№ 30
гр. Ловеч , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ И. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200075 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №531252-F533406/01.07.2020 г. на Живко Иванов Адамов –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г., е наложена на ****** гр. Ловеч, представлявано от В. В. Й., ЕГН
**********, на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185,
ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС – административна санкция: - Имуществена
санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, За това, че при извършена проверка на
31.12.2019г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - хотел
******** е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени" или „служебно изведени" суми в касата. От наличното и работещо фискално
устройство /ФУ/ модел TREMOL ZМ-КL-V2 с индивидуален номер /ИН/ № ZK093097 и
фискална памет /ФП/ № 50157875 с регистрационен номер № 4161727/10.04.2019г. в НАП е
разчетена наличност в размер на 0,00 лв., видно от дневен финансов „X" отчет №
000892/31.12.2019г. Касова наличност установена в обекта, преброена по банкноти и
монети, вписана в опис на парични средства от Р. А. Б. на длъжност администратор е в
размер на + 700 лв. Установената положителна разлика между разчетената касова наличност
по документи и фактическата касова наличност към момента на проверката е в размер на
700 лв., не е отразена чрез фискалното устройство /ФУ/, като „служебно въведени" в касата
суми. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка №
0361069/31.12.2019г., подписан от задълженото лице, съставен на основание чл. 110, ал. 4,
във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с който
представляващият В. В. Й. или упълномощено лице е призован/поканен да се яви в гр.
Плевен, ул. Дойран №160, ет.6, сектор "Оперативни дейности", Главна Дирекция" Фискален
контрол" за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение
АУАН.
Посочено е, че е нарушен /осъществен/ състава на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ.
1
Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: ПИП № 0361069/31.12.2019, ОПИС НА КАСОВА НАЛИЧНОСТ-1 БР,
МЕЖДИНЕН ФИНАСОВ ОТЧЕТ-1БР., КЛЕН- 1 БР.
Посочено е, че съставения АУАН е постъпило възражение. За да се определи
административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички
смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.След изследване на фактическата обстановка безспорно се
установява, че е извършено визираното в АУАН нарушение.Нарушението спрямо други
нарушения се явява с по-висока степен на обществена опасност, понеже става въпрос за
нарушаване на данъчното законодателство и спазване на фискалната дисциплина от страна
на данъчно задължените лица и за императивни разпоредби, а не правна възможност -
спазването, на които е задължително.. Не следва да бъде пренебрегнато и обстоятелството,
че задълженото лице има неизплатени задължения свързани с данъчното и осигурително
законодателство в особено големи размери, независимо от факта, че при извършената
проверка от органите по приходите в настоящото производство не се доказва неотчитане на
приходи.Налице е трайно противоправно поведение и незачитане правовия ред.От цялата
фактическа обстановка се стига до извода, че с налагане на предупреждение вместо санкция
чрез издаване на наказателно постановление няма да се осъществи целта на чл.12 от ЗАНН.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ****** гр.
Ловеч, представлявано от В. В. Й., който го обжалва в срок, и излага, че констатираната
при проверката парична сума е била предназначена за заплащане на хонорара на водещия,
който щял да води новогодишната програма на 31.12.2019 г., която била организирана в
ресторанта на хотела. Сочи, че парите били предадени лично от него на Р.Б. – на длъжност
администратор в хотела, за да я съхранява няколко часа като не му било известно поради
какви причини тя е била оставила и държала в касата на обекта. Сочи, че това било
причината и сумата да не се заприходява в обекта. Сочи, че в случая били налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед на което тъй като този текст от
закона не бил приложен от АНО НП се явявало незаконосъобразно, в която насока излага
подробни аргументи. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП и да
им присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ****** гр. Ловеч, редовно призован, се
представлява от адв. Ф.Ф. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно на посочените в жалбата основания, които доразвива в с.з. Алтернативно
моли съда да измени процесното НП като намали размера на имуществената санкция до
минимума предвиден в закона и съдът да му присъди направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Ловеч, редовно призовани, не
изпращат представител. По делото са представени писмени бележки, в които са изложени
подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издаденото НП
от процесуален представител - юриск. С.. Моли съда да им присъди направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
2
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П. Г.
П., Х. К. Д. и Р. А. Б., както и от становището на процесуалния представител
жалбоподателят и писменото становище на процесуалния представител на ответника и
приложените от същия писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.01.2020 год. бил съставен Акт с №F533406, за установяване на
административно нарушение от св. П. Г. П. в присъствието на св. Х. К. Д. срещу ****** гр.
Ловеч, представлявано от В. В. Й., ЕГН **********, за това, че при извършена проверка на
31.12.2019 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - хотел
******** е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени" или „служебно изведени" суми в касата. От наличното и работещо фискално
устройство /ФУ/ модел TREMOL ZМ-КL-V2 с индивидуален номер /ИН/ № ZK093097 и
фискална памет /ФП/ № 50157875 с регистрационен номер № 4161727/10.04.2019г. в НАП е
разчетена наличност в размер на 0,00 лв., видно от дневен финансов „X" отчет №
000892/31.12.2019г. Касова наличност установена в обекта, преброена по банкноти и
монети, вписана в опис на парични средства от Р. А. Б. на длъжност администратор е в
размер на + 700 лв. Установената положителна разлика между разчетената касова наличност
по документи и фактическата касова наличност към момента на проверката е в размер на
700 лв., не е отразена чрез фискалното устройство /ФУ/, като „служебно въведени" в касата
суми. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка №
0361069/31.12.2019г., подписан от задълженото лице, съставен на основание чл. 110, ал. 4,
във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с който
представляващият В. В. Й. или упълномощено лице е призован/поканен да се яви в гр.
Плевен, ул. Дойран №160, ет.6, сектор "Оперативни дейности", Главна Дирекция" Фискален
контрол" за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение
АУАН, с което е нарушил разпоредбите на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ.
Посочено е, че с акта са иззети следните вещи и документи: опис на касовата наличност - 1
бр. междинен финансов отчет – 1 бр., клен – 1 бр. В акта не е вписано възражение. АУАН е
съставен в присъствието на представляващия дружеството, като му е бил връчен препис от
същият. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. П. Г. П., на длъжност старши
инспектор по приходите в НАП при ТД Велико Търново, офис Плевен, оправомощен със
заповед №ЗЦУ-ОПР- 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, и съответно
като такъв притежава правото да съставя АУАН за посоченото констатирано нарушение. НП
също е издадено от компетентно лице, в случая от Живко Иванов Адамов – Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-ОПР- 17/17.05.2018 г.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административно -
наказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при
3
условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетелят, присъствал при
установяване на нарушението. Същият е съставен и връчен в присъствието на
представляващия дружеството. Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от
всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, които са без противоречиви и
кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и
ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му
квалификация. Конкретното административно нарушение и извършването му от
жалбоподателят са доказани по безспорен и несъмнен начин. В съдебно заседание
жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, изложени в
АУАН и НП. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода
на административно - наказателното производство. Както в АУАН, така и в НП е описано
пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и
законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и
санкционната норма в наказателното постановление: чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС, която предвижда, че: лице, което наруши реда и начина за одобряване на
типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или
сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Санкциите за юридически лица по ал.1 на чл.185 от ЗДДС са в размер от 500 до 2000 лева.
На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение
и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н -18/ 13.12.2006г. на МФ.
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели
/актосъставител и свидетел по акта/ и събраните писмени доказателства. Показанията на
свидетелите П. и Д. са дадени добросъвестно. Същите са логични, последователни,
непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
предвид тяхната незаинтересованост от изхода на делото, като показанията им са дадени въз
основа на техните лични възприятия по време на изпълнение на служебните им задължения.
В разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
4
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата,
която определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства,
които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута. От материалите
по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателят фискално
устройство е притежавало операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата
наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени
доказателства по делото: ПИП № 0361069/31.12.2019, ОПИС НА КАСОВА НАЛИЧНОСТ -
1БР, МЕЖДИНЕН ФИНАСОВ ОТЧЕТ-1 БР., КЛЕН- 1 БР., както и от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства се установява по безспорен начин, че е била
налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на
+ 700 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е
била в размер на 700,00 лева, а дневният оборот, отчетен от въпросното ФУ е бил в размер
на 0.00 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е
отразило въвеждане на сумата от 700,00 лева в касата, в момента на нейното действително
въвеждане и с точност до минута. ЗДДС, както и Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
изчерпателно посочват случаите, в които данъчнозадълженото лице е длъжно да отразява
промяната в касовата наличност и не съдържат изключения от правилото, поради което и
направените с жалбата възражения са липса на нарушение, и това, че парите били
предвидени за друга цел се явяват неоснователни.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да
отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 31.12.2019 год. в момента на
извършването й с точност до минута, а именно въвеждане в касата на сумата от 700,00 лева,
ЕООД е осъществило състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ. Деянието е извършено при бездействие,
изразяващо се в неизпълнение на задължението да регистрира във ФУ чрез операцията
„служебно въведени” сумата от 700.00 лева. Тъй като при бездействие не може да се
установи точния момент на извършване на нарушението, този момент се извлича от
приложените по делото писмени доказателства и вписаното в АУАН и НП.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административно наказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието.
5
В хода на производството се установи, че деянието не води до неотразяване на
приходи. Това е така, защото в хода на делото не се установи тези пари да са били получени
като заплащане от клиенти на ЕООД, като в тази връзка сам наказващият орган е отбелязал
в НП, че установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата
наличност към момента на проверката е в размер на – 700.00 лв., които не са отразени чрез
ФУ, като „служебно въведени" в касата суми.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения
ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно
поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в
настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от
ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения,
съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал
законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се
квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се
споделя изцяло от настоящия състав.
В случая на жалбоподателят е била наложена санкция, каквато е предвидена в
разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, с оглед препращащата норма на чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Освен това разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н - 18/13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на
МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване във ФУ, независимо дали става
въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки извършеното от ****** гр. Ловеч, представлявано от В.
В. Й., ЕГН **********, като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н - 18/
13.12.2006г. на МФ. Правилно, както е посочено и по - горе е била издирена и приложена и
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185,
ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или
имуществена санкция за лице, което извърши или допусне извършване на нарушение по
чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто се явява Наредба №Н-
18/13.12.2006 год., като в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева. Административно - наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185,
6
ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че
нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице
в настоящия случай. Наказващият орган обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, и не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, и че
жалбоподателят, доколкото не са представени доказателства в тази насока до момента не е
наказван за допуснати нарушения на данъчното законодателство, поради което неправилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
Съдът намира, че при определяне размера на санкцията от 1000,00 лева, са нарушени
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното и предвид факта, че липсват доказателства ЕООД да е
допускал нарушения на ЗДДС; доказателства за наличие на публични задължения; и
доказателства за увреждане на фиска и щета на бюджета, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената имуществена санкция
в размер на 1000,00 лева, се намали до минимума определен в закона, а именно 500,00 лева.
Съдът намира, че така определеното административно наказание съответства на
тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от
ЗАНН.
Съдът не кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Б., от които се
установява, че сумата от 700.00 лева не е намерена в касата на обекта, а в чекмедже, както и
че последната е била предвидена за заплащане на такса за водещ /диджей/ в новогодишната
програма процесната вечер, предвид обстоятелството, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че сумата от 700.00 лева е била открита в касата на
обекта, което обстоятелство се установява и от изложените от представляващия дружеството
аргументи и доводи в депозираната от него жалба срещу процесното НП. Показанията на св.
Б. противоречат освен на останалите събрани по делото гласни доказателства и на
писмените доказателства по делото, в това число ПИП № 0361069/31.12.2019 г., който е
подписан именно от св. Б. без възражения, и в който е вписано установеното нарушение, и
съставения от св. Б. опис на парична средства в касата към момента на започване на
проверката, който е бил изготвен именно от св. Б..
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се
измени, като се намали размера на наложеното наказание от 1000,00 лева на 500,00 лева.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
като неоснователно. Въпреки, че съдът не е отменил, а е изменил НП в частта относно
размера на наложената имуществена санкция, то с оглед обстоятелството, че именно
неправилно определеното от наказващия орган наказание е причина за съдебното
производство следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения
7
договор за предоставяне на правни услуги, пълномощно, като ответника бъде осъден да му
заплати тази сума. Разноските претендирани от жалбоподателя са в минималния предвиден
размер съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №531252-F533406/01.07.2020 г. на
Живко Иванов Адамов – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ
на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ЗЦУ-ОПР- 17/17.05.2018 г., с което е наложена на ****** гр. Ловеч, представлявано от В.
В. Й., ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН
и чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС – административна санкция: -
Имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от
НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 1000,00
лева на 500,00 лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на ****** гр. Ловеч,
представлявано от В. В. Й., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8