Р Е Ш Е
Н И Е № 4
В ИМЕТО
НА НАРОДА
град
Шумен, 09.01.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав М.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 452 по описа за
2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №736/23.07.2018 год., постановено по гр.д.№3775/2017 год. по описа на
Шуменски районен съд, поправено с Решение № 859/ 24.09.2019 г. по гр.д.№3775/17
г. по описа на Шуменски районен съд са отхвърлени изцяло предявените от Б.П.М.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. И.Т.,***, искови претенции с
правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за признаване за
установено, че ищецът е собственик на следните движими вещи Гардероб
2600/2200/570, Шкаф за обувки 1000/1050/350, Чанта за количка Cangaroo Special
беж., Комбинирана количка MACL TECHNO
HLR DOVE /ORCHID Smoke, Матрак Silver 160 /200, Отоплителна печка и
Телевизор „Пaнacoник“ и за осъждане
на ответницата К.П.А. да му предаде
владението върху тях, както и за заплащане
на сумата от 380лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на
гореописаните движими вещи за периода от 14.10.2017год. до 14.12.2017год. Със същото
решение е прекратено производството по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за
заплащане на сума, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на
процесните движими вещи за периода от датата на подаване на исковата молба -
14.12.2017г. до реалното им връщане.
Против
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Б.П.М., с която атакува решението изцяло. Счита същото за
неправилно по подробно изложени съображения. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите
претенции. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се
явява процесуалният му представител, който поддържа въззивната жалба и не сочи
нови доказателства.
В
срока по чл.263, ал.1 и ал. 2 от ГПК въззиваемата страна К.П.А., чрез
процесуалния си представител адв. Ц.З.
при Адвокатска колегия – В.Т., е депозирала писмен отговор, в който излага, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде потвърдено. Претендира сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателката
редовно призована се явява лично и заедно с процесуалния й представител, който
поддържа отговора на въззивната жалба. Няма доказателствени искания и не сочи
нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
За да се произнесе
настоящият състав взе предвид следното:
Шуменски
районен съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108
от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на подробно описаните в исковата молба движими
вещи и за осъждане на ответницата К.П.А. да му предаде владението
върху тях и с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата 190лв. месечно, представляваща обезщетение за
лишаването му от ползване на същите движими вещи за периода от 14.10.2017 год.
до момента на реалното им предаване или до присъждане на тяхната равностойност.
В условие на евентуалност е предявен иск с пр. осн. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за
заплащане равностойността на претендираните вещи.
Ищецът
твърди, че е предоставил вещите на ответницата за временно ползване, но същата
отказвала да ги върне. Сочи, че на 11.10.2017 год. й е изпратил нотариална
покана за връщане на процесните вещи и за заплащане на обезщетение. Била
постигната уговорка на 06.12.2017 год. ответницата да предаде на ищеца
предоставените за временно ползване движими вещи, но такова предаване не било
осъществено. Иска от съда да уважи предявения иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС, в
условие на евентуалност да уважи иска по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Моли да бъде
уважена претенцията му по чл. 59 от ЗЗД и да му бъдат присъдени сторените
разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна подава отговор на исковата
молба, като сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че ищецът
никога не й е предавал изброените в исковата молба движими вещи. Сочи, че
ищецът и дъщеря й имат общо дете и в тази връзка заедно са купували движими
вещи, необходими за отглеждането му. Поради влошените им взаимоотношения дъщеря
й, заедно с детето им, живеят в нейното жилище, заедно с всички вещи,
необходими за отглеждане на детето. Навежда твърдение, че липсват
доказателства, от които да се установява, че ищецът е собственик на
претендираните движими вещи. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Представени
са фактура № *********/ 22.08.2015 год. за закупуване на Чанта за количка
Cangaroo Special беж., Комбинирана количка MACL
TECHNO HLR DOVE /ORCHID Smoke и фактура № **********/ 30.01.2015 год. за
изработка на Гардероб 2600/2200/570, Шкаф за обувки 1000/1050/350, които са
издадени на името на ищеца.
От
договор за поръчка на мебели/матраци, сключен на 20.11.2015 год., се установява,
че ищецът е възложил на „Ескалибур“ ЕООД
доставка на матрак „Silver“ 160/200.
Видно
от нотариална покана, връчена на ответницата на 16.10.2017 год., ищецът е
поканил последната да му заплаща наем за използване на процесните движими вещи
в размер на 190 лева месечно или да му ги върне в 14-дневен срок.
Представен
е отговор на нотариална покана от К.А., връчен на ищеца на 07.11.2017 год. чрез Нотариус , с район на действие Районен
съд – Шумен, рег. № *на Нотариалната камара, с който ответницата е изискала от
ищеца да представи фактури, удостоверяващи правото му на собственост върху
процесните движими вещи.
От
констативен протокол акт № 105, том , рег. № / 2017 год. се установява, че
процесните вещи не са били предадени на ищеца от ответницата на уговорената
дата – 06.12.2017 год.
Първоинстанционният
съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е следвало да отговори на
въпроси, поставени от ищеца и от ответника. Съгласно експертното заключение
процесните вещи, с изключение на комбинирана количка MACL TECHNO HLR DOVE /ORCHID Smoke, се намират в
жилището на ответницата в гр. Ш...като състоянието им е много добро, пазарната
им стойност е в общ размер от 2835,72 лева, а пазарният месечен наем е в общ
размер на 36,14 лева. Вещото лице е изчислило, че стойността на овехтяване на
претендираните движими вещи е в размер на 1059,26 лева.
За
доказване на твърдените в исковата молба и отговора обстоятелства пред
първоинстанционния съд са разпитани петима свидетели – М.М., Д.К.и Т.С., водени
от ищеца и П.В. и А.Д., водени от ответника.
Свидетелите
М.и С.излагат, че преди 2-3 години са помагали на ищеца при пренасяне на някои
движими вещи негова собственост (телевизор, конвекторна печка и матрак) на
адреса на ответницата. От показанията на свид. С.не се установяват други факти
и обстоятелства, относими към предмета на въззивното производство, поради което
не следва да бъдат обсъждани.
Свидетелите
М.и К.сочат, че са присъствали на уговорената между страните среща за предаване
на процесните движими вещи, осъществена през месец декември 2017 год. като и
двамата са категорични, че никакви вещи не са били предавани. Техните твърдения
се подкрепят и от приложения по делото констативен протокол от 06.12.2017 год.,
изготвен от Б.Б.- помощник – нотариус при Нотариус , нотариус с район на
действие Районен съд – Шумен, рег. № *на Нотариалната камара.
От
показанията на свид. Ванчева се установява, че тя и ищецът са във влошени
взаимоотношения, като към момента живеят във фактическа раздяла. От тяхното
съвместно съжителство имат едно дете. Навежда твърдение, че заедно са купували
претендираните вещи за задоволяване потребностите на общото им дете. Сочи, че е
върнала на ищеца посочената в исковата молба комбинирана количка и чантата към
нея. Излага, че са купили заедно 3 детски колички, които са предадени на ищеца.
Твърди, че процесният гардероб е закупен изключително със средства на
ответницата – нейната майка и с нейни лични средства като ищецът не е участвал
финансово в закупуването му. Сочи, че е присъствала на уговорената на
06.12.2017 год. среща, заедно с майка си и свид. Д.. Твърди, че на мястото са
се явили ищецът и лице, което се е представило за служител на нотариуса. Сочи,
че поради отсъствието на нотариус, който да удостовери предаването на
процесните вещи, са отказали да ги предадат. Впоследствие на място отишла лично
нотариус *, която не представила поисканите от ответницата с Отговора на
нотариалната му покана фактури и фискални бонове, удостоверяващи правото му на собственост
върху процесните движими вещи. Свидетелката излага, че на това основание тя и
майка й са отказали да предадат претендираните вещи.
Показанията
на свид. Ванчева се потвърждават от твърденията на свид. Д., който излага, че
също е присъствал на 06.12.2017 год., за да помогне при предаване на вещите –
матрак, стар телевизор (сочи марката „Панасоник“) и гардероб.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно осн. чл. 108 от ЗС, в
условие на евентуалност иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, както и иск по чл. 59 от ЗЗД.
За успешното провеждане на ревандикационния иск е
необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че не упражнява
фактическа власт върху нея и че ответникът я владее без правно основание, като
тези предпоставки, визирани в нормата на чл.108 ЗС, трябва да са налице
кумулативно.
В случая, видно от представените писмени
доказателства (фактури, договор за изработка на гардероб, договор за доставка
на матрак), се установи, че ищецът е бил собственик на описаните в тях движими
вещи към момента на придобиването им. Не бяха представени и доказателства от
ответната страна, които да оборват твърдението му.
Установи
се от събраните по делото доказателства, че процесните движими вещи към момента
се намират в жилище в гр. Ш..., което се обитава освен от ответницата К.А., от
нейната дъщеря П.В., с която ищецът е живял на семейни начала и от роденото от
съвместното съжителство на последните малолетно дете С.П.. От вида на вещите
(комбинирана детска количка и чанта към нея, гардероб, отоплителна печка, шкаф
за обувки, телевизор, матрак) е видно, че същите са предназначени да обслужват
пряко нуждите на родното дете на ищеца и да подобрят условията, в които то
живее.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав, съобразявайки обстоятелството, че
претендираните вещи са предназначени да обслужват нуждите на детето и да
създадат по-голям комфорт в средата, в която то живее, намира, че приложима в
настоящия случай е разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. Закупувайки
претендираните движими вещи, ищецът е изпълнил свой нравствен дълг да
подпомогне семейството си и да подобри условията за живот на своето дете.
Престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала.
За да достигне до този извод, съдът се съобрази с възприетото в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, че
нравственият дълг е правно основание за разместване на имуществени блага между
правните субекти и изключва кондикционните претенции в случаите, когато липсва правно основание (правно задължение,
правоотношение) за това разместване. Според Решение № 51 от 16.Х.1974 г. по н. д. № 43/74 г., ОСНК „нравственият дълг“ произтича от брака, родството, или
осиновяването и се извежда от общия принцип за морал и за взаимопомощ между членовете на семейството. Именно наличието на брак, родство или осиновяване между солвенса и
аксепиенса е определящият белег за разпознаването на нравствен дълг.
Ето защо, при установената правна връзка на родство между ищеца (солвенса)
и родното му дете (аксипиенса) С.П. и с оглед обстоятелството, че процесните
движими вещи са закупени и предоставени за задоволяване на нуждите на детето,
настоящият съдебен състав достигна до същия правен извод, до който е достигнал
и първоинстанционният съд – ищецът, предавайки претендираните движими вещи, е
изпълнил свое морално задължение към своето дете, поради което престацията не е
лишена от основание.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Липсва един от кумулативно дадените елементи от фактическия
състав на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно даденото да е без основание,
поради което исковата претенция е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че не се установи и наличието на останалите
предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Не
се събраха доказателства, от които да може да се достигне до извод, че ответницата
владее и ползва процесните движими вещи. Обстоятелството, че те се намират в
жилището, обитавано от ответницата се обяснява с факта, че освен нея в това
жилище живеят малолетното дете (нейна внучка) и майка му (нейна дъщеря).
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е отхвърлил изцяло исковете с пр. осн. чл. 108 ЗС, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и
чл. 59 от ЗЗД като неоснователни. Атакуваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
На
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на спора жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна К.П.А. деловодни разноски пред настоящата
инстанция в размер на 600 лева.
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №736/23.07.2018 год., постановено по гр.д.№3775/2017 год. по описа на
Шуменски районен съд, поправено с Решение № 859/ 24.09.2019 г. по гр.д.№3775/17
г. по описа на Шуменски районен съд.
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.П.М., ЕГН:, с адрес: * да заплати на К.П.А., ЕГН:,
адрес: *** сумата от 600.00 лева, представляващи сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.