Решение по дело №677/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260389
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20201520100677
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

. Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 22.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. 677 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес, от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана „Бористил“ ЕООД, ЕИК: ********* против „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, ЕИК *********.

В исковата молба и уточняващата такава се сочи, че страните били в търговски отношения по силата на сключен между тях неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали на обща стойност 11 698.99 лв., от които: 8062.02 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/18.01.2018 г.; 856.69 лв. с вкл. ДДС по фактура **********/01.02.2018 г. и 2780.28 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/19.03.2018 г.

Твърди се, че ищцовото дружество било изправна страна по договора, докато ответното такова не изпълнило задължението си да заплати дължимите суми по издадените и предоставени фактури. Опитите за доброволно уреждане на спора останали без успех като същевременно забавата на ответника довела до невъзможност за ищцовото дружество да посреща текущите си нужди ( плащания към доставчици, осигуровки и др.).

Отделно, изпадането в забава на „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, обусловило дължимост и на мораторна лихва върху всяка една от претендираните главници, а и на законна такава – считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ПК 2650, ул. „Незабравка“ № 6, представлявано от управителя К. Й. К., да заплати на „Боростил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Липник“ № 30, представлявано от П. Т. П. сумите, както следва:

·        8062.02 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена  фактура № **********/18.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

·        856,69 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена  фактура № **********/01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

·        2780.28 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена  фактура № **********/19.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

·        1867.85 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 8062.02 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/18.01.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 18.01.2018г. до 30.04.2020 г.;

·        195.15 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 856.69 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/01.02.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.;

·        597.81 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 2780.28 лв. по фактура № **********/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 19.03.2018 г. до 30.04.2020 г.;

Претендират се и сторените в производството разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение, както и тези, направени по обезпечителното производство по гр.д. № 1538/2020 г. на 4-ти гр. състав на РС – Русе, в т.ч. държавни такси, адвокатски хонорар и такси за образуване на изп.д. пред ЧСИ и налагане на запори, на осн.  т.5 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ГК-ТК.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на исковите претенции. Оспорва същите по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства за това, че стоките, предмет на договора, са предадени и приети от ответника. Описаните във фактурите материали не били заявени от последния. Разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ сочела, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, каквато уговорка дори не се твърдяла от ищеца. Не само, че липсвала доставка на описаните в процесните фактури материали, но въобще не била възникнала договорна връзка между страните, доколкото липсвала заявка от ответната страна за закупуването им.

В приложените към исковата молба фактури липсвал положен подпис от представител на ответника. Във фактура № **********/19.03.2018 г. изобщо не бил положен подпис от получател, а на останалите две фактури на получател се е подписало лице, което не било представител на ответното дружество. Фактурите не били приети от последното и не били отразени в счетоводството му. Те представлявали съставени от ищеца частни документи, за издаването на които липсвало основание. И доколкото фактурите не съдържали подписите и на двете страни по сделката, те не съставлявали доказателство за възникване на съответната облигационна връзка между тях. Така, поради липсата на основание и дължимост на посочените суми, то липсвало и извършено плащане по процесните фактури. Приложеното към молбата „извлечение от счетоводните книги на „Бористил“ ЕООД, сметка 411“ – „Разчети с контрагенти“ не представлявало надлежно доказателство, тъй като не съдържало данни за авторство – съставител и/или издател.

Не били представени доказателства, че процесните фактури са получени от ответника. Нямало и такива за водена между страните кореспонденция по повод твърдените правоотношения. Представената обратна разписка от 24.01.2019 г., с която се твърдяло, че е изпратена покана за доброволно изпълнение, не доказвала съдържанието на пратката. Същата била с отбелязване за получаване от И. С., който не бил пълномощник и/или служител при ответника, поради което пратката не е достигнала до ответното дружество.

Неоснователността на главното вземане обуславяла такава и на акцесорните претенции. Отделно, в представените фактури липсвал посочен падеж, поради което не могло да се направи извод за изпадане на ответното дружество в забава. Вземанията, предмет на иска, дори не били изискуеми към момента на подаване на исковата молба. В тази връзка не били спазени постановките на чл. 303а, ал.3 от ТЗ.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се сторените в производството разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът оспорва същата.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното заверено копие на обезпечителна заповед, издадена от Районен съд – Русе в производството по гр.д. № 1538/2020 г., се установява, че е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на ищеца, срещу ответното дружество, за процесните суми чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземания“.

Страните на спорят, че въз основа на заповедта, на 28.04.2020 г., било образувано изп.д. №  391 от описа на ЧСИ Ел. Христова за 2020 г.

Представени са 3 бр. фактури с издател ищеца и получател ответника с номера №№ ********** от 18.01.2018г., ********** от 01.02.2018г. и ********** от 19.03.2018г. за суми съответно 8062.02 лв. с ДДС, 856,69 лв. с ДДС, 2780,28 лв. с ДДС с детайлно посочване във всяка на наименованието на доставените стоки и услуги, ведно с 3 бр. извлечения за законна лихва.

От приложеното заверено копие на Разчети с контрагенти (л. 31 от делото) се установява начислен от ищеца към ответника общ разчет са сума от 11698,99 лв. за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.

Представени са и заверено копие на покана за доброволно изпълнение, ведно с обратна разписка, без посочване в последната на съдържанието на пратката, адресирана до ответното търговско дружество.

Видно от представено заверено копие на Договор от 21.08.2017г., сключен между „ПИ ЕС АЙ“ АД като възложител и „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, като изпълнител, е че последният се е задължил да поеме и извърши СМР на обект „Многофамилна жилищна сграда в гр. Русе, ул. „Згориград“ № 70, бл. „Крали Марко“, входове „А“, „Б“, „В“ и „Г“ съгласно изготвени съгласувани и одобрени по съответния ред инвестиционен проект, количества и видове СМР и всички дейности, отразени в Приложение 1 – КСС, Линеен график, Приложение – Етапи и описание на СМР и съгласно Техническата спецификация, представляващи неразделна част от договора (всички приложени по делото), при обща стойност на договора от 521 720,07 лв. без ДДС.

Представени по делото са и Извлечение по разплащателна сметка на „Бористил“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, с IBAN: ***.01.2018г. – 31.01.2018г., справка за заплатени от Инженеринг Вас Строй“ ЕООД суми по фактури № **********/25.08.2017г. и № *********/27.11.2017г., а така също и фактури, ведно с относимите към тях клиентски поръчки и стокови разписки, подробно описани в 154 точки за периода от 21.08.2017г. (датата на първата представена фактура) до 13.02.2018г. (датата на последната, съгласно описа, клиентска поръчка № 8838/13.02.2018г.)

По делото са приети и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Л. П. (служител при ищцовото дружество). Същият сочи, че  през 2017г., 2018г., в качеството си на „шофьор“, извършвал доставки до бл. „Крали Марко“ – гр. Русе по повод заявки на фирма „Инженеринг“ с оглед саниране на посочения блок. Материалите се получавали от Г. П., Д. Ц. и още едно лице на име Г., чиято фамилия свидетелят не помни. Твърди, че е имало и други случаи, в които е карал материали на обекти на „Инженеринг“ – дава стоката, разписват се и си тръгва.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. Й., се установява, че Фактура № **********/18.01.2018г. на стойност 8062.02 лв. с ДДС, обхващаща клиентски поръчки и стокови разписки за периода 01.12.2017г. до 18.01.2018г. вкл., е осчетоводена от ответното дружество като е включена в Дневника за покупки по ЗДДС за м. януари 2018г. под № 34. Експертът сочи още, че фактурата е включена в Справка декларация върху добавена стойност за м. януари, като в същата има подпис за получател и съставил касиер. Отбелязано е плащане по банков път, както и банката и съответната банкова сметка. ***, че и Фактура № ********** от 01.02.2018г. за сума от 856,69 лв. с ДДС, обхващаща клиентски поръчки и стокови разписки за периода 19.01.2018г. – 01.02.2018г. е осчетоводена от ответника като е включена в Дневника за покупки по ЗЗДС от ответното дружество за м. февруари 2018г. под № 68. Фактурата е включена в справка декларация върху добавена стойност за м. февруари; на същата има подпис получател и съставил касиер, като е отбелязано плащане по банков, както и банката и съответната банкова сметка. *** № **********/19.03.2018г. за сума от 2780.28 лв. с ДДС, обхващаща клиентски поръчки и стокови разписки за периода 15.02.2018г. – 17.03.2018г. няма данни да е осчетоводявана от ответното дружество. В представените Справки декларации по ДДС, Дневници за покупки за м. март и м. април, както и хронологичния регистър на дружеството, фактурата не е отчетена. В нея има подпис на съставил – касиер, но няма подпис на получател. Експертът установява още, че липсват данни за направени плащания по съответните фактури, поради което и установява общ размер на задължението по същите от 11 698,99 лв., а на законната лихва – 2660,81 лв. Вещото лице е установило още, че общата сума с ДДС по фактура № **********/18.01.2018г. е в размер на 8062.02 лв. (в.т. фактурирани доставки по клиентски поръчки, фактурирани доставки по стокови разписки и фактурирани доставки без клиентски поръчки и стокови разписки); по фактура № **********/01.02.2018г. – 856,69 лв. с ДДС (в.т. фактурирани доставки по клиентски поръчки и стокови разписки и такива без представени по делото клиентски поръчки и стокови разписки); по фактура № **********/19.03.2018г. – 2780,28 лв. с ДДС (в т.ч. фактурирани доставки по клиентски поръчки и стокови разписки).

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Изложените фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на спорното право, подлежащо на разглеждане по реда на Част Втора – Общ исков процес от ГПК, като такава по чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

За основателността на претенцията в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на търговско правоотношение с ответника, съотв. качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, в т.ч. предаване на стоката на купувача, при основно задължение за ответника – да установи заплащането на цената на получената стока.

При така разпределената доказателствена тежест в хода на производството се установява и по делото не се спори, че страните са търговци по см. на ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 1 ТЗ, тъй като и двете страни притежават търговско-правно качество, не е необходимо спазването на някаква особена форма за сключването на договора за търговска продажба, който е неформален и писмената такава не е условие за неговата действителност.

От представените по делото фактури с номера **********/18.01.2018г.,  **********/01.02.2018г. (доколкото съдържат съществените елементи, характеризиращи договора за продажба - дата, място, страни, вид на стоката, стойност и начин на плащане), както и от данните, съдържащи се в събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, но които се непротиворечиви, а и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, следва да се приеме, че е налице сключен договор за търговска продажба на стоки по см. на чл. 318 ТЗ между страните по делото. Стоките са детайлно описани в процесните фактури по вид, модел, количество, единична цена в лева и обща стойност.

За да е налице основание за плащане на цената на стоките от страна на ответното дружество, следва да се установи, че ищецът е изпълнил задължението си да достави процесните стоки, доколкото съгласно указанията на чл. 327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В процесния случай не са налице данни да е уговорено друго между страните по делото.

В тази връзка съдът следва да посочи, че съществено обстоятелство за формиране на крайните изводи на решаващия състав, е установеното по делото съгласно приетата в същото съдебно-счетоводна експертиза, положение, при което процесните фактури (и по конкретно фактура № **********/18.01.2018г. и № **********/01.02.2018г.), издадени от ищеца за доставени на ответника стоки през процесния период, са били осчетоводени при ответното дружество и включени в Дневника за покупки на дружеството за съответния месец и справките декларации по ДДС за съответния отчетен период. Така следва да се приеме, че на ответника са станали известни действията по покупката на сочените във фактурите стоки, а и приемането им от доставчика. От този момент на узнаването няма данни ответникът да се е противопоставил на действията по покупката на стоките, извършени от лица, които не са имали представителна власт по отношение с него. В този смисъл следва да се смята, че ответното дружество е потвърдило действията по покупката на стоките, описани в тях. Освен това с факта на осчетоводяването и вписването им в дневниците за покупки и месечните декларации по ЗДДС, е налице признание за получаване на стоката по фактурите и възникване на задължението за заплащане на цената за тях (В този смисъл Решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика). Предвид това, съдът възприема за неоснователни възраженията на ответната страна, поддържани в хода на производството и касаещи твърдението за липса на положени във фактурите подписи от представляващо дружеството лице. Съдът намира, че соченото обстоятелство не прави фактурите неистински. Принципното положение е, че дори и при липса на подпис от купувача, издадените от продавача фактури служат като доказателство за сключване на договора щом съдържат реквизити за съществените елементи на сделката. В случая издадените от ищеца към ответника фактури съдържат съществените елементи на конкретната сделка, а оплакването в обратен смисъл е несъстоятелно. Предвид изложените мотиви от една страна и липсата на представени доказателства, обуславящи изправността на ответника по възникналото правоотношение от друга (по-конкретно такива, доказващи изпълнение на основното задължение на купувача по чл. 327 от ТЗ – за заплащане цената на стоката по сделката), претенцията за главници по посочените две фактури следва да бъде уважена като съдът държи сметка и за установения й посредством заключението на експерта размер, който е идентичен с претендирания такъв.

Досежно фактура № **********/19.03.2018г., експертизата не установи същата да е осчетоводена при ответника. Обстоятелството, че е едностранно подписана и не е осчетоводена при ответника обаче, не е основание да бъде изключена от доказателствата по делото - така Решение 252/2013 по тд. № 1067/2011, Решение № 92/2011 по т.д. № 478/2010, Решение № 1120/2010 по т.д. № 465/2010 г. и мн.др. Приема се, че фактурата би била доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Дори да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т.ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото значение на фактурата за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото.

В случая събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Л. П. (служител при ищцовото дружество) не дават яснота за доставка на конкретния вид стоки, предмет на тази фактура. Доказателство, че по нея обаче, е извършена доставка, са приложените клиентски поръчки и стокови разписки. Те са подписани от служители на ответника, видно от справката за действащи в процесния период трудови договори. Клиентските поръчки установяват извършени заявки, а стоковите разписки реалното предаване на заявените стоки. Стоковата разписка е формален документ, служещ за изписване или приемане на стока от склад или друг вид търговски обект. Тя може да бъде и основание за доставчика да издаде фактура, която пък от своя страна е задължителен документ, определен в ТЗ и ЗДДС. В случая приетите стокови разписки също са подписани от представител на ответното дружество, а липсата на противопоставяне след узнаването, което може да се приеме, че е станало с получаването на поканата за доброволно изпълнение на 24.01.2019 г., има за последица приложението на чл. 301 от ТЗ. Не се споделя тезата, че не било ясно съдържанието на пратката, като тя пък била получена от лице, което не било упълномощено за това, доколкото търговското качество на  ответника предполага, че на соченото от него седалище и адрес на управление, може да се извършва кореспонденция, а лицето получило такава има задължение да я предаде на надлежните отговорни лица. Нещо повече, до депозирането на писмения отговор по делото няма данни за валидно противопоставяне в сочения смисъл. За това ще се приеме, че фактурата съдържа точно описание на доставените от ищеца и получени от ответника стоки, но на стойност 1073,59 лв. Съдържанието на стоковите разписки съвпада с това на процесната фактура до този размер и оспорването й в тази част остава недоказано, а това води до прилагане на разпоредбата на чл.292 ал.1 от ТЗ. Ангажираните доказателства са достатъчни да обосноват извод за реално изпълнение от страна на ищеца за доставяне и предаване на стоката, описана в тази фактура и стокови разписки до размера на 1073,59 лв. Ответникът обаче, не успя да установи със средствата на ГПК, че е изпълнил насрещното си задължение и е платил дължимото, поради което претенцията се явява основателна до сумата от 1073,59 лв. Върху нея се дължи ДДС в размер на 20 % или 214,72 лв., респ.1288,31 лв.

За разликата до пълния размер от 2780,28 лв. по фактура № **********/19.03.2018г., се налага извод за недоказаност на твърдението на ищеца за валидно възникнало между страните продажбено правоотношение за стоките, описани в приложените към нея клиентските поръчки. По същината си те установяват единствено отправено предложение за закупуване на описаните в тях стоки, но не и реалното им предаване. Няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.292 ал.1 от ТЗ, тъй като по делото не са събрани доказателства за отправено от ищеца и достигнало до ответника предложение за продажба на конкретно посочените тях количества и видове стоки, независимо от безспорния факт, че страните са били в трайни търговски отношения. В т.см. е и Решение № 218/06.01.2017 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение по т.д.№3572/15г. Представената по делото фактура не съдържа подпис на получател, но това е без правно значение, защото, както вече се посочи, подписът не е сред задължителните й реквизити по см. на чл. 7 от ЗСч. В същото време тя (фактурата) не и е елемент от фактическия състав на търговската продажба. Основанието за плащане е предаването на стоките, респ. настъпването на друг, уговорен между страните падеж за плащане. В тази връзка за нуждите на гражданския процес фактурата е частен свидетелстващ документ и като такъв, в случай, че е двустранно подписана, удостоверява получаването на описаната стока. В случая тя не е подписана от получател, а от ангажираните в процеса доказателства, в т.ч. придружаващите я клиентски поръчки, не може да се възприеме съществуването на валидно сключен между страните по спора договор за търговска продажба, по която да е доказано изпълнение на задължението на продавача да предаде стоки на стойност над 1288,31 лв., в т.ч. и ДДС. При този извод претенцията до пълния предявен размер от 2780,28 лв. за дължима сума по фактура № *********/2018 г. ще бъде оставена без уважение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ:

За да е основателна тази акцесорна претенция следваше да се установи, че длъжникът е изпаднал в забава в някоя от хипотезите на чл. 84, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД. Доколкото в случая се касае за търговска продажба и се прилага правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът дължи цената на стоките от датата на получаването им, респ. от датата на издаването на документа за това. Правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ е диспозитивно. То дава възможност на страните да уговарят друго в договора относно това кога да бъде платена покупната цена. Но ако не са уговорили друго, както е в настоящия случай, купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката, респ. на документите, които му дават право да я получи. Тук, макар и да е бил налице спор относно получаване на процесните фактури от представител на ответното дружество, то предвид вече изложените от съда мотиви с оглед осчетоводяване на същите в счетоводството на ответника, то следва да се приеме, че документите са били предадени на датата на съставянето на фактурите, заради което от тази дата до датата на предявяване на иска – 30.04.2020г. същият дължи съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забавено плащане (вж. в т. см. и Решение №23/07.02.2011г. на ВКС по т. д. №588/2010г., II т. о.), но само досежно възприетите за основателни главни искове.

С оглед изложеното ответното дружество дължи законна лихва за забава в размер на 1867.85 лв., изчислена върху дължимата сума от 8062.02 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/18.01.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 18.01.2018г. до 30.04.2020 г.; 195.15 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 856.69 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/01.02.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.; 277,35 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 1288,31 лв. по фактура № **********/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 19.03.2018 г. до 30.04.2020 г., същите изчислени по реда на чл. 162 от ГПК, като за горницата акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 30.04.2020 г., до окончателното й изплащане.

           По разноските в настоящото производство: 

С оглед  изхода на спора всяка от страните има право на разноски.

По правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на страните се следват разноските по водене на делото. В полза на ответника следва да се присъдят разноски, направени в настоящото производство, съразмерно на отхвърлена част от исковите претенции, а в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, направени в настоящото производство, съобразно уважената част от иска. 

В този смисъл на ищеца се следват разноски в размер на 2794,62 лв., като доказателства за сторени такива по делото са ангажирани общо за сумата от 3198,30 лв. (2340,00 лв. заплатен адвокатско хонорар, 200,00 лв. депозит за в.л. и 574,36 лв. – платена държавна такса, доплатена държавна такса от 84,04 лв.).

От реално сторените разноски от ответника в размер на 1829 лв., с оглед изхода на делото такива му се следват в размер на 230,85 лв.

Липсва искане за прихващане на двете насрещни задължения за разноски, поради което съдът не може да ги компенсира.

           Досежно разноските в обезпечителното производство: Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2013 г., отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител вж. определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др., както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК. В този смисъл са представени доказателства за сторени разноски в размер на 861,40 лв. по обезпечителното производство по гр.д. № 1538/2020 г. от описа на РС – Русе. От тях 752,68 следва също да се възложат в тежест на ответната страна, с оглед крайния изход на спора.

            Водим от гореизложеното, съдът

                                                         Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ПК 2650, ул. „Незабравка“ № 6, представлявано от управителя К.Й. К., да заплати на „Боростил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Липник“ № 30, представлявано от П. Т. П. сумите, както следва:

·        8062.02 лв. (осем хиляди шестдесет и два лева и нула две стотинки) с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена  фактура № **********/18.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

·        856,69 лв. (осемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена  фактура № **********/01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

·        1288,31 лв. (хиляда двеста осемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки) с вкл. ДДС, представляваща дължима сума по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена  фактура № **********/19.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 2780.28 лв. по тази фактура ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията като неоснователна и недоказана;

·        1867.85 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 8062.02 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/18.01.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 18.01.2018г. до 30.04.2020 г.;

·        195.15 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 856.69 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/01.02.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.;

·        277,35 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 1288,31 лв. по фактура № **********/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 19.03.2018 г. до 30.04.2020 г., КАТО за горницата до пълния размер на претенцията от 597,81 лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН;

 ОСЪЖДА „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ПК 2650, ул. „Незабравка“ № 6, представлявано от управителя К. Й. К., да заплати на „Боростил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Липник“ № 30, представлявано от П. Т. П. сумата от 2794,62 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и на 752,68 лв. (седемстотин петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), сторени разноски в обезпечителното производство по гр.д. № 1538/2020г. от описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „Боростил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Липник“ № 30, представлявано от П. Т. П., да заплати на „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ПК 2650, ул. „Незабравка“ № 6, представлявано от управителя К. Й. К., сумата от 230,85 лв. (двеста и тридесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

Съдия при Районен съд – Кюстендил:________________