Р Е
Ш Е Н
И Е № 633
гр. Видин, 09.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното
от съдия Стоянова гр.дело № 3169 по описа за 2019 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск от И.В.В. ***, чрез адв. К.Г. против Р.М.В. *** с правна квалификация чл. 45
от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на
20.06.2019г. предоставил на ответницата собствения си лек автомобил марка БМВ, модел 320Д с ДК № ВН 1118АВ. На
21.06.2019г. ответницата, управлявайки автомобила на ищеца причинила ПТП, за
което е съставен АУАН № 1717072/21.06.2019г., въз основа на който е издадено НП
№ 19-0953-000-797/17.07.2019г. и на
ответницата е наложено административно наказание – глоба. Посочва се, че
ответницата е заявила на ищеца, че ще поеме разноските по възстановяването на
автомобила, тъй като на същия били причинени щети – повредена изцяло предна
броня, ляв праг, лагер главина, полуоска, спирачен диск и датчик АБС. Въпреки
това, впоследствие същата е заявила, че няма да поеме ремонта. Поради това
ищецът оставил автомобила за известно време в сервиз, като закупил необходимите
резервни авточасти на обща стойност 703.51 лева, а за ремонта заплатил 500.00
лева.
Иска се от Съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 1203.51
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди за процесното
МПС, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното
плащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответницата
редовно уведомена, чрез упълномощен процесуален представител в законния месечен
срок е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковата претенция
като неоснователна и недоказана. Наведени са доводи, че не са налице
доказателства за наличието на причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилите вреди. Оспорено е, че от представената фактура не става ясно
закупените авточасти за каква марка автомобил са, както и не е ясно извършения
ремонт дали касае точно ремонта и подмяната на частите, за което се твърди.
С протоколно определение от 09.09.2020г.
на основание чл. 214 от ГПК по искане на ищеца съдът е допуснал намаление в
размера на иска, като същия се счита предявен за сумата от 871.00 лева.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно
автотехническа експертиза.
От
данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът
е собственик на процесния лек автомобил марка БМВ, модел 320Д с ДК № ВН 1118АВ,
което е видно от свидетелство за
регистрация, част І, изд. от МВР. Не е спорно, че ищецът е предоставил
автомобила на ответницата, както и че на 21.06.2019г. същата е реализирала
ПТП с материални щети по процесния автомобил, което е видно от издаденото НП №
19-0953-000-797/17.07.2019г., влязло в сила като необжалвано.
По
делото са представени два броя фактури с получател ищеца, ведно с фискални
бонове. Едната фактура с номер
********** от 05.10.2019г. е за закупени авточасти – предна броня, праг ляв,
лагер главина, полуоска, спирачен диск, датчик ABS на обща стойност 703.51 лева с ДДС.
Другата
фактура с номер ********** от 22.10.2019г. е за заплатен труд ремонтни услуги
на стойност 500.00 лева с ДДС.
Вещото
лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза е дало заключение, че щетите
по процесния лек автомобил, степента на
унищожаване и увреждане на авточастите, и описаните такива във фактура № ********** от 05.10.2019г., пряко кореспондират с
механизма на настъпилото ПТП и могат да се дължат на него. Според заключението,
размерът на щетата възлиза на сумата от 871.00 лева.
В съдебно заседание, вещото лице
е уточнило че заключението е изготвено въз основа на документите по делото.
Посоченият в заключението опис е дало въз основа на писмените доказателства, вещото
лице не е видяло автомобила и не е
правило оглед на същия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. За успешното провеждане на иска следва да се установят елементите на сложния
фактически състав на института на
непозволено увреждане, а именно да е
налице противоправно деяние ,
в
резултат на това деяние да са причинени вреди, вредите да са причинени
виновно и да е налице причинна връзка между деянието и настъпилите
вреди. Отговорността на
ответника би могла да бъде ангажирна при положение, че бъде установена причинната връзка между
противоправното и виновно поведение и настъпилият вредоносен резултат.
В
настоящия случай не е спорно, че на посочената дата ответницата е реализирала
ПТП с процесния автомобил, като на автомобила са причинени материални щети. Не
е спорно също, че ПТП е резултат от нарушение на правилата за движение от
ответницата– чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Налице са част от елементите на
непозволеното увреждане - противоправно
деяние и виновно причинени вреди. В процеса не се доказаха обаче останалите предпоставки на
непозволеното увреждане, а именно причинната
връзка между деянието и настъпилите вреди, както и вида на вредите.
В
тежест на ищеца е в условията на главно и пълно доказване да установи по
несъмнен начин елементите на твърдяното непозволено увреждане. В случая ищецът
не установи вида на вредите от реализираното ПТП. От представените фактури не
може да се направи извод, че закупените от ищеца авточасти са за процесния
автомобил и то във връзка с реализираното на 21.06.2019г. ПТП и причинените
материални щети. Нито в АУАН, нито в НП са описани материалните
щети, нито са ангажирани други доказателства за тяхната индивидуализация.
Същото се отнася и за представената фактура за труд и ремонтни услуги.
Съдът
кредитира автотехническата експертиза на
вещото лице доколкото същото е дало заключение за размера на посочените в
исковата молба вреди, изчислен по Наредба № 24 от 2006 г. Заключението обаче е направено единствено по данни на ищеца и
въз основа на документите по делото, без да е извършен оглед на
автомобила. Независимо от това съдът,
приема че дори да беше извършен оглед на автомобила от вещото лице, при липсата
на други дори косвени доказателства за
вида на причинените вреди, заключението отново щеше да е хипотетично.
При
това положение, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да установи
по безспорен и категоричен начин всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: настъпилите вреди, а оттук и техния размер,
поради което исковата претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът ще следва
да заплати на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
360.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.В. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** против Р.М.В. с ЕГН ********** *** иск за сумата от
871.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените на 21.06.2019г. от ПТП имуществени вреди на лек
автомобил марка БМВ, модел 320Д с ДК №
ВН 1118АВ, собственост на ищеца, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното
плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.В.В. с ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:*** да
заплати на Р.М.В.
с ЕГН ********** *** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :