РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110201930 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„СтарЛайф“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна,
ул. „Иван Драсов“ № 11А, представлявано от управителя В. М., депозирана чрез
адвокат Д.К. от ВАК, против Наказателно постановление № 03-012377 от 02.01.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер
на 2000 /три хиляди / лева, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ и
чл.79, ал.4 вр. чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ/.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква маловажност случая по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че заеманата длъжност е много малко вероятно да
бъде търсена от български граждани, тъй като поставените изисквания биха се явили,
за българските граждани, като изисквания за владеене на допълнителни два чужди
езика, което е квалификация предполагаща заемането на друга по -добра длъжност.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител -адв.К., който поддържа жалбата. Уточнява, че не оспорва
фактическата обстановка, а само правните изводи на АНО. По съществото на делото
пледира за приложение на чл.28 от ЗАНН, като поддържа аргументите наведени в
1
жалбата и посочва допълнителни. Претендира иза присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 29.11.2019г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. М.М., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество
на „СтарЛайф“ ЕООД. Проверката била извършена в козметичен салон „Варна
Козметолоджи”, находящ се в гр. Варна, ул. „Иван Драсов" №11А, стопанисван от
въззивното дружество. По време на проверката, служителите на Д „ИТ“-Варна
установили, че в козметичното студио, стопанисвано от въззивното дружество, по
трудов договор №8/05.07.2019 г. с последното , в качеството му на работодател,
работела О. М., дата на раждане: 05.07.1967 г., ЕГН **********, гражданин на Руска
Федерация, пребиваваща законно в Република България със статут на продължително
пребиваващ чужденец на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Последната работела на
длъжността „мениджър реклама", с определено работно място козметичен салон
„Варна Козметолоджй", находящ се в гр. Варна, ул. „Иван Драсов" №11А, с
определено работно време от 10:00 до 14:00 часа с уговорено трудово възнаграждение-
280 лв. месечно, с три почивни дни седмично- по график, с почивки в работния ден- 30
мин. Било установено още, че от Агенцията по заетостта за лицето О. М. не е давано
разрешение за достъп до пазара на труда в Р България.
В хода на проверката била изискана справка от ОД на МВР-Варна, от която било
установен, че О. М. има статут на продължително пребиваващ в Р България на
основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ и е с разрешен срок на пребиваване до 01.06.2020г.
При проверката О. М. попълнила декларация на осн. ЗТМТМ. Бил представен и
трудов договор и допълнително споразумение със същата, посредством които било
установено, че руската гражданка е постъпила на работа на 08.07.2019г.
При тези констатации, на 20.12.2019 г. св. М. съставила срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение, в който посочила, че дружеството като
работодател е нарушило разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. За дата на
извършване на нарушението била приета и посочена 29.11.2019г., към който момент е
следвало работодателя да има разрешение или регистрация за работа за лицето за
достъп до пазара на труда от Агенция по заетостта.
Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващия дружеството лице, което го подписал с отбелязване, че ще
представи становище. Възражения срещу АУАН постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на становище на юрисконсулта на Д“ИТ“АНО не възприел възраженията за
основателни.
На 02.01.2020г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил
административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 2000 лева.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за
извършена проверка, трудов договор, допълнително споразумение към ТД, справки от
ОД на МВР-Варна и от Агенцията по заетостта, декларация и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св. М.М..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени
към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на 67, ал.2 , чл.79, ал.1 и ал.4 от ЗТМТМ и чл.416, ал.1 и 2
от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга
пряка правото на защита на обвинения правен субект.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
3
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
нарушение на процесуалните правила.
Съдът намира, че липсата на доказателства, че възз. е бил запознат със становището
на процесуалния представител на АНО по депозирани от него възражения не е
съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите
посочени в НП, не срещу становище на процесуалния представител на наказващия
орган. Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН
не е било възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено нарушение на
процес. правила, тъй като на първо място формалните реквизити на НП са
изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на мотиви
досежно отхвърляне на възражение не се съдържа.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Безспорно от материалите по делото е видно, че О. М. има статут на
продължително пребиваващ в Р България на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ.
Горният текст е вписан и в АУАН и в НП. Тоест още от първия момент на повдигане
на обвинение на дружеството, същото е било наясно, че лицето има статут на
пребиваващ постоянно чужденец в РБългария. Нещо повече съгласно чл.8, ал.1 от
ЗТМТМ нямат право на достъп до пазара на труда работници – граждани на трети
държави, както които имат разрешение за продължително пребиваване в Република
България на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република
България.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
Настоящият състав намира, че нарушението вменено на въззивника е доказано от
обективна страна. Субективната страна на деянието не следва да се изследва в
настоящото производство доколкото е ангажирана обективната безвиновна
4
отговорност на ЮЛ. От данните по делото безспорно се установява, че на 05.07.2019 г.
работодателят е наел лицето О. М., като същата е постъпил на работа за възз.
дружество на 08.07.2019г. Към дата на проверката гражданинът на Руската Федерация
е престирала труд в процесния обект. В подкрепа на това са представените по делото
писмени доказателства – трудов договор и допълнително споразумение към него,
декларация от работника. От справката от ОД МВР Варна пък е видно, че О. М. е със
статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ със срок до 07.01.2020 г.,
предоставен на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република
България. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на актосъставителя.
За престирането на труд от работник и служител от трета държава, към момента на
приемането на работа, се е изисквало издаване на разрешение за работа от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по искане на местен работодател
или местно лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или
служител от трета държава – чл. 40, ал. 1 от ЗТМТМ. Съгласно ЗТМТМ е налице
забрана местните работодатели по смисъла на § 1, т. 11 от ДР от ЗТМТМ да наемат на
работа граждани на трети държави, получили разрешение за продължително
пребиваване в РБ на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за
чужденците в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 1 право на достъп до пазара на
труда нямат работници – граждани на трети държави, които: имат виза за краткосрочно
пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 3;
имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание
чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република
България. Въведената от чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ забрана е абсолютна. Именно
основанието за разрешение за пребиваване на О. М. в РБ изключва правото й на
достъп до българския пазар на труда. Разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ
предвижда имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв. на работодател –
юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта. По делото са налични безспорни доказателства,
че чужденецът е престирал работна сила за въззивника без съответно разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта т.е. без чужденецът да е имал право на достъп до
българския пазар на труда, като е приет на работа от дружеството работодател със
сключване на трудовия договор с него. Ето защо възз. дружество е допуснало
нарушение по този текст на закона. Без значение е в случая, че дружеството нямало
информация от работничката за нейния статут в България. Нарушението не се отличава
със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, същото
не визира настъпването на съставомерни вреди, в с.з. се събраха доказателства-
налични по АНП, че не се касае за инцидентно нарушение на трудовото
законодателство, предвид цитираните и други установени нарушения в протокол №
5
ПР1940707/20.122.2019г.. Поради това и в конкретния случай не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на
административно задължение, съдът намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като в
него неправилно е определена датата на извършеното нарушение.
От съдържанието на НП е видно, че въззивникът е санкциониран за нарушение на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, извършено на 29.11.2019г. Цитираната разпоредба сочи, че се
налага имуществена санкция на работодател - юридическо лице, за което чужденец
предоставя работна сила или което е приело законно пребиваващи чужденци -
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта. Видно от съдържанието на АУАН и НП на възз. дружество е повдигнато
обвинение, че е приело на работа руската гражданка. В конкретния случай, видно от
приложените доказателствата по делото- трудов договор, лицето-гражданин на трета
страна действително е прието на работа от възз. дружество на 05.07.2019г., към който
момент дружеството е сключило трудов договор с него. В този смисъл е и попълнената
декларация от чужденката. Работничката е постъпила на работа на 08.07.2019г., видно
от отразеното в трудовия договор. Поради това и дружеството е било в нарушение на
разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ още на 05.07.2019г., когато е приело на работа
О. М., а не на 29.11.2019г., когато този факт е констатиран от проверяващите органи.
В тази връзка неправилно в НП е посочено, че нарушението е извършено на
29.11.2019г. Поради това и издаденото НП се явява незаконосъобразно, доколкото на
посочената в него дата въззивникът вече е бил в нарушение на нормативното правило,
като датата на констатиране на нарушението има единствено значение с оглед спазване
на сроковете в чл.34 от ЗАНН. Ето защо издаденото наказателно простановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено поради неправилно
приложение на материалния закон.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
6
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 17 договор за правна защита и
съдействие от 25.02.2020 г. , от приложените пълномощно и списък с разноски се
установява, че жалбоподателят е възложил на адв.К. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на
процеснното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 370 лева и е
заплатено в брой, за което са представени доказателства по делото, т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от
ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение
за прекомерност не е направено от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна в
съдебно заседание. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са
уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ.
бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по
7
настоящото дело/, когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г.
с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр.
45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв. до 5000 лв. е 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв.; В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 370 лв.. В случая е
договорено възнаграждение в минимален размер -370 лв. установен в Наредбата и не
може да се определи като прекомерно. Поради това и Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна следва да заплати на възз. „СтарЛайф“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес
на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Иван Драсов“ № 11А разноски по делото
в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012377 от 02.01.2020г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „СтарЛайф“
ЕООД с ЕИК *********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Иван
Драсов“ № 11А, представлявано от управителя В. М. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000 /три хиляди / лева, на основание
чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ и чл.79, ал.4 вр. чл.75а, ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/..
ОСЪЖДА „Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „СтарЛайф“
ЕООД с ЕИК *********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Иван
Драсов“ № 11А, представлявано от управителя В. М. сумата от 370 /триста и
седемдесет/ лева , представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
по АНД №1930/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8