РЕШЕНИЕ
№ 2634
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330110685 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК131468980, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, с която са
предявени срещу П. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П.,****, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от общо 825,04
лв. - главница, дължима по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане № *****, формирана както следва: 122,32 лв. – незаплатени
суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за
периода от 06.03.2017 г. до 05.07.2017 г. и 702,72 лв. – незаплатена сума за
предоставени продукти на изплащане, за която е издадена фактура от 03.01.2017г.;
както и сумата от 266,63 лв. – законна лихва за забава за периода от 29.01.2017 г. до
21.04.2020 г.,, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 2019/30.04.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 4602/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IX гр.с.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор с номер ****
от 19.10.2014г., с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги. Били
1
сключени също Приложение № 1 от 19.10.2014г., Приложение № 2 от 18.02.2015г.,
както и договор за продажба на изплащане от 22.01.2016г. Твърди се, че на основание
сключените договори, ищецът издавал ежемесечни фактури, като от страна на
ответника били налице изискуеми незаплатени задължения в общ размер от 825.04 лв.,
от които незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които били
издадени фактури за периода от 06.03.2017г. до 05.07.2017г. в общ размер на 122.32 лв.,
незаплатени суми за месечни вноски за предоставен продукт на изплащане по фактура
от 03.01.2017г. в размер на 702.72 лв. Твърди се, че договорът за продажба на
изплащане бил прекратен предсрочно, като дължимата сума по оставащите 12 бр.
вноски била в размер на 58.56 лв. Поради неизпълнение на задълженията си П.Д.
дължал на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва - 266.63 лв. от датата,
следваща датата на падежа по всяка от фактурите до 21.04.2020г. Изложени са
обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по
образуваното ч.гр.дело № 4602 по описа на ПРС за 2020г. заповедта за изпълнение била
връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите
искове. Направено е искане за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца посочените суми - 825.04 лв. главница, 266.63 лв. законна лихва за забава, както
и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.04.2020г.
до изплащане на сумите. Претендирани са с исковата молба направените разноски в
заповедното и исковото производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от П. И. Д. Представител на ответника не се явява в откритото съдебно
заседание. Ответникът не е направил и искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, като същия е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищеца с молба от 24.03.2021 г., депозирана във
връзка с доклада по делото и първото открито съдебно заседание, който молба се
поддържа в хода на процеса, е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно
2
заседание – л. 103. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна, като ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от
редовно връчена призовка на л. 77 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е
депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово
отсъствие. Едновременно с това, от представените по делото писмени доказателства –
Общо условия на ищеца, Договор № **** и Приложение № 1 към същия, Приложение
№ 1 към Договор № ****, Договор за продажба на изплащане № *****, гаранционна
карта № ****, приемо-предавателен протокол за закупено устройство от 22.01.2016 г. и
фактури за претендираните суми, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният
осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за
заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на заявлението в съда – 22.04.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза
на ищеца сторените от него разноски в настоящото исково производство, които са 200
лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и
сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 385 лв., от които 360
лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, като на основание т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. И. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК131468980,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
следните суми: сумата от общо 825,04 лв. (осемстотин двадесет и пет лева и четири
стотинки) - главница, дължима по Рамков договор за електронни съобщителни услуги
и продукти на изплащане № ****, формирана по следния начин: 122,32 лв. –
3
незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени
фактури за периода от 06.03.2017 г. до 05.07.2017 г. и 702,72 лв. – незаплатена сума за
предоставени продукти на изплащане, за която е издадена фактура от 03.01.2017г.;
както и сумата от 266,63 лв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и три
стотинки) – законна лихва за забава за периода от 29.01.2017 г. до 21.04.2020 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.04.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 2019/30.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение,
по ч.гр.д. № 4602/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, IX гр.с.
ОСЪЖДА П. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ****, да заплати на „А1
България” ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 200 лв. (двеста лева) – разноски държавна такса
пред първата инстанция и 360 лв. (триста и шестдесет лева) с ДДС за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, както и сумата от общо 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, от които 360 лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/_п/_____________
4