Р Е Ш Е Н И Е
№ 1520 /
26.7.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в
следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 2196 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от „Г.6.“ ЕООД, ЕИК: *********,
срещу НП № 03 – 002979 / 11. 06. 2014 г. на Директор Д – ИТ – Варна. Със същото
на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 415,
ал. 1 от КТ и на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено администраивно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на хиляда и петстотин лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени
НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител.
Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
С Протокол № 969 / 03. 04. 2014
г. на възз. „Г.6.“ ЕООД били дадени задължителни
предписания, в частност под № 6 - да осигури измерване от лицензирана
лаборатория на контролиран периметър „съпротивление на защитна заземителна
уредба“ в обект – цех за мебели, намиращ се в гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ №
65, съгласно разпоредбите на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 / 23. 09. 1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване /ДВ № 88 / 1999 г./,
във връзка с чл. 261, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Наредба № 16 – 116 за техническа
експлоатация на енергообзавеждането /обв. ДВ № 26 / 2008 г./., което следвало
да бъде изпълнено до 29. 04. 2014 г. При последваща проверка било установено
неизпълнение на горното. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно
– наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото
материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и
компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и
относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав
намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
предвид следното :
Следва да се
съобрази, че съгласно чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността,
се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба. В тази
връзка чл. 79, ал. 1, т. 2 НК визира, че възможността за наказателно
преследване /т. е. да бъде реализирана отговорност за извършено деяние/ се
изключва при изтичане на предвидената в закона давност. В ЗАНН липсва изрична
регламентация в тази насока /относно сроковете за погасяване на административно
- наказателната отговорност/ поради което, по силата на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намерят съответно приложение правилата на НК. Съгласно разпоредбите на глава
ІХ от общата част на НК, наказателното преследване се изключва поради изтичане
на съответна давност след изминаване на определен срок, обвързан в зависимост
от вида и размера на наказанието, предвиждащо се за съответното деяние.
Доколкото за административните нарушения се предвижда наказание „Глоба”, по
отношение на срока за изключване на наказателното преследване /по силата на чл.
11 от ЗАНН/ следва да намерят приложение правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл.
81, и двата от НПК. Съгласно същите, наказателното преследване за извършено
административно нарушение се погасява при изтичане на тригодишен срок от
довършването, като независимо от прекъсването /поради съставяне на АУАН или
издаване на НП/, след изтичане на четири години и половина, същото следва
изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност.
В настоящия случай деянието е
извършено на 30. 04. 2014 г., от която дата е започнала да тече давност за
административно – наказателно преследване, т. е. на 30. 10. 2018 г. е изтекла абсолютната
давност за такова, който извод следва от чл. 11 от ЗАНН, чл. 81, ал. 3, чл. 80,
ал. 1, т. 5, и двата от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо
евентуалния нарушител да може да бъде извършено административно - наказателно
преследване.
Горното е достатъчно
основание за цялостна отмяна, доколкото представлява процесуално нарушение, от
категорията на съществените такива, като това не налага изследване на обективна и субективна страни, вид и размер на
наложеното, маловажност.
По изложените съображения съдът намира, че
атакуваното НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН
РЕШИ :
ОТМЕНЯ НП № 03 – 002979 / 11. 06.
2014 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на „Г.6.“ ЕООД, ЕИК : *********:
·
за
нарушаване разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание чл. 415, ал. 1
от КТ е наложено администраивно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
хиляда и петстотин лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :