РЕШЕНИЕ
№ 23374
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110119973 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба, подадена от Ц. С. Н., Б. С. Н. и С. Н. Н.,
чрез адв. В. И., с която са предявени субективно съединени осъдителни искове за суми
от по 10 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди, каквато сума всеки ищец
претендира от ответника Н. Н. С. като регистрант (собственик) на домейна ******,
причинени от съдържанието на публикация от ******** г. със заглавие "Ц. и Б. Н.и
****** В. Б.? ********, че Б. ********".
С исковата молба ищците твърдят, че на ******** г. на посочения домейн адрес
в интернет пространството е била публикувана процесната статия. Поддържат, че със
същата по техен адрес са отправени клеветнически твърдения, с което са им нанесени
описаните неимуществени вреди. Автор на публикацията не е бил посочен, с оглед
което считат, че именно ответникът е легитимиран да отговаря по деликтното
правоотношение с оглед качеството му на регистрант (собственик) на електронното
издание, публикуващо от посочения домейн адрес. Излагат подробни съображения за
противоправността на деянието, за нанесените им от същото неимуществени вреди,
както и за отговорността на ответника като възложител на работата. Считат, че суми в
размер на по 10 000 лева съответстват на критерия за справедливо обезщетяване на
вредите, с оглед което молят съда да уважи предявените искове, като присъди и
законна лихва от депозирането на исковата молба в суда до плащането. Претендират
разноските за производството.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК и не е изразил
становище по предявените искове.
В хода на производството, а именно на 19.06.2024 г. ищецът С. Н. Н. е починал.
1
По реда на чл. 227 ГПК в процесуалните му права са конституирани наследниците му
по закон – Ц. С. Н. и Б. С. Н..
Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид становищата
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения по делото констативен протокол на помощник
нотариус при нотариус Ц. Д., че на 04.04.2024 г. е била извършена справка относно
съдържанието на интернет страница на следния адрес: ****** което се установило да е
следното:
„Ц. и Б. Н.и ****** В. Б.? ********, че Б. ********!
*********************************************************************“.
По делото е прието удостоверение, издадено от ******, от което се установява,
че по заявление на Н. Н. С. е била извършена регистрация на домейна ****** на
04.08.2021 г.
До следния имейл адрес******е изпратено на 26.03.2024 г. електронно писмо, с
което е поискано процесната публикация да бъде премахната, като е изразено
становище, че съдържа клеветнически твърдения.
Събрани в хода на съдебното дирене са гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля Н. Н.а, съпруга на ищеца Ц. Н.. Известно й е съдържанието на
статия със заглавие и съдържаща твърдения, че Б. и Ц. Н.и са разследвани за ******то
на В. Б., макар да не е чела цялата публикация. В същата статия се акцентирало, че
******** С. са ******** срещу В. Б. ********. След излизането на статията Ц. Н. и Б.
Н. били много разстроени, коментирали, че ********. Ц. Н. преживял първоначален
шок, възмущение, след което започнал да страда от безсъние, станал раздразнителен и
подтиснат. Б. Н. също страдал от безсъние, бил притеснен и угрижен. Обсъждали
какви мерки следва да предприемат, за да опровергаят тези твърдения пред
бизнеспартньорите си. Притеснявали се как тези твърдения ще се отразят на децата
им, на мнението на приятелите и съучениците им за тях. Притеснявали се и за баща
им, който бил в напреднала възраст и имал придружаващи заболявания. С. Н. пък се
притеснявал, тъй като възпитавал децата си във високи нравствени ценности, чувство
за справедливост и за чест, изключително лошо му се отразило да прочете имената на
децата си като замесени в ******. Започнал да вдига високо кръвно, бил подтиснат и в
лошо настроение. Чувствал, че и неговата репутация, градена с години, е срината.
Настоящият състав на съда дава вяра на показанията на разпитания свидетел,
като намира, че същите пресъздават личните й впечатления във времето
непосредствено и месеците след процесната публикация. Отличават се с
последователност на изложението и яснот, кореспондират с приетите писмени
доказателства. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК доколкото свидетелката е лице
от тесния семеен кръг на ищците, съдът не намери основание да не ги кредитира. На
първо място, както се посочи, показанията на свидетеля пресъздават впечатленията й
от емоционално промененото състояние и поведението на ищците във връзка с
процесната публикация, като житейски обяснимо е именно най-близките /членовете на
семейстовото, роднините, доверените приятели/ да са свидетели на емоционалните
сътресения и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията и естеството на
преживяното.
В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или
друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира
свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от
съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по
2
гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166
ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава
хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното
право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да
прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по
делото.
При тези изводи относно фактите, по приложението на правото съдът
намира следното:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК всеки ищец да установи
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител
на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – в случая
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина),
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Публикувалият журналистическа статия носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите,
причинени при изпълнението на тази работа. Необходимо е също така да се докаже, че
натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на лицето.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за
правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели,
преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са
личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на
гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с
негативен подтекст чрез статия е изключена. В случаите, при които чрез произведение
са разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни с негативен
подтекст, издателят на печатното произведение носи отговорност за причинените
вреди на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като е възложител на работата на лицата,
определящи характера и съдържанието на публикуваните материали. (в този смисъл
Решение № 264 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., ГК).
Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали
изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на
законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали
изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат
неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави
изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление,
нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява съответно
практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл.
3
147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49
ЗЗД. Според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в
пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно
преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 988/2006 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се
свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на
пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него – решение № 347 от
25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата
факти и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС
по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че
като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то
г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че
са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест да
установи верността им е на ответника. Следователно – дори дадени фактически
твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не
възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Както е прието в решение № 468 от
26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета може да
има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена
личност. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се
считат за клеветнически, след като те са верни.
Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на
журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи
преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл. 8 ЕКПЧ, според който
всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот и съответно на чл. 10
ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване. ЕСПЧ е имал
повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията,
като е счел, че неприкосновеността на личния живот съществува независимо от
твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43
EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния
живот, като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от
репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед
баланса между чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в
решението Von Hannover № 2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали
публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на
лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че
публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на
определена група не изпълва критерия за обществен интерес.
В свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на
журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят
вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и
усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни
твърдения, засягащи личността на конкретен субект, обвинения срещу него в
престъпление, засягане на репутацията на частни лица, било те и публични личности,
както е в конкркетния случай.
В светлината на изложеното, съставът на първоинстанционния съд приема, че в
конкретния случай процесната статия не е в състояние да предизвика какъвто и да е
конструктивен обществен дебат. Целта й, с оглед заглавието на същата, е единствено
да привлече вниманието върху конкретни лица, познати на обществеността, ********.
4
От изложеното по-напред и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че статията съдържа клеветнически твърдения по отношение на ищците,
чиято достоверност не е установена по делото от страна на ответника. На ищците Б. Н.
и Ц. Н. се ******** – че са ********, също публична личност, за което което деяние
******** и ********. От друга страна, тримата ищци са сочени като извършители и на
******** – ********. Имената на ищците Б. Н. и Ц. Н. са публикувани наред с техни
снимки, а начинът, по който е формулирано заглавието създава внушението към
читателя, че именно ********, като дори са се похвалили, че ********. В
производството не е установено тези твърдения да отговарят на истината. В този
смисъл се касае за изнасянето на информация с клеветнически характер, а не
единствено на оценъчни съждения в журналистическа публикация. Същите са с
обективно позорящ характер по отношение личността на всеки от тях. Внушението за
образите на ищците, които процесната публикация създава, безспорно е укоримо от
гледна точка на господстващото обществено мнение и се явява противоправно.
Именно от твърденията ******** са произтекли неимуществените вреди, изразяващи
се в ********, които са се отразили в негативен апект на емоционалното им състояние,
на служебния и личния им живот, установени от показанията на разпитания свидетел.
Не е спорно между страните, а и това е доказано в производството, че
ответникът е регистрант на процесната електронна медия, публикувала статията в
интернет пространството. Въпросът кой е авторът на статията е без значение за
отговорността на издателя, тъй като авторът на статията би могъл да носи отговорност
на друго основание - чл. 45 ЗЗД /така Решение № 117 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 101/2008 г., III г. о., ГК./.
Качествата "регистрант" и "издател" /админиращ, оператор/ на интернет сайт са
различни /макар обичайно да съвпадат и това да води до неточни смешения, напр.
Реш. по д. 4589/21 г., І ГО ВКС/. В случая ищците не доказват, че ответникът е издател
на онлайн платформата ******, респ. да е възложил на автора на статията, който не е
посочен, изготвянето й. Същевременно обаче в исковата молба ищците се позовават на
това, че ответникът е собственик на интернет сайта и статията няма как да е четима на
него, без да е одобрена и публикувана от негови служители, за което представя
справката от регистъра. След като ответникът е регистрант на сайта, съдът намира, че
това му дава възможност /чрез овластени от него физически лица/ да определи
съдържанието на регистрирания от него интернет адрес. Ако той не бе сторил това,
процесната статия не би била достъпна на домейна ******, т. е. налице е причинна
връзка между неговото поведение и вредите. Обстоятелството, че причина за тези
вреди могат да са и действията на други лица /напр. издател, автор/, не го освобождава
от отговорност – чл. 53 ЗЗД. От значение за деликта чрез слово е неговото
разпространение, а не толкова интелектуалният му произход. Следва да се отбележи,
че от процесуалното поведение на ответника не може да се изведе оспорване на
причастността му към публикацията, ответникът не твърди и не доказва да е
предприел мерки за спиране на разпространението й /вкл. при нужда като прекрати
връзката между сайта и домейна/.
Не се установява на следващо място, доколкото липсват наведени такива
твърдения от страна на ответника, статията да е била препечатана, респ.
препубликувана от друга медия. Простото позоваване на това обстоятелство в
съдържанието й не е достатъчно, за да се освободи от отговорност ответникът за
разпространението й.
Поради тези съображения настоящият състав намира, че е налице деяние по
смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, доколкото същото е извършено от лице, което ответникът
е овластил да публикува статия на процесния сайт, използващ домейна, регистриран
5
от ответника. Субективната съставомерност на деликта се презумира, доколкото
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Основанията за деликната отговорност са
изцяло доказани по безспорен начин, което от своя страна ангажира отговорността на
ответника по чл. 49 ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 45 ЗЗД се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при опреД.е размера на
обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. /. Справедливо по смисъла на чл. 52
ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява предопределено и от икономическите
условия в страната.
Съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за всеки ищец,
взе предвид характера, вида и тежестта на претърпените от ищците морални вреди и
страдания, фактът, че е било поискано премахването на публикацията, но същото не е
било сторено до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, че се
касае до електронно издание, което предполага възможност лесно и бързо да бъде
разпространена и да достигне до неограничен брой лица, а също и обстоятелството, че
ответникът не установява да е предприел никакви адекватни действия за
минимизиране на вредите за ищците. Съдът съобрази и обстоятелството, че на ищците
е приписано ********, което им е повлияло негативно, създало им е притеснения,
дискомфорт, причинило им е безпокойство и безсъние. Не без значение и фактът, че
ищците се ползват с известна публичност в обществото, поради което са изложена на
по-засилено обществено внимание и медиен интерес и границите на критиката по
отношение на тях следва да е по-широка отколкото по отношение на частните лица. В
качеството си на публични личности същите са били обект на множество критични
анализи и негативни публикации, поради което неминуемо попадат в полезрението на
обществото, поради което трябва да са психически подготвени да отстояват своите
принципи дори в една враждебна медийна среда. Съобразявайки се с тези
обстоятелства, както и с икономическите условия в страната, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение в случая за Ц. Н. и Б. Н. следва да бъде
определено на суми в размер от по 2000 лева за всеки от тях, а за С. Н. в размер на
1000 лева. За разликите до пълните предявени размери от по 10 000 лева исковете
следва да бъдат отхвърлени. Доколкото е налице приемство в процеса с оглед
настъпилата смърт на ищеца С. Н. определеното от съда обезщетение следва да бъде
присъдено в полза на правоприемниците му при равни дялове (на всеки от тях по 500
лева).
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски възниква и за двете страни, като
такива се претендират само от ищците. Същите са в размер на заплатените държавни
такси в размер на по 400 лева по всеки иск и 5 лева за издадено съдебно
6
удостоверение. Съобразно изхода от спора на ищците следва да се присъди сумата
200,84 лева (на всеки по 100,42 лева).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.
С. Н., ЕГН **********, с адрес: ******** на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
сумата 2000 лева, ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статия
със заглавие „Ц. и Б. Н.и ****** В. Б.? ********, че Б. ********!“, публикувана от
електронно издание с домейн ****** с регистрант Н. Н. С., като отхвърля иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. С.
Н., ЕГН **********, с адрес: ******** на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
сумата 2000 лева, ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статия
със заглавие „Ц. и Б. Н.и ****** В. Б.? ********, че Б. ********!“, публикувана от
електронно издание с домейн ****** с регистрант Н. Н. С., като отхвърля иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. С.
Н., ЕГН **********, и Б. С. Н., ЕГН **********, с двамата с адрес: ********, в
качеството им на правоприемници на починалия в хода на производството ищец
С. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 1000 лева
(на всеки по 500 лева), ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статия
със заглавие „Ц. и Б. Н.и ****** В. Б.? ********, че Б. ********!“, публикувана от
електронно издание с домейн ****** с регистрант Н. Н. С., като отхвърля иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. С.
Н., ЕГН **********, и Б. С. Н., ЕГН **********, с двамата с адрес: ********,на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 200,84 лева (на всеки по 100,42 лева),
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7