна възраст на детето. Претендира бащата да взима
детето от място, което е в близост до дома й и от така определения режим на
лични отношения да отпадне контакта на детето, осъществяван чрез
видеовръзка.
С оглед на изложеното във въззивните жалби и заявените
претенции, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение
не е атакувано и е влязло в законна сила в следните негови части – по
отношение на допуснатия развод и прекратяването на гражданския брак
поради неговото настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по
отношение на упражняването на родителските права от страна на майката –
Т.Й. и местоживеенето на детето при неговата майка, както и по отношение
на възстановяване на предбрачното фамилно име на Т.Й., а именно – П..
По отношение на депозираните въззивни жалби, Окръжен съд –
Бургас намира следното:
Първоинстанционното решение е атакувано от страна на Д. Ю. Й.
в частта, в която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има мъжът.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане па
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това.
Първоинстанционният съд в своето решение е постановил, че вина
за дълбокото е непоправимо разстройство на брака има мъжът. Решението в
тази му част е атакувано от Д.Й., който в своята жалба претендира да бъде
11
отменено атакуваното решение в тази му част и да бъде прието, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на сключения брак има
жената – Т.Й..
Безспорно е, че правната доктрина приема, че брачната вина е
субективното психично отношение на съпруга към неизпълнението на
собствените му брачни задължения и техния обективен резултат – дълбокото
и непоправимо разстройство на брака. В конкретния случай е безспорно, че
Д.Й. и Т. П. са сключили граждански брак на 23.09.2017г., синът им М. Д. Й.
се е родил на 22.02.2019г. и на 17.05.2019г. (към този момент детето е било на
тримесечна възраст) страните вече са били във фактическа раздяла, след като
Т.Й. се е прибрала заедно с детето М. при своите родители в гр. Б.
(обстоятелство, за което страните не спорят), след като е оставила бележка на
своя съпруг, че заминава за една седмица за гр. Б. заедно с детето. По делото
– от събраните доказателства се установя, че два дни след като Т. П. е отишла
при своите родители в гр. Б., Д.Й. й се е обадил по телефона и й е казал, че
желаят да се разделят. Безспорно е обстоятелството, че двамата съпрузи се
познават от ученическите си години, имали са дългогодишна връзка, но
въпреки това непосредствено след сключването на гражданския брак между
тях са настъпили проблеми, които те не са могли като семейство да разрешат
и преодолеят.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид всички събрани по
делото доказателства, настоящата инстанция приема, че и двамата съпрузи са
нарушили изискването на чл. 14 и чл. 15 от СК и не са проявили
необходимото уважение един към друг и разбирателство към нещата, които
са важни за всеки един от тях и въпреки своята дългогодишна връзка като
приятели не са съумели да изградят семейство. Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че предвид създадените между
съпрузите конфликтни отношения непосредствено след раждането на детето
М. следва да се приеме, че Д.Й. има вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство. От събраните по делото доказателства се
установява и обстоятелството, че Д.Й. не е успял да осъзнае и да оцени
състоянието на своята съпруга, която непосредствено след раждането на
детето е имала нужда от емоционална подкрепа и от физическа такава на
първо място от своя съпруг, но е имала нужда и от подкрепата на своите
12
родители, с които безспорно има изградена стабилна връзка и се чувства
сигурна и защитена и която подкрепа тя е търсила, след като не е успяла да
намери опора и сигурност в отношенията със своя съпруг. Д.Й. е следвало да
разбере и да уважава силната връзка, която Т.Й. има със своето семейство и
нуждата й да общува с тях. От друга страна обаче не може да се пренебрегне
и поведението на Т.Й., че с поведението си не е създала предпоставки в своето
семейство да се преодолеят различията помежду им, а е отишла на гости при
своите родители заедно с детето М. без да съобщи това на своя съпруг в
нормален разговор и без да му обясни своите намерения, а е взела това свое
решение напълно еднолично и го уведомила чрез оставена бележка, при
положение, че е знаела за неговото нежелание детето да пътува на дълъг път,
предвид своята възраст. Следва да се отбележи и обстоятелството, че и
двамата съпрузи не са съумели да осъзнаят, отделят и разграничат
собствените си взаимоотношения като отделно и самостоятелно семейство и
да решават своите възникнали проблеми помежду си. По делото обаче не се
установява и обстоятелството Д.Й. да е направил отстъпка и да е положил
усилия да разреши проблемите помежду им, като в отговор на
обстоятелството, че Т. П. е отишла за една седмица при своите родители той
й се е обадил и й е казал, че желаят да се разделят и именно това
обстоятелство е сложило окончателен край в отношенията помежду им.
Следва да се отбележи, че по делото единствено се твърди от
страна на Т.Й., че Д.Й. я е заплашил с убийство, но по делото няма данни,
които да подкрепят това нейно твърдение.
При това положение, настоящата инстанция намира, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът – Д. Ю. Й.,
поради което и при съвпадане на фактическите и правни изводи, с тези, които
е прави въззивната инстанция, първоинстанционното решение в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на личните контакти на малолетното дете М. Й. със
своя баща – Д.Й., съдът съобрази следното:
Безспорно е обстоятелството, че първоинстанционният съд е
постановил режим на лични отношения с детето след 01.05.2021г. до
навършване на тригодишна възраст на детето да се осъществяват без
присъствието на майката, но и без детето на остава с преспиване при своя
13
баща. Съдът е определил и детето да осъществява лични контакти със своя
баща след навършване на тригодишна възраст на детето всяка втора седмица
от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома
на бащата, без присъствие на майката, както и да бъде осъществявана
видеовръзка с детето всеки вторник от 19.00 часа до 19.30 часа чрез
технически средства за тази връзка, осигурени за детето от майката.
Въззивникът Д.Й. претендира решението да бъде отменено
единствено за периода до 30.04.2021г., като бъде постановено бащата да
осъществява режим на лични отношения с детето всяка втора събота и всяка
втора неделя от месеца – в събота от 16.00 часа до 18.00 часа и в неделя – от
10.00 часа до 12.00 часа, без присъствието на майката.
Безспорно е, че към момента на приключване събирането на
доказателствата – 25.05.2021г. е настъпила датата, в която
първоинстанционния съд е определил режим на лични контакти в присъствие
на майката и в тази й част - за времето до 30.04.2021г. въззивната жалба на
Д.Й. е останала без предмет.
Въззивната страна – Т. П. претендира първоинстанционното
решение да бъде отменено в частта относно определените лични контакти и
да бъде определен режим на лични отношения с бащата, като контактът с
детето до навършване на петгодишната му възраст да бъде осъществяван в
присъствието на майката и без приспиване на детето при неговия баща.
Претендира след навършване на петгодишна възраст на детето режимът на
лични контакти на детето с неговия баща да продължи да бъде без приспиване
при бащата, както и да бъде определен режим на лични отношения с бащата
по време на официални празници след навършване на петгодишна възраст на
детето. Претендира бащата да взима детето от място, което е в близост до
дома й и от така определения режим на лични отношения да отпадне контакта
на детето, осъществяван чрез видеовръзка.
Безспорно е и обстоятелството, че към настоящия момент детето
М. Й. е на две години и ще навърши тригодишна възраст на 22.02.2022г.
С оглед трайната и непротиворечива съдебна практика, изразена в
Постановление № 1 от 12.11.1974г., постановено по гр. дело № 3/74г. по
описа на Пленума на ВС, Решение № 19 от 15.02.2019г., постановено по гр.
дело № 2578/2018г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 60225/11.11.2021г.,
14
постановено по гр. дело № 786/2021г. по описа на ВКС на РБ режимът на
лични контакти следва да се определи в съответствие с интересите на детето,
но във всеки случай ограничаването на мерките може да бъде само ако се
налага детето да се адаптира към отношенията с родителя, комуто не е
предоставено упражняването на родителските права, като режимът следва да
бъде съобразен и с обстоятелството дали родителят живее на отдалечено
разстояние. Чрез режима на лични отношения целта, която трябва да се
постигне, е да се осигури възможност детето да расте и да се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Безспорно е, че интересите на
детето са свързани с необходимостта то да бъде отглеждано, обгрижвано,
възпитавано, да получи своето образование с цел да се развие като
хармонична личност, като в това понятие се включва съвкупността от
материалните интереси на детето и грижите за неговото духовно развитие, а
съдът следва да се ръководи само и единствено от интересите на детето.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява,
че от момента на своето раждането детето е било отглеждано в семейна среда,
до навършване на тримесечната си възраст детето е било обгрижвано от
двамата свои родители, тъй като са живели в едно общо домакинство и заедно
са полагали грижи за израстването му. Съдът намира за безспорно установено
и обстоятелството, че е изцяло в интерес на детето, то да изгради близки и
непосредствени контакти със своя баща и да продължи тези контакти с него.
От представения по делото Социален доклад, а и от всички събрани по делото
доказателства се установява, че майката на детето не препятства контактите
на бащата със своя син, а напротив – насърчава ги, тъй като желае детето да
запази изградената връзка със своя баща. Предвид обстоятелството, че
контактите на бащата с детето не са били интензивни от тримесечната възраст
на детето, то съвсем логично първоинстанционния съд е постановил
първоначално контактите на бащата с детето да стават в присъствието на
майката и без приспиване при бащата до 30.04.2021г., а след тази дата до
навършване на тригодишната възраст на детето контактите да се
осъществяват без присъствието на майка, но и без приспиване в дома на
бащата и едва след като детето навърши три години да остава при своя баща с
преспиване. По този начин детето плавно – без стрес ще изгради и заздрави
връзката със своя баща.
15
Мотивиран от горното и като взе предвид, че интересите на детето
налагат и двамата му родители да присъстват в неговия живот, така че то да
не се усеща дефицити при общуването с когото и да е от двамата си
родители, съдът намира, че за да може бащата – Д.Й. пряко да участва в
отглеждането на своя син с цел пълноценното личностно и емоционално
развитие на детето и с цел евентуално преодоляване на бъдещо поведение,
провокирано от дефицити, свързани с непълноценното присъствие на бащата
в неговия живот, следва да му бъде определен режим на лични отношения,
който в пълна степен да задоволи потребностите и нуждите на детето.
Настоящият състав намира, че е в интерес на детето личните контакти с
неговия баща да бъдат осъществявани без присъствието на неговата майка Т.
П. и след навършване на тригодишната възраст на детето, то да остава при
своя баща с преспиване. По делото няма данни Д.Й. да е заплаха за здравето и
живота на своето дете, а напротив – той се грижи за своето дете с обич и
изцяло в съответствие с неговите потребности, поради което и съдът намира,
че е неоправдано контактите с баща му да стават в присъствие на майката и
без приспиване при него. В тази връзка, настоящият състав намира въззивната
жалба на Т.Й. в този смисъл за неоснователна. Детето следва да изгради
здрава емоционална връзка със своя баща и е неоправдано искането й то да не
остава с преспиване при своя баща, дори и след навършване на петгодишна
възраст – това би попречило на изграждане на индивидуална връзка на детето
с неговия баща.
По делото е безспорно, че двамата родители на М. са
изключително интелигентни, общуват помежду си нормално, с разбиране и
грижа, водени от разбирането, че детето следва да поддържа своите
отношения и с двамата си родители, да усеща сигурността в общуването и с
двамата и да може да разчита на подкрепата на всеки един от тях. Именно
предвид ниската възраст на детето то следва да започне постепенно
интензивно да осъществява контакти със своя баща, за да не се достигне до
каквато и да е степен на родителско отчуждение, което би накърнило в най-
голяма степен интереса на детето и което обстоятелство родителите не би
следвало да допуснат. Нещо повече – в показанията на майката на Т. П.,
дадени пред въззивната инстанция се сочи, че детето не припознава Д.Й. и
именно поради тази причина контактите на детето с неговия баща не следва
да бъдат ограничавани, а напротив – следва да бъдат стимулирани и да станат
16
по-интензивни, а отговорността за това в случая е на майката – Т. П..
По изложените по-горе съображения неоснователна е въззивната
жалба и в частта, в която се претендира личните контакти на детето с неговия
баща по време на националните празници да започнат след навършване на
неговата петгодишна възраст, както и в частта, в която майката желае да
отпадне осъществяваната с бащата на детето видеовръзка във вторник – от
19.00 часа до 19.30 часа.
По отношение на мястото, от което детето следва да бъде взимано
от баща му, настоящата инстанция намира, че това следва да се осъществява
от жилището на неговата майка – Т. П. и да бъде връщано отново в нейното
жилище. По делото не се посочи нито една причина, която да обуслови
определяне на друго място (извън жилището на майката), от което бащата да
взима своето дете. Майката на детето в съдебно заседание в обясненията си по
чл. 59, ал. 6 от СК посочва, че желае детето да не се взима от входа, тъй като
Д.Й. я е заплашил с убийство, както и защото е викал свидетели и са се
снимали пред входа. Свидетелката П. (майка на Т.Й.) посочва, че дъщеря й
отказва да предава детето пред входа на блока заради предишните им
отношения, поради което и настоящата инстанция приема, че това искане по-
скоро е каприз от страна на майката и желание да предпази своите родители,
тъй като това желание не е подкрепено с нито един основателен аргумент,
който да се установява по делото. Безспорно е, че голяма част от конфликтите
в периода след постановяване на първоинстанционното решение между
страните са възникнали именно поради факта, че непосредствено преди
определения час за лични отношения, майката на детето, заедно със своите
родители и детето напуска жилището си и води детето на близък паркинг,
като очаква Д.Й. да отиде именно на този паркинг и да вземе детето оттам, а
същевременно Д.Й. очаква да вземе детето от дома на своята бивша съпруга и
така и личните отношения не могат да бъдат осъществени. Страните следва
да загърбят своите отношения, в които търсят надмощие в своето поведение,
използвайки малолетното дете, а да започнат отговорно да се грижат не само
за физическото израстване на малолетния М., но и за неговото възпитание
като личност.
По отношение на издръжката на малолетното дете,
първоинстанционният съд е присъдил месечен размер от 190 лева, която да
17
изплаща бащата на детето, както и го е осъдил да заплати издръжка за минало
време за периода от месец май – 2019г. до месец юли – 2020г. включително в
общ размер на издръжката от 970 лева (месечно в размер на 180 лева).
Първоинстанционното решение е атакувано от страна на Д.Й. по
отношение на присъдената издръжка за минало време, както и от страна на Т.
П. по отношение на отхвърлената част на претенцията й за присъждане на
издръжка за сумата над 190 лева до претендирания размер от 300 лева
месечно.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
обстоятелството, че бащата на детето по професия е адвокат и годишния му
нетен доход за 2019г. е около 598 лева месечно, поради което и предвид
ниската възраст на детето, съдът намира, че размерът на месечната издръжка
е правилно определен и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на присъдената издръжка за минало време, съдът намира, че е
безспорно обстоятелството, че за периода, за който се претендира тази
издръжка страните са били разделени и такава издръжка се е дължала за
малолетното дете. Първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че
бащата на детето е заплащал конкретни суми и като е отчел тези суми ги е
приспаднал от присъдения размер е постановил законосъобразно решение. В
конкретния случай, съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 149 от СК, в
която се посочва, че издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година преди предявяването на иска – тоест – само за периода от месец
юли – 2019г. до месец юли – 2020г., тъй като искът между страните е
предявен на 30.06.2020г. – тоест за сума в размер от 2 160 лева (12 месеца х
180 лева) и от тази сума да се приспаднат сумите, които през този период са
изплащани от страна на Д.Й. – 1 550 лева. В съответствие с изложеното на
страната следва да бъде присъдена разликата между 2 160 лева и 1 550 лева,
тоест – сума в размер на 610 лева. Мотивиран от изложеното, съдът намира,
че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
съдът е присъдил издръжка за минало време за сумата над 610 лева до
присъдения размер от 970 лева и в тази й част претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от горното и като взе предвид, че изградените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
18
направил първоинстанционния съд, съдът счита, че то следва да бъде
потвърдено в съответствие с изложеното по-горе, а да бъде отменено
единствено в частта, в която съдът е присъдил издръжка за минало време,
като съдът препраща и към изложените мотиви на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че въззивните жалби и на двамата
жалбоподатели се оставят без уважение, съдът намира, че разноските на
страните следва да останат така, както са направени.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260916 от 21.12.2020г., постановено по гр.
дело № 3311/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, поправено с Решение
№ 260145 от 26.01.2021г., постановено по гр. дело № 3311/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас по отношение на допусната очевидна фактическа
грешка в частта, в която е осъден Д. Ю. Й. да заплати издръжка за минало
време на Т. Г. Й. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете М. Й. за сумата над 610 лева до присъдения размер и за
месеците май и юни – 2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. Г. Й. (с предбрачно фамилно
име П.) против Д. Ю. Й., с който се претендира да бъде заплатена издръжка за
минало време на малолетното дете М. Д. Й. за сумата над 610 (шестотин и
десет) лева до присъдения размер от 970 лева и за месеците май и юни –
2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260916 от 21.12.2020г.,
постановено по гр. дело № 3311/2020г. по описа на Районен съд – Бургас,
поправено с Решение № 260145 от 26.01.2021г., постановено по гр. дело №
3311/2020г. по описа на Районен съд – Бургас по отношение на допусната
очевидна фактическа грешка в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България.
19
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20