№ 1391
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 9/26.01.2022г, постановено по т.д.№ 87/2021г по описа на ОС-
Благоевград, е осъден В. Е. С. да заплати на „Гаранционен фонд“-гр.София, сумата от
31 000лв., представляващи изплатени по щета № 210200/24.06.2016г. за претърпените от
пострадалия Н.С. неимуществени вреди от ПТП на 14.09.2015г. в гр.Петрич, 50 000лв. за
присъдено и изплатено обезщетение по решение № 14281/28.06.2018г на СГС по гр.д.№
2429/2017г за търпените неимуществени вреди от Н.С. от ПТП от 14.09.2015г в гр.Петрич и
сумата от 10 555.56лв., представляваща законна лихва върху последната, считано от
24.09.2016г, ведно със законните лихви, считано от подаването на исковата молба-
14.06.2021г, до окончателното изплащане, като са отхвърлените исковете за сумите до
претендираните размери като неоснователни. Осъден е В. Е. С. да заплати на „Гаранционен
фонд“ –гр.София, сумата от 3 662.22лв. за направени по делото разноски съобразно
уважените части на исковете.
Решението е обжалвано от Гаранционен фонд, представляван от адв.Р.И., в частта
му, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 4 269.86лв. за присъдени съдебни
разноски по предявен иск от Н. С. С., пострадал от ПТП, за обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ срещу Гаранционен фонд, по влязло
в сила решение по гр.д.№ 2429/2017г и изплатени от Гаранционен фонд по същото дело
суми, както следва 2 239.86лв. държавна такса по делото и 2030.00лв. за присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на адв.Й. В. по същото дело. Сочи, че неоснователно
БлОС е приел, че разходите в съдебното производство не следва да се присъждат, тъй като
не се включват в обема на регресното право по чл.288, ал.12, изр.1, ал.7 и ал.8 от КЗ/отм./ и
не са пряк резултат от действия или бездействия на ответника, а от извънпроцесуално
поведение на ГФ. Поддържа, че същите са разходи за определяне на обезщетението и по
смисъла на чл.288, ал.8 от КЗ/отм./ подлежат на възстановяване. Съгласно чл.288, ал.2 от
1
КЗ/отм./ регресното право на фонда включва и разходите по ал.8, а такива са съдебните
разходи, включващи държавната такса по делото, както и присъденото адвокатско
възнаграждение за представителство и защита на пострадалото лице. Регресното право на
Гаранционен фонд да иска от причинителя на вредата това, което е заплатил на увреденото
лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице има
срещу причинителя на вредата, са аналогични на регресното и суброгационно право на
застрахователя по чл.213 КЗ /отм./ Претендира да се отмени решението в обжалваната му
част и да се присъдят в полза на фонда претендираните съдебни разходи в размер на
4 269.86лв., както и съответните разноски за двете инстанции.
Решението е обжалвано и от В. Е. С., чрез адв.А. А., в частта му, с която е осъден да
заплати на Гаранционен фонд сумата от 31 000лв. за изплатена от фонда щета №
210200/24.06.2016г., представляващи обезщетение за претърпените от пострадалия Н.С.
неимуществени вреди от ПТП на 14.09.2015г. в гр.Петрич, 50 000лв. за присъдено и
изплатено обезщетение по решение № 14281/28.06.2018г на СГС по гр.д.№ 2429/2017г за
претърпените неимуществени вреди от Н.С. от ПТП от 14.09.2015г в гр.Петрич и сумата от
10 555.56лв., представляваща законна лихва върху последната, считано от 24.09.2016г, ведно
със законната лихва, считано от подаването на исковата молба-14.06.2021г до окончателното
изплащане и в частта, с която е осъден да заплати за разноски сумата от 3 662.22лв. Сочи, че
неправилно съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта,
че е недопустимо да се оспорва установеното в мотивите на решението по гр.д.№ 2429/2017г
по описа на СГС, че липсва отбелязване, че е влязло в сила. Излага доводи, че неправилно е
присъдена законна лихва от 24.09.2016г в размер на 10 555.56лв. върху главницата от
31 000лв., тъй като законът не предвижда възможност фондът да се суброгира в правата на
увреденото лице за тези суми, като се отчита и, че причината за реализиране на тези лихви е
фактът, че Гаранционен фонд не е изпълнил доброволно задължението си и е отказал
обезщетение в претендирания размер, поради което е образувано гр.д.№ 2429/2017г по
описа на СГС. Възразява и, че за претендираните суми е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД
погасителна давност.
Ответната страна-Гаранционен фонд е оспорил въззивната жалба, като излага доводи,
че са неоснователни възраженията, че не е налице фактическият състав на деликта. Сочи, че
същият е установен спрямо В.С. с влязло в сила решение по гр.д.№ 2429/2017г, в което
производство е участвал и е имал възможността да навежда възражения по отношение на
вината му за причиняване на пътния инцидент. С привличането на трето лице-помагач по
чл.223, ал.2 ГПК за него са задължителни мотивите в отношенията му със страната на която
е помагал и която го е привлякла. По възражението, че съдебното решение на СГС по гр.д.
№ 2426/2017г не е влязло в сила сочи, че съдът правилно е приел, че са представени
доказателства за това. Оплакването за недължимост по отношение на платените законни
лихви върху обезщетението е неоснователно, тъй като деликвентът носи отговорност за
законни лихви върху обезщетението без покана и от датата на увреждането, като всички
платени суми от ГФ са дължими от ответника. Излага доводи, че възражение за давност не е
било релевирано с отговора на исковата молба, а и същото е необосновано, тъй като при
регресния иск важи общата давност на чл.110 ЗЗД и тече от настъпване на изискуемостта-
моментът на плащането на 5.12.2016г и 23.10.2018г. и до депозирането на исковата молба на
14.06.2021г не е изтекъл законният петгодишен срок. Претендира да се отмени решението в
обжалваната му част.
Въззивните жалби са подадани в законоустановените срокове, от надлежни страни,
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищецът по делото-Гаранционен фонд е посочил в исковата молба, че на основание
чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ е изплатил по щета № 210200/24.06.2016г. обезщетение за
неимуществени вреди, общо в размер на 100 285.42лв., част от тях определени с решение
2
на УС на ГФ и част, присъдени по гр.д.№ 2429/2017г по описа на СГС, I ГО, 15 с-в, на Н. С.
С., в качеството на пострадал при ПТП, като водач на мотоциклет, марка „Ямаха“, ДКН №
******, настъпило на 14.09.2015г, по което трето лице помагач на страната на Гаранционен
фонд е бил ответникът В. Е. С.. Поддържа, че виновен за ПТП е В. Е. С., който е управлявал
т.а. „Форд Транзит“, с ДКН № *******, собственост на В. М. Д., без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП съгласно служебна
справка и от посоченото в Констативния протокол за ПТП. На 14.09.15г, около 16,55ч,
ответникът е управлявал без задължителната застраховка ГО т.а. „Форд Транзит“ с ДК№
*******, по ул.“Цар Борис III“ в гр.Петрич, когато нарушавайки правилата за движение
предизвикал описаното ПТП, при което причинил телесни увреждания на мотоциклетиста
Н.С. и напуснал местопроизшествието. Пострадалият сезирал ГФ за заплащане на
обезщетение и му е било заплатена сумата от 31 000лв. за претърпените неимуществени
вреди. Впоследствие образувал гр.д.№2429/17г по описа на СГС срещу ГФ по което,
ответникът е привлечен като ТЛ-помагач на фонда, което е приключило със съдебно
решение въз основа което ищецът се снабдил с изпълнителен лист и по изп.д. №309/18г ГФ
и е изплатил по сметка на съдебния изпълнител следните суми: на 23.10.18г – 65 015,56лв от
които: 50 000лв главница; 10 555,56лв законна лихва и 4460лв разноски по
изпълнението. На 12.11.18г ГФ е изплатил по сметка на адв.В. сумата от 2 030лв,
представляваща адвокатско възнаграждение по горното дело. Ищецът поканил ответника да
възстанови така изплатените суми, но получил отказ.
Претендирал е да бъде осъден ответника да заплати общо сумата от 100 285,42лв,
представляващи изплатено от фонда обезщетение за неимуществени вреди, част от които са
определени от УС на фонда и част са присъдени по гр.д. №2429/17г по описа на СГС, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът–В. Е. С., представляван от адв.А., е оспорил исковата претенция.
Възразил е, че не е отразено кога е влязло в сила решението по гр.д.№ 2429/2017г. по описа
на СГС.
С обжалваното решение е уважена исковата претенция на ГФ и е осъден В. Е. С. да
заплати претендираните суми, представляващи обезщетение за претърпените от пострадалия
Н.С. неимуществени вреди от ПТП от 13.09.2016г. в гр.Петрич и законна лихва от
24.09.2016г., като е отхвърлена исковата претенция за сумите, представляващи такси и
разноски.
Не се спори между страните по делото, че с влязло в сила решение №14281 28.06.18г
на СГС по гр.д.№2429/17г е уважен иск на пострадалия Н. С. по чл.288, ал.1, т.2,б.“а“
КЗ(отм.) срещу ГФ, който е осъден да му заплати сумата от 50 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП от 14.09.15г, ведно със законните
лихви от 24.09.16г до окончателното им изплащане и 50лв разноски по делото, както и е
осъден ГФ да заплати в полза на адв.В. на осн.чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2 030лв и на
осн.чл.78, ал.6 ГПК - 2 239,86лв държавна такса в полза на СГС. Съдът е приел, че са налице
всички предпоставки за уважаване на предявените искове: настъпило ПТП на 14.09.15г в
гр.Петрич, ул.“ Цар Борис III, което е причинено виновно от подпомагащата ответника
страна – В. Е. С., който, управлявайки соченото МПС без необходимата правоспособност, е
допуснал описаните нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, предприел маневра излизане от реда на
паркираните превозни средства, без да се убеди че не създава опасност за останалите
участници в движението, и в частност за идващия зад него мотоциклетист Н.С..
Безспорно между страните по делото е, че е било образувано ДП№ 314/15г, което е
прекратено с влязло в сила на 04.07.16г постановление на РП-Петрич от 16.06.16г по
желание на пострадалия на осн.чл.343, ал.2 НК.
3
Не се спори между страните по делото, че по време на ПТП за процесния автомобил –
т.а. „Фонд Транзит“ с ДК № ******* не е имало сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
От приложената преписка по щета 210200/24.06.16г, по молба на пострадалия, УС на
ГФ е удовлетворил претенцията му за обезщетяване на търпените неимуществени вреди в
размер на 31 000лв, изплатени му с платежно нареждане от 5.12.2016г.
Не се спори и относно обстоятелството, че въз основа на цитираното решение на
СГС пострадалият Н.С. е образувал изп. дело № 309/2018г пред ЧСИ С. С. по издаден на
25.09.18г. от СГС в негова полза изпълнителен лист, с оглед принудителното събиране на
посочените в последния суми и че на 18.10.2018г е издаден изпълнителен лист и в полза на
адв.В. за присъдено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. от СГС адвокатско възнаграждение от
2 030лв., изплатено му от ГФ на 12.11.2018г.
В резултат на уведомление за доброволно изпълнение на осн.чл.182, ал.2 ДОПК от
СГС и поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Ст.С.а по изп.д.№309/18г, Гаранционен
фонд е изплатило доброволно чрез преводни нареждания следните суми: на 23.10.18г - 65
015,56лв по изп.д.№309/18г, от които 50 000лв главница, 10 555,56лв законни лихви и 4
460лв такси и разноски в принудителното изпълнение; на 26.10.18г – 2 239,86лв държавна
такса по сметка на СГС във връзка с гр.д.№2429/17г. Според представената справка и
дневни извлечения от сметките на ГФ, ищецът е платил общо 100 285,42лв. С регресна
покана изх.№167/01.07.20г ГФ е поканил ответника да му възстанови сумата от 100
320,12лв, която покана е получена на 19.06.2020г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Предявената искова претенция по чл.288, ал.8 КЗ /отм./ включва във фактическия си
състав: противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
деянието и вина на извършителя, непозволеното увреждане да е извършено на територията
на България и виновният водач да е без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
С решение по гр.д.№ 2429/2017г по описа на СГС е прието, че е виновно извършено
на 14.09.2015г от В. Е. С. с т.а. „Форд Транзит“ с ДК № ******* ПТП на ул.“Цар Борис в гр.
Петрич, вследствие на който е увреден Н.С. при посочения механизъм. Като трето лице
помагач в производството е участвал В. Е. С.. В същото е установено извършването на
деликт от лице, което не е притежавало валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
причинени са вреди на пострадалия Н. С. С..
Не се спори, а и от представени платежни нареждания и справка, издадена от ЧСИ С.
С., е, че е изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди на Н.С. в размер на
31 000лв. на 5.12.2016г. и въз основа на съдебното решение № 14281/28.06.2018г на СГС по
гр.д.№ 2429/2017г и изпълнително дело № 309/2018г сумата от 50 000лв. и лихва от
10 555.56лв. на 23.10.2018г., на 26.10.2018г -2 239.86лв. държавна такса в полза на СГС и
на 12.11.2018г-2 030.00лв. на адв. В. за адвокатско възнаграждение.
С регресна покана с изх. № 167/1.07.2020г ГФ е поканил ответника В. Е. С. да му
възстанови сумата от 100 320.12лв., като същата е връчена лично на 19.06.2020г, но няма
доказателства за извършени плащания от негова страна.
Въз основа на представените доказателства исковата регресна претенция се явява
частично основателна, тъй като съгласно чл.288, ал.12 КЗ /отм./ ответникът дължи на
Гаранционен фонд заплатените обезщетения и разходите по ал.8, тъй като с плащането им
същият е встъпил в правата на увредения. Исковата претенция се явява основателна за
сумата от 31 000лв. и 50 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, за законната лихва
от 10 555.56лв. от 24.09.2015г.
4
Възраженията на въззивника В. Е. С., че не са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта, са неоснователни, тъй като същите са установени в
производството по гр.д.№ 2429/2017г по описа на СГС, в което същият е участвал като
трето лице помагач. Установено е, че В. Е. С. с противорправното си поведение е причинил
описаните увреждания на Н.С., като последният е претърпял неимуществени вреди, както и,
че деликвентът не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С участието си в
производството третото лице е обвързано от мотивите на съда относно елементите на
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което е недопустимо в настоящото производство
същите да се преразглеждат.
Възражението, че решението не е влязло в сила се явява неоснователно, тъй като въз
основа на същото е издаден изпълнителен лист в полза на пострадалия и процесуалния му
представител, образувано е изпълнително дело и са изплатени дължимите суми.
Възражението във въззивната жалба на Гаранционен фонд относно изплатените такси
и разноски в съдебното производство и изпълнителния процес е неоснователно, тъй като
същите не са в причинно-следствена връзка с виновното поведение на ответника, а се
дължат на извънпроцесуалното и процесуално поведение на ищеца, неизпълнил
своевременно задълженията си за репариране на претърпените вреди. Съгласно чл.288, ал.8
КЗ/отм./ разходите за определяне и изплащане на обезщетенията за претърпените вреди,
които касаят фактическия състав на деликта, се включват в регресното право. Това са
обичайните разходи, необходими за установяване механизма на произшествието, вида и
обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка
между ПТП и вредите. Разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др. / са направени
след влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица на основание чл.
288 от КЗ (отм.), т. е. след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на
обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда обезщетения. В този смисъл тези
разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респ. са
извън обхвата на регресното право на ГФ. В този смисъл е решение № 127 от 18.10.2019 г.
на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о., ТК.
Поради изложените съображения исковата претенция по чл. 288, ал.12 КЗ /отм./ се
явява основателна за сумите от 31 000лв, платени от фонда за доброволно и извънсъдебно
определените неимуществени вреди на пострадалия; за 50 000лв, платено
съдебноприсъденото обезщетение на пострадалия, ведно със законната лихва, считано от
24.09.16, възлизаща на 10 555,56лв., като в частта за сумите от 2 239.86лв. и за 2 030лв. е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите правни изводи, пъровинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден В. Е.
С. да заплати на Гаранционен фонд с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата от
100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/26.01.2022г, постановено по т.д.№ 87/2021г по описа на ОС-
Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. Е. С. ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата от 100лв. за юрисконсултско
5
възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6