Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14.12.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На седми
декември 2020 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 251
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С
Решение №260003 от 01.07.2020 година,
постановено по гр. д. 1704/2019 година по описа на Районен съд - Търговище,
съдът е признал за установено, че вземането на В.М.В. ЕГН ********** ***,
действащ чрез пълномощника си адв. Н.С. ***, офис 8 от Д.С.Т. ЕГН ********** ***,
действащ чрез пълномощника си адв. Т.Г.М. ***,
за сумата от 4 200 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 25.12.2018 г., ведно
със законната лихва от 21.05.2019 година, за което е издадена Заповед № 510 от
23.05.2019 година по ч.гр.д.№ 882/19 по описа на РСТ, на основание чл.417 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ . Съдът е
осъдил Д.С.Т. да заплати на Венислав М.В. направените в производство разноски в
размер на 85.79 лв., както и разноски по ч.гр.д.№ 882/19 по описа на РСТ, в
размер на 84 лв.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Т.Г.М. от САК, с личен адвокатски номер
********** с адрес град София, район "Средец", ул. "Ангел
Кънчев" № 6, ет. 1, ап. 3, процесуален представител на Д.С.Т., ЕГН - **********,
с адрес ***, срещу посоченото по-горе съдебно решение, в която се излага
основно следното:
Видно от самия Запис на заповед, в него
липсва подпис на лицето, сочено за издател в графата „Издател“. Там фигурира
изписано името на неговия доверител, но подпис липсва. Подпис е положен след
отметката за предявяване на документа, но това е последващо действие, което
предполага наличието на валидна ценна книга, която да бъде предявена.
Задължителен реквизит на записа на заповед, съгласно чл. 535, т. 7 от ТЗ е
подписът на издателя. В настоящия случай такъв напълно липсва, а съгласно чл.
536, ал. 1 от ТЗ „Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в
чл. 535, не е запис на заповед. Според
въззивника, липсата на този реквизит опорочава процесния запис на заповед до
степен на нищожност, както и тази липса не може да се коригира от презумпциите
в ал.2 до 4 на чл. 536 от ТЗ.
На следващо място, по делото били приети
писмени доказателства, които безспорно доказват, че неговият доверител е бил
извън пределите на Република България, както на датата, посочена за издаване на
процесния документ, така и на датата, която е посочена за неговото предявяване.
Според въззивника, датата и мястото на издаване на записа на заповед са два от
задължителните реквизити на ценната книга. Те удостоверяват кога и къде
издателят й е поел безусловно задължение да плати определена сума пари на
лицето, посочено в нея. Невъзможността на соченият като издател на записа да
присъства на мястото на издаване в деня, посочен като дата на издаване на този
документ, поставя под съмнение и изявената в него воля на лицето за безусловно
задължаване. Формалното наличие на дата в процесния документ, която обаче не
удостоверява неговото издаване - поради обективната невъзможност за това - е
равнозначно на липса на дата на издаване на този документ.
Във връзка с изложените съображения
въззивникът моли съда да отмени обжалваният съдебен акт и да отхвърли предявения установителен иск,
както и да обезсили издадения въз основа на записа на заповед изпълнителен
лист. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от адв. Н.С., ТАК, адрес: ***,
офис 8 в качеството му на процесуален представител на В.М.В., в който отговор
се акцентира на следното:
Издаденият в полза на доверителя му запис
на заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ. Назначената
графологична експертиза е дала категоричен отговор на въпроса дали действително
ответникът е подписал издадения документ. Първоначално с отговора си насрещната
страна твърдяла, че въобще той не е писан и подписван от нея. Въведеното за
първи път с въззивната жалба твърдение, че положеният подпис под документа
всъщност удостоверявал не издаването на записа, а само неговото предявяване,
счита освен за преклудирано, така също и за неоснователно и
противоречащо на житейската логика.
Моли за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение. Претендира за разноски във въззивната инстанция.
Доказателствени искания не са
направени.
В съдебно заседание въззивникът чрез
адвокат Т.М. поддържа въззивната жалба и
моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна чрез
адвокат С. моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена
в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените
в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Фактите по спора са установени както
следва:
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.
Образувано е ч.гр.д.№ 882/2019 година по описа на РС-Търговище като по същото е
издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 10 от ГПК, по силата на
която ответникът Д.С.Т. е осъден да заплати на ищеца В.М.В. сумата от 4 200
лв., представляваща задължение по запис на заповед с падеж 11.03.2019 година.
Против издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение, че не
дължи изпълнение. Това обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск за установяване на вземането му по издадената заповед.
Исковата претенция се основава на приложен
по делото запис на заповед, издаден на
25.12.2018 година, в гр.Търговище, съгласно който ответникът Д.С.Т. се е
задължил безусловно и неотменно да заплати на ищеца В.М.В. сумата от 4 200 лв.
на 11.03.2019 година.
Възраженията на ответника са в следната
насока:
- не е подписвал той въпросния запис на
заповед;
- на датата на издаване не е бил в гр.
Търговище;
- във въззивната жалба се навежда и
аргумент, че подписът, който е положен, е положен не за издател, а е подпис,
положен при предявяване на записа на заповед.
По делото е назначена графологична
експертиза. Заключението она вещото лице-графолог е, че подписът, който е
положен върху процесния запис на заповед, е положен от ответника.
От правна гледна точка и с оглед
възраженията на ответника, съдът приема следното:
Правната същност на записа на заповед се изразява в това, че е ценна
книга, която материализира парично вземане и едностранна абстрактна и формална
правна сделка, от която се поражда задължение за неговия издател, като
основанието за плащане, наречено още и кауза, не е съставна част от
съдържанието му и не е условие за действителността му. Чрез записа на заповед
издателят на документа обещава безусловно да плати на падежа определена парична
сума на бенефициента – чл. 535 ТЗ. В качеството си на ценна книга – документ, в
който е материализирано правото да се получи паричната сума по такъв начин, че
упражняването на това облигационно право не може да стане без притежаване и
предявяване на документа, записа на заповед има задължителни реквизити,
посочени в закона – чл. 535 ТЗ, без които той няма характер на такъв. Затова и
първото основно правно положение, което акцептира ВКС в своята безспорна
практика е, че ако притежава законовите реквизити, записа на заповед е редовен.
Редовен е, когато формата е спазена и съдържанието отговаря на определените в
закона реквизити. Тогава поемателят – кредитор разполага с правото да събере
вземането си на основание ценната книга – р. 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по
гр.д. 314/2011 г., Трето г.о., ГК – Апис.
Основното
възражение на ответникът, че не той се е подписал като издател върху обсъждания
запис на заповед. В тази връзка съдът съобрази следното:
Подписът има
голямо правно значение, тъй като поставилият го се приема за издател на
документа и автор на изявлението. Законът не установява никакви изисквания
относно подписите на физическите лица и относно техническите средства, чрез
които те се полагат върху писмени документи. Всяко физическо лице може свободно
да избере, както от какви писмени (буквени, от коя азбука, или други) знаци
(един или повече) да се състои подписът му, така и чрез какво техническо
средство той да бъде полаган. Няма никаква пречка и едно физическо лице да се подписва
по различен начин и чрез използването на различни технически средства в
различни случаи. Подписът може да бъде положен, както чрез саморъчно изписване
на писмени (буквени или други) знаци (най-често – изписване на едно или повече
от имената или на част от име на автора, на т.нар. „параф” и пр.) – с
традиционно (или с друго) пишещо средство, така и чрез полагане на отпечатък от
предварително изработен печат (щемпел). Във всички тези случаи е налице
подписан документ, и ако той е частен, в случая – разписка, той удостоверява,
че изявлението, съдържащо се в него (материализирано в текста му), е направено
от физическото лице, положило подписа и посочено като негов автор (чл. 180 от ГПК).
Наличието на подпис създава
сигурност в правния мир за това кой е авторът на писменото изявление. Първата
функция на подписа е установяването на авторството върху изявлението. Втората
функция на подписа е установяването на съгласието на автора с извършеното
изявление. След като авторът е положил подписа си под писмения документ, той е
съгласен с настъпването на правните последици от него. Иначе не би го подписал.
Третата функция на подписа е постигането на интегритет на изявлението. Самият
факт, че подписът се полага непосредствено след изявлението, и че подписът и
изявлението са неразривно обективирани върху един носител, създава сигурност,
че волята на автора е тази, до където авторът се е подписал. Четвъртата функция
на подписа е осигуряването на правен стабилитет на документа, с оглед
настъпването на правните последици и доказването на волята на автора във
времето.
В случая се установява чрез приетата
от съда графологична експертиза, че подписът, който е положен върху процесния
запис на заповед, е положен от ответника. Следователно, първото направено от
него възражение, че не той е подписал въпросния запис на заповед, се явява
неоснователно.
Второ възражение
е, че на датата, посочена като датата на издаване на записа на заповед,
ответникът не е бил в гр. Търговище. Бил е извън пределите на страната. С това
възражение ответникът е искал да обоснове своето твърдение, че не той е
подписал процесния запис на заповед. По същество обаче, с оглед установеният
факт, че той е подписал записа на заповед, възражението е за антидатиране на
записа на заповед. Липсват по делото доказателства, че на 25.12.2018 година
ответникът е бил някъде другаде, извън гр. Търговище. Вероятността, че може да
е бил в чужбина, с оглед справка от пътуванията му зад граница, не може да
обори верността на датата на издаване на записа на заповед, доколкото
пътуването от страни от ЕС и други европейски страни се осъществява само чрез
лична карта, в който случай липсват записи за точните дни на влизане/излизане
от България.
По отношение на
третото възражение на въззивника, че подписът е положен от него не като
издател, а при предявяване, следва да се отбележи, че подписът, изследван от
вещото лице-графолог, е положен след думата „издател” и няма как да се приеме,
че не касае издаването му, а предявяването му.
Настоящият съдебен състав приема, че
предявеният иск се явява основателен. Процесният запис на заповед е изготвен в
писмена форма, съдържа наименование "запис на заповед", както под
формата на заглавие, така и в текста на документа на езика, на който е написан,
формулирано е безусловно обещание да се плати определена сума пари, посочени са
падеж, място на плащането, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и
място на издаването и е положен подпис на издателя. Налице е уговорен падеж на
задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на чл. 537 вр. чл.
486 ал. 1 ТЗ, чрез посочен като такъв в текста на заповедта определен ден –
11.03.2019 г., в която хипотеза е приложим чл. 486 ал.1 т.4 ТЗ. Предвид
гореизложеното съдът намира, че представения към заявлението документ по чл.
417 ГПК – запис на заповед е годен от външна страна документ, удостоверяващ
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника поради настъпилия падеж.
Като
е стигнал до същия правен извод и е уважил предявения иск, Търговищкия районен
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
По
разноските: въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноските пред
въззивната инстанция в размер на 200 лева.
Водим
от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260003 от 01.07.2020 година, постановено по гр. д.
1704/2019 година по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на В.М.В., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника си адв. Н.С.
***, офис 8, направените разноски във въззивната инстанция в размер на 200 /двеста/лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.