Решение по дело №71079/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юни 2025 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20231110171079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10274
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20231110171079 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД от Н. Д.
К. срещу „А Б“ ЕАД за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан стрес, безпокойство и негативни
емоции, претърпени в резултат на действия на служители на ответното дружество по
спиране нА5.09.2023г. в интервала от 09:30 ч. до 19:30 ч. на ползваните от него универсални
мобилни услуги по Договор № ********* от 11.03.2022г., както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20,99 лева, представляваща
платена без основание неустойка за предсрочното прекратяване на Договор № ********* от
20.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба- 28.12.2023г., до окончателното изплащане на сумите.
Предявен е и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
за заплащане на сумата от 20,99 лева, представляваща такса за периода от 21.06.2023г.-
20.07.2023г., платена на отпаднало основание поради неползвани услуги и прекратяване на
договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
28.12.2023г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е бил в облигационни отношения с ответното дружество по силата
на сключените от него два отделни договора за ползване на мобилни услуги, а именно:
Договор № ********* от 11.03.2022г. за мобилни услуги с план „ONE Unlimited Special 30“
за телефонен номер ********** и стационарни услуги и Договор № ********* от
20.03.2023г. за ползвани от неговата майка Л Г К.а мобилни услуги с план „Unlimited Special
Plus 23“ за телефонен номер **********. Твърди, че поради смъртта на майка си предсрочно
прекратил втория договор нА4.07.2023г. и заплатил неустойка в размер на 76,22 лева (с
ДДС). Сочи, че въпреки това ответното дружество издало нова фактура № ********** от
24.07.2023г. за допълнително дължима сума по този договор в размер на 20,99 лева (с ДДС),
квалифицирана от оператора като „такса за ползване на мобилна услуга“. Навежда
твърдения, че сумата от 20,99 лв. (с ДДС) представлява допълнителна неустойка, а не такса
за ползвани мобилни услуги. По отношение сключването и изпълнението на първия договор
от 11.03.2022г. твърди, че през целия срок на действие е заплащал редовно и в срок всички
парични задължения за начислени такси за ползваните от него мобилни услуги като
1
последната дължима сума в размер на 80,94 лева (с ДДС) била заплатена нА3.11.2023г.
Твърди, че на 04.09.2023г. получил SMS-съобщение от ответното дружество, че неговите
номера имат неплатени задължения, които следвало да бъдат заплатени, а нА5.09.2023г.
получил ново SMS-съобщение, с което бил уведомен, че ползваните от него универсални
мобилни и стационарни услуги за неговия абонатен номер били ограничени поради
„неплатени в срок задължения по други негови номера или услуги“. Предполага, че
спирането на всички ползвани от него универсални мобилни и стационарни услуги по този
договор се дължало на претенцията на мобилния оператор за дължимата сума от 20,99 лв. (с
ДДС) по втория договор от 20.03.2023г. Сочи, че към датата на спиране на мобилните услуги
- 15.09.2023г., имал специално отношение, доколкото приемал деня почти като официален
празник и доколкото бил първи учебен ден за двете му деца и възнамерявал да прави
снимки, което било невъзможно, поради което се почувствал изключително безпомощен,
унизен и нещастен, изпитвайки интензивен стрес, безпокойство и отчаяние. В допълнение,
негативен принос за емоционалното му състояние имал и фактът, че неговите колеги от
търговското дружество, в което полагал труд, също не могли да се свържат с него във връзка
със спешни служебни въпроси, за които той следвало да окаже съдействие съобразно
трудовите си функции и задължения. Твърди, че посетил Комисията за защита на
потребителите, където му било обяснено, че единствената възможност за незабавно
включване на ползваните от него и неоснователно спрени универсални мобилни и
стационарни услуги била да заплати претендираната от мобилния оператор сума по
прекратения втори договор от 20.03.2023г. Оспорва дължимостта на неправомерно
начислената сума от 20,99 лева (с ДДС), тъй като платената сума в размер от 76,22 лева
следвало да включва всички дължими суми, вкл. всички такси и неустойки с оглед на което
иска намаляване размера на неустойката за предсрочното прекратяване на Договор №
********* от 20.03.2023г. от 97,21 лева (с ДДС) на 76,22 лева (с ДДС), евентуално
възстановяване на сумата в размер на 20,99 лева, представляваща недължимо платената
главница за неустойка за предсрочното прекратяване на Договор № ********* от
20.03.2023г. Описаните неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки и страдания,
оценява на сумата от 1000 лева. Искането съм съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди, че договорът, касаещ
услугите за номер ************, бил прекратен предсрочно и едностранно от ищеца с
едномесечно предизвестие, подадено нА4.07.2023г., като в самото заявление изрично било
посочено, че договорът ще бъде прекратен, считано от 13.08.2023г. Сочи, че в рамките на
този едномесечен период договорът бил действащ и се дължало заплащане на месечната
такса и ползваните услуги, като задължението било обективирано в оспорваната от ищеца
фактура № ********* от 24.07.2023г., включваща 20,99 лева с ДДС за номер ************,
месечна такса за периода от 21.07.2023г. до 20.08.2023г., 8,31 лева с ДДС за номер *******,
месечна такса за периода от 21.07.2023г. до 20.08.2023г. и 4 лева- отстъпка за онлайн
плащане. Предвид факта, че договорът за номер ************ бил прекратен нА3.08.2023г.,
таксата била преизчислена пропорционално. Срокът за заплащането на фактурата бил до
18.08.2023г., а задължението не било изпълнено в срок и услугите на длъжника били спрени
нА5.09.2023г. като ищецът бил уведомен за това, поканен бил да заплати дължимото като му
били указани и възможните последствия от продължаване на неизпълнението. Просрочената
фактура била платена нА5.09.2023г. и услугите били активирани незабавно. По отношение
спирането на услугите на номер ********** твърди, че всяко едно от сключените
Приложения за мобилна услуга на номера ************ и ********** било неразривна част
от общия рамков договор № *********, поради което възникнало правото на оператора
поради неплащане на задължения по отношение на някоя от услугите по рамковия договор,
да ограничи всички или част от тях, право, което било упражнено надлежно. В допълнение
2
твърди, че според ОУ има право да прави текуща кредитна оценка на своите абонати
съобразно чл. 85 от ОУ. По отношение на жалбата, подадена до КЗП, твърди, че проверката
била приключила без установяване на нарушение като не били съставени АУАН или НП.
Счита, че оспореното задължение за номер ************ било правилно и законосъобразно
начислено и поради неизпълнението на ищеца, дружеството надлежно било упражнило
правото си да спре достъпа до услугите на ищеца. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни
за правния спор доказателства, намира от фактическа страна следното:
В конкретния случай с определението от 29.06.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание нА0.10.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните следните обстоятелства: че между тях са били сключени Договор №
********* от 11.03.2022г. за мобилни услуги с план „One Unlimited Special 30“ за тел. номер
********** и стационарни услуги и Договор № ********* от 20.03.2023г. за мобилни услуги
с план „Unlimited Special Plus 23“ за тел. номер ************; както и че нА4.07.2023г. Н. К.
е подал искане за прекратяване на Договор № ********* от 20.03.2023г. за мобилни услуги с
план „Unlimited Special Plus 23“ за тел. номер ************ и е заплатил сумата от 76,22
лева с ДДС, включващА6,25 лева- отстъпки от цена на услуги и 59,97 лева- месечни такси;
както и че на 24.07.2023г. била издадена фактура № ********* на стойност 29,30 лева,
включваща 20,99 лева с ДДС за номер ************, месечна такса за периода от
21.07.2023г. до 20.08.2023г., 8,31 лева с ДДС за номер *******, месечна такса за периода от
21.07.2023г. до 20.08.2023г. и 4 лева- отстъпка за онлайн плащане; както и че нА5.09.2023г.
сумата била платена от ищеца.
Освен безспорния характер на горните обстоятелства същите се установяват и от
приетия препис от Приложение № 1 към Договор № ********* от 11.03.2022г., сключен
между страните за предоставяне на услуги за мобилен номер ********** с тарифен план
„One Unlimited Special 30“, както и от Допълнение към Приложение № 1 към Договор №
*********- Активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет за услугата А ТВ,
Списък на гарантираните телевизионни програми, включени във всички допълнителни ТВ
пакети към Договор № ********* от 11.03.2022г., Допълнение към Приложение № 1 към
Договор № *********- предоставяне и условия за ползване на допълнителен ТВ приемник
за услугата А ТВ от 11.03.2022г., както и Анекс към Договор № ********* от 11.03.2022г. с
предмет предоставяне на фиксирана услуга № 101000210504, 20100210505, *********.
Прието е и Приложение № 1 към Договор № *********- Условия за ползване на
тарифен план за мобилни услуги Unlimited Special Plus 23 от 20.03.2023г. за предоставяне на
мобилни услуги за телефонен номер ************ с тарифен план „Unlimited Special Plus
23“ със стандартна месечна абонаментна такса от 22,99 лева.
Приета е и фактура № ********** от 24.06.2023г. за сумата от 29,30 лева, дължими
както следвА7,49 лева за мобилна услуга за тел. номер ************ Unlimited Special Plus
23 и 6,93 лева мобилен интернет за тел. номер *******, както и ДДС в размер на 4,88 лева.
Във фактурата е посочено, че срокът за плащане на дължимата сума от 29,30 лева е до
19.07.2023г.
Приета е и фактура № ********** от 24.07.2023г. за сумата от 29,30 лева, дължими
както следвА7,49 лева за мобилна услуга за тел. номер ************ Unlimited Special Plus
23 и 6,93 лева мобилен интернет за тел. номер *******, както и ДДС в размер на 4,88 лева.
Във фактурата е посочено, че срокът за плащане на дължимата сума от 29,30 лева е до
18.08.2023г.
На 03.08.2023г. Н. К. е подал жалба до „А Б“ ЕАД, с която е поискал да бъде сторнирана
неправомерно начислената такса от 17,49 лева без ДДС или 20,99 лева с ДДС и да се
3
коригира издадената фактура № **********/24.07.2023г. за отчетен период от 21.06.2023г. до
20.07.2023г.
По делото е приет и отговорът, изготвен от служител на ответното дружество, в който е
посочено, че считано от 14.07.2023г. договорът за номер ************ бил прекратен като
начислената такса, отразена във фактура № ********* ще бъде преизчислена.
По делото е приет Рамков Договор № ********* от 04.12.2019г., сключен между Н. Д.
К. и „А Б“ ЕАД с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношения между „А Б“ ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа.
Посочено е, че в предмета на договора се включват и други услуги на оператора, които не са
електронни съобщителни услуги, както и услуги на други доставчици, заявени от абоната за
ползване към договора. В чл. 3.2 е посочено, че договорът урежда условията, валидни за
всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в това
число срок на ползване, ценови условия, приложими ОУ и др., се описват в приложения,
представляващи неразделна част от договора, както и на интернет страницата на оператора.
Съгласно чл. 4.5 влизането в сила, срокът и прекратяването на договора за всяка услуга, в
това число дължими неустойки или обезщетения, се посочват в съответното приложение по
т. 3.2 като за всяка услуга могат да се договарят и да се прилагат различни срокове.
Договорът е в сила, докато е налице действащо Приложение или друго споразумение за
ползване на услуги, сключено към него.
От приетото заявление за прекратяване на договор от 14.07.2023г., подадено от Н. Д. К.,
се установява, че със същото ищецът е посочил, че желае Договор № ********* за номер
************ да бъде прекратен, считано от 13.08.2023г.- л. 85 от делото.
По делото е прието и Приложение № 1 към Договор № *********- Условия за ползване
на тарифен план за национален мобилен интернет Surf 8 за срок от 2 години за телефонен
номер ******* от 03.05.2023г. с промоционална месечна такса в размер нА0,32 лева и
стандартна месечна такса в размер нА5,48 лева. Съгласно чл. 6.3 от приложението срокът на
ползване на услугите по основния тарифен план е с начална дата от 03.05.2023г. и крайна
дата от 03.05.2025г.
Свидетелката К Х И е посочила, че познава ищеца, били колеги от близо 10 години.
Сочи, че работели в едно помещение, бюрата им били едно до друго като тя му била пряк
началник и ръководител. Твърди, че Н. й бил споделял, че по договор, по който бил изряден
платец, му били спрели услугата нА5.09.2023г. Тогава тя не успяла да се свърже с него,
включително и чрез вайбър и whatsapp. След като се видели и казал, че му бил спрян
телефона. Бил много разстроен, притеснен, зачервен и с разтреперан глас. Твърди, че
запомнила случката, защото и други колеги били разбрали и имало иронични подмятания,
което допълнително разтревожило и напрегнало Н.. Сторило й се, че бил разстроен около
седмица- десет дни след това. В работата в този период бил по-малко концентриран, по-
бавно си изпълнявал задълженията. НА5.09.2023г. бил първият учебен ден, Н. имал двама
сина ученици и не бил на работа. Сочи, че на този ден се е опитала да се свърже с него,
номерът бил личен, но контактували по служебни въпроси по личните си номера. Нямали
служебни телефони.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че данните за трафика и
услугите, използвани от клиентите са необходими за съставяне на техните сметки. Записът
на тези данни и трансферът им между елементите на мрежата се осъществявал посредством
т.нар. CDRs- call detailed records /трафичната информация/. На база на тези данни се
осъществявало остойностяването на повикването, което се отразявало в крайната фактура на
клиента. Експертът е посочил, че процесът по трансфер на трафичните данни между
елементите на мрежата от централите до клиентските фактури бил осъществяван от екип
„Билинг контрол и обезпечаване на приходите“. Използвал се софтуер посредством който се
4
следяло за цялостта на трафичните данни при преноса им между мрежовите елементи. В
билинг се проверявали данните, които се включвали в клиентските фактури. От
заключението се установява, че процесът по изработването на фактурите обхващал дейности
по остойностяването на отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и
предоставени отстъпки /рейтинг/ и отразяването им в месечните фактури /билинг/.
Използвал се софтуер на трета, независима страна- Амдокс. Вещото лице е извършил
проверка в информационния одит на билинг системата относно технически записи и/или
неточност при трансфера на данните при осчетоводяването на клиентските фактури, при
което не е установил грешки и/или манипулации на процеса по остойностяване на
съответните комуникационни услуги. Не били установени манипулации /промяна,
изтриване, добавяне/ на процесните данни в билинг системата на „А Б“ ЕАД. Експертът е
посочил, че е установено наличие на детайлна информация за ползваните съобщителни
услуги през процесния период, които били оценени автоматично от системата съгласно
ползвания обем и съобразно параметрите на плана на всяка услуга/партида. От
заключението се установява, че услугите за номера ************, **********, както и за
мобилен интернет за номер ******* за периода от 13.07.2023г. до 15.09.2023г. са
предоставяни в обема, в които са фактурирани.
В проведеното съдебно заседание нА2.12.2024г. експертът е посочил, че проверката в
системата на А се изразява в проверка на архив, където се виждал самият документ. Уточнил
е, че заявлението има електронни подписи, ръчните отдолу, слагал се времеви печат, ако има
промяна при отварянето на документ в електронен вариант излизало съобщение, което да
индикирало промяната. Посочил е, че на таблета се визуализира само мястото, на което се
полагали подписите. Не се виждало какво се подписва и къде отива подписът на самия
документ. Можело да се види на компютъра при поискване. Уточнил е, че заявленията не
били със стандартен формуляр, имало предварително попълнени полета /в конкретния
случай заглавията, декларирането в т. 2, както и датата на подписване/. Останалите елементи
се попълвали на място. Вещото лице е посочило, че тъй като документът е pdf формат не е
сигурен какво е било попълвано.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределяне на доказателствена тежест по иска с правно
основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже следните обстоятелства: наличието на договор за мобилни услуги
между страните по делото; че ответникът е имал задължение да поддържа активна услугата
по Договор № ********* от 11.03.2022г.; че ответникът е преустановил доставянето на
услугата за процесния номер; наличието на описаните в исковата молба неимуществени
вреди и причинно-следствената връзка между вредите и твърдяното договорно
неизпълнение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на договорните си
задължения.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е заплатил на ответника сумата от 20,99 лева.
В тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да установи следните обстоятелства: валидно
възникнало между него и ответника облигационно правоотношение по Договор №
********* от 20.03.2023г.; че е прекратил договора, че е заплатил сумата от 20,99 лева на
отпаднало основание- развален договор за предоставяне на мобилни услуги.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
5
докаже погасяване на задължението си.
На първо място съдът намира, че следва да бъде уточнено следното: обстоятелството,
че между страните е бил сключен Рамков договор № *********, към който са подписани три
приложения, респ. че месечно е била издавана една единствена фактура, в която да е била
посочена общо дължима сума, не би могло да обуслови извод, че се касае за едно
облигационно правоотношение между страните, регламентиращо всички предоставяни от
ответното дружество услуги. Фактът, че всички предоставени услуги се водят под един
номер в дружеството-ответник не означава, че всяка предоставена услуга не представлява
самостоятелна претенция с различен предмет. Напротив, рамковият договор урежда общите
положения по отношение на предоставяните услуги, а с всяко конкретно сключвано
приложение се договаря услуга, която има различен предмет и срок на предоставяне.
В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай се касае за три отделни
правоотношения- за предоставяне на мобилна услуга за номер ************, за
предоставяне на мобилна услуга за номер **********, както и за мобилен интернет за номер
*******.
На следващо място, по отношение на заявлението за прекратяване на договор от
14.07.2023г. и неговото действие, съдът намира следното:
Страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях, на основание чл. 9 от ЗЗД.
Съгласно чл. 27.2 от ОУ в случай, че неизплащането на сумите продължи след
изтичане срока за плащане, А има право да преустанови достъпа на абоната до
ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи и/или да прекрати договора за услуги с абоната.
При прекратяване на договора за услуги А уведомява потребителя/ите и им предоставя
подходящ срок не по-кратък от 30 дни за изпълнение на задълженията.
Съгласно чл. 52 от ОУ с изключение на предвиденото в чл. 54.15 от ОУ действието на
договора за услуги в рамките на първоначалния му срок може да бъде прекратено
едностранно от страна на абоната с едномесечно писмено предизвестие до А. В случаите,
когато на абоната/крайният ползвател на предплатени услуги е предоставено крайно
устройство за ползване, абонатът/крайният ползвател на предплатени услуги следва да върне
съответното крайно устройство в магазин на А, в противен случай дължи обезщетение в
размер на стойността на предоставеното му крайно устройство съгласно договора или
действащия Ценоразпис на А.
Т.е. обвързващата страните клауза, предвиждаща възможност за едностранно
прекратяване на договора от страна на потребителя е с предизвестие от един месец като ОУ
не предвиждат възможност за незабавно прекратяване на облигационните правоотношения,
възникнали между страните. Предвид което за ищеца не е съществувала правна възможност
да прекрати правоотношението, касаещо услугите за телефонен номер ************ в деня
на подаване на предизвестието и съобразно обвързващите страните разпоредби на ОУ
договорът е бил прекратен нА3.08.2023г., както е посочено в самото заявление /л. 85 от
делото/.
Ирелевантно е обстоятелството дали съдържанието на договора е било обективирано
върху електронното устройство, което е послужило за полагане на подпис на потребителя,
както и дали ищецът не е поискал да се запознае със съдържанието на подписаното от него
заявление за прекратяване на договор от 14.07.2023г., доколкото договорът за номер
************ е бил прекратен на първата възможна дата съгласно приложимите ОУ, а
именно с изтичане на едномесечното предизвестие.
Предвид горепосоченото до 13.08.2023г. договорът между страните е бил действащ,
респ. услугите по договора е следвало да бъдат предоставяни, респ. цената на същите е била
6
дължима от страна на ищеца. От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява по
категоричен начин, че услугите за номера ************, **********, както и за мобилен
интернет за номер ******* за периода от 13.07.2023г. до 15.09.2023г., са предоставяни в
обема, в които са били фактурирани. Предвид което начислената сума от 20,99 лева за
мобилен интернет, за която е била издадена фактура № ********** от 24.07.2023г. е била
дължима. С фактура № ********** от 24.08.2023г. с оглед датата на прекратяване на
договора за тази услуга, дължимата сума е била преизчислена до периода от 13.08.2023г.
като е намалена цената на предоставената услуга с 4,94 лева- фактура № ********** от
24.08.2023г.
От приетото Приложение № 1 към Договор № *********- Условия за ползване на
тарифен план за национален мобилен интернет се установи месечната абонаментна такса- л.
98 от делото. Видно от Приложение А към фактура № ********** от 24.07.2023г. за мобилен
интернет е начислена единствено месечна такса, както и е начислена отстъпка за онлайн
плащане.
Предвид гореизложеното доколкото по делото се установи, че за периода до
13.08.2023г. страните са били обвързани от действително правоотношение с предмет
доставка на услуга за мобилен номер ************, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на главния иск е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
който също е неоснователен по гореизложените съображения. Както беше посочено
ирелевантно е обстоятелството дали ищецът е ползвал предоставените услуги, респ. в какъв
обем, доколкото се касае за месечна абонаментна такса, а съгласно заключението на вещото
лице услугите са били предоставяни в обема, в които са били фактурирани за периода от
13.07.2023г. до 15.09.2023г. включително.
По отношение на предявения иск по чл. 82 ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно чл. 26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора А уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на
този период може да бъде извършвана едностранно от А след предварително уведомление
до абоната. При предоставен от страна на оператора електронен достъп до месечната сметка
и данъчната фактура в съответствие със ЗЕС, абонатът не се освобождава от задължението
за заплащането й в определения срок. В чл. 26.5 е посочено, че А предоставя на абонатА5-
дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума.
Несъблюдаването на срока дава право на А да използва внесената от абоната гаранционна
сума или банкова гаранция /ако е налице такава/ за покриване на част или на цялото
задължение и/или да прекрати достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него
мрежа/мрежи на А. Съгласно чл. 27.2 от ОУ в случай че неизплащането на сумите продължи
след изтичане срока за плащане, А има право да преустанови достъпа на абоната до
ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи и/или да прекрати договора за услуги с абоната.
При тълкуване на гореописаните разпоредби от ОУ, както и клаузите от Приложение
№ 1 към Договор № ********* съдът намира, че уговорената възможност ответното
дружество временно да преустанови предоставяната услуга, респ. да прекрати
правоотношението с абоната, е предвидена за конкретното облигационно правоотношение,
по което е налице неизпълнение. Както беше посочено касае се за отделни правоотношения-
за предоставяне на мобилна услуга за номер ************, за предоставяне на мобилна
услуга за номер **********, както и за мобилен интернет за номер *******, като
неизпълнение на задълженията по което и да от тях не би могло да влече неблагоприятни
последици по отношение на останалите правоотношения, по които ищецът е бил изправна
7
страна. В настоящия случай не е спорно между страните, че ищецът е бил изправна страна
по правоотношението, касаещо предоставянето на мобилна услуга за номер **********. По
това правоотношение не е налице и не се твърди забава в изпълнение на задълженията на
ищеца да заплаща предоставените му мобилни услуги. Предвид което за ответника не е
възникнало основание да преустанови доставянето на договорените услуги.
По отношение на изложените съображения, че дружеството има право да извършва
текуща кредитна оценка на своите абонати и в зависимост от нея да откаже или да
преустанови достъпа до услугата, съдът намира същите за неотносими към процесния
случай, доколкото не се твърди и не се установява да е била извършвана такава кредитна
оценка на ищеца, респ. вследствие на същата да е било взето решение за временно
преустановяване на доставяните услуги. Още повече, както беше посочено, по делото не е
било спорно, а и се установява от приложените платежни, че ищецът е бил изправна страна
по правоотношението и своевременно е заплащал издадените му фактури за ползваните от
него услуги.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че за ответника не е възникнало правото да
преустанови временно достъпа на абоната до ползваната от него услуга, респ. е дължал
изпълнение по действалото между страните правоотношение. Предвид което съдът намира,
че всички елементи от фактическия състав на чл. 82 ЗЗД са налице и следва да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника вследствие на неизпълнение на
договорените между страните задължения, в частност неизпълнение на задължението му да
поддържа активна услугата по Договор № ********* от 11.03.2022г., касаеща мобилен
номер ********** нА5.09.2023г. за периода от 09:30 часа до 19:30 часа.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на
критерия "справедливост" са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
Както е прието в Решение № 88 от 17.06.2014г. на ВКС по т. д. № 2974/2013г., II ТО,
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При съобразяване на посочените критерии съдът счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от извършените от
ответника действия, изразяващи се в преустановяване на доставянето на услугата за
процесния номер за период от 10 часа /в рамките на светлата част от деня нА5.09.2023г./,
8
възлиза на сумата от 200 лева. За да достигне до този извод съдът взе предвид
обстоятелството, че преустановяването на договорената услуга е извършено нА5.09.2023г.-
първият учебен ден, по време на който ищецът е участвал на тържества на синовете му,
свързани със започването на учебната година, както и че неговият пряк ръководител- св. К Х
И, не е имала възможност да осъществи контакт с него на посочения ден. Съдът намира, че е
житейски логично и обосновано ищецът да е изпитал раздразнение, притеснение, неяснота
относно спиране на услугите му, както и неудобство, че описаното обстоятелство е
достигнало до знанието на негови колеги и е било повод за обсъждане и коментари в
работната му среда в рамките на кратък период от време /7 до 10 дни/. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са свързани и
с извършени от него консултации в КЗП и организиране на защитата му като икономически
по-слабата страна в правоотношението.
От друга страна, преустановяване на ползваните услуги е продължило само един ден,
като ищецът е бил предупреден за възможността да бъде преустановен достъпа до
ползваните от него услуги, доколкото на 04.09.2023г. е получил кратко текстово съобщение,
в което е посочено, че негови номера имат неплатени задължения- л. 31 от делото, както и че
се очаква плащане до 08.09.2023г., за да може да бъде продължено използването на услугите.
В този смисъл и с оглед обществено-икономическите условия в страната към
15.09.2023г., присъждането на по-голяма от горепосочената сума би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение, като
размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не може
да служи за обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните
равенството в обществото намира най-чист израз /така Решение № 110 от 25.05.2017г. на
ВКС по гр. д. № 2808/2016г., IV ГО/.
С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 200
лева, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер нА00 лева и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно
Договор за правна защита и съдействие от 28.12.2023г., в който е посочено, че договорената
сума е заплатена в брой при подписване на договора. С оглед уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 166,50 лева.
Ответникът е сторил разноски за СТЕ в размер на общо 600 лева и претендира
юрисконскултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в
размер нА00 лева. С оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер от 562,88 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А Б“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„......, да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ........, на основание
чл. 82 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан стрес, безпокойство и негативни емоции,
претърпени в резултат на действия на служители на ответното дружество по спиране
нА5.09.2023г. в интервала от 09:30 ч. до 19:30 ч. на ползвани универсални мобилни услуги
по Договор № ********* от 11.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба- 28.12.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
........, срещу „А Б“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „......,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
20,99 лева, представляваща платена без основание неустойка за предсрочното прекратяване
на Договор № ********* от 20.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба- 28.12.2023г., до окончателното изплащане на сумата,
както и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 20,99 лева, представляваща такса за
периода от 21.06.2023г.- 20.07.2023г., платена на отпаднало основание поради неползвани
услуги и прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 28.12.2023г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А Б“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„......, да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ........, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 166,50 лева, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ........, да заплати на „А
Б“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „......, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 562,88 лева, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10