Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 09.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ в публично заседание на 29.03.2021 г. /двадесет и девети март две хиляди и
двадесета година / в състав:
Районен съдия: Галя
Петрешкова-Ставарова
при секретаря Галина Дикова като разгледа
докладваното от съдията Галя Петрешкова-Ставарова гражданско дело № 80 по описа
за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба на Р.В.З., ЕГН **********q с адрес ***, с която е предявил против „А.К.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Наско Асенов Михов, обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 1/06.01.2021 г.; по чл.344, ал.1, т.2 КТ -
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Главен експерт в
Дирекция „Развитие и модернизация”, Управление „Модернизация и ресурс”, отдел
„Управление на проекти”, Сектор „Инженеринг и проектно осигуряване”, Група
„Механично оборудване” и по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ - за заплащане на
обезщетение за времето, през който е останал без работа, поради уволнението за
периода от 06.01.2021г. до 06.07.2021г. в размер на 34200.00 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане.
Ищецът твърди, че незаконосъобразно е
уволнен в нарушение на императивната норма на чл.333, ал.1, т.3 от КТ вр. с
ал.2 на същия член и чл.1, ал.1, т.2 и т.6 от Наредба №5 от 20.02.1987г. на
Министъра на народното здраве и ЦС на БПС, за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333, ал.1 КТ. Твърди, че
страда от онкологично заболяване – хронична лимфоцитна левкимия и от захарен
диабет, което е било известно на работодателя.
Сочи, че преди издаването на заповедта е
следвало да се изиска и предостави становище от Инспекция по труда, както и от
ТЕЛК, което работодателя не е направил и издадената заповед за прекратяването
на трудовото му правоотношение е незаконосъобразна.
Ответникът в отговора си по чл. 131 от ГПК е взел становище, че уволнението на ищеца е законосъобразно. Намира
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за
допустими, но неоснователни. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл.333,
ал.1, т.3 от КТ, тъй като работодателя не е знаел и ищецът не го е уведомил да
има заболяванията, за които КТ предвижда специална закрила.
Представя документи от прегледи на ищеца
в служба трудова медицина при работодателя в уверение на факта, че няма данни
за заболяванията на ищеца. Тъй като намира иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
неоснователен, то неоснователни са според ответника и акцесорните искове по
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
Оспорва размера на иска за обезщетение,
като представя удостоверение за размера на БТВ на ищеца за пълен отработен
месец, което е в размер на 5 571.12 лева и счита, че максималния размер, който
може да бъде присъден е не повече от 33 430.32 лева. При условията на
евентуалност, в случай, че исковата претенция бъде уважена като основателна и
доказана, иска да бъде приспаднато от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ,
обезщетението получено от ищеца, за времето, през което е бил в отпуск по
болест. Заявява и възражение за прихващане на обезщетението на ищеца по чл.225,
ал.1 от КТ, с изплатено му през месец януари 2021 г. обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ в размер на 6 128.98 лева и с изплатеното му пак през месец януари
2021г. обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 33 430.80лева, до размера
на по-малкото от тях и прилага, фиш за заплата на ищеца за м.януари 2021 г.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Р.М., който поддържа предявените искове, като моли съдът
да постанови решение, с което да уважи същите. Претендира разноски.
Ответникът „А.К.“ЕАД *** се представлява
от юрисконсулт Валерия Борисова, която моли, предявените обективно съединени
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото безспорно е установено и между
страните няма спор, че между ищеца Р.В.З. и ответника „А.К.“ ЕАД, *** е
съществувало трудово правоотношение, прекратено с оспорваната Заповед №1/06.01.2021г.
на Изпълнителния Директор на „А.К.“ ЕАД, ***, считано от 06.01.2021г., когато
му е връчена същата заповед и предизвестие с №12/06.01.2021г.
От приложено по делото трудово досие, се
установява, че последната длъжност, която ищецът е заемал в ответното дружество
е Главен експерт в Дирекция „Развитие и модернизация”, Управление „Модернизация
и ресурс”, отдел „Управление на проекти”, Сектор „Инженеринг и проектно
осигуряване”, Група „Механично оборудване”.
Установява се, и че БТВ на ищеца за месец
декември 2020г., който е последния пълен отработен от него месец при
работодателя е в размер на 5 571.12 лева.
Видно от процесната Заповед
№1/06.01.2021г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл. 328, ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата с предизвестие, което не е
спазено и работодателят е изплатил на ищеца с трудовото възнаграждение за месец
януари 2021г. и обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ в
размер на 6 128.98 лева.
По делото е безспорно установено от
приетата (л.272 в делото заверена от лечебното заведение) Етапна епикриза,
издадена от МБАЛ „Христо Ботев” АД, гр.Враца на ищеца Р.З., че на 30.03.2016г.
той е приет на лечение с окончателна диагноза – хронична лимфоцитна левкимия.
Същата диагноза е поставена на ищеца и с Етапна епикриза ИЗ №7036 от
13.01.2021г., издадена от МБАЛ „Христо Ботев” АД, гр.Враца (на л.268 в делото).
Видно от Експертно решение № 90281 от 08.03.2021г.,
издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, гр.Козлодуй на ищеца е
определена 75 % трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година, считано
от 01.03.2021г. до 01.03.2022г., като му е определена диагноза „Хронична
лимфоцитна левкимия”, а като придружаващи заболявания е посочено – Диабетна
полиневропатия. Върху решението е отбелязано от служителите на РКМЕ гр.Враца, в
изпълнение на задълженията им по чл.71, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, че същото е влязло
в сила на 22.03.2021г., т.е. това решение на ТЕЛК е издадено и влязло в сила
след датата на уволнението на ищеца на 06.01.2021г. По делото не се съдържа
друг надлежен медицински документ доказващ твърдението на ищеца, че страда от
заболяване захарна болест.
По делото са приети доказателства –
медицинска документация за ищеца от Служба трудова медицина – „А.К.“ЕАД, от които
се установява, че в службата няма данни за заболяванията на ищеца – хронична
лимфоцитна левкимия и захарна болест.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че
преди да прекрати трудовия договор на ищеца с връчване на предизвестието на 06.01.2021г.
не е изискал и не е получил предварително разрешение на инспекцията по труда,
нито мнението на ТЕЛК. Твърди, че не е бил уведомен от ищеца за тези му
заболявания и не е имал данни за тях в службата по трудова медицина.
По делото е безспорно обстоятелството, че
при уволнението на ищеца работодателя с трудовото възнаграждение за месец
януари 2021 г. му е изплатил и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ (при прекратяване
на трудовото правоотношение след като работника е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст) в размер на 33 430.80 лева.
Няма доказателства по делото след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът да е бил в отпуск по болест и
да е получил обезщетение за това.
По делото е безспорно доказано от ищеца, и
че след прекратяването на трудовото правоотношение той не е започнал работа по
друго такова.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са три обективно кумулативно
съединени трудови искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Същите са процесуално допустими, а
разгледани по същество са основателни.
По иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ:
Съгласно чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред
работодателя или пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
С доклада по делото, неоспорен от
страните, съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест относно
обстоятелството на което се позовава и черпи изгодни права – че страда от
заболяване включено в Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда.
Ответникът съответно носи
доказателствената тежест относно всички обстоятелства, обуславящи законността
на извършеното уволнение - че е преодоляна закрилата на чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ, а именно, че е получено
разрешение от инспекцията по труда и че е изискано мнение на ТЕЛК, досежно прекратяване
на трудовия договор на ищеца.
Разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ,
предвижда в случаите на чл.330, ал.2, т.6, че работодателят може да уволни само
с предварително разрешение на инспекцията по труда, работник или служител,
който страда от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.
Също така ал.2 на чл.333 от КТ създава
задължение за работодателя в случаите на чл.333, ал.1, т.3 от КТ да изиска и
мнението на ТЕЛК. По този начин законодателят е създал закрила за тези
работници и служители, които страдат от заболяване, включено в Наредба №5 от
20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.
С исковата молба, ищецът е представил
копие, а впоследствие е представил и заверен оригинал на Етапна епикриза,
издадена на 30.03.2016г. от МБАЛ „Христо Ботев” АД, гр.Враца, удостоверяваща
факта, че има поставена окончателна диагноза – хронична лимфоцитна левкимия.
Същата диагноза е поставена на ищеца и с Етапна епикриза ИЗ №7036 от
13.01.2021г., издадена от същото лечебно заведение. Тези медицински документи
по надлежен ред доказват обстоятелството, че ищецът към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на 06.01.2021г. страда от заболяването хронична
лимфоцитна левкимия, като общоизвестно е, че това заболяване представлява онкологично
заболяване и е включено в чл.1, ал.1, т.2 от Наредба №5/1987г.
Не се доказа твърдението на ищеца да
страда и от захарен диабет, болест включена в чл.1, ал.1, т.6 от Наредба
№5/1987г., тъй като са представени надлежни медицински документи за поставена
такава диагноза.
В
обобщение съдът намира, че към датата на връчване предизвестието на ищеца на 06.01.2021г.
е доказано, че той е страдал от онкологично заболяване и се ползва от
специалната закрила при уволнение по чл.333 от КТ, тъй като трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ, за която
намира приложение предварителната закрила.
Предварителната закрила при уволнение по
чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника или служителя
от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В
хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ тази закрила се прилага поначало във
всички случаи, когато към момента на връчването на заповедта (или друг писмен
акт на работодателя) за уволнението (чл. 333, ал. 7, във вр. с 335, ал. 1 от КТ) работникът или служителят страда от някое от заболяванията, посочени в чл.
1, ал. 1 от Нар. № 5/1987 г.
При тази хипотеза работодателят може да
уволни работника или служителя само с предварително (дадено преди връчването на
писмения акт за уволнението) разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай, като следва (също преди връчването на писмения акт за
уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 от КТ).
Ответникът не оспорва, че не е изпълнил
тези си законови задължения и преди да уволни ищеца на основание чл.328, ал.1
т.2 от КТ не е получил предварително разрешение на инспекцията по труда, нито е
взел мнение на ТЕЛК.
Спорен по делото е въпроса дали е
отпаднала предварителната закрила по чл.333, ал.1 от КТ на ищеца, тъй като той
не е бил уведомил работодателя за онкологичното си заболяване, каквато е
защитната теза на ответника.
С чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. е
вменено изрично задължение в тежест на работодателя да събере предварителна
информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от
болестите, посочени в ал. 1.
Предвид обективния характер на закрилата
при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от
Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя задължение да
уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената
разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на
някое от визираните заболявания.
Съгласно чл. 2 от наредбата, такова
задължение за работника или служителя възниква, само когато работодателят
направи изрично искане за това – с оглед изпълнение на своето задължение по чл.
1, ал. 1. Разумът на
закона изисква в този случай работодателят да предостави на работника или
служителя достатъчно време – разумен срок, в който последният да изпълни
задължението си по чл. 2 за уведомяване и представяне на медицинската
документация (като изброяването на видовете медицински документи в чл. 2 от
Наредба № 5/1987 г. е само примерно, не изчерпателно).
Ако в такъв случай работникът или
служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на
предварителната информация по чл. 1 от Наредбата и по този начин умишлено укрие
свое заболяване, посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и само в
този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от Наредбата води
до отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, респ. и до отпадане на
задължението на работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията
по труда за уволнението. Такова
умишлено неправомерно поведение от страна на работника или служителя би било
налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по чл. 1,
ал. 1 от Наредба № 5/1987 г., и до знанието му е достигнало отправеното искане
(писмено или устно) на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска
документация в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят
декларира пред работодателя, че не страда от такова заболяване, или в рамките
на предоставения му срок, без извинителна причина не уведоми работодателя си за
заболяването и не му предостави медицинските документи за него, с които
разполага. Във всички останали случаи такъв умисъл не е налице и закрилата по
чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, обективна по своя характер, не отпада. В смисъла на
изложеното е практиката на ВКС - решение № 301/15.04.2010 г. по гр. дело №
4333/2008 г. на ІV-то (бивше І-во) гр. отд. на ВКС, решение № 492/17.06.2010 г.
по гр. дело № 477/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 615/02.11.2010 г.
по гр. дело № 852/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 247/23.06.2011 г.
по гр. дело № 960/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 853/17.12.2010 г.
по гр. дело № 767/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Ето защо съдът намира, че не е преодоляна
предварителната закрила по чл. 333 от КТ при уволнението на ищеца и уволнението
е незаконосъобразно само на това основание. По тези съображения искът за
признаване за незаконно на уволнението на ищеца и за отмяна на заповедта, с
която е извършено се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед основателността на главния иск
признаване за незаконно на уволнението на ищеца и за отмяна на заповедта на
работодателя, с която е извършено, основателен се явява и акцесорният иск за
възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Главен
експерт в Дирекция „Развитие и модернизация”, Управление „Модернизация и
ресурс”, отдел „Управление на проекти”, Сектор „Инженеринг и проектно
осигуряване”, Група „Механично оборудване”
По иска по чл.344, ал.1, т.3.
Видно от разпоредбата на чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, ищецът може да иска обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа,
поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.
От представените и приети по делото писмо
от ТД на НАП, Велико Търново, офис Враца и констатацията от трудовата книжка на
ищеца, се установи, че същият не е работил по трудово правоотношение от датата
на уволнението си до датата на приключване на съдебното дирене на 29.03.2021г.,
т. е. от уволнението ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната полза,
с което искът е доказан по основание.
Брутното му трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца на уволнението – м. декември 2021г. е в размер на 5
571.12 лева, съгласно приетото Удостоверение с Рег. №У-01-165 от 10.02.2021г.
на л.38 в делото, издадено от „А.К.“ЕАД, ***. Тъй като крайният момент, към
който се произнася съдът с решението си е моментът на прекратяване на съдебното
дирене, искът следва да бъде уважен за периода от 6.01.2021 г. - датата на
връчване на предизвестието до 29.03.2021 г. - датата на приключване на
съдебното дирене по делото.
Брутното трудово възнаграждение на ищеца
за този период, изчислено съобразявайки размера на БТВ на ищеца е в размер на 15 599.14
лева. Именно до този размер следва да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на подаване на
исковата молба на 25.01.2021г. до окончателното й изплащане, а в останалата му
част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се доказа по делото ищецът
през същото време да е ползвал отпуск, поради болест, поради което не следва да
се приспада такова от дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
При това положение подлежи на разглеждане
направеното от ответника при условие на евентуалност възражение за прихващане
със сумите 6 128.98 лева – изплатено във връзка с уволнението обезщетение
по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие и 33 430.80 лева – изплатено
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.
Съдът приема, че прихващане със сумата
6 128.98 лева е основателно, защото заплащането на обезщетението по
чл.220, ал.1 от КТ е във връзка с уволнението на ищеца и се предпоставя от
законосъобразното му упражняване. След признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна се възстановява трудово правната връзка, респ. отпада
основанието за получаване на сумата от това обезщетение тя подлежи на връщане –
чл.55, ал.1 ЗЗД. Затова искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 КТ следва да се уважи до размер на сумата 9 470.16 лева /15 599.14
лева - 6 128.98 лева /.
Не може да бъде извършено прихващане с
получената от ищеца сума от 33 430.80 лева – изплатено обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ. Основанието за това обезщетение е прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. По делото е безспорно установено, че ищецът е уволнен не поради
придобито право на пенсия (за да може съдът да счете, че това обстоятелство не
е настъпило и той е получил обезщетението без основание), а на друго основание
– чл.328, ал.1 т.2 от КТ съкращаване на щата.
По разноските.
С оглед изхода на спора, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на иска, а
съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответника има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска.
Ищецът претендира и е представил
доказателства, вкл. списък на разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1500.00лева.
Предмет на адвокатската защита е
гражданско дело – трудов спор, образувано по предявени обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконност на извършено
уволнение и обусловени от него иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване
на предишната работа и иск за обезщетение за оставане без работа по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, с цена от 12000.00лева. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела за отмяна
на уволнение (по чл.344, ал.1 т.1 от КТ) и възстановяване на работа (по чл.344,
ал.1 т.2 от КТ) възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.
2. Договора за правна защита и съдействие на ищеца е сключен на 01.03.2021г., когато размерът на
минималната работна заплата е 650.00 лева. Така за искът за отмяна на уволнение
(по чл.344, ал.1 т.1 от КТ) и възстановяване на работа (по чл.344, ал.1 т.2 от КТ) възнаграждението е в размер на една минимална работна заплата към месец
03.2021г. в размер на 650.00 лева и според правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, тъй
като исковете са уважени, е изцяло дължимо. За оценяемия иск за обезщетение от
34200.00 лева възнаграждението е разликата от 850.00 лева определено по
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част на иска, така на
ищеца се дължи 388.12 лева, или общо съдът следва да присъди на ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1038.12 лева.
На ответника се следват разноски,
съобразно отхвърлената част на иска (при юрисконсулско възнаграждение от 300.00
лева) в размер на 163.93 лева.
При определяне на отговорността за
разноски, съдът приема, че основание за отхвърлянето отчасти на иска по чл.225,
ал.1 от КТ със сумата от 6128.98 лева не е отричане на правното твърдение на ищeца, а извършено прихващане с насрещно
вземане на ответника. Предявената срещу последния претенция по чл.225, ал.1 от КТ обаче е приета за основателна и при това положение разноски ответникът не
може да претендира и съответно се дължат на ищеца в този смисъл.
Ответникът дължи на Районен съд –
Козлодуй, държавна такса, от която ищецът е освободен при завеждане на делото в
размер на 378.80 лева – арг. чл.78, ал.6 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Р.В.З., ЕГН ********** с адрес ***,
извършено със Заповед № 1/06.01.2021
г. на Изпълнителния Директор на „А.К.“ ЕАД, *** с ЕИК:********* и ОТМЕНЯ същата
заповед като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ Р.В.З., ЕГН ********** с адрес *** на заеманата преди уволнението
длъжност Главен експерт в Дирекция „Развитие и модернизация”, Управление
„Модернизация и ресурс”, отдел „Управление на проекти”, Сектор „Инженеринг и
проектно осигуряване”, Група „Механично оборудване” в „А.К.“ ЕАД, ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ „А.К.“ ЕАД, *** с ЕИК:*********, да заплати на Р.В.З., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата 9470.16 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ за периода от 06.01.2021г. до 29.03.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.01.2021г. - датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен, поради
прихващане иска за обезщетение за размера от 6128.98 лева и като неоснователен до
пълния предявен размер от 34200.00 лева, за периода до 06.07.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „А.К.“
ЕАД, *** с ЕИК:********* да заплати на Р.В.З., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата 1038.12 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р.В.З.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „А.К.“ ЕАД, *** с ЕИК:*********,
сумата 163.93 лева, представляваща направени разноски за юрисконсулско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „А.К.“
ЕАД, *** с ЕИК:*********, да заплати по сметка на Козлодуйския районен съд
сумата 378.80 лева, представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част
от исковете.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението, относно присъденото обезщетение за
работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: