МОТИВИ към Присъда № 138/19.03.2012г. постановена по НОХД № 18/2012г.
по описа на РРС.
Обвинението против подсъдимия М.Й.М. ***12, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че за времето от 06.03.2008г. до 17.03.2008г. в гр.Р.,
в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно
съдържание- пълномощно с рег.№ 1576/28.02.2008г., заверено от Г.Г.- нотариус с рег.№
223 при Националната камара гр.София и район на действие Т. районен съд, е
получил без правно основание чуждо движимо имущество- 9557,22 лв./7500 щатски
долара/, собственост на Р.С.М. ***, с намерение да ги присвои.
Наказателното производство срещу подс.М. е водено при
условията на чл.269, ал.3, т.1 от НК, тъй като същият не е установен на
адресите, на които е живеел, местоживеенето му в страната не е известно и се
намира в чужбина на неизвестен адрес. Служебният му защитник- адв.П. счита, че
обвинението срещу подзащитния й не е доказано по един безспорен и несъмнен
начин, поради което моли за оправдателна присъда. Алтернативно, ако съдът
прецени, че обвинението е доказано, моли да му бъде наложено наказание към
минимума.
Представиeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано в
хода на съдебното следствие. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен
по така повдигнатото обвинение, и да му се наложи наказание над средния размер,
което да бъде изтърпяно ефективно предвид не малката стойност на предмета на
посегателство и обстоятелствата по извършване на деянието.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Св.Р.С.М. и подс.М.Й.М. са бивши съпрузи. Двамата се
развели официално през 2004г., но от 1994г. не поддържали съпружески отношения.
На 01.12.2994г. св.М. заминала за Либия да работи като медицинска сестра.
Същата открила сметка в Булбанк- гр.София /понастоящем Уникредит-Булбанк АД/ и
издала пълномощно на дъщеря си- И.М.М. да тегли суми от тази банкова сметка. ***.09.2007г.
в Триполи, Либия, като същото било заверено от завеждащият консулската служба
при посолството на РБългария в Триполи, Либия.
През м.февруари 2008г. подс.М.М. решил да изтегли пари от
банковата сметка на бившата си съпруга. За целта същият се сдобил по
неустановен начин с лична карта № ***** на името на Р. С. М. с ЕГН **********.
На тази карта била поставена снимката на св.Н.А.С. ***, с която подс.М. бил
познат.
На неустановена дата през м.февруари 2008г. подс.М. посетил
св.С. в дома й, като й казал, че му трябва гарант за един документ. Поискал
св.С. да му стане гарант, като й показал документ, в който пишело, че подс.М.
дължи на Р. С. определена парична сума, която не била вписана в документа. След
като св.С. се съгласила, подс.М. й
казал, че ще й се обади, когато трябва да се отдие при нотариус. На
28.02.2008г. подс.М. представил пред нотариус Г.Г. рег.№ 223 с район на
действие РС-гр.Т., пълномощно с № 1576/28.02.2008г., съгласно което полнъмощно Р.С.М.
го упълномощава да я представлява пред физически и юридически лица и фирми,
държавни и общински органи и организации, РДВР-Т., Паспортна служба, да прави
разплащания към НАП Т., Община, НОИ и др.държавни и общински учреждения, да
тегли суми от сметките й в Уникредит-Булбанк АД-София BG ***********
и BG********и клоновете в страната, както и да открива сметки
в други банки, в каквито намери за добре, да закупува на нейно име недвижими
имоти, където намери за добре и на цени, каквито намери за добре. Пълномощното
било подписано от св.Н.С., която била без очила, поради което не прочела
документа, който подписва, а мислела, че това е документа, показан й преди
време от М.. Пълномощното било заверено от нотариус Г.Г..
На 06.03.2008г. подс.М. заявил пред св.С.Д.- специалист
обслужване на клиенти в Уникредит-Булбанк- клон гр.Р., че желае да изтегли
сумата от 7000,00 щатски долара. Тъй като подс.М. искал да изтегли посочената
по-горе сума от сметката на св.Р.М., тъй представил личната си карта и
пълномощно с рег.№ 1576/28.02.2008г., заверено от нотариус Г.Г.. След като св.Д.
извършила проверка дали съществува лична карта са такива имена, както и
нотариус с такъв рег.номер и име, преснимала пълномощното и изплатила на подс.М.
сума в български левове, приравнена към 7000,00 щатски долара.
На 17.03.2008г. подс.М. отново се явил в Уникредит-Булбанк-
клон гр.Р. пред свид.М.К. същият изявил желание да изтегли сумата от 500,00
щатски долара от банковата сметка на св.М.. св.К. извършила проверка на
представената от М. лична карта и пълномощно рег.№ 1576/28.02.2008г. заверено
от нотариус Г.Г., след което изплатила на подс.М. сумата равняваща се на 500,00
щатски долара. Така подс.М. за времето от 06.03.2008г. до 17.03.2008г. в гр.Р.,
в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно
съдържание- пълномощно с рег.№ 1576/28.02.2008г. заверено от нотариус Г.Г. с
раг.№ 223 при Нотариалната камара гр.София и район на действие РС-гр.Т., е
получил без правно основание чуждо движимо имущество- 9557,22 лв., равняващи се
на 7500,00 щатски долара, собственост на св.р.С.М..*** 2008г. И.М.- дъщеря на
подс.М. и св.Р.М. установила, че сумата от 7500,00 щатски долара е изтеглена от
сметката на майка й от подсъдимия. Тя се обадила на баща си, за да го попита по
какъв начин се е сдобил с пълномощно на името на майка й, тъй като през този
период св.Р.М. е била в Либия и не се е завръщала в РБългария. Подс.М. признал,
че е изготвил фалшиво пълномощно и по този начин е изтеглил парите от банката,
като й заявил, че ще върне парите. М. изчакала няколко месеца- период през
който подс.М. трябвало да върне парите, след което на 31.10.2008г. подала жалба
в РП-Т.- вх.№ 1413/31.10.2008г. и съобщила за случилото се на майка си- св.Р.М..
От заключението на назначената по делото
криминалистическа експертиза е видно, че: - положенията подпис след думата
“упълномощител” в пълномощно от 28.02.2008г. не е изпълнен от Р.с.М.. Същият вероятно
е изпълнен от Н.А.С.; - поради намаления размер на подписа в копието на личната
карта не бе възможно провеждане на изследване; - на фотоснимката в копието на
личната карта № *********от 10.01.2002г. е изобразена Н.А.С..
От назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза е
видно, че равностойността в лева на сумата от 7000,00 щатски долара към
06.03.2008г. и на сумата от 500,00 щатски долара към 17.03.2008г. е общо в
размер на 9557,22 лв.
От назначената при съдебното следствие съдебно-почеркова
експертиза е видно, че положените подписи в графи “подпис” и “контролен подпис”
в платежни нареждания-разписки от 06.03.2008г. и от 17.03.2008г. са изпълнени
от М.Й.М..
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява
от събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите- Р.М., Н.С., Г.Г.,***, Н.С., експертизи и др.писмени
доказателства. Всчики те са единни и непротиворечиви и очертават възприетата от
съда фактическа обстановка. Всички те преценени поотделно и в тяхната
съвкупност установяват по един безспорен и несъмнен начин, че за инкриминирания
перод- от 06.03.2008г. до 17.03.2008г. в гр.Разград, в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание-
пълномощно с рег.№ 1576/28.02.2008г. заверено от нотариус Г.Г. с раг.№ 223 при
Нотариалната камара гр.София и район на действие РС-гр.Т., подсъдимият М.Й.М. е
получил без правно основание чуждо движимо имущество- 9557,22 лв., равняващи се
на 7500,00 щатски долара, собственост на св.р.С.М.. С деянието си същия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно документна измама, извършена
в условията на продължавано престъпление.
В зависимост от специфичните особености на различните
видове посегателства, очертани в раздел ІV от Глава пета на Особената част на
НК, различаваме три вида измами. В случая се касае до документна измама по
чл.212, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.212, ал.1 от НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание, неистински или
преправен документ и получаване на чуждо имущество без правно основание с
намерение за присвояване. Документите могат да бъдат както официални, така и
частни, и служат като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у
лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението,
относно основанието за предаването или изплащането му. Лицата, които са
заблудени, действат при съзнание, че деецът има действително основание за
ползването му. За състава на това престъпление е необходимо деецът лично или
посредствено да ползва документа преди получаването на чуждото имущество. Следователно,
за да бъде осъществен състава на чл.212, ал.1 от НК е необходимо деецът: а/ да
съзнава, че използва документ с невярно съдържание или неистински или преправен
документ с цел да получи без правно основание чуждо имущество и б/ действително
да е получил такова имущество с цел да го присвои. В случая безспорно е
установено, че подсъдимият е използвал цитираното пълномощно №
1576/28.02.2008г. с цел да получи без правно основание сумата от 7500 щатски
долара от сметката на бившата си съпруга. Използваното пълномощно се явява
неистински частен документ, с невярно съдържание, като чрез него се възбужда и
поддържа заблуждението, че процесните пари са получени въз основа на валидна правна
сделка- упълномощаване от титуляра на сметката. Документът е неистински, тъй
като не изхожда от лицето, посочено в него- св.Р.С.М. от една страна, а от
друга волеизявлението изразено в него не съответства на действителното такова
от страна на пострадалата, поради това в случая едновременно се касае за
неистински документ с невярно съдържание. В случая именно въз основа на това
пълномощно подсъдимият на два пъти е получил процесните пари. Именно чрез това
пълномощно са били заблудени св.К. и св.Д.- служителки в Уникредит-Булбанк АД
клон гр.Р., относно основанието за получаване на парите. Поради това
заблуждение, последните са изплатили сумите от 7000 щатски долара и 500 щатски
долара, т.е. предаването на имуществото и получаването му от дееца, за да
установи върху него владение за себе си- да го присвои или да даде възможност
на други да го присвоят за себе си. В случая подс.М. е получил лично процесните
пари и впоследствие се е разпоредил с тях като със свои. Поради това съдът
намира, че именно подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъплението, в което се обвинява- документна измама, като именно той лично,
е използвал представеното неистинско пълномощно с невярно съдържание за
получаване на чуждо движимо имущество- пари от сметката на бившата си съпруга.
В случая престъплението е довършено, тъй като действително е получено чуждо
движимо имущество без правно основание, и то по пътя на една измама,
осъществена чрез използване на неистински документ. От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че използва неистински
документ с цел да получи без правно основание 7500 щатски долара, равняващи се
на 9557122 лв. и получавайки действително това имущество е имал намерение да го
присвои. Поради изложените мотиви съдът намира, че обвинението е доказано по един
безспорен и несъмнен начин, и спрямо подсъдимия М. следва да бъде реализирана
наказателната му отговорност. Същият е осъществил на два пъти измамливи
действия, възползвайки се по един и същ начин от неистинското пълномощно, при
еднородна обстановка и еднородност на вината, поради което от обекитвна страна
е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия, съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства обремененото му съдебно минало, високия размер на
предмета на посегателството, високата степен на обществена опасност на
деянието, поради което му наложи наказание под средния размер, предвиден в
чл.212, ал.1 от НК, а именно 2 /две/ години лишаване от свобода. Предвид настъпилата
междувременно реабилитация, размера на наказанието и възможността за постигане
на генералната и специалната превенция, съдът намира, че така наложеното
наказанието не следва да бъде изтърпяно ефективно, а следва да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от 5 /пет/ години.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: