№ 48
гр. Ловеч, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Ц.А БАЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254300600040 по описа за 2025
година
С присъда № 25/01.10.2024 г., постановена по НОХД № 956/2023 г.
Ловешкият районен съд, осми състав е признал Р. С. А., ЕГН ********** за
виновен в извършване на престъпление по чл. 325 ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1
от НК и го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66
ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от
три години от влизане на присъдата в сила. Освен това същият е осъден и за
престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 4 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК, за
което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за срок от три години
от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е
определил на А. наказание от две години лишаване от свобода и е отложил
изпълнението на същото за срок от три години.
Освен това А. следва да заплати на В. Р. сумата от 2000 лева
неимуществени вреди ,ведно със законната лихва от 06.05.2022 г., за
престъплението по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 4 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК и
1000 лева неимуществени вреди за престъплението по чл. 325 ал. 2, алт. 2 пр. 1
във връзка с ал. 1 от НК и сумата от 800 лева разноски за адвокатска защита,
на Ф. Ф. и М. П. сумата от по 1000 лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 06.05.2022 г. и по 400 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал А., поради което
чрез процесуалния си представител адвокат М. го обжалва в предвидения от
1
закона срок, по реда на въззивното производство. Счита, че съдът неправилно
е квалифицирал действията на А. като такива по чл. 325 ал. 2 във връзка с ал. 1
от НК, наложеното наказание има прекомерно тежки последици за него, като
сумите определени като обезщетение са извън разумните граници на
обезщетението за лека телесна повреда и морални страдания. В допълнителни
съображения сочи, че в хода на делото са се установили значителни
разминавания между представените доказателства, свидетелските показания и
обвинителния акт. Изтъква, че най-сериозните несъответствия са свързани с
показанията на свидетелите Георги Ненов и Иванета Пенкова. Счита,че от тях
се установява, че няма преки свидетели на твърдените действия ,което
компрометира обвинителната теза. Изтъква, че исковете за нанесени
неимуществени вреди почиват на твърдения за действия, които не са доказани
по несъмнен начин. В тази връзка сочи , че показанията на нанесен удар на
полицай Р., се опровергават от показанията на свидетеля П.. Счита, че липсата
на пряко наблюдение от страна на свидетелите и несъгласуването между
различните доказателства създават основателни съмнения от носно фактите.
Изтъква, че наложеното наказание от две години лишаване от свобода е
несъразмерно спрямо доказаните обстоятелства. Сочи, че липсата на преки
доказателства за деянието изключва възможността за квалификация на
действията като грубо нарушение на обществения ред с изключителен
цинизъм по чл. 325 ал. 2 от НК. Счита, че посоченото в обвинителния акт, че
А. е насочил пневматичен пистолет по отношение на свидетеля С и е отправил
заплахи не е подкрепено от свидетелски показания. По отношение на
обвинението, че е нанесъл лека телесна повреда на полицая Р. счита, че от
събраните доказателства се установява, че липсва умисъл и значителни
последствия от действията му . В тази връзка излага подробни съображения.
Счита, че противоречията в показанията на свидетелите създават съмнение
относно фактите. Изтъква ,че не е доказано, че А. е извършил деянията,
особено като се вземе под внимание факта ,че инцидентът е настъпил в
рамките на частно парти, където атмосферата предполага неформално и
приятелско поведение. Излага, че няма детайлно разискване на насочването на
пистолета и физическия удар, като в мотивите е прието, че е наЛ. умишлено
причиняване на кръвонасядане, а в протоколите свидетелите споменават, че
ударът е бил случаен. Счита, че при разглеждане на делото районният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели
до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда и до
постановяване на незаконосъобразна и неправилна присъда. Изтъква ,че в
решението на първоинстанционния съд липсва обективен и всестранен анализ
на доказателствата , като не е спазил изискванията н чл. 14 и чл. 18 от НПК за
обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Мотивите на
съда са едностранчиви, не се отразяват противоречията в доказателствата.
Освен това изтъква, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 107 ал. 3
от НПК да анализира обосновано всички обстоятелства, които са в полза на
подсъдимия, което е довело до ограничаване правото му на защита . Сочи, че
съдът е квалифицирал действията на подсъдимия като извършени с
изключителен цинизъм, без обаче да обоснове този извод с конкретни факти.
2
По отношение на леката телесна повреда на длъжностно Л. по смисъла на чл.
131 ал. 2 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК изтъква, че съдът е приел, че
нанесения удар е умишлен, като медицинската експертиза и показанията на
свидетелите не подкрепят този извод. Счита, че съдът е нарушил изискванията
на чл. 305 ал. 3 от НПК, като не е мотивирал достатъчно изводите си относно
наличието на умисъл в действията на подсъдимия. По изложените
съображения счита, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и
незаконсъобразна, поради което моли настоящата инстанция да я отмени и
постанови оправдателна присъда.
Постъпило е и възражение от В. Р., М. П. и Ф. Ф., чрез процесуалния им
представител адвокат А. М. с което оспорват изложеното с жалбата. Считат че
присъдата е правилна , справедлива, законосъобразна и обоснована, поради
което молят настоящата инстанция да я потвърди. В тази връзка излага
подробни мотиви.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – Ловеч
моли настоящата инстанция да потвърди постановения от първата инстанция
съдебен акт като правилен, мотивиран, обоснован и законосъобразен.
Процесуалният представител на пострадалите в съдебно заседание
поддържа възражението, което са депозирали, поради което моли съдът да
потвърди обжалвания съдебен акт.
Въззиваемия Р. в съдебно заседание сочи, че поддържа казаното от
адвоката му.
Процесуалният представител на А., адвокат М. в съдебно заседание
поддържа жалбата по съображенията изложени в нея . Счита, че времето
мястото, начина на отправените обиди не покриват по тежкия състава на ал. 2
и моли съдът да преквалифицира деянието по чл. 325 ал. 1 от НК, тъй като
непристойните действия в случая не са нагли, безсрамни, не погазват грубо
морала, не са на публично място, а на частно парти. По отношение на
обвинението по чл. 131 от НК счита, че същото не е доказано При неприемане
на това искане моли настоящата инстанция да отмени постановения съдебен
акт и приложи чл. 78а от НК. Алтернативно при евентуално потвърждаване
на присъдата да я ревизира да замени наказанието „лишаване от свобода“ с
наказание „пробация“. По отношение на предявените граждански искове
счита, че са завишени, поради което моли да бъдат намалени.
Въззивникът А. в съдебно заседание моли за справедливо решение.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата и
допълнението към нея, направеното възражение, становището на страните в
съдебно заседание и след като сам провери правилността на обжалвания
съдебен акт приема, че на досъдебното производство , като и при разглеждане
на делото в първоинстанционния съд е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на
правото на защита на А. по смисъла на чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК, а именно да
научи в какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем по
отношение на повдигнатото му обвинение по чл. 325 ал. 2, алт. 2, във връзка
с ал. 1 от НК. Представителя на обвинението в диспозитива на обвинителния
3
акт приема, че действията на А. са непристойни, грубо нарушаващи
обществени ред и изразяващи неуважение към обществото по повод на
насочване на пневматичния пистолет към сърцето на С и деянието се
отличава по своето съдържание с изключителен цинизъм по повод на намеса
на посочените свидетели поЛ.йски органи, по отношение на които е отправил
„вулгарни думи“. Това е видно и от обстоятелствената част на обвинителния
акт /л. 5 от него/. Следователно представителя на обвинението приема ,че
действията на А. по отношение на С са осъществени по смисъла на чл. 325 ал.
1 от НК, а тези по отношение на свидетелите Ф., П. и Р. по смисъла на чл. 325
ал. 2, алт. 2 във връзка с ал. 1 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че
посоченото в обвинителния акт на л. 9, че действията на А. са неприлични,
безсрамни, действия, които се изразяват в невъзпитаност, заядливост,
арогатност и агресивност, както и че действията му по отношение на Ф., П.
и Р. се характеризират с изключителен цинизъм ,защото са особени нагли,
безсрамни, цинични и вулгарни , грубо нарушаващи, нравствените
принципи и морал …, с което е нарушил правилата на приличие
отразяват приетото в Постановление № 2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/74 на
Пленума на ВС , като са изброени в същата последователност, като
единствената конкретизация е, че са оправените думи са вулгарни и цинични.
Първоинстанционния съд от своя страна в мотивите си, по отношение на
действия на А. спрямо свидетелите П., Ф. и Р. е приел, че е наЛ.
квалифициращия признак „орган на власт“, обстоятелство, което не е прието
в обвинителния акт. В него е приета втората алтернатива – държание, което се
отличава с изключителен цинизъм.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че при
разглеждане на делото в първоинстанционния съд са допуснати остраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване правото на защита на въззивникът А., поради което следва да се
отмени постановения от първата инстанция съдебен акт -присъда №
25/01.10.2024 г., постановена по НОХД № 956/2023 г. Ловешкият районен съд,
осми състав, с която е признал Р. С. А., ЕГН ********** за виновен в
извършване на престъпление по чл. 325 ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 4 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК и
делото се върне на същия съд за разглеждане от друг състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 25/01.10.2024 г., постановена по НОХД №
956/2023 г. Ловешкият районен съд, осми състав, с която е признал Р. С. А.,
ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 325 ал. 2, т.
2, във връзка с ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 4 във
връзка с чл. 130 ал. 2 от НК.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните, че е изготвено с мотивите.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5