Р Е
Ш Е Н
И Е № .......
гр.К.,
…………2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията.............................гр.дело №2415 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 14.03.2018 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 11.11.2016г., сключен между „А.
Ф.“ ООД, ЕИК:**** и „А.к.п.з.“ ООД, ЕИК:****, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит „Б. к.“ №***/27.04.2016 г. сключен между „А.
Ф.“ ООД и А.Д.Д. е прехвърлено в полза на „А.к.п.з.“ ООД, с ЕИК:**** изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От
своя страна „А.к.п.з.“ ЕООД прехвърлило процесното вземане в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. Договорът за
заем съдържала изрична клауза, за правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Приложение №1/14.03.2018 год. и Приложение
№1/03.05.2019 год. към договори за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
са представени само с данните на кредитополучателя предвид Закона за защита на
личните данни. Съгласно чл.4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „А.з.с.н.в.“
ЕАД се задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до
длъжниците за извършената цесия. В изпълнение
на изискванията на закона и по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника били
изпратени уведомително писмо с изх.№ЛД-П-АКПЗ-АФ/***/10.05.2019г.
и уведомително писмо изх.№УПЦ-П-АКПЗ-АФ/***/10.05.2019
г., но непотърсени от него,
затова моли като приложени към исковата молба копия от уведомленията да бъдат
връчени на ответника с оглед дадените разрешения с решение №3/16.04.14 г. по
т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о. и решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г.
на ВКС, II т. о. като факт от значение за спорното право. На 27.04.2016 г.
между „А. Ф.“ ООД, като Кредитор и А.Д.Д. като Кредитополучател бил сключен
договор за кредит „Бяла карта“ с №***, при спазване на разпоредбите на ЗПК.
Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят удостоверявал, че получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия към него, както и че получил от кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно Приложение №2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Съгласно сключения договор за кредит,
кредиторът предоставил на ответника-кредитополучател револвиращ кредит в
максимален размер на 600 лв., под формата на разрешен кредитен лимит чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължила
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с
подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставял на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с №***, издадена от „И.
Ф.“ АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване
на картата. Съгласно договореното кредитополучателят получавал от кредитодателя
месечно извлечение за
извършените с картата транзакции, достъпно на персоналната страница /личен
акаунт/ на кредитополучателя на интернет страница: www.bialakarta.bg,който
кредитополучателят се задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на
договора за кредит. Кредитодателят
предоставял на кредитополучателя кредита при следните условия: вид на
предоставения заем: револвиращ потребителски кредит; срок на договора: 2
години; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2%, върху усвоения размер
на кредита; дневен лихвен процент: 0.12
%, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница
при календарен месец с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45.9 %; с
обща сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК -
сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и
непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата. -
заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което
представлява сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и
непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2-ро число на месеца.
Кредитополучателят усвоил заемни суми както следва: *** лв. на 04.05.2016г.; ***
лв. на 14.05.2016г.; *** лв. на 27.05.2016г.; *** лв. на 03.06.2016г.; *** лв.
на 10.06.2016г.; *** лв. на 18.06.2016г.; ** лв. на 01.07.2016г.; *** лв. на
21.07.2016г.; ** лв. на 07.08.2016г.; 20 лв. на 09.08.2016г.; ** лв. на
12.08.2016г.; ** лв. на 01.11.2016г.; ** лв. на 14.11.2016г.; *** лв. на
18.11.2016г.; ** лв. на 27.01.2017п; ** лв. на 15.03.2017г.; ** лв. на
23.03.2017г., или обща сума в размер на *** лв. Страните договорили, че върху
усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора, която се начислява ежедневно. На посочените по-горе
основания и поради забава при заплащането на текущото задължение на
Кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на лв. за периода от
5.05.2016 г. до 6.05.2017 г. В случай, че Кредитополучателят не заплати
текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор,
страните са договорили задължение на кредитополучателят да представи на
кредитодателя в срок от 3 дни след падежа, обезпечение чрез поръчителство, за
което между Кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство
със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от кредитополучателя, последният дължал на кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на
шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец
текущото задължение. На посоченото основание, на кредитополучателят била
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на ***лв.
за периода от 06.06.2016 г. до 06.05.2017 г. Разпоредбите на договора за кредит
предвиждали в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, да предостави на кредитодателя, както обезпечение
чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в
три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на
посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,
кредитополучателят дължал и разходи за действия по събиране на задължението в
размер на ***лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В случая на кредитополучателя била начислена такса разходи
за събиране в размер на *** лв. за периода от 06.10.2017 г. до 06.12.2017 г. Съгласно
клаузите на сключения договор в случай, че кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то кредитът ставал автоматично предсрочно изискуемо, за което
кредиторът не бил длъжен да уведомява кредитополучателя предвид договореното. В случая предсрочната
изискуемост настъпила автоматично на 06.07.2017 г., като считано от тази дата
кредитополучателят дължал законна лихва за забава за всеки ден забава върху
общия размер на задължението си, в размер на ***лв. за периода от 06.07.2017 г.
до датата на входиране на задължението в съда. Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласил, след настъпване на предсрочна изискуемост да
заплати такса в размер на ***лева, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществявало и администрирало дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. Така общият размер
на всички плащания, договорени от страните при подписването на договора за
кредит, които кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя бил сбор
от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за
забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който същата
се дължала съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими
съгласно договора и Общите условия. Длъжникът не заплатил/а изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена е в размер н.1570
лв., с която били погасени както следва: лихва за забава- 45.19лв. з. периода
от 06.07.2017 г. до 25.03.2018 г.; такса разходи за събиране- ***лв.; такса
разходи за дейност на служител- *** лв.; неустойка- ***лв.; договорна лихва- ***лв.
и главница- ***лв. Предвид изложеното за „А.з.с.на в.“ ЕАД възниквал правен
интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред, тъй като длъжникът
възразила срещу издадената заповед за изпълнение, издаден.по ч.гр.д.№161/20 г.
по описа н. РС-Я.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на длъжника А.Д.Д., ЕГН-**********, че същата дължи на
„А.з.с.на в.“ ЕАД сумите: *** лв. главница
по договор за кредит, *** лв.
договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 06.05.2017 г., 118.16 лв. неустойка за периода от
06.04.2017 г. до 06.05.2017 г., *** лв.
такса разходи за събиране за периода от 14.04.2017г. до 06.12.2017 г., *** лв. такса разходи за дейност на
служител, *** лв. обезщетение за
забава от 25.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в районен съд,
ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски в исковото и заповедното
производства.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подала
отговор на исковата молба. С молба вх.№262176/12.02.2021г. оспорва предявените
искове по основание и размер. Заявява, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради неспазване императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, в т.ч.
компонентите включени в него и как се формира. В договора единствено била
посочена абсолютната стойност на лихвения процент ГПР на заема и годишното му
оскъпяване. Претенцията била и в нарушение на изискването на чл.19, ал. 4 от ЗПК, че годишният процент на разходите не можел да бъде повече от 5 пъти размера н.законната лихва. Моли съда да
отхвърли исковете.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следното:
От приложеното ч.гр.д.№161/2020 г.
по описа на Районен съд- Я. се установява по подадено от „А.з.с.на
в.“ ЕАД с
ЕИК:****, заявление е издадена Заповед №157/12.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.Д.Д., ЕГН-**********, за сумите: *** лв. главница, *** лв. договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 06.05.2017
г., *** лв. неустойка за периода
от 06.04.2017 г. до 06.05.2017 г., ***
лв. такса разходи за събиране за периода от 14.04.2017г. до 06.12.2017
г., *** лв. такса разходи за
дейност на служител, *** лв. обезщетение
за забава от 26.03.2018г. до 09.12.2019 г., по договор за кредит
„Бяла карта“ №***/27.04.2016 г. и законната лихва върху главницата от
09.12.2019 г. до изплащане на задължението, както и **лв. разноски, от които: ** лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 12.06.2020
г. и 15.06.2020 г. е подала възражение по ч.гр.д.№161/2020 г. по описа на РС-Я..
С разпореждане от 16.06.2020 г., връчено на 03.07.2020 г., на основание чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземанията си по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и в законовия едномесечен срок
искът е предявен.
От представените заверени копи на договор
за кредит “Бяла карта“ и Приложение №1 към него, двустранно подписани е видно,
че договорът е сключен на 27.04.2016г. между „А. Ф.“ ООД и А.Д.Д. за револвиращ
потребителски кредит в максимален размер *** лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa с №***, предоставена на
кредитополучателя при подписването на договора като ответникът се
е задължила да върне усвоения кредит включващ: усвоена и непогасена
главница; договорна лихва върху усвоената непогасена главница и такси за
ползване на картата по тарифа фигурираща на последна страница в Приложение №1.
Договорът е сключен при ГПР-45.9% и фиксиран годишен лихвен процент 43.2%, като
върху усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент 0.12%. С чл.16
от договора кредитополучателят се е задължила при неплащане на текущото си
задължение на падежа -2-ро число на текущия месец, в срок до три дни след
падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение-поръчител, които
да отговаря едновременно на следните условия: 1.лице над 21 години с минимален
осигурителен доход ***0 лева; 2.да работи от минимум 6 месеца по трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор; 3/.да няма кредитна история в ЦКР
на БНБ или да има кредитна история със статус 401 „редовен“; 4.служебна бележка
от настоящия работодател на поръчителя и 5.лицето да не е поръчител или
кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ООД,
като уведоми на посочения телефонен номер кредитодателя дали ще предостави
допълнителното обезпечение. Задължението за предоставяне на допълнително
обезпечение възниква при всеки отделен случай за забава, като в чл.21 от
договора е уговорено, че при непредставяне на допълнително обезпечение се дължи
10% неустойка, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на 6-то число
на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото
задължение. Съгласно чл.22, ал.4 и ал.5 от договора при забава на плащане
кредитополучателят дължи и разходи по събиране на задълженията в размер на ***лева
за всеки ден, а при настъпила предсрочна изискуемост дължи и еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите за дейност на
служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране
на задължението.
В чл.18, т.3 от договора за кредит е уговорено правото на кредитодателят да прехвърли правата си по
договора на трето лице.
От представените заверени
копия Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ т 11.11.2016
г., Анекс към приложение №1 от 14.03.2018 г. към рамковия договор за цесия,
Потвърждение за сключена цесия на осноование чл.99, ал.3 от ЗЗД и извлечение
от приложение №1 от 14.03.2018 г. се
установява, че „А. Ф.“ ООД като цедент е продало на „А.к.п.з.“ ООД като
цесионер вземанията си, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и
договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, заедно с всички
„привилегии, обезпечения и принадлежности“ в т.ч. под №*** задълженията н. А.Д.Д.
по процесни договор за кредит от 27.04.2016 г. в общ размер *** лв. към
14.03.2018 г.
Видно от договор за
продажба и прехвърляне н.вземания от 03.05.2019 г., потвърждение по
чл.99, ал.3 от ЗЗД от 03.05.2019 г., препис-извлечение от Приложение
№1/03.05.2019 г. към него, „А. к. п. з.“ ООД е прехвърлило на „А.з.с.на в.“
ЕАД, всички вземания, произтичащи от договори за заем и договори за
потребителски кредит, сред които под №25426 е вземането по договора за кредит
от 27.04.2016 г., с първоначален кредитор
„А. Ф.“ ООД и длъжник А.Д.Д., с общ размер на задължението към
03.05.2019 г.- 997.27 лв.
С
Пълномощно от 29.12.2016 г. /л.33/, „А. Ф.“ ООД е
упълномощил „А. к. п. з.“ ООД, да
извършва от негово име уведомяване на всички длъжници за цедирането на
вземанията по сключения Рамков договор за цесия от 11.11.2016 г., включени в подписани приложения №1 между страните,
като неразделна част от рамковия договор, с право на преупълномощаване н.други
лица с тези права. С 2 бр. Пълномощни от 03.05.2019 г. /л.34 и л.35/ „А.
к. п. з.“ ЕООД като пълномощник на „А. Ф.“ ООД преупълномощил „А.з.с.на в.“ ЕАД
от името на стария кредитор „А. Ф.“ ООД и от свое име като цедент на
прехвърлените му вземания да извършва уведомяване на всички длъжници за
сключените: Рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. и договор
продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 03.05.2019 г.
Към исковата молба са приложени уведомително писмо изх.№ЛД-П-АКПЗ-АФ от ***/10.05.2019г. и уведомително писмо изх.№УПЦ-П-АКПЗ-АФ/*** от 10.05.2019 г., с които от името съответно на „А. Ф.“ ООД и „А. к. п. з.“ ЕООД, ищецът „А.з.с.на в.“ ЕАД уведомява ответницата за извършените цесии. Представено е известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД до А.Д. с адрес ***, с отметка на връчителя от 17.05.2019 г. - получателят се е преместил на друг адрес.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението остатъкът от задължението по договор за кредит „Бяла карта“ №***/27.04.2016 г. е *** лв., формиран както следва: *** лв. главница; *** лв. договорна лихва, изчислена за периода от 11.03.2017 г. до 06.05.2017 г.; *** лв. наказателна лихва за забава /законна/, изчислена за периода от 26.03.2018г. до 09.12.2019 г. /датата на подаване на заявлението/, получена след редуциране със стойността на извършено на 20.02.2020 г. плащане в размер на ** лв. /** лв.-** лв./; *** лв. неустойка по договора; *** лв. разходи за събиране-такси и *** лв. такса разходи за дейност на служител. Кредитополучателят А.Д.Д. е извършила 17 усвоявания на суми от кредитния лимит чрез тегления в брой на АТМ, чрез плащания на ПОС терминал в периода 04.05.2016 г. до 23.03.2017 г. /таблица на стр.7 от заключението/. Ответникът е извършвал нерегулярни погасителни вноски по процесния договор, като в периода 16.05.2016 г.- 28.11.2017 г. е внесла по кредита суми в общ размер *** лв. /таблица на стр.8 от заключението/, с които в системата на „А. Ф.“ ООД са отразени като погасени: *** лв. главница, *** лв. договорна лихва, *** лв. неустойка, *** лв. разходи за събиране и *** лв. законна лихва за забава. На 20.02.2020 г. е извършено последно плащане по договора за кредит в размер на *** лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения
месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй ответникът -длъжник е
възразила срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№161/2020г. по
описа на РС-Я.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Анекс към него с
Приложение №1/14.03.2018 г. сключен между „А. Ф.“ ООД и „А. к. п. з.“
ЕООД и на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., сключен между „А.к.п.з.“ ЕООД като цедент
и ищеца като цесионер.
Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. В случая в процесия договор е предвидена такава
възможност за кредитора. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение
на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането,
което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е
въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.прво от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено на основание
чл.235, ал.3 от ГПК като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска / в т.см. Решение
№78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС II т. о., Решение №3/16.04.2014
г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о. и др./. В случая, ищецът като цедент е
упълномощен от предишните кредитори да уведомява от тяхно име на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото няма данни
уведомлението да е връчено на ответника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но с
връчването на преписа от исковата молба, включително и от уведомленията,
изходящи от предишните кредитори ответникът е уведомен за прехвърленото
вземане- факт, настъпил в хода на процеса. Следователно ищецът се явява
кредитор на ответника по отношение на претендираните вземания.
Процесният договор е за потребителски кредит тъй като е сключен между небанкова финансова институция и А.Д.Д. като потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК и по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Нормите, уреждащи действителността на правните сделки са такива с императивен характер. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение, за нищожност и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес./ в т.см. решение №198/10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., ТР №1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение №229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Процесният договор притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК , с предмет предоставянето на револвиращ кредит на ответника в максимален размер ***лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством нарочен платежен инструмент. Установи се, че ответницата е усвоила предоставения й кредитен лимит в периода от 04.05.2016 г. до 23.03.2017 г., поради което е породило задължението да погасява текущото си задължение до второ число на съответния месец. От заключението на ССЕ се установи, че в периода 16.05.2016 г.- 28.11.2017 г. кредитополучателят е внесла на кредитора „А. Ф.“ ООД общо *** лв. за погасяване на процесния потребителски кредит. Претендирани от ищеца са главница, договорна лихва, обезщетение за забава, неустойка за непредставено обезпечение по чл.16 от договора, такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител. В разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е въведена законова забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че уговорената в чл.22, ал.4 от договора сума от ***лв. на ден, представляваща разход за действия по събиране на задълженията, по същество е такса. Вземането е уговорено по начин, от който може да се направи такъв извод – без зависимост и връзка с действително извършените разходи, а като фиксирана по размер сума и отнапред определено задължение на потребителя към кредитора. Освен това няма и доказателства какви са извършените от кредитора действия за събиране на вземанията, които да бъдат оценени със заплащане на посочената сума. Доколкото договорената такса е определена за действия по събиране на кредита и по същество са действия по управление на лош кредит, то същата се явява нищожна като противоречаща на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно императивната норма на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая в договора е предвидено, че при забава в плащанията по кредита ответникът дължи заплащане на 15 % от максималния кредитен лимит в определен срок и осигуряването на допълнително обезпечение, неизпълнението на което задължение е свързано с ежедневното заплащане на отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението и с начисляването на неустойка за непредоставянето на обезпечение чрез поръчител, дължимо при всяка забавена вноска. Когато забавата е довела до предсрочна изискуемост на кредита е предвидена еднократната дължимост на такса разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на задълженията в предварително фиксиран размер от *** лв. Съдът намира, че така въведената в договора за кредит отговорност за разноски с клаузите на чл.22, ал.4 и ал.5, представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК. В противоречие с чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК е и клаузата на чл.16 и чл.21 от договора, която предвижда неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника да осигури обезпечение на задължението. Предвидено в тази клауза задължение на кредитополучателя за заплащане на неустойка освен, че не обезщетява кредитора за неизпълнението на основното договорно задължение за връщане на заетата сума, е за друго наложено от него изискване, свързано с непарично задължение /обезпечаване на изпълнението/.Това допълнителното задължение оскъпява неоправдано заема и води до неоснователно обогатяване. Добрата търговска практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността по договора за кредит преди сключването му, в противен случай се нарушават нормите на чл.33 от ЗПК и чл.8 §1 на Директива №2008/48/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008 г. за безотговорното кредитиране. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а обстоятелството, че тази неустойка се събира текущо, като се кумулира с възнаграждението за ползване на кредита сочи, че целта за която е уговорена не е типична, а представлява именно скрито оскъпяване до размер, надхвърлящ законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и води до извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като към момента на уговарянето й се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора /заемодател/. По тези съображения и с оглед разпоредбите н.чл.21, ал.1 от ЗПК, договорът за кредит „Б.к.” №***/27.04.2016 г. е недействителен, а съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен з.недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От чистата стойност на кредита *** лв., след като се отчетат извършените от ответника преди подаване на заявлението плащания съгласно ССЕ, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото н.ищеца не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”А.за с.на в.” ЕАД, с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ет.*, офис * срещу А.Д.Д., ЕГН-********** с настоящ
адрес *** №23, ет.1, ап.119, иск с
правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във
вр. с чл.79,
ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за сумите: *** лв., *** лв. договорн. лихва за периода от
11.03.2017 г. до 06.05.2017 г., *** лв.
неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване за периода от
06.04.2017 г. до 06.05.2017 г., *** лв.
такса разходи за събиране за периода от 14.04.2017г. до 06.12.2017 г., *** лв. такса разходи за дейност на
служител, *** лв. обезщетение за
забава от 26.03.2018г. до 09.12.2019 г., по договор з.кредит „Б. к.“ №***/27.04.2016 г. сключен между „А. Ф.“ ООД и А.Д.Д., вземанията по който са
цедирани на ”А.за с.на в.” ЕАД и законната лихва върху главницата от
09.12.2019 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена
Заповед №157/12.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2020 г. по описа на РС- Я. като
неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№161/2020 г. по описа на РС- Я..
Районен съдия: