№ 217
гр. Свиленград, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100443 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. П. срещу Г. С. Т.,
с която е предявен иск с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1, вр. чл.5 от
ЗЗДискр.
Ищецът иска от съда да установи по отношение на ответника, че
последният е извършил нарушение на забраната за дискриминационно
отношение и тормоз, изразяващо се в осуетяване на разследване, образувано
по сигнал на ищеца срещу Кмета и Секретаря на Община Свиленград, и
състоящо се в пет деяния: 1/. Умишлен отказ на ответника, в качеството му на
длъжностно лице – служител на ПУ – Любимец към РУ - Свиленград, да
снеме показания на ищеца по пр.пр. № 402/2022г. по описа на РП – Хасково,
ТО – Ивайловград, в периода, в който последният бил в България; 2/.
Умишлен отказ на ответника, в качеството му на длъжностно лице – служител
на ПУ – Любимец към РУ - Свиленград, да снеме показания на ищеца по
пр.пр. № 402/2022г. по описа на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, по
делегация; 3/. Умишлен отказ на ответника да изпрати по имейл на ищеца
въпроси, на които да му отговори; 4/. Настояване на ответника ищецът да се
яви лично пред него, без да го призовава и без да му посочва дата и час, на
които да се яви, и отказ да даде обяснение защо е нужно личното му явяване,
а не може да бъде разпитан по делегация; 5/. Изискване на ответника за
представяне от страна на ищеца на писмени доказателства по време, в което
последният не е в България и няма как да бъдат представени.
Ищецът твърди, че ответникът бил служител на ПУ – Любимец към РУ
- Свиленград, и му било разпределено да работи по пр.пр. № 402/2022г. по
описа на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, образувана по сигнал на ищеца
срещу Кмета и Секретаря на Община Свиленград. Твърди, че считано от
1
10.04.2023г., когато ответникът за пръв път му се обадил по телефона, за да
му съобщи, че работи по преписката, до подаване на исковата молба в съда,
ответникът осъществявал тормоз върху него, изразяващ се в горепосоченото.
Твърди, че е дискриминиран по признака обществено положение – на лице, на
което трябва да му бъдат снети показания, както и по признака лично
положение – на лице с гражданска активност при прояви на несправедливост
(ищецът пускал сигнали, предложения, молби, „дела водил“ и др.).
В резултат на извършените от ответника деяния ищецът имал усещане,
че „всичко е нагласено в тази държава и че МВР е напълно подвласно на
престъпността“.
По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. С. Т., в който излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Твърди, че не е извършил действия в разрез със
забраните по ЗЗДискр. Твърди, че цялостното му поведение и действия в
процесния случай били съобразени със задълженията му по закон. Затова,
ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
от фактическа страна следното:
Приложена е по делото прокурорска преписка № 402/2023г. по описа на
Районна прокуратура – Хасково, видно от която, същата е образувана по
сигнал от 12.10.2022г., подаден в РП – Хасково, ТО – Свиленград, от Т. П.
срещу Кмета на Община Свиленград г-н Карчев и Секретаря на Община
Свиленград г-жа П. за това, че служители на Община Свиленград отказват да
регистрират семейство наематели в жилище в гр. Свиленград. По преписката
са се самоотвели всички прокурори от Териториално отделение – Свиленград
към РП – Хасково, поради изразено спрямо тях съмнение и негативно
отношение от страна на Т. П..
На 28.03.2023г. преписката е разпределена на прокурор от
Териториално отделение – Ивайловград към РП – Хасково. С постановление
от 30.03.2023г. наблюдаващия прокурор е възложил на Началника на РУ –
Свиленград да извърши проверка по сигнала, с оглед данни за престъпление
от общ характер, в срок от 30 дни от датата на получаване на
постановлението. На 03.04.2023г. преписката е възложена за работа от
служителя Г. Т. от ПУ – Любимец, видно от писмо от Началника на РУ –
Свиленград до РП – Хасково, ТО – Ивайловград (изх.рег. № 351000-
2096/03.04.2023г.). Срокът на проверката е продължен с 30 дни, считано от
08.05.2023г.
С Докладна записка с вх.рег. № 351р-12995 от 05.06.2023г. Г. Т.,
разузнавач при ПУ – Любимец, инсп. КП, е докладвал на Началника на РУ –
Свиленград за извършената от него проверка по преписката. В докладната
записка е отразено, че проверяващият е снел подробни сведения от кмета и
служители на Общината, както и от семейството наематели. Сведенията са
налични в материалите на преписката.
2
Посочено е в докладната, че в хода на проверката, в началото на месец
април проверяващият провел телефонен разговор с Т. П. с цел установяване
на мастонахождението му, снемане на сведения от него и получаване на
допълнителни данни по подадения от него сигнал до ТО – Свиленград към РП
– Хасково. Видно от докладната, по електронната поща, на електронния адрес
на РУ – Свиленград е постъпило писмо от Т. П., заведено с вх.рег. № 351000-
2318 от 12.04.2023г. и приложено към преписката (л.103), със следното
съдържание: „Моля да помислите и ако не е нужно личното ми явяване, да
бъда разпитан по делегация. Ще бъда в страната за 10 дни и програмата ми
е много натоварена. Планове да пътувам до Любимец нямам. Може да
обсъдим всичко по тел. И имейл. Ако продължавате да държите лично да се
явя, ще се явя, ще видя как до го измисля. За целта моля да сте чели и
разбрали сигнала ми. Моля да сте подготвили въпроси за неясните ви неща.
Моля, ако прокуратурата има въпроси, да ми ги пратите, за да мога да
подготвя отговорите и да не губим време в писане. Казвам ви го отсега: ако
ще ме карате да пиша наново сигнала и да ви го диктувам – няма да стане.
Ако целта ви е само да ме разкарате, да ми изгубите от времето и да ми
кажете здрасти, моля пригответе си сума да ми платите пътя и времето.
Ако искате наистина да работите ще ви помагам с всички сили. Случаят е
много сериозен, има множество престъпления, но правно неграмотен или
страхлив и непочтен служител нищо няма да види. Пратете ми и моб. тел.
Нямам ли постоянна връзка с вас няма да тръгвам.“. Във връзка с
получаване на допълнителни данни по сигнала, на 05.05.2023г. е било
изпратено писмо с въпроси до Т. П., по ел. поща, на ел. адрес:
***********@***.**. (л.107). В отговор е получено на ел. поща в РУ –
Свиленград от Т. П. писмо, заведено с вх. № 351000-2318 от 09.05.2023г.,
адресирано до инсп. Т., чрез Началника на РУ – Свиленград. В писмото си Т.
П. заявява, че е готов да отговори на получените въпроси, както и да
предостави нужните книжа, „само че отказвал да работи“ с инсп. Т. и че
„друго МВР трябвало да работи по преписката“. Затова, П. искал отводи и
приписката да се разглеждала от друго поделение на МВР. Изискана е от
Община Свиленград и приложена към преписката цялата налична
документация, свързана с отказа да бъдат регистрирани наемателите, който
отказ е предмет на сигнала. Преписката и събраните в хода на проверката
материали са изпратени в ТО – Ивайловград към РП – Хасково – за
компетентно отношение, за което Т. П. е уведомен – с писмо с № УРИ351000-
3545/05.06.203г., изпратено по ел. поща, на ел. адрес: ***********@***.**.
По делото не са ангажирани гласни доказателства, както и писмени
доказателства, извън тези, съдържащи се в горепосочената прокурорска
преписка. Видно от последната, комуникацията между ищеца и ответника се
изчерпва с един телефонен разговор помежду им, за съдържанието на който
липсват конкретни данни, и с кореспонденция по електронната поща,
състояща се в четири писма (три, изходящи от ищеца и едно – от ответника),
като тази комуникация е осъществена в рамките на периода на проверката. Не
със събраха доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че ответникът
умишлено е отказвал да снеме обясненията му по прокурорската преписка и
3
да му изпрати предварително въпроси, както и че по някакъв начин е осуетил
проверката, образувана по сигнала му.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.5 от ЗЗДискр., към проявите на дискриминация се
приравнява и тормозът на основа на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.,
сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и
расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места,
като това се явяват допълнителни хипотези, при които засегнатите лица биха
могли да търсят защита на своите права с предявяване на исковете по чл. 71
от ЗЗДискр.
Съгласно чл.9 от Закона за защита от дискриминация, в производството
за защита от дискриминация, ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа
на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминационно отношение, изразяващо се в тормоз, а когато той е
направил това, законът възлага доказателствената тежест на ответника да
установи обратното, а именно, че не е нарушил забраните по ЗЗДискр.
С оглед посочените разпоредби и с оглед конкретните твърдения в
исковата молба за оказан тормоз, осъществяван по признак „обществено
положение“ и „лично положение“, следваше в настоящото производство
ищецът да докаже, че твърдените действия от страна на ответника
съставляват тормоз по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗДискр.
В тази връзка следва да се изясни, че в чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр. са
визирани отделни хипотези на противоправни действия, респ. бездействия,
като в първия случай е налице типичната по определение дискриминация,
която се дели на пряка и непряка, а във втория случай е регламентирано
извършването на тормоз от едно лице спрямо друго. Съгласно параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., тормоз е всяко нежелано поведение
на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по
друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. След тази легална дефиниция на общото понятие за
тормоз, текстът на чл.5, ал.1 конкретизира, че тормозът на основа признаците
по чл.4, ал.1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация,
преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането
на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места, се смятат за дискриминация. Последното уточнение,
възприето от законодателя, приравнява тормозът, който притежава
съответните признаци, на дискриминация. Този законодателен подход на
пръв поглед създава впечатление за приравняване на дискриминацията и
тормоза под обща легална дефиниция. Методът на законодателното
препращане, обаче, в случая е използван, за да се редуцира обхвата на
понятието „тормоз“ до определени негови проявни форми, извън които
остават всички останали видове тормоз. Смисълът на разпоредбите се
4
разкрива чрез анализ на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр, от които е видно, че при
типичната дискриминация е налице различно третиране по съответен признак
на едно лице спрямо друго, респ. други лица, докато при тормоза не е
необходимо такова различно третиране между две или повече лица. Затова се
налага извода, че тормозът по чл.5 от закона представлява самостоятелна
форма на противоправно действие (бездействие), като за доказване наличието
на тормоз не е необходим случай на сравнение. Чрез тормоза се постига
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
В настоящото производство ищецът извежда твърденията си за
проявено спрямо него дискриминационно отношение, представляващо
тормоз, основан на нормативно въведения признак „лично или обществено
положение“. В закона липсва легална дефиниция на този признак. За разлика
от останалите изброени в закона признаци - пол, раса, народност, религия,
етническа принадлежност и т. н., този признак няма и не може да има
изначално определено съдържание, но във всеки конкретен случай би
следвало да се разглежда от гледна точка на онези същностни белези, които
на практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото
приложение на закона. Твърдението на ищеца за наличието на такъв
същностен за личното му и обществено положение белег, а именно на „лице,
на което трябва да му бъдат снети показания, и лице с гражданска активност
при прояви на несправедливост“, обусловил дискриминационно отношение
към него, в случая е възможно да се интерпретира от гледна точка на
защитения от чл.4 от ЗЗДиск. признак „лично или обществено положение“.
В обобщение, за да се обоснове извод за наличие на дискриминационно
отношение, представляващо тормоз, от страна на ответника спрямо ищеца, по
посочения признак, следваше да се докаже по делото, че са извършени от
ответника твърдените деяния и че те са довели до накърняване на
достойнството на ищеца, до създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда, че представляват недопустимо поведение, и това във
всички случаи е основано на сочения признак.
По делото не се установи твърдените от ищеца деяния да се били
извършени от ответника, и това да е довело до вредоносен резултат,
санкциониран от ЗЗДискр.
Ето защо, съдът приема, че действията на ответника в разглеждания
случай се основават и са в изпълнение на законовите разпоредби,
регламентиращи процесните отношения, като не са проява тормоз по смисъла
на чл.5, ал.1 от ЗЗДискр.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е осъществил
тормоз спрямо ищеца, поради което искът с правно основание чл.71, ал.1, т.1,
вр. чл.5 от ЗЗДискр. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., с ЕГН: **********, адрес: гр.
************, срещу Г. С. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************,
иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1, вр.чл.5 от ЗЗДискр. - за установяване
на проявено дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан
на признака „лично или обществено положение“, извършен от ответника
спрямо ищеца и изразяващ се в осуетяване на разследване – пр.пр. №
402/2023г. по описа на РП – Хасково, ТО - Свиленград, образувано по сигнал
на ищеца срещу Кмета и Секретаря на Община Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6