Решение по дело №6331/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260881
Дата: 26 юни 2023 г.
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20201100106331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ………………

гр. София, 26.6.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: Галя Вълкова

 

при секретаря Снежана Тодорова

като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 6331 описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на разглеждане са предявени главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД от А.С.В. срещу Д.И.Т..

Ищецът твърди, че е наследник на Н.В.К., починала на 14.05.2020 г. Ищецът е единствен наследник на починалата, тъй като с решение по чл. 51 ЗН № 20279702/17.12.2020  по гр. дело № 45629/2020 г. на СРС 80 с-в е вписан отказът на М.А.З.от наследството на Н.К., а с определение № 20236256/27.10.2020 г. по гр. дело № 35246/2020 г. на СРС, 92 с-в е вписан отказът на Т.И.Е..

Твърди се, че девет дни преди смъртта си, т.е. на 05.05.2020 г. Н.К., чрез пълномощник Д.Т., е сключила с Д.Т. договор за издръжка и гледане по отношение на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.8360.1988.1.11, а именно: апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно с избено помещение № 11, както и 5,530% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя срещу поето задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката, като приобретателят й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, полага ежедневни и пълноценни грижи за прехвърлителката, достатъчни за качествен и съответстващ на потребностите й жизнен статус. Пълномощникът се е легитимирал с пълномощно, в което волята на упълномощителя е потвърдена чрез полагане на пръстов отпечатък от десния палец. В същия ден са прехвърлени още три недвижими имота, наред с процесния, един от тях – на Д.Т., а други два – на Г.Н.И.. Твърди се договорът да е сключен поради липса на основание, доколкото при сключването му приобретателят е знаел за близка и неизбежна смърт на прехвърлителя.

Твърди се Н.К. де е постъпила за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като е била изписана на 02.03.2020 г. Отведена е била в жилище на санитарката М.В.И.(на работа в посоченото лечебно заведение) в безпомощно състояние. Там тя се влошила, не можела свободно да върви и имала признаци за скорошна смърт. Твърди се Д.Т. да е знаел, че няма да престира гледане и издръжка, а наред с това не е извършвал действия по гледане и издръжка на прехвърлителката за 9-те дни, в които задължението е съществувало.

По отношение упълномощителна сделка, в която волята на упълномощителя е удостоверена чрез полагане на отпечатък от десен палец се сочи, че Н.К. не е имала заболяване, физически или психически недъг, поради които да не може да положи собственоръчно подписа си и да се изисква полагане на пръстов отпечатък на пълномощното. Н.К. е можела сама да се подписва на медицинската документация. Починалата не е била и неграмотна, по професия била лекар. Ето защо не са били налице основанията за изразяване на съгласие с поставяне на подпис чрез отпечатък от десния палец на упълномощителката, а липсвало надлежно удостоверяване на причината, поради която волеизявлението било обективирано по този начин. Липсвало отбелязване на упълномощителката да е прочетен документът и тя да се е била съгласила с него. Твърди се пороците на упълномощителната сделка да водят до нищожност и на самата прехвърлителна сделка. По изложените съображения се иска да бъде установено по отношение на ответника:

-           че сключеният на 05.05.2020 г. с ответника договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 43, том І, рег. № 2052, дело № 37/2020 г. на нотариус Н.Д.е нищожен поради липса на основание – чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, както и да бъде осъден ответника, на основание чл. 34 ЗЗД да върне вещта ;

-           евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за обявяване на относително недействителен по отношение на ищеца на сключения договор за издръжка и гледане поради действие без представителна власт на упълномощения и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД – за връщане на вещта;

-           евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на сключения договор поради неизпълнение и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – за връщане на вещта

В отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените главни и евентуални искове. Посочва, че ако е допускал за предстоящата смърт на Н.К., не е знаел, че това ще се случи скоро. Здравословното й състояние не предвещавало скорошна неизбежна смърт. Твърди добросъвестно да е изпълнявал поетото задължение да издържа и гледане на Н.К. – лично или чрез ангажирани от ответника трети лица. Оспорва санитарката М.И.да е била непозната за Н.К. и тя да е пребивавала в жилището й против волята й. Достатъчно за нотариалното удостоверяване извън кантората на нотариуса е да се посочи града, в който то се осъществява, както и да се отбележи причината за полагане на пръстов отпечатък.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.09.1994 г., нотариален акт № 68, том LLIV, дело № 20819/94 г. Н.В.К. закупува апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с площ 89,67 кв. м., избено помещение № 11 и 3,18 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.

На 07.02.2018 г. Н.К. е подала молба до СО, р-н „Ботунец“ за неиздаване на данъчни оценки за имота. Молба с искане за снемане на забраната  депозирана на 21.04.2020 г. от името на Н.К.. Изявлението е удостоверено с пръстов отпечатък пред помощник-нотариус Б.Д..

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № 43, том І, рег. № 2052, дело № 37/2020 г. на нотариус Д.с район на действие СРС,  е отразена воля на Н.К., чрез пълномощник Д.И.Т., да прехвърли на Д.И.Т. процесния апартамент № 11.

По делото е прието пълномощно от 26.03.2020 г. от Н.К. в полза на Д.И.Т., в което е отразена воля на упълномощителя за извършване на действия на разпореждане с апартамент № 11 чрез продажба, замяна или друг вид договор, да договаря с когото прецени, вкл. със себе си, да получи продажната цена, да подпише вместо упълномощителя нотариалния акт при изповядване на сделката, да се снабди с необходимите документи за извършване на разпоредителната сделка, да подпише декларациите във връзка с продажбата. Волята на упълномощителя е удостоверена чрез полагане на пръстов отпечатък. Налице е отразяване от страна на помощник-нотариус Б.Д., че е положен подпис от палеца на дясната ръка на Н.К. поради невъзможност на упълномощителката да се подпише – съгласно чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 ГПК. Удостоверяването е извършено извън кантората.

На същата дата Н.К. е сключила с Г.Н.И., чрез пълномощник Г.Н.И., договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане и по отношение на: 1. апартамент 88, находящ се в гр. София, ж.к. „******в полза на Г.Н.И., апартамент № 88, находящ се в гр. „София, ж.к. „******, ведно с мазе № 25 и 0,882% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; 2. апартамент № 85, находящ се на същия адрес. На Д.И.Т., договарящ лично със себе си като пълномощник на Н.К., е прехвърлен и апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „******.

От приета по делото справка за извършени прегледи на Н.К. е видно, че през 2019 г. са извършени 13 консултации с общопрактикуващия лекар К.И., както и посещения при специалист очни болести. Няма данни за посещения за 2020 г. В периода 27.02.2020 г. – 2.3.2020 г. Н.К. е била настанена за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Секция по травматология, като към съпровождащите документи подписите са положени от автора на изявлението – Н.К..

Н.И.К.е починала на 14.05.2020 г. Акт за смърт № 194/15.05.2020 г. на СО, р-н Овча купел е издаден въз основа на съобщение за смърт № 956/14.05.2020 г. на д-р И.П..

С решение № 20279702/17.12.2020 г. по гр. дело № 45629/2020 г. на СРС, 80 с-в, е вписан отказ на М.З.от наследството на Н.К.. В производство по чл. Отказ на Т.И.Е. е вписан по гр. дело № 42173/2020 г. на СРС, 92 с-в. С решение № 175/15.12.2021 г. по гр. дело № 575/21 г. на РС гр. Левски призната за установена и обявена смъртта на Р.В.К., родена на *** *** с дата 30.03.1904 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.И.Д., М.В.И., Д.Е.К., Н.М.М.и С.Н.С.

Свидетелят Д. сочи, че е работел като помощник-нотариус на нотариус Н.Д.. Бил е потърсен на телефона в офиса за заверка на пълномощни на адрес. Помни, че отишъл на адрес в гр. София, ж.к. „Обеля“, пълномощните били подготвени предварително. На адреса имало възрастна жена, с която свидетелят комуникирал – провел кратък разговор, за да се запознае с човека отсреща, как е горе-долу и дали разбира документа, който му предстои да подпише. След като прочел документа и се уверил, че възрастната жена разбирала съдържанието му и се съгласила с изявлението, тя удостоверила волята си чрез полагане на пръстов отпечатък. Свидетелят помни, че преди полагане на пръстовия отпечатък пробвал възрастната жена да се подпише, но не помни дали имало шанс това да бъде сторено - да си изпише трите имена, не помни дали е могла да държи в ръка химикал. Не помни дали проблемът бил в подписа или в изписването на трите имена. След като се уверил обаче, че нямало шанс, прибягнал към варианта с пръстов отпечатък. Не помни да му е бил предоставен медицински документ, удостоверяващ неспособността на упълномощителката да се подпише. Допълнително посочва, че разликата в адресите – този по лична карта и този, на който се извършва удостоверяването, била честа практика. Помни, че заверка била направена на 4 документа и съпътстващите ги декларации, не помни кои точно. За две от декларациите бил извикан на отделна дата. Не било задължително да се отбелязва в щемпела каква е причината волята да се удостовери чрез пръстов отпечатък. Не помни дали в стаята е била и жената, която се грижела за възрастната жена.

Свидетелката М.И.посочва, че 20 години работела в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД като санитар във Втора травматология, 9 етаж. С Н.К. свидетелката се запознала чрез колежката си Д., също санитар. Д. казала на свидетелката, че на 4-то легло в 6-та стая има една баба, която е изписана и нямало кой да я вземе, нуждаела се от грижи. Свидетелката видяла Н.К., която й споделила, че от 2 дни звъняла на познати и приятели, за да дойдат да я вземат, но никой не идвал. Свидетелката сочи, че Н.К. се оплаквала от кръвно и болки в костите, както и от счупването, придвижвала се с помощта на трето лице. Разменили си телефоните и свидетелката си тръгнала. След 7-10 дни свидетелката позвънила на Н.К., посетила я на адреса й в кв. „Овча купел“. Вратата на входа била отворена от съсед, който казал на свидетелката: „А сега пък Вие ли?“ и я информирал, че малко по-рано идвали хора „с джипове и мерцеД.“ донесли храна на Н.К.. Предупредил я да вземе пари от Н.К. предварително, защото тя не обичала да плаща. Свидетелката се качила до 8-мия етаж, отворила й Н.К.. На вратата имало торба с кебапчета, мляко и нещо друго. Н.К. споделила на свидетелката, че наемател, който живеел в жилището й и когото Н.К. наричала „******“, й пратил адвокатка, представяща се за медицинска сестра, за да идва да я гледа, но болен само с храна не се гледал, трябвало и да се почиства. Н.К. ползвала памперси, не влизала в тоалетната, защото била пълна с дрехи и нямало вода. Навсякъде имало боклуци и дрехи и една малка пътека, през която Н.К. да стига до леглото си. В кухнята нямало мивка. Н.К. попитала свидетелката дали е съгласна да се грижи за нея в дома й, но свидетелката й казала, че там ще й е невъзможно. На следващия ден се видели отново, Н.К. помолила свидетелката за помощ – да я почисти, защото била много мръсна. На свидетелката й станало жал и й предложила да я изкъпе в дома си и след това отново да я върне. Н.К. взела със себе си само една торба с лекарства, взели такси и отишли в дома на свидетелката в ж.к. „*****. Там свидетелката живеела в жилище с две спални, хол и кухня заедно със сина си, двете му деца и жена му, както и със съпруга на свидетелката. Свидетелката изкъпала Н.К., седнали да обядват. Н.К. се хранела трудно, изпускала лъжицата. Впоследствие Н.К. попитала свидетелката дали може да остане при нея да живее и свидетелката да полага грижи за нея. Казала й, че ако е доволна и свидетелката ще спечели. Свидетелката се съгласила и предоставила на Н.К. една от спалните, в която да живее. Решението свидетелката взела, обсъждайки го само със снаха си, впоследствие информирала мъжа си и сина си. Договорили се Н.К. да плаща на свидетелката по 40 лева на ден, толкова взимала и в Пирогов, когато оставала извънредно да гледа болен – плащали й близките му. Сумата от 40 лева включвала грижа и храна. Обичайно Н.К. се хранела в стаята си, защото й било трудно да се придвижва до кухнята. В хода на разпита свидетелката сочи, че за полаганите грижи й било заплащано от ответника – на него Н.К. прехвърлила апартаментите, защото той бил мъж и Н.К. била доволна, че й купува лекарства и й плаща сметките за телефон. Д.Т. бил приятел на съпруга на свидетелката – М.М.. Н.К. и Д.Т. се запознали на 25 март на рождения ден на снахата на свидетелката – Д.Д.. В хода на разпита уточнява, че Д.Т. и Н.К. се били запознали преди 25 март, може би на 9-ти, 10-ти или 15-ти март, но на 25 март се сприятелили много. Н.К. поискала от Д.Т. да й купи памучни гащи, потници и крем „Здраве“, да й плаща сметките за мобилния телефон. Впоследствие искала да й купува плодове, лекарства. Д.Т. идвал през два-три дни в дома на свидетелката, отделно Н.К. му звъняла по телефона и му диктувала какво да й вземе. Свидетелката сочи, че Д.Т. й давал по 100-150 лв. на седмица, за да се грижи за Н.К.. Впоследствие свидетелката разбрала, че Н.К. ще прехвърли жилището си на Д.Т., защото е мъж, помага й и й дава пари, може да отиде и да изгони „******“. По отношение на грижите свидетелката сочи, че Н.К. изисквала много грижи – боядисване на коса, рязане на нокти, разтриване на краката и ръцете, къпане в банята. През деня, докато свидетелката била на работа, за Н.К. се грижела Г.(на която Н.К. прехвърлила две от жилищата си). Н.К. знаела от какви лекарства се нуждае, те се купували от Д. (ползвал празните кутии). Свидетелката посочва, че не е грамотна и не може да чете. Свидетелката не е взимала епикризата на Н.К., не я е водила на вторичен преглед или на рехабилитация. Раздвижвали я в дома на свидетелката. Не се интересували какво следва да е лечението на фрактурата, тъй като Н.К. не искала. Казвала: „Няма да се оперирам, ще ми мине така.“ Свидетелката давала на Н.К. от своите лекарства за сън, след като тези на Н.К. свършили. Това били успокоителни, които се купували без рецепта и които на свой ред били дадени на свидетелката от старшата (сестра от Пирогов). Допълнително Н.К. пиела и обезболяващи – такива, каквито давали и на болните в Пирогов.

Свидетелката посочва, че домът й бил посетен от полицаи по сигнал, но Н.К. отрекла да е държана в този дом насила.

Здравето на Н.К. се влошило 2 дена преди да почине. Н.К. казала на свидетелката, че ще излезе от дома й умряла, да не й се сърдела, че прехвърлила апартаментите на М.и на Г.(далечна братовчедка на свидетелката), защото имала много пари и щяла да ги даде на свидетелката. Уговорката била на 16.05 да дойде нотариус, за да направи пълномощно в полза на свидетелката и тя да изтегли парите на Н.К.. Последните два дни спряла да се храни и след това починала. Според показанията на свидетелката от 9 март до 14 май Н.К. отказвала да бъде прегледана от лекар или да постъпи в болница заради Ковид. Отказвала да бъде посетена и от личния си лекар. В деня на смъртта на Н.К. свидетелката била в дома си, на гости й била приятелката Д.. Когато Н.К. починала позвънили на тел. 112, но оттам им й казали да се обадят на личния лекар. Тъй като не знаели кой е личният лекар на Н.К. от погребалната агенция отказали да вземат трупа до установяването на смъртта. Едно от момчетата от погребалната агенция казало на свидетелката, че имали лекар, когото викали, за да установява смъртта. Позвънили му, той прегледал Н.К. и констатирал смъртта. Издал съобщението за смърт и тогава от агенцията взели трупа. След смъртта на Н.К. свидетелката не търсила никого, защото знаела, че Н.К. няма близки – никой не искал да я вземе след изписването през м. март. Затова Д. и Г.организирали погребението, платили за гробното място.

Свидетелят С.сочи, че познава Д.Т. от 10-15 години, израстнали са в един квартал и заедно работели в строителството – поставяли гипс картон. Свидетелят познавал Н.К., карал Д. до дома на М., защото в през март-април 2020 г. колата му била развалена. Д. й купувал лекарства, памперси, плащал на М. да се грижи за нея. Посещавал я 3-4 пъти седмично. Помагал при придвижването й от една стая в друга. Н.К. не можела да ходи сама, не знае дали би могла да се придвижва с бастун или с проходилка, помни, че я виждал да стъпва леко с единия крак. Не знае дали я е водил на лекар или не, защо не е заведена на рехабилитация. Не знае дали Н.К. е можела да движи ръцете си, да се храни. Д. плащал сметките й за телефона. През м. април 2020 г. Д.Т. споделил със свидетеля, че Н.К. иска да му прехвърли недвижими имоти. От Д. знаел, че Д.и някаква адвокатска искали да се грижат за Н.К. и да й вземат имотите, но това не се случило. От Д. знае, че той е организирал погребението, според свидетеля Д.Т. бил изненадан от смъртта на Н.К..

Свидетелят К.посочва, че познава Н.К. от 2009-2010-та година, живеят в един вход на бл. 299 в ж.к. „Света Троица“. През есента на 2015 г. свидетелят наел апартамент на Н.К. поради спор с брат си. През годините свидетелят и Д.Г. полагали най-много грижи за Н.К., имало и други хора, които се грижели, но били непознати за свидетеля. Свидетелят купувал храна, напитки, лекарства, Д.къпела, обличала и боядисвала Н.К.. В жилището нямало парно, имало течаща вода, но свидетелят не знае дали е имало топла вода. През м. февруари или началото на м. март 2020 г. Н.К. позвънила на свидетеля и го информирала, че отива в ж.к. *****, където имала апартамент, искала да събере сметки за консумативни разноски, които заплатила вместо наемателите. На адреса никой не й отворил, а при слизане някой я бутнал в гръб по стълбите, тя паднала и не можела да стане от болка. Свидетелят я посъветвал да позвъни на тел. 112 и да потърси помощ. Н.К. била приета в травматологията на 9 етаж в „Пирогов“, но свидетелят й казал, че свижданията са забранени заради Ковид и не може да я види. На четвъртия ден Н.К. се похвалила на свидетеля, че е намерила жена от ж.к. „Обеля“, която да се грижи за нея, на изписването дошли добре облечени хора със скъпа кола, за да я придружат. В началото се грижели добре за нея, Н.К. се похвалила на свидетеля, че ползвала самостоятелна спалня, имало обилна храна. Впоследствие храната станала оскъдна. При едно от позвъняванията Н.К. казала на свидетеля, че някой в жилището я е бутнал и кракът й е счупен. Поради силните стенания от болка съседи позвънили в 09 РУ МВР. Н.К. поискала свидетелят и Д.да я вземат, същевременно не им давала адреса, на който живеела. Свидетелят подал сигнал до 06 РУ МВР, но впоследствие Н.К. се разкрещяла на свидетеля по телефона за това, че е подал сигнал и пращал полиция. Според свидетеля при разговорите гласът на Н.К. бил сънлив, споделила, че не знае какви лекарства й дават. Между 11-13.05. свидетелят посетил кантората на Л.Ч.и му споделил за случващото се с Н.К.. Направили справка и разбрали, че четири от имотите вече били прехвърлени на Г.И.и на Д.Т.. В присъствието на Л.Ч.свидетелят позвънил на Н.К., попитал я дали познава тези лица. Тя реагирала остро, поискала свидетелят да звънне в полицията и казала, че не ги познава. Свидетелят я посъветвал тя да се обади в полицията. При последващ разговор малко по-късно Н.К. споделила пред свидетеля, че не е добре. Междувременно се чул женски глас с ромски акцент, който заплашил Н.К., че ще я пребие. През време на престоя в кв. „Обеля“ Н.К. поискала от свидетеля да й купи лекарства и да й плати сметката за телефона, защото бил спрян. Приживе Н.К. споделяла на свидетеля, че ще остави имуществото си на държавата.

Свидетелят М.посочва, че е приятел с А.В., познава и Н.К.. А.В. е добър майстор, идвал в дома на свидетеля и правел ремонти. Случвало се е свидетелят да го придружава до дома на Н.К. през 2018-та и 2019-та година. Пиели кафе около половин час и после си тръгвали. Всички в гр. Ловеч познавали Н.К. – тя създавала проблеми, ходела по институции и в съда, пишела всякакви неща. При посещенията Н.К. била сама в жилището, никой не й помагал. Била адекватна. Впоследствие разбрали за смъртта й и за прехвърлените имоти.

По делото е приета и неоспорена Комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б.К. (ортопед-травматолог), д-р Г.О. (невролог), д-р А.П. (психиатър) и д-р Д.М. (специалист вътрешни болести и кардиология). Вещите лица посочват, че по делото няма данни за нито една психиатрична хоспитализация, системно лечение за психично заболяване, развитие на ендогенни или органични психози. Има данни за „забравяне“, като не се намират данни за диагностициране на Деменция, която да изисква лечение поради настъпване на социални дисфункции на базата на изразен когнитивен дефицит, водещ до объркване. Има данни за нужда от помощ и обгрижване по други - непсихиатрични причини (неврологични и общомедицински). От наличното като анамнеза и косвените впечатления за психичен статус (направени по документи със задна дата) може да се установи лек когнитивен спад в рамките на нормалното стареене. Налице са данни за ясно формирано волеизявление по отношение на нуждите като личи прагматичното отношение на Н.К. към полагащите грижа за нея, ясни данни за персистиращото волеизявление по отношение на грижата за себе си - външен вид, храна. Последното обстоятелство се намира за съществено от психиатрична гледна точка, тъй като практиката показва, че нарушената грижа за себе си често е проява на вече изразени когнитивни нарушения или психотично състояние. В поведението на освидетелстваната се наблюдава описана съхранена афективна подвижност, като това личи в пластичната модулация на емоциите и породеното от тях отношение на съгласие, привързаност и негативизам в комуникациите с обгрижващите я, с представителите на властта с хора с които не иска да има отношения (лице наричано обидно като „*****“) , като тези патерни на формираното афективно отношение показват устойчивост. Това, според експертите, говори за трудно повлияване на преценките на Н.К. от моментни афективни състояния, т.е. не се намират основанията за нарушаване на годностите за волеизявление поради продължително разстройство на съзнанието (психична болест в тесен смисъл) или деменция довела до тежък когнитивен дифицит, или психоза по органичен тип, които да са налични към процесната дата. Не са описвани състояния на епилептична психоза. Не са описвани състояния, представляващи прояви на епилептичната промяна личността, като в същото време няма и никакви данни за продължило с години състояние на периодична поява на епилептични припадъци и/или наличието на епилептични статуси - задължително условие да се приеме наличието на възможност за развитие на епилептична промяна на личността на освидетелстваната. В този смисъл, според вещите лица, не се установяват предпоставките за хипотетичното възникване на нарушени годности у Н.К. на базата на предполагаемото епилептично заболяване. Като коментар на наличието на отпечатък, вместо на подпис, при процесното упълномощаване, от психиатрична гледна точка не се установяват по безспорен начин обстоятелствата, удовлетворяващи критериите за недееспособност. Една възможност за това обстоятелство е общо увреденото соматично състояние, както и описаните периферно-нервни заболявания, обуславящи нуждата от помощ. Според вещите лица не може да се твърди обосновано и евентуална „патологична“, болестно обусловена внушаемост и болестно обусловена податливост на емоционални въздействия („манипулации“). Ако има такива моменти в поведението, които да навеждат на подобна хипотеза, то става дума не за болест, а за една осъзната зависимост от чужда помощ и съответните нормалпсихологични отношения породени от това обстоятелство. Н.К. е можела да приема ежедневно хапчета за сън. Това би се отразило като би се стабилизирал сънят й. Потенциалните рискове от странични ефекти - седация и липса на ефект и парадаксални реакции, не се установяват от данните по делото.

Последният престой в болнично заведение преди кончината на Н.В.К. е бил във ІІра Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - ЕАД за периода от 27.02.2020 г. до 02.03.2020 г., за което към медицинската документация по делото е приложено ксерокопие на цялата история на заболяването. Диагнозата, с която е приета и изписана Н.К., е фрактура на долния клон на лонната (срамна) кост в дясно (Fractura rami inferioris ossis pubis dextri), по МКБ 10 - S 32.50 Счупване на пубиса (срамна кост) - закрито. Според експертите, при анализ на обзорната рентгенография на таза от дата 27.02.2020г., може да се каже, че не са налице рентгенови данни за фрактура на долния клон на пубиса в дясно, като такава увреда не е описана и в представената по-горе интерпретация от рентгенолога д-р Д.. На така проведената рентгенография правят впечатление други патологични находки: наличие на двустранна коксартроза (артроза на тазобедрените стави), като в ляво процесът е дегенеративен, а в дясно има насложена и ятрогенна компонента след проведената през 2013 г. операция по повод пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост. С течение на времето (седем години), в резултат на промяна в костната структура на пациентката и промяна в еластичността на имплантите, последните са прорязали главата на бедрената кост в проксимална посока, което е довело до тяхната пенетрация в тазобедрената става. Това усложнение е довело до влошаване степента на и без това наличната дегенеративна артроза на дясната тазобедрена става, която се вижда ясно и на обзорната рентгенография през 2012 г., проведена девет месеца преди настъпване на пертрохантерната фрактура на дясната бедрена кост. Отбелязаната в епикризата към ИЗ № 8559/ 2020 г. извадка от оперативен протокол № 5535/ 27.02.2020 г. 16:09:00 ч. „Закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация... Ход на операцията: След поставяне на локален анестетик се направи рм на фрактурата...“ е реално несъществуваща интервенция, описана, единствено и само, за да бъде оправдано болничното лечение на пациентката по КП № 219 и да не бъде наложено административно наказание на лечебното заведение от РЗОК-София. Това е много често срещано несъответствие между реалното лечение на пациента и изискванията на НЗОК по съответната клинична пътека. В действителност, лицето е лекувано изцяло консервативно, без каквато и да било репозиция на тазовата фрактура (открита или закрита). Терапията, назначена при дехоспитализирането на Н.К. е включвала: антикоагулантен препарат за профилактика на риска от дълбока венозна тромбоза и белодробен тромбемболизъм, най-вероятно същият, който е бил използван и по време на болничното й лечение - Fraxiparin 0,4ml; обезболяващи медикаменти при нужда и собствените й лекарства за лечение на придружаващите заболявания. Сама по себе си фрактурата на лонната кост не налага някаква специфична терапия или полагането на специални грижи за болния. В конкретния случай проблемът идва от преклонната възраст на лицето Н.К. - 89 години и най-вече от множеството придружаващи заболявания, засягащи централната и периферна нервна система и опорно-двигателния й апарат, които налагат необходимостта от обгрижване на болната, поради невъзможността й да се справя сама с ежедневните грижи за себе си.

Н.В.К. е страдала от множество хронични заболявания, обхващащи различни системи и органи. От неврологична гледна точка установените заболяванията са от централната и периферна нервна система. На основата на напреднала атеросклероза и дългогодишната артериална хипертония е диагностицирана хронична мозъчно-съдова болест /ХМСБ/. Атеросклерозата се развива предимно в стените на големите съдове. При Н.В.К. при компютърна томография месец юли 2015 г. са установени двустранно челно перинвентрикуларно разнокалибрени нископътностни зони - мултиинфарктна енцефалопатия. Промените в мозъка водят и до промени в когнитивните (познавателни) функции, които се установяват със специални тестове – при Н.В.К. не са правени. Описаните хронични заболявания с напредване на възрастта водят до прогресивно влошаване на мозъчните функции като при част от пациентите се достига да съдова деменция. От страна на периферната нервна система във връзка с настъпилите дегенеративни промени в гръбначния стълб са се развили следните заболявания: дискова болест в шийния сегмент на гръбначния стълб, шийна радикулопатия, шийна спондилоза и спондилартроза, спондилолистеза на нива С2-СЗ и СЗ-С4, остеопоротична фрактура на С4 /четвърти/ шиен прешлен, стесняване на медуларния канал, остеопоротични фрактури в гръдния отдел на гръбначния стълб, гръдна остеохондроза, дискова болест в лумбалния отдел на гръбначния стълб, дискова херния на ниво Л4-Л5, лумбална            радикулопатия, деформираща спондилоза     и остеохондроза, остеопоротична фрактура на първи поясен прешлен. От приложените справки за пролежавания в болница и проведените амбулаторни прегледи е видно, че Н.В.К. е лекувана за описаните заболявания многократно в болнични и амбулаторни условия. Дегенеративните изменения в гръбначния стълб, изявяващи се с болки в крайниците и възпаление на нервни коренчета са, влошавали дейностите от ежедневието при Н.В.К. - самообслужване, хранене, къпане, обличане, придвижване. Установени и следните хронични заболявания които са обект на вътрешната медицина: хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, рецидивиращо пароксизмално предсърдно мъждене, хронична сърдечна недостатъчност от 3-ти фк по НИХА, хроничен двустранен пиелонефрит, хронична бъбречна недостатъчност, остеопороза с патологична фрактура след менопауза и множествена локализация, захарен диабет-неинсулинозависим тип, с диабетна полиневропатия, хронична бъбречна недостатъчност III степен, хроничен пиелонефрит, вторичен хиперпаратиреоидизъм, хроничен            атрофичен гастрит, хемороидална болест, автоимунен тиреоидит, аденом на дясната надбъбречна жлеза, медикаментозна алергия, синдром на раздразненото дебело черво, двустранна сенилна катаракта, жлъчнокаменна болест. Отношението на хроничните заболявания към напредналата й възраст се изразява главно в необходимостта Н.К. да има нужда от чужда помощ за обслужване и лечение.

Според експертите в разглеждания казус, с оглед на приемната диагноза - фрактура на долния клон на пубиса в дясно; фактът, че същата не се визуализира на диагностичната рентгенография от 27.02.2020г., липсата на оперативно лечение и влошеното общо състояние на болната, обуславящо трудното й транспортиране, може да се каже, че от травматологична гледна точка двата контролни прегледа след изписването на пациентката от болничното заведение по никакъв начин не биха повлияли или променили нито терапевтичния подход, нито крайния резултат от консервативното лечение, нито пък цялостното състояние на лицето. Контролен преглед след изписването на Н.К. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 02.03.2020г. не е осъществяван. Липсата на такъв би могла да бъде обяснена с влошаване общия статус на болната, което би затруднило нейното транспортиране до лечебното заведение. Със сигурност, състоянието, в което се е намирала пациентката в тези последни дни и месеци от живота й, не предполага възможността тя сама да се придвижи до болницата и е налагало необходимостта от чужда помощ за осъществяването на въпросния контролен преглед. Същевременно експертите сочат, че увреденото общо състояние на пострадалата, множеството придружаващи заболявания и не на последно място нейната възраст, са фактори, които категорично обуславят необходимостта от чужда помощ и полагане на ежедневни грижи за Н.К.. Медикаментозната терапия, назначена при изписването й от лечебното заведение е включвала антикоагулант и обезболяващи при нужда. От теоретична гледна точка, наличието на фрактури на срамната кост не налага прием на някакви специални медикаменти. Този тип увреди се лекуват обикновено консервативно, като костното срастване е биологичен процес, който изисква необходимото време за реализирането му, което при хора над 80 годишна възраст е по-дълго от обичайното поради забавения калциево-фосфорен метаболизъм в организма и по-бавното протичане на репаративните процеси като цяло. На такава преклонна възраст и с толкова придружаващи заболявания от страна на основни системи - сърдечно-съдова, нервна, ендокринна, отделителна и опорно-двигателна, не е възможно да се прогнозира в какво направление ще поеме здравословното състояние на пациентката, както и какви терапевтични дейности биха могли да предотвратят настъпването на евентуални усложнения, тъй като организмът като цяло с всички протичащи в него физиологични процеси представлява една много динамична система, чиито параметри се променят непрекъснато, дори с часове и минути. Може да се каже, че с еднаква степен на вероятност състоянието на Н.К. е могло както да се стабилизира, така и да се влоши и да доведе до летален изход в близките дни и месеци след дехоспитализирането й, което в действителност се е случило. По отношение на заболяванията, засягащи опорно-двигателната система, няма някакво специфично медикаментозно лечение, чието приложение би могло да доведе до значително подобряване на здравословното състояние на лицето Н.К..

Експертите разясняват, че остеопорозата представлява патологично метаболитно състояние на организма, което влошава качеството на живот на индивида, предизвиква ежедневни болки в отделни сегменти на ОДА и повишава значително риска от възникване на фрактури, които могат да се получат дори при минимална травма. Категорично обаче остеопорозата не би могла да доведе до пълна невъзможност да се пише с горните крайници. Причина за невъзможност за писане от гледна точка на неврологични увреждания може да бъде обездвижване на доминантната ръка за писане. Причина за това са централно - и/или периферно-нервни увреди в тежка степен, както и тежък психоорганичен синдром и психоза. В случая са налице многократни хоспитализация по повод на периферно-нервни оплаквания и заболявания, проведени са и изследвания с ЕМГ, които отразяват нарушена проводимост по някои от нервите на крайниците, но никъде не е регистрирана тежка периферна пареза или тежък тремор, които да препятстват писането. Налице са и регистрирани ХМСБ, начален когнитивен синдром и една регистрация за тежко акцентуирани личностови черти. Не са представени медицински документи, в които психичното й състояние да е подробно изследвано и документирано. Въпреки наличието на когнитивен синдром и мозъчна атрофия, това още не означава, че Н.К. е била в невъзможност на ръководи действията си, още по-малко да се поставя под запрещение.

В съдебно заседание експертите допълнително разясняват, че в медицинската документация преди съобщението за смърт няма данни за фрактури на ребра, установени с медицински документ. Диагнозата в съобщението за смърт е „висяща“ и не може да се потвърди от експертите. Антикоагулантната профилактика с нискомолекулярен хепарин в инжекционна форма е стандартна профилактика, независимо дали има или няма фрактура – предвид залежаването. Допълнително следва да се вземат предвид пристъпите от предсърдно мъждене – в тези хипотези антикоагулантната терапия е доживотна с цел предотвратяване на емболични инциденти предвид дълбоката венозна тромбоза и усложнението при евентуален белодробен тромбемболизъм. По тази причина Н.К. е пиела „Елвикс“ за разреждане на кръвта, заменен с „Фраксипарин“ за времето след изписването. Двата медикамента се назначават от лекари и не са достъпни за свободна продажба, тъй като не са безобидни лекарства и могат да дадат усложнения. Традиционно Фраксипаринът се приема 30 дни след изписване. По делото няма данни за пареза у Н.К., а при последната хоспитализация е полагала саморъчно подписи. Треморът би могъл да повлияе на почерка, но не пречи лицето да се подпише – това обаче зависи от интензитета и от амплитудата.

Експертите посочват, че трудно може да се твърди, че смъртта на Н.К. е била скорошна и очаквана, може да се твърди, че заболяванията й не са могли да бъдат излекувани. Не може да се каже обаче колко се е очаквало да живее. Със сигурност не е имало изгледи за съществено подобрение към оздравяване. Няма и данни за обратното. Задоволително общо състояние означава, че Н.К. е била със стабилни параметри. От кардиологична гледна точка не е имала сериозни страдания. Не е имало медицинско събитие, което да е предполагало спешен преглед или интервенция. Същевременно обаче множеството хронични болести са изисквали лекарски контрол. Експертите отчитат, че се касае за трудноподвижен пациент с чести падания от собствен ръст. Изисквала се е ежедневна рехабилитация от специалист – кинезитерапевт, който да извършва двигателна гимнастика и други упражнения. В състоянието на Н.К. тя е била изцяло зависима от лицата, които са се грижили за нея и тъй като тя сама не е могла да се придвижи до лекарски кабинет, от тях е зависело да се осъществява наблюдение от специалист на мястото, където се намира. Вещите лица разясняват, че следва да се разграничават грижите за първичните нужди от неспециалисти – хранене и поддържане на хигиена, от необходимата медицинска грижа и необходимостта от активна рехабилитация. По отношение на психиатричната грижа са били възможни консултации със специалист по телефон. Получаването на сънотворни и транквилизатори също е предпоставено от преглед от невролог и последващо наблюдение.

В приета Съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещите лица С.Б., Ю.М. и Г.М. се посочва, че към 27.02.2020 г. Н.К. е имала запазен писмено-двигателен навик и е можела сама да се подписва. Особеностите в подписите могат да се обяснят със здравословното състояние на лицето към момента на подписване, позата, особеностите на подложката при писане, приемът и действието на лекарства, възрастови изменения в съчетание със здравословни проблеми.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД и иска по чл. 34 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД определя като нищожни договорите без основание. Съобразно трайната съдебна практика за да се определи като нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане следва да бъде кумулативно установено: 1. наличие на заболяване,  предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и 2. знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя. Приема се, че изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта следва да е съвсем кратък - дни, по-малко от месец. (Решение № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК) Заболяването трябва да е било в т. нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т. н. (Определение № 60719 от 2.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2056/2021 г., IV г. о., ГК). Според съдебната практика допускането, че прехвърлителят може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Следва да са налице видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и тежкото заболяване видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край не са били налице, не е установена неизлечима болест и прогнозното медицинско заключение е обнадеждаващо, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане (Решение № 384 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2009 г., III г. о.)

В конкретния случай договорът за издръжка и гледане е сключен между Н.К.и Д.Т. на 05.05.2020 г., а смъртта на прехвърлителката е настъпила на 14.06.2020 г., т.е. 9 дни по-късно. Това обстоятелство само по себе си обаче не обосновава извод за знание за очакваната й смърт. Н.К. е страдала от множество заболявания, преобладаващата част от които сериозно засягат качеството й на живот, но не водят непременно до смърт. Не се установява конкретно заболяване да е било в терминален стадий. Нещо повече, комплексната съдебномедицинска експертиза дава еднопосочно заключение, че няма медицински данни, от които да се достигне до извод за видима и очаквана скорошна смърт. Не се установява и ответникът да е имал това знание.

Ето защо съдът намира предявения иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл. второ ЗЗД, както и иска по чл. 34 ЗЗД за недоказани.

По евентуалните искове с правно основание чл. 42 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД.

Съдът намира, че предявените искове следва да се квалифицира по чл. 42, ал. 2 ЗЗД: приложимо е указаното в т. ІІ.4-6 от ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК. При договор, сключен от пълномощник при нищожна упълномощителна сделка или от мним пълномощник, не се касае за порок, водещ до абсолютна нищожност. Касае се за висяща недействителност. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (така Решение № 217/2019/21.01.2020 г. гр.дело № 582/2019 година).

Процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен между Н.К., чрез пълномощник Д.Т., както и от Д.Т. в качеството му на приобретател по сделката. Упълномощеното лице се легитимира с пълномощно (л. 480, т. 2 от делото), в което волята на упълномощителя Н.К. е обективирана чрез полагане на пръстов отпечатък от десния й палец. Удостоверяването на това обстоятелство е отразено от помощник-нотариус Б.Д..

Съобразно разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК когато някое от участващите в сделката лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189 ГПК (т.е. полага се отпечатък от десния палец), като актът не се приподписва от свидетели.

Според трайната съдебна практика под недъгавост се разбира  физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем такъв, т. е. всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица невъзможността да се положи подпис (Определение № 275 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3792/2019 г., IV г. о., ГК). Отчита се, че уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален, представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа (решение № 313/22.06.2011 г. по гр. дело № 1409/2010 г. ІV ГО на ВКС).

Съдът, съобразявайки показанията на свидетеля Д., намира за установено, че към датата на съставяне на пълномощното общото здравословно състояние на Н.К. поради физическата й немощ я е затруднявало да положи подпис. Свидетелят сочи, че преди да пристъпи към алтернативната възможност волята да се удостовери чрез пръстов отпечатък, е провелн разговор с упълномощителката, за да се увери, че тя разбира съдържанието на документите и е направен опит тя да изпише имената си/да положи подпис. Не е необходимо невъзможността да се положи подпис да се предварително удостоверена от лекар, в този контекст преценката на помощник-нотариуса се явява достатъчна. Съдът, кредитирайки гласните доказателства, намира за установено констатираното от свидетеля Д. състояние на недъгавост на Н.К. към момента на полагане на пръстовия отпечатък на пълномощното.

По делото не се спори, че удостоверяването е извършено в района на компетентност на нотариус Д.(в гр. София), поради което неизписването на точния адрес на жилището, в което се е случило удостоверяването, не е порок, засягащ формата.  

По изложените съображения съдът намира за неоснователен както предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, така и иска по чл. 34 ЗЗД.

По евентуалния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Договорът за препрехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен, като срещу придобитото право на собственост приобретателят се задължава да полага грижи за прехвърлителя в пълен обем, съответен на нуждите във всеки конкретен момент, както и да осигурява издръжка. Неизпълнението на задължението е основание да се развали двустранната сделка.

За да се прецени дали е налице изпълнение на така поетото задължение следва да се отговори на въпроса от какви грижи се е нуждаела Н.К..

Съдът взема предвид, че както към 02.03.2020 г. (датата на изписване от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД), така и към 05.05.2020 г. Н.К. е страдала от множество хронични заболявания, обхващащи различни системи и органи: напреднала артеросклероза, дългогодишна артериална хипертония, хронична мозъчно-съдова болест, дискова болест в шийния сегмент на гръбначния стълб, хронична бъбречна недостатъчност, хроничен пилеонефрит, хроничен гастрит и др. Вещите лица подробно описват осъществени през годините прегледи от страна на Н.К. – 34 за заболявания на опорно-двигателната система, 43 прегледа по повод неврологични заболявания, 6 ренгенографии, 3 прегледа за изписани медикаменти, пролежавания в болница – 4 за заболявания на опорно-двигателната система, 31 – по повод неврологични заболяваня. При последната хоспитализация Н.К. е изписана от болничното заведение с препоръка за наблюдение по повод придружаващите заболявания, терапия с фраксипарин и препоръки да натоварва частично увредения крайник.

От събраните гласни доказателства се установява, че тези препоръки не са били спазени. Както свидетелката М. И., така и Д.Т. не сочат да са били запознати със съдържанието на епикризата. Установява се, че Д.Т. е закупувал лекарства на Н.К. като е получавал от М.И.празни кутии от опаковки на лекарства, каквито старшата сестра в отделението в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД препоръчвала (неясно по какъв повод) на свидетелката И. и това били лекарства за сън и болкоуспокояващи (свидетелката не конкретизира лекарствата, сочи, че е неграмотна).

Дори да се приеме, че Д.Т. не е знаел какви са конкретните нужди на Н.К., негово задължение е било да посети/или повика на домашно посещение личния лекар на Н.К., за да се увери, че лекарствата, които й се дават, са съответни на нуждите към конкретния момент. Дори да се приеме за установена снижена критичност на Н.К. към здравословното й състояние (вероятно дължаща се и на снижени когнитивни функции), задължение на полагащия грижа е да стори дължимото, така че тази грижа да е съответна на нуждите на лицето в нужда. А не обратното. Прави впечатление обаче, че след като Н.К. заживява в дома на М.И.посещенията й при лекар са преустановени. Същевременно всички справки от НЗОК и приети по делото истории на заболявания сочат, че през годините Н.К., по професия лекар, е била активна в търсенето на лекарска помощ.

Събраните доказателства сочат, че до смъртта на Н.К. както М. И., така и Д.Т. не са знаели дори името на личния лекар на лицето, за което Д.Т. се е ангажирал да полага грижа.

Съдът взема предвид и споделеното от вещите лица при изслушването им в съдебно заседание – че наред със задължителната терапия чрез антикоагулант, Н.К. се е нуждаела и от ежедневна активна рехабилитация от специалист, включваща гимнастика и други  подходящи упражнения.

Събраните гласни доказателства установяват Д.Т., чрез М. И., да е изпълнявал задължението си за полагане на грижи за задоволяване на първичните нужди на Н.К. – от храна, облекло, поддържане на хигиена и даване на издръжка. Грижата за здравето й обаче, като водеща, е била изцяло пренебрегната. Предвид напредналата й възраст и множеството заболявания на Н.К., подобно бездействие следва да се приравни на съществено неизпълнение на поетото по договора задължение.

По изложените съображения съдът намира за основателен предявения иск с право основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

При съобразяване на задължителните указания по тълкуване на закона, дадени с постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, при третия фактически състав на  чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то отпада с обратна сила. Текстът намира приложение при разваляне на договорите поради неизпълнение. Ето защо предвид основателността на предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважен и иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – за връщане на получения по договора недвижим имот на отпаднало основание.

 

По разноските.

При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер 9450 лв. – адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сума в общ размер 3 756,30 лв., включваща  262,80 – държавна такса и 3493.50 лв. – разноски за вещи лица.

Мотивиран от горното, Съдът

 

                                                Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.В., ЕГН ********** срещу Д.И.Т., ЕГН **********:

-          главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД – за прогласяване на нищожност на сключения на 05.05.2020 г. между Н.В.К. и Д.И.Т. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 43, том І, рег. № 2052, дело № 37/2020 г. на нотариус Н.Д., както и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД – да бъде осъден ответника да върне на ищеца вещта, предмет на договора;

-          евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за обявяване на относително недействителен по отношение на ищеца на сключения на 05.05.2020 г. между Н.В.К. и Д.И.Т. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 43, том І, рег. № 2052, дело № 37/2020 г. на нотариус Н.Д.- поради действие без представителна власт на упълномощения, както и иск с правно основание чл. 34 ЗЗД – за връщане на вещта, предмет на договора.

РАЗВАЛЯ по предявения от А.С.В., ЕГН ********** срещу Д.И.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения на 05.05.2020 г. между Н.В.К. и Д.И.Т. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 43, том І, рег. № 2052, дело № 37/2020 г. на нотариус Н.Д., с предмет апартамент № 11, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, ж.к. *****, ведно с избено помещение № 11 и 5,530% ид. части от общите части на сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя и ОСЪЖДА  на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД Д.И.Т., ЕГН **********, да върне на А.С.В., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Н.В.К., ЕГН **********, недвижимия имот, предмет на договора: апартамент № 11, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, ж.к. *****, ведно с избено помещение № 11 и 5,530% ид. части от общите части на сградата, който недвижим имот е подробно индивидуализиран в нотариален акт № 43, том І, рег. № 2052, дело № 37/2020 г. на нотариус Н.Д..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.И.Т., ЕГН ********** да заплати на А.С.В., ЕГН ********** сумата от 9450 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.И.Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в общ размер 3 756,30 лв. – държавна такса и разноски, дължими за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                                                    Съдия: