№ 616
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502388 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 60 от 19.05.2024 год., постановено по т.д.№ 166/2023 год. по описа на СОС, III
състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Т.
С. Т. сумата от 40 000 лева обезщетение на причинени неимуществени вреди и сумата от
2 220.60 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 10.03.2023 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.03.2023
год. до окончателното изплащане, като иска за неимуществените вреди е отхвърлен до
пълния размер от 60 000 лева. Със решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца Т. С. Т., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 40 000 лева до пълния размер от
60 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което
искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс” АД, чрез процесуален представител оспорва наведените
по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищеца Т. С. Т. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
10.03.2023 год. и причинено виновно от водача Н. Х., който е управлявал лек автомобил
„Рено Меган” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Х.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд комплексна експретиза, в медицинска й част се
установява, че ищеца е получил счупване на малкопищялната кост /фибула/ на дясната
подбедрица; счупване на вътрешния глезен /малеол/ на дясната подбедрица и счупване на
кубоидната кост на дясното ходило. По повод травматичното увреждане пострадалият е
подложен на оперативно лечение, протекло на два етапа, при което е извършена кръвна
репозиция и метална остеосинтеза на фрактурите на малкопищялната кост и малеола.
Продължителността на лечението включва периода на хоспитализация и последващия
възстановителен период, който при този тип травми е средно: 1/ за фрактурата на
малкопищялната кост – 1 – 1.5 месеца; 2/ за фрактурата на вътрешния глезен – 2 – 3 месеца и
3/ за фрактурата на кубоидната кост – 2.5 – 3 месеца. При извършения личен преглед на
ищеца /около година след произшествието/ са установени оточност и ограничена
подвижност в дясната глезенна става, както и ръбци от проведената двуетапно оперативна
интервенция. Походката на ищеца е самостоятелна без помощни средства, с леко накуцване
вдясно. Дясната глезенна става е видимо оточна в сравнение с лявата, като е с ограничена
флексия и екстензия в ставата. Установява се, че към момента на прегледа функцията на
крайника все още не е възстановена в пълен обем и не може да се даде категоричен отговор
дали ще настъпи подобрение в обема на движения в глезенната става.
От разпитания пред първоинстанциония съд свидетел А. Т., съпруга на ищеца, чийто
показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че след болничния си престой,
ищецът бил изписан за домашно лечение, но не можел да се обслужва сам, което налагало
2
свидетеля да му помагала за тоалет и да му бъде придружител. Съпругът й бил под стрес от
случилото се, а от стреса и болките в крака по цели нощи не спял. През месец юни същата
година му била направена втора операция за премахване на импланти, предстои му и трета.
Установява, че през цялото време пострадалия можел да се придвижва само с патерици, а
когато ходил на контролни прегледи – с инвалидна количка, помагали му няколко души, тъй
като бил отмалял и нямал сили. В болнични бил около шест месеца, а болките в крака му
продължават и към момента, приема обезболяващи, когато ходи и куца.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – март 2023 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване, както и че травмите все
още създават му дискомфорт, а функцията на крайника все още не е възстановена в пълен
обем и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от
40 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна
част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия разноски, които съдът определя в размер на 800 лева, като
приема за основателна направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение и съобразразявайки правната и фактическа сложност на делото, както и
извършените пред настоящата инстанция процесуални действия.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60 от 19.05.2024 год., постановено по т.д.№ 166/2023 год. по
описа на СОС, III състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. С. Т. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
800 лева, представляващи разноски пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4